Арбанашкият манастир "Св. Никола"

Снимка из "ТЪРНОВСКИ ЕПАРХИЙСКИ ВЕСТИ"- 1946 г.

 Манастирът „Св. Николай” Чудотворец" е разположен в малка долина в югозападния край на Арбанаси. Основаването му е свързано със строителството по време на царуването на Асеновци, през ХIII в. Според останалите исторически сведения манастирът е ограбван и опожаряван многократно след падането на В. Търново под турско робство 1393 година. През последвалите много поредни набези почти всички монаси са избити. Първото му възстановяване става в 1680 г. Църквата и някои жилищни сгради били изградени наново със средствата на ктитора боляр Атанасий, богат арбанашки търговец, участвал в заговор за сваляне на султана и убит в сражение край Сушица /дн. Карлово/. През 1717, 1729 г. и 1744 г. манастирът запустял след чумна епидемия. Манастирът отново бива опожарен през 1798 г., а след две годин и възстановен от местното население. Дядо Зотик е възобновител на Преображенския манастир както и на манастира „Св. Николай Чудотворец”. Той е бил духовен наставник на сестринството в манастира и умира по време на чумна епидемия. Монасите го пренасят в Преображенския манастир и там го погребват. Църквата се използвала като енорийски храм. В 1833 г. по инициатива на енергичния отец Зотик Преображенски, със средства събрани от населението на В. Търново, Г. Оряховица, Лясковец, Арбанаси и околните селища се извършва ново обновление. 

През 60 –те години на ХIХ в. В манастира живеят около 40 монахини, които се занимават с тъкане на шаяци и черги, с плетене на чорапи и др. По време на Априлското въстание по препоръка на Матей Преображенски и йеромонах Харитон монахините тъкат шаяк и изработват дрехи за въстаниците от Първи революционен окръг. По време на Руско-турската война, руските военни части са били разквартирувани в село Арбанаси а монахините от манастира „Св. Николай Чудотворец“ са помагали и в знак на благодарност получават дарение от Русия, иконостас за манастирския храм.

Тогава се разширява и манастира. По това време игумения Зиновия Ламбринова е посетила, Русия и спомага за създаването на манастира като девическа обител, трета по рода си по време на Възраждането. Църквата „Св. Никола„ е еднокорабна, едноапсидна, засводена с висок купол. Тя става първата с купол в Арбанаси. Манастирът има и параклис "Св. Илия" от север, който е издигнат и осветен на 15 Април 1716 г. При ремонт, непосредствено след Освобождението стенописите в мъжкото и женското отделение на храма били заличени и по стените са изписани нови. Много от иконите са подарени от руски воини. Малко от художествените ценности на манастира са достигнали до нас. Два големи бронзови полилея от манастирската църква , единият с двуглав орел и надпис, възхваляващ дарението и съобщаващ мястото на изработката си – Нюрнберг -1746 г. Стенописите в манастира са изключителни със сюжетите на евангелските сцени, срещани твърде рядко в църковната живопис. Внушително е богатството от цветови гами, майсторството в изображенията на лицата на светиите. 

Снимка от архива на сем. Костови

 Забележително е че по време на царуването си българските монарси при своите пътувания са отсядали изключително в манастири. Манастирът "Св. Никола" е известен и с царските покои, които се намират отдясно, като се влезе в манастира.

Снимка- http://silnikol.blogspot.com

Помещенията, в които са отсядали цар Борис III и царица Йоанна са запазени и до днес в почти автентичен вид- скромна трапезария и спалня. 

 Прочетете още: Спомени за Търновския митрополит Стефан и майка Агатия, игумения на Арбанашкия манастир "Св. Никола"

 

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ