.jpg) |
| Снимка- Грета Костова-Бабулкова |
Из в. "Борба" от 1935 г.
В 1870 година Присовокия жител Методи Райчев, имал няколко дъщери и син.
Само Методи е бил монах в монастиря "Св. Архангел" -сегашното старопиталище. На дъщерите му и сина се понравил калугерския живот и баща им ги дал като прислужници при същия монастир. Не след много Методи решил да създаде един метох в селото си Присово.
За тая цел той закупил доста голямо пространство— това на което е сегашния монастир.
Понеже българщината била подгонена синът на йеримонаха Методи, Роман отива в Бокурещ и там се настанява като помощник на свещенника при българската църква. Не след много време Роман бива ръкоположен в свещенически сан и изпълнявал църковните обряди и в 1825 год. дохажда в родното си село Присово и на купеното от баща си място ведно с двете си сестри тоже монахини съзидва на мястото на метоха една малка черквица и чак на 1881 год. се оформява самата църква ведно с няколко постройки.
Монастиря нарекли „Св. Пантелеймон“ на когото игумен става о. Роман, за монахини станали двете му сестри и още няколко" млади момичета останали сирачета. Така продължил о. Роман да игуменствува докато в 1925 год. след кратко боледуване умира.
На негово место за игуменка остава една от сестрите му. Тя продължила братовата си творба докато преди около една година напуща земния монастирски живот след кратко боледуване. За наследница на покойната игуменка биде избрана за такава една от най-старите монахини Ксения.
Монастиря в тоя момент притежава около 140 декара работна земя в това село, зеленчукова градина, лозе и ниви за разни култури. Монахините ведно с прислужниците броят 15 души които се издържат от доходите на собственото си производство и от благотворително дарение на посетителите що посещават монастиря.
Тука му е мястото да отбележим, че монахините на това общежитие не остават нито една минута в безделие и именно това им качество личи от образцовата чистота във всичките кьошета на монастирските имения. Тяхното гостоприемство няма равно на себе си и благодарение на това, както самият монастир, а така и монахините в него се ползуват с особенна почит, не само от духовното си началство, а и от населението, не само в с. Присово и околните села, а всички онези, които са имали честта да посетят тая Св. обител.
Право казваше един висок духовник: „монастиря "Св. Пантелеймон", прилича на кошер, където всички пчели работят усърдно, един за всички и всички за един. Браво на това светилище.
Няма коментари:
Публикуване на коментар