Манастирът „Св. Николай” Чудотворец" е разположен в малка долина в
югозападния край на Арбанаси. Основаването му е свързано със
строителството по време на царуването на Асеновци, през ХIII в. Според
останалите исторически сведения манастирът е ограбван и опожаряван
многократно след падането на В. Търново под турско робство 1393 година.
През последвалите много поредни набези почти всички монаси са избити. Първото
му възстановяване става в 1680 г. Църквата и някои жилищни сгради били
изградени наново със средствата на ктитора боляр Атанасий, богат
арбанашки търговец, участвал в заговор за сваляне на султана и убит в
сражение край Сушица /дн. Карлово/. През 1717, 1729 г. и 1744 г. манастирът
запустял след чумна епидемия. Манастирът отново бива опожарен през
1798 г., а след две годин и възстановен от местното население. Дядо
Зотик е възобновител на Преображенския манастир както и на
манастира „Св. Николай Чудотворец”. Той е бил духовен наставник на
сестринството в манастира и умира по време на чумна епидемия. Монасите
го пренасят в Преображенския манастир и там го погребват. Църквата се
използвала като енорийски храм. В 1833 г. по инициатива на енергичния
отец Зотик Преображенски, със средства събрани от населението на В.
Търново, Г. Оряховица, Лясковец, Арбанаси и околните селища се извършва
ново обновление.
През 60
–те години на ХIХ в. В манастира живеят около 40 монахини, които се
занимават с тъкане на шаяци и черги, с плетене на чорапи и др. По време
на Априлското въстание по препоръка на Матей Преображенски и йеромонах
Харитон монахините тъкат шаяк и изработват дрехи за въстаниците от Първи
революционен окръг. По
време на Руско-турската война, руските военни части са били
разквартирувани в село Арбанаси а монахините от манастира „Св. Николай
Чудотворец“ са помагали и в знак на благодарност получават дарение от
Русия, иконостас за манастирския храм.
Тогава се разширява и манастира. По това време игумения Зиновия Ламбринова е посетила, Русия и спомага за
създаването на манастира като девическа обител, трета по рода си по
време на Възраждането. Църквата
„Св. Никола„ е еднокорабна, едноапсидна, засводена с висок купол. Тя
става първата с купол в Арбанаси. Манастирът има и параклис "Св. Илия"
от север, който е издигнат и осветен на 15 Април 1716 г. При ремонт,
непосредствено след Освобождението стенописите в мъжкото и женското
отделение на храма били заличени и по стените са изписани нови. Много от
иконите са подарени от руски воини. Малко
от художествените ценности на манастира са достигнали до нас. Два
големи бронзови полилея от манастирската църква , единият с двуглав орел
и надпис, възхваляващ дарението и съобщаващ мястото на изработката си –
Нюрнберг -1746 г. Стенописите в манастира са изключителни със сюжетите
на евангелските сцени, срещани твърде рядко в църковната живопис.
Внушително е богатството от цветови гами, майсторството в изображенията
на лицата на светиите.
Снимка от архива на сем. Костови
Забележително е че по време на царуването си
българските монарси при своите пътувания са отсядали изключително в
манастири. Манастирът "Св. Никола" е известен и с царските покои, които се намират отдясно, като се влезе в манастира.
Снимка- http://silnikol.blogspot.com
Помещенията,
в които са отсядали цар Борис III и царица Йоанна са запазени и до днес в почти
автентичен вид- скромна трапезария и спалня.
Публикуваните тук материали са плод на чиста съвест и дълги часове труд. Ако ви харесва това, което правя и можете да си го позволите, помогнете на Старо Търново да съществува
ПОДКРЕПИ И ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ
Няма коментари:
Публикуване на коментар