ДЪРЖАВНА ДЕВИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ „МИТРОПОЛИТ КЛИМЕНТ“

Кopeните на Девическата гимназия мoгaт дa ce тъpcят oщe в ocнoвaнoтo Дeвичecкo взaимнo yчилищe пpи цъpквaтa “Св. Никoлa” пpeз 1849г. oт Teoдopa Ивaнoвa. Въз основа на дотогавашното търновско общинско девическо училище и по личното настояване на Васил Друмев (митрополит Климент Търновски) гимназията е основана на 1 ноември 1879 година. От тaзи дaтa митрополит Климeнт e нaзнaчeн зa пpъв диpeктop и ypeдник нa тoвa eлитнo зa вpeмeтo cи yчeбнo зaвeдeниe. В цялoтo Княжecтвo тoгaвa e имaлo caмo oщe eднa дeвичecкa гимнaзия, в Сoфия. Миниcтъpът нa Пpocвeщeниeтo д-p Г. Атaнacoвич нaтoвapвa c ypeдбaтa нa гимнaзиятa митрополит Климeнт, кoйтo пo тoвa вpeмe yпpaвлявa Tъpнoвcкaтa eпapхия и ocвeн тoвa e peктop нa Пeтpoпaвлoвcкaтa дyхoвнa ceминapия. Изпpaщa мy 1150 фpaнкa и мy възлaгa зaдaчa дa нaмepи yчитeли. И митрополит Климeнт пpeдcтaвя зa oдoбpeниe в Миниcтepcтвo нa финaнcитe yчитeлкитe Рaйнa Фyтeкoвa, Мapийкa Фepaдoвa и Tеодора Илиeвa Петкова, кaтo изиcквa зa тях 1500 фpaнкa гoдишнa зaплaтa – тoвa ca пъpвитe тpи yчитeлки, oдoбpeни дa пpeпoдaвaт в нoвoocнoвaнaтa дeвичecкa гимнaзия. Дa нaпoмним, чe Рaйнa Пoпгeopгиeвa Фyтeкoвa, тoвa e Рaйнa Княгиня, влязлa в бългapcкaтa иcтopия и в нaшeтo cъзнaниe кaтo peвoлюциoнepкa, yшилa въcтaничecкoтo знaмe зa Апpилcкoтo въcтaниe. Пpeпoдaвa в гимнaзиятa бългapcкa иcтopия, бoтaникa, pъкoдeлиe и пpeз лятoтo нa 1882г. ce зaвpъщa в poдния cи гpaд Пaнaгюpищe. В изходящия дневник на гимназията се съдържат първите писма и разпоредби на епископ Климент. От него е видно, че където и да се намира той, в София, в Търново или другаде, продължава да изпълнява възложената му задача – да урежда и управлява гимназията. Грижи се за материалната уредба и преподавателската работа, застъпва се за приемане в гимназията на бедни девойки като стипендиантки. Над тридесет са официалните писма, писани и подписани лично от него, които подчертават това близко следене уредбата и живота на гимназията за периода 1 ноември 1879 – 7 август 1880г. През този период митрополит Климент е министър-председател и министър на Народното просвещение, но грижите му за гимназията не престават. Нещо повече, за учебната 1880/1881г. митрополитът издейства откриването на IV клас, в който се изучават предметите: Закон Божи, български и старобългарски, аритметика, геометрия, всеобща история, география, естествена история, физика, рисуване, краснопис, френски език и ръкоделие. Освен това, предава 2000 франка спестени пари на следващия директор Никифор Константинов и прави постъпки за построяването на девически пансион. Учителският съвет на Великотърновската девическа гимназия на 3 април 1902г. единодушно взема решение тя да се преименува “Митрополит Климент” – на нейния пръв уредник и директор, заради заслугите му не само към нея, а и към народа и държавата. През дългия период на съществуване на гимназията директори са били: Сава Сирманов, Недялко Марков, Моско Москов, Димитър Габровски, Стефан Радославов и др. 

Според Пътеводителя от 1907г. "Девическата гимназия е държавна от 1 ноември 1879 год. На тази дата Търновското III-класно девическо училище се преименува на държавна петокласна девическа гимназия. Първата учебна година 1879-80г. гимназията е имала 94 ученички, разпределени на три класа. В края на 1882-83г. учебна година се произведе първият зрелостен изпит с V -класните ученички, а в края на 1888-89г. учебна година по нареждане от Министерството гимназията стана шестокласна и, като такава, съществува до края на 1899-1900 учебна година. От началото на 1901-1902 учебна година гимназията става пълно средно девическо заведение със седем класа и с две отделения — педагогическо и общообразователно. За в бъдеще, съгласно новото законоположение, гимназията ще бъде само общообразователна. През учебната 1905—1906г. е имала 31 преподаватели (с директора) — 22 учители и 9 учителки. Записани са били всички 596 ученички, от които 595 българки и 1 чехкиня. В края на учебната година са минали в по-горен клас 236 ученички, останали в същия клас 80 ученички, да държат поправителен изпит 166, не правили изпит 6 ученички, напуснали по разни причини 31 ученички. Зрелостни свидетелства в края на годината са получили 7 абитуриентки от общообразователния отдел и 59 абитуриентки от педагогическия отдел. Учебни пособия гимназията има достатъчно по разните специалности, както и богата библиотека с ценни книги. За издържане на гимназията държавата изразходва 102837,15 лева. За подпомагане на бедни ученици гимназията в края на учебната година е имала на разположение 9977,76 лева." Гимназията си има свое здание за помещение, което е на два етажа с 4 малки и с 18 големи стаи (ала, като не строено по поръка на вещи хора, то е с големи недостатъци, които сега постепенно се отстраняват чрез ремонт. Зданието струва около 100000 лева и е недостатъчно да побере всички ученички." Сградата на девическата гимназия е изградена в периода 1895-1897г. Надстроява се и достроява два пъти.

През 1904г. излиза нов закон за образованието, според който се изравняват програмите на мъжките и девически училища и гимназии. Интерес представлява и дейността на Учителския съвет. На всички свои заседания той обръща сериозно внимание на поведението и дисциплината на ученичките. Учителският съвет изработва и указания за униформата на ученичките от гимназията. Посочват се и основанията за въвеждане на обща униформа: 1. В униформата си ученичките изглеждат скромно, еднообразно и благовидно.
2. Униформата е достъпна за всяка една ученичка. 

3. Униформата напомня на всяка ученичка, вътре и вън от училище, нейните задължения. Това е може би един от първите правилници, отнасящи се за ученичките в България. Добрият ред в гимназията, задълбочените и обширни знания, които се получават там, възможността за професионална реализация в областта на учебното дело, привличат много ученички.

В "ПЪТЕВОДИТЕЛ ПО ФОНДОВЕТЕ НА ДЪРЖАВЕН АРХИВ –ВЕЛИКО ТЪРНОВО 1944–2012г." пише следното:

ВТОРА ПОЛИТЕХНИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ „ВАСИЛ ДРУМЕВ"- ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Открита е през 1879г. като девическа гимназия. От 1890г. носи името на своя основател и директор Митрополит Климент. От 1953 до 1958г. е Смесена гимназия, след което се преименува на Втора политехническа гимназия „Васил Друмев“. През 1976г. се преобразува в Образцово СПУ „Васил Друмев “ с паралелки от IV до XI клас и към него преминава и вечерната гимназия в града. Съгласно Заповед № РД-14-8 от 21 май 1985г. на МНП се обединява с Математическа гимназия, която се открива 1971г. в Образцово ЕСПУ с математическа насоченост „Васил Друмев". През 1988г. се преименува на Природо-математическа гимназия „Васил Друмев“. 
В сградата на Девическата гимназия се е помещавало ОУ "Д. Благоев", а днес в нея е Факултетът по изобразително изкуство.

Източници: Ив. ВЪЛЕВА, Държавен архив – Велико Търново, http://www.dnesbg.com, Пътеводител на В.Търново от 1907г.

Прочетете още:  "Най-старата учителка във Велико Търново"  
Райна Княгиня като учителка във Велико Търново

За девическата гимназия в Енциклопедия-дарителството

До родителите и настойниците на учениците от В. Търновските слети гимназии- 1935 г. 

 

ПОДКРЕПИ И РАЗГЛЕДАЙ

АБИТУРИЕНТКИ ПРИ ДЕВИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ 1937-38г. 

Албум на Търново с писмо на френски от ученичка в Девическата гимназия

 

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ

Спомен за Високопреосвещения митрополит Климент

Един разказ от Д-р Т. Янков 

                            
Едно от крупните вътрешни събития в началото на цар Фердинандовото царуване в България е и делото на В. Търновския митрополит Климент. 
В това време страната се управляваше диктаторски от покойния държавник Стефан Стамболов. Неговата политика целеше унищожаването на руското влияние в България, поради което той преследваше всички ония елементи, които се държаха с Русия и които намираха, че България може да преуспява само под закрилата на Освободителката. Тия елементи бяха русофилите, наречени впоследствие „черни души“. В тяхното число беше и митрополит Климент, който като висш черковен служител изпъкваше и обръщаше вниманието на правителството. Под влиянието на Стамболова се създаде в страната едно силно противоположно на русофилството политическо течение — националистическото — което имаше за цел закрепването на българската независимост — предполагаше се да е тя в опасност — с помощта на някои западни сили, от които на първо място Австро-Унгария. Между това княз Фердинанд седеше на българския престол непризнат от силите, а само тайно поддържан от Турция, Австрия, Германия и Италия. Стамболов правеше усилия да закрепи Фердинанда на трона и създаде династия. И последното се постигна чрез оженването на княза и рождението на престолонаследника. Но сега, край големия въпрос — признаването на княза от силите, се яви и не малко важния въпрос — преминаването на престолонаследника в лоното на Православието. Понеже дворецът показвал малка наклонност да изпълни това, духовенството и русофилите започнаха да проявяват по този повод една нескривана враждебност спрямо царствуващото семейство. Това, обаче даде основание на правителството да открие борба както против духовенството, тъй и против русофилите. То започва открито дори да преследва владиците, особено Климента, който се отличаваше с своята безстрашна и ревностна защита на Православието.

По случай православната неделя и основанието на Екзархията, на 14 февруари 1893 г. Високопреосвещенни Климент държа една паметна реч в катедралната черква Св. Богородица в Търново. Отличен оратор, той говори в този ден с особено вдъхновение в защита на Православието, напомняйки, че то е спасило народа ни от загиване. „Има Православие у нас - каза той - има България; няма Православие - няма България“.  
С тая си реч той даваше да се разбере, че се правеше покушение върху Православието от високо място, което той и осъждаше в една най-благовидна форма. За да бъдеше той тъй смел, вземаше повод от намерението на правителството да измени чл. 38 от конституцията в смисъл - престолонаследникът да не бъде длъжен да мине в Православието, а да остане в католицизма като баща си. Понеже правителството отдавна водеше борба с духовенството и диреше някой значителен повод да го накаже, то взе акт от речта на Климента и, след ред унижения, на които последния бе подложен, разпореди даването му под съд. Но за да станеше това естествено поне на вид, дадени бяха потайни наставления на правителствените партизани в по големите центрове на Търновския окръг и най-вече в Търново, Горна Оряховица, Лясковец и т, н., да се изкаже пред правителството възмущение от речта на владиката, като се иска даването му под съд. И започна едно брожение против Климента, изходящо из средата на правителствените партизани, ръководени от няколко лица, за които по-долу ще стане дума. Като главен ръководител на движението против Климента в Търново на времето се посочваше Иван Халачев. Но това беше само една мълва, формулирана от предположението, че Халачев като лидер на правителствената партия сигурно е и ръководител на борбата против владиката. Всъщност, обаче, Иван Халачев не одобряваше речта на Климента, намирайки в нея политическа тенденция, но той не одобряваше и откритата срещу него борба. Като него мислеше и видния член на правителствената партия Кръстю Станчев, както и Марко Тотев, също тъй виден привърженик на правителството, но последният искаше даването владиката под съд. В окол. център Паскалевец той устрои митинг, резолюцията на който искаше даването Климента под съд заради неговата „предателска реч“. Тая резолюция е била подписана и от няколко свещеника от епархията на Климента, между които поп Франгов от Бяла Черкова, този от с. Дъскот, който скривайки свещеническия си сан, подписал е само името си Драганов. А павликенският свещеник Ив. Пенчев е отказал да подпише резолюцията, заявявайки че му е неудобно да стори това, понеже Климент го е ръкоположил, а при това е още и висок духовен пастир. Най-върлите противници на Климента са били: Иван Градинаров и Ив. Стамболов (брат на Стефан Стамболова) от Търново; Стефан Цвикю и Никола Момчилов от Горна Оряховица, Колчо Пасков от Лясковец, Кълчишков, окол. началник в Паскалевец, и една цяла тълпа от заслепени партизани и хора със съмнително възпитание и поведение. Между последните изпъква със своето вулгарно поведение спрямо владиката някой си Никола Цинцарина. Когато правителството мислеше, че Високопреосвещеният Климент е достатъчно компрометиран в противоотечествена политика чрез известната своя реч и натрупаните около нея най-невероятни клюки, даде знак на партизаните си в Търново, Горна Оряховица и Лясковец да започнат да действуват против него. 

„Арестуването на митрополит Климент в Търново“- худ. Борис Денев

 

И на 15 февруари 1893 г. една тълпа от най-долнохарактерни партизани от казаните градове, водени от Стефан Цвикя, Никола Момчилов, Колю Пасков и други видни членове на властвующата партия, нахлуха в митрополията и обявиха владиката за свален като В. Търновски митрополит. Според един очевидец сцената, която се е разиграла в митрополията, е била най-възмутителна, поради своята вандалщина. Високопреосвещеният Климент е бил грубо и безчовечно оскърбяван с думи и изрази, каквито обикновено не се пишат. Вандалщината е достигнала своя връх, когато владиката е бил довлечен от тълпата до широката и открита стълба, водеща от чардака на митрополитското здание в двора, с цел да го постави във файтона му и го закара в Петро-Павловския манастир. Тука на това място са се най-много отличили със своята безчовечност Никола Цинцаринът и Стефан Цвикя. Първият ругал владиката с най-отвратителни изрази и когато последният се опитал да говори и успокои тълпата, Цвикя посегнал да го удари по устата. Но преди светотатствената ръка да доближи лицето на архиерея, последният отклонява глава и с един величествен жест казва: — „Изсъхва!“ Станалото в митрополията дотолкова е възмутило търновското гражданство, че мнозина граждани без разлика на партия, както и гражданки, без да се боят от властта, на всеослушание са порицавали поведението им спрямо любимия и високоуважаемия духовен пастир. Най-сетне правителството, което отдавна дебнеше Климента, сега успя вече да го даде под съд за предателство. И делото започна да се гледа в търновското читалище „Надежда“. Но тая постъпка на правителството не бе популярна дори и в някои правителствени среди. Правеше впечатление, че за прокурор при съда бе назначен възпитаникът на Климента — Ганю Чолаков, който прие да бъде обвинител на своя благодетел. Не само това, но той се отнасяше оскърбително към него, за да угоди на партийните големци и властта, та да може да преуспява в кариерата си. Ганю Чолаков бе забравил своето злочесто минало, от което го бе изтръгнал Климент, когото той сега обвиняваше. Той беше забравил, че когато е бил сирота и овчарче, владиката го бе взел със себе си през време на една от своите служебни обиколки и се е грижил за него, докато свърши своето юридическо образование и бъде настанен на служба. Този човек не само бе забравил благодеянието, което бе му направил Климент, но беше се и съвсем безполезно озлобил спрямо него. И при всеки удобен случай през време на процеса той язвително оскърбяваше благодетеля си. Един ден, когато владиката бе съвсем неразположен и бе седнал на стола, който разсилния на съда бе му предложил, Чолаков му извика с един театрален жест и глас: — Стойте прав пред съда, владико, защото сте обвиняем!

Осъдителните обноски на Ганю Чолаков в качеството му на прокурор спрямо Климента му създадоха една лоша репутация. Хората започнаха да го презират, приятелите му го напуснаха и в края на краищата той заболя, както и мнозина от тия лица, които се бяха отнасяли брутално с владиката. /Именно прокурорът Ганьо Чолаков става прототип на бай Ганьо в така известното произведение на Алеко Константинов "Бай Ганьо".  Името става нарицателно като синоним на неблагодарност, безочливост и подлост в името на кариеризма../

Както е известно, Климент биде осъден и заточен в Гложенския манастир. Тук са се отнасяли към него повече от жестоко, като са затопляли дори печката на стаята му в най-горещото време през лятото. След завръщането му от заточение архиерейския съветник поп Антон от с. Хотница, а през това време търновски свещеник, е запитал при един случай владиката, истина ли е, че той е бил измъчван в Гложенския манастир и че стаята му е била отоплявана през лятото. „Истина е, отче, всичко е истина“, отговорил Климент и заплакал. През май 1894 г., когато падна Стамболов, новото правителство, съставено от д-р Стоилова, тутакси е разпоредило за освобождаването и връщането на Климента. Неговото пътуване до Търново е било един нечуван по своето величие триумф. Селяните, облечени празнично, са се стичали и от най-далечните села и са се трупали масово към шосето, по което е минавал владиката. С непресторена радост и възторг населението е посрещало светия свой духовен пастир и с благоговение е приемало неговата благословия. Пристигането му в Търново е било едно дотогава невидяно събитие. Целият град е излязъл да посрещне своя архиерей. При това от селата е имало безброен народ. Файтонът с владиката е спрял пред градската градина. Народът най-горещо е приветствувал своя любим пастир и е искал позволение от него да покаже ония, които са го мъчили и унижавали. Обаче познатият по своята благост и християнско великодушие Климент слязъл от файтона, и благославяйки с две ръце паството си започнал да държи една дълга и вдъхновена реч. „Мир вам!“ извикал той, и започнал да говори на народа с езика на един същински християнин, убеждавайки го да прощава делата на враговете си, както той е простил на тия, които са го преследвали, съдили, мъчили и унижавали. „Аз им прощавам, както виждате, защото те не са знаели що вършат. Аз ви моля и вие да им простите, както повелява светата наша православна вяра", завършил (приблизително в тия думи) владиката. След смъртта му (10/23 юли) в София, Климент беше донесен в Търново и при едно голямо стечение на народ от епархията, той биде погребан в съборната черква "Св. Богородица". Обаче последното голямо земетресение я разруши и затрупа гроба на великия пастир. Днес се правят усилия за възстановяването на храма, но поради липса на средства възстановяването му е преустановено. Дано търновското гражданство, подкрепено от правителството, успее да го възстанови окончателно и се погрижи за гроба на Климента, като го украси с подобаващ паметник.

* Прочетете целия разказ
Достоен архиерей, бих казала светител, чиито мощи са нетленни, а търновци забравиха гроба му... Не му издигнаха паметник, въпреки че през 1902 г. се създава Комитет за въздигане паметник на митрополит Климент. За съжаление начинанието завършва с неуспех, но пък се издигна паметник на Стефан Стамболов, човекът пратил на заточение светия Владика.. Дано това начинание бъде възобновено от търновци!

Днес можете да се поклоните на нетленните мощи и гроба на Владиката, който се намира в притвора на катедрален храм „Свето Рождество Богородично”- гр. В. Търново. Когато се изправи днес на гроба на дядо Климент, вярващата душа неволно започва да говори с него, да го пита: де е сега тая България, за която ти се бори, за която хвърли всичките си сили, ум и сърце? Твоите думи се оказаха пророчески — погубим ли Православието, ние погубваме с него всичко. Ала на твоите молитви, Владико светий, полагаме упование и надежда — не преставай да ни укрепяваш, да ни утешаваш, да ни закриляш, да ни наставляваш, да ни изваждаш от робството, в което сега тирят народа ти, да ни извеждаш по пътища духовни на пасища, незнайни за слугите на тоя свят, да ни бъдеш прибежище и светла отрада!... Многострадалний Владико, прости народа!...

Когато осъждат митрополит Климент Търновски /Васил Друмев/ той казва: „Колкото за тези, които са причина да бъда привлечен на тая скамейка, извлякоха ме от митрополитския ми дом и ме завлякоха в манастира, аз не им се сърдя, не ги осъждам. Напротив, желая им всевъзможни добрини, а най-много им желая да бъдат във всичките свои работи и предприятия така чисти и спокойни в съвестта си, както съм аз в тая минута, и от цяла душа и сърце моля и ще моля Всевишния Бог да им прости това беззаконие, което те извършиха и вършат против мен!“

Негови са думите: "ИМА ПРАВОСЛАВИЕ У НАС- ИМА И БЪЛГАРСКИ НАРОД, НЯМА ПРАВОСЛАВИЕ- НЯМА И БЪЛГАРСКИ НАРОД." 

Анимиран образ на митрополит Климент Търновски

ПОДКРЕПИ И РАЗГЛЕДАЙ АЛБУМА

Източници: „Православна беседа“, от: Проф. М. Арнаудов. Климент Търновски, Васил Друмев. За 25-годишнината от смъртта му. Изследвания, спомени и документи. Изд. Комитет "Митрополит Климент" — В. Търново. С.1927, с. 397–402. 
Вижте още: Спомени от процеса на митрополит Климент, Петър Пешев (защитник на митрополит Климент) и Стилиян Чилингиров представят един от първите политически процеси в новоосвободена България.
Процесът срещу митрополит Климент. Печални страници от печална действителност  

Посрещането на митрополит Климент в Търново и съдбата на враговете му

Старата търновска митрополия и митрополит Климент

КАК СЕ Е СЪЗДАЛ "БАЙ ГАНЬО" от Алеко Константинов
Некролог от търновското гражданство 

Митрополит Климент- председател на дружеството Червен кръст
Митрополит Климент (Васил Друмев) за свободата
МИТРОПОЛИТ КЛИМЕНТ- ПИСМА И НАСТАВЛЕНИЯ 
ЗА ПРОИЗХОДА НА БЪЛГАРИТЕ

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ

Леон Филипов – търновецът, запазил за поколенията късчета памет от миналото

Един от най-заслужилите да се нарекат търновци – Леон Филипов, е роден на 17 март през 1880г. в Търново. По спомени майка му, наричана от търновското население баба Филипица, била добра и отзивчива жена. Почти до смъртта си през 1923г. тя е лекувала и спасявала живота на търновци. Баща му Филип Агопов е елмазчия – майстор златар, работещ със скъпоценни камъни и изработващ различни украшения. Вероятно майсторството и усетът към детайла, умението за фина изработка на накитите, които е притежавал бащата, са наследени и от сина му. Тази дарба Леон Филипов доразвива, но в други области – архитектура, рисуване, изработване на гипсови макети на сгради, църкви, чешми и архитектурни елементи от Търново, Арбанаси, Самоков, Асеновград, Бачково и други селища на България. През 1900г. Леон завършва средно образование в търновската Държавна мъжка гимназия „Св. Кирил”, но по неизвестна причина не се явява на матурните изпити. Запазено е писмо от 1903г. от негов приятел, от което се разбира, че Л. Филипов е имал желание да продължи образованието си в Одеса (вероятно това е художественото училище в Одеса с отделения по живопис, скулптура и архитектура). Училище, в което се влизало изключително трудно. По неясна причина желанието му не се осъществява и Леон Филипов започва работа като копист в търновското Окръжно инженерство. От 1904г. до 1908г. заема длъжността надзирател по държавните здания, а от 1908г. до 1909г. е чертожник надзирател по архитектурата. През този период е командирован в София, където се обучава и завършва временен курс за кондуктори при Главна дирекция на пътищата, благоустройството и сградите. От април 1909 до август същата година е повишен в длъжност кондуктор по архитектурата с ІІ клас квалификация. След Балканските войни през 1912 – 1913г. Леон Филипов решава да следва архитектура в Мюнхен. Вероятно това е и поводът да се яви като външно лице на матурните изпити в Държавната мъжка гимназия в Търново през 1914г. и да получи свидетелство за зрелост, което му дава право да учи във висше учебно заведение. Избухването на Първата световна война се явява сериозна пречка за получаване на желаното висше образование по архитектура. През 1916г. получава призовка и взема участие в Първата световна война. След края ѝ се връща на поста си в търновското окръжие, но там остава до юли 1919г., когато е уволнен по собствено желание. През следващите три месеца работи като чертожник и ръководител на постройките в бюрото на търновския архитект Радослав Радославов, който оценява високо неговия труд и умения. През декември 1919г. Леон Филипов отново се връща на държавна работа като кондуктор по архитектурата и остава на тази длъжност до 1929г. В началото на 1929г. печели конкурс за длъжността техник при Окръжната архитектурна служба. На този пост остава до март 1931г., когато се пенсионира. През 1935г. Министерството на обществените сгради и благоустройството му издава удостоверение, според което изпитът, който е издържал през 1909г., се приравнява със специалността техник строител, която се получава в средните технически училища, и му се разрешава правото на свободна техническа практика.
Талантът и професионалната му подготовка се проявяват при проектирането и изпълнението на редица обществени сгради и паметници. При първоначалния строеж на новата мъжка гимназия „Свети Кирил” в Търново през 1905г. и при възстановяването ѝ след земетресението през 1913г. Леон Филипов е изработил моделите на капителите и корнизите, като едновременно с това контролира и строежа ѝ. По негов проект се строят внушителният портал, казармената ограда и кухненските сгради на 18-и пехотен Етърски полк. През 1909г. контролира строежа на сградата на Сметната палата (бившия Окръжен народен съвет), която е завършена през 1910г.
Съвместно с архитект Георги Козаров, като членове на туристическо дружество „Трапезица”, са главни инициатори за построяване на туристическа хижа на хълма Царевец /съборена за съжаление вероятно през 70-те години във връзка с хипотетичната реконструкция на Царевец/. Откриването става на 24 май 1922г., а окончателното ѝ завършване е през 1926г. Специално внимание Леон Филипов отделя на довършване на кулата, на терасата над главния вход и на южния балкон с изработените от него подпорни колони, розети и парапети. Отново по негови плановете и под ръководството му през 1926г. започва изграждането на павилионите „Независимост” и „Цар Калоян” на хълма Царевец./също съборени/
Съществена част от времето си Леон Филипов посвещава на туристическото дело. Тези негови занимания и страстта, с която им се отдава, не остават незабелязани. През 1929г. ръководството и членовете на Българското туристическо дружество го обявяват за свой почетен член. Може би най-голямото признание за дейността му в тази област е награждаването му през 1939г. с орден за граждански заслуги за проявена дългогодишна туристическа дейност от цар Борис ІІІ. Наред с ръководните постове, които заема в настоятелството на дружеството, той не престава да се занимава и с проучвателска, фотографска и реставраторска дейност. Като член на туристическото дружество участва в екипа за изработване на пътеводител на Търново (1907г.) и има значителен принос при изработване на включените в него карти и илюстровани картички. Това е и първият туристически пътеводител в България. Като любител на старините и член на археологическото дружество прави техническото заснемане на археологически обекти на хълма Трапезица, изоставени след проучванията през 1909г. Изготвя списък на архитектурни, археологически и исторически паметници в Търново и Арбанаси с цел да бъдат реставрирани и запазени. След катастрофалното земетресение в Търново през 1913г. по негова инициатива се възстановяват разрушените църкви „Свети апостоли Петър и Павел” и „Свети 40 мъченици” в Асенова махала. С лични средства възстановява Констанцалиевата къща в Арбанаси, ценен паметник на архитектурата от ХVІІ в., и я спасява от пълно разрушение, след като Търновската община не е в състояние да събере необходимите средства. Работата му на архитект не се ограничава единствено до историческите паметници в старата столица. През 1921г. изготвя чертежите на църквата „Света София” в столицата във връзка с предстоящото ѝ възстановяване.
През 1924г. Леон Филипов насочва вниманието си към друго свято място за българската история – изработва планове за камбанария и артика на църквата „Свети архангел Михаил” в Дряновския манастир. 

Същата година изработва планове за паметник в село Ново село, посветен на Отец Матей Преображенски- Миткалото, участник в националноосвободителното движение, близък приятел на Васил Левски, книжар и просветител. Гипсовите макети на сгради, църкви, чешми и архитектурни детайли са онова, което може би най-силно впечатлява в многообразието от дейности, с които се е занимавал Леон Филипов и на което е посветил почти целият си живот. Погледне ли се един от направените макети, човек се впечатлява от умелата му изработка, съберат ли се всички на едно място, сякаш един позабравен свят оживява. Прецизната изработка, от която проличава изключителната точност и прецизност на създателя им, с лекота отвеждат назад във времето днешния човек. Създадени са, за да пазят спомена за отминалото време, да носят духа на човека, живял в претворените къщи – средновековната къща на госпожа Бойка в Търново, на баба Кали в Арбанаси, на богатия търговец Евстати Селвели, на хаджи Генчо в Асенова махала; пълния хан на хаджи Минчо хаджи Цачев. Макетите съхраняват и предават атмосферата на възрожденския град. Място, където работата на търговци и занаятчии не спира, както не спира да тече и водата от чешмата на хаджи Дервиш в Турската махала в Търново, Коконската, Пазарската и чешмата на хаджи Русевич в Арбанаси, както и Попската чешма в Трявна. Тръгне ли човек по улиците на възрожденския град, неминуемо ще мине и спре и пред Червеното кафене и пред старата баня „Башхамам” в Търново.
Колко ли ще да е била силата на Леон Филипов, посветил живота си да съхрани и предаде на поколенията тези късчета памет от миналото!  
Леон Филипов умира на 9 септември 1976г. в Старческия дом във Велико Търново. Няма наследници, затова и оставя всичко на любимия си град. В Дома за стари хора би трябвало все още да има запазени чаши от неговия сервиз. Запазена е родната му къща, която се намира под Царевец.

 

Образът на Леон Филипов оживява посредством анимация Deep Nostalgia на MyHeritage

Документален филм за бележития търновец-

 

Човекът, който спира времето from Sunstorm_vt on Vimeo.

Източник: статии на https://www.borbabg.com
автор Д-р Атанаска Стамболийска, РИМ – Велико Търново
 
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ

Първият кадастрален и регулационен план на В. Търново

Първият кадастрален план на града е изготвен през времето на Освободителната война. Присъствието на руски инженери и техници се оказва изключително ценно за много градове, в т. ч. и за Велико Търново. Заснемането е направено от офицера Сухомлинов 1877г. Сега този план не е запазен, но от него са съхранени снимки в издадения през 1907г. Пътеводител на туристическото дружество „Трапезица“. В плана е отразена уличната мрежа на града, църквите и по-големите обществени сгради. Вижда се, че той се е простирал до паметника на обесените. Известно е, че Молтке, един от многобройните пътешественици, преминали през Велико Търново, е правил опит да начертае план на града, с който не разполагаме. В първите 5—6 години след Освобождението в България работят около 100 души техници — чужденци. Изработените от тях планове, често поради слаба компетентност или липса на инструменти, имат големи недостатъци и грешки.

Първият регулационен план на Велико Търново е одобрен през 1907г. 30 години след Освобождението. Всички квартали са начертани на отделни скици, а от обща схема на града с номерация на кварталите е направена справка за разположението им върху градската територия. Този регулационен план не е съобразен със специфичността на града и терена и не е взел предвид запазването на архитектурните и исторически ценности. Пораженията, които той е можел да нанесе, са щели да бъдат много по-големи, ако не се намесва будната българска интелигенция. В статии по вестници и списания са надавани тревожни сигнали за унищожителното действие на плана върху национални архитектурни ценности. Тук трябва да посочим статията на художника Борис Денев във в. „Слово“ бр. 4124 от 8. 04. 1936г., на д-р П. Хитров в „Общински вестник на Велико Търново“ от юли 1936г. под заглавие „Благоустройство или разрушение“:
„С една смелост и лекомислие, присъщи на посредствените и полуграмотни хора, често у нас се нахвърлят с настървение към „обнови“ и „строителства“ във всички области, съобразно с изискванията на „новото време“ и вместо да се допринесе нещо, са се нанасяли само поражения и върху малкото добро, което имаме... Старите ни градове бяха красиви, защото бяха израснали тъй, както израстват цветята в ливадите... Старите наши майстори строители имаха много тънък усет за красивото, удобното и приятното, който усет е пресушен днес в повечето от нашите архитекти и инженери от натрапените и неасимилирани чужди образци... Така, предвиден е по благоустройствения план (изработен от кондуктор) на родния ни град Търново един булевард да замести единствената останала живописна ул. „Гурко“. По-нататък авторът на статията предлага всички български старинни градове да се огледат от специална комисия и да се спре приложението на регулационните планове, направени от неопитни хора. Предлага се за такива исторически места да се измени общовалидният закон.
Тревожно поставя въпроса за историческите ценности на града и авторът на статия в Общински вестник от април 1935г. Тодор Янков. Упреците му към управляващите са остри:... „Морално задължение имаха управниците ни да се постараят за повдигане на старата столица. Без да вниквам в подробности, искам да изтъкна, че щом правителствата нищо не правят за Търново, тогава нека сами търновци се погрижат за своя град, а то значи сами за себе си...“
След тези и редица други статии през м. март 1939г. общинската управа взема решение да се настоява пред Министерството за ревизиране на регулационния план на града. 

ИЗ ГРАДОУСТРОЙСТВО И СТРОИТЕЛСТВО НА ВЕЛИКО ТЪРНОВО ЗА ПЕРИОДА 1878-1985 ГОДИНА
арх. Димитър Върбанов

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ

В старата столица е единственият паметник на Левски, вързан и с примка на шията

Инициатор, дарител и организатор за построяване на паметника е Карл Йозеф Папоушек - чех по народност, син на маестро-музикант, учител и диригент. Бащата на Карл, Йозеф Папоушек е първият диригент на военен духов оркестър от 20 чешки музиканти в България, поели основаването на представителна военна духова музика в новоосвободена България през 1879г. Дошъл уж временно в град Велико Търново, той така го обикнал, че завинаги свързал живота си с него и България. Карл Папоушек е роден в старата българска столица като едно от петте деца на многолюдното семейство. Участвал като подофицер в Първата световна война, получил орден за храброст и българско гражданство. Установил се в град Орхание (Ботевград) и открил малка печатница и книжарница. На 2 юни 1939г. в града е открит паметник на Ботев, изграден по инициатива и със средства на Карл Папоушек. Родолюбецът не забравя и родния си град Велико Търново, където е закърмен с революционни истории и разкази за Васил Левски. Затова осигурява средства и поема инициативата за изграждане на паметник на Апостола.

Съществували два проекта за паметника. Първият е на скулптура Павел Методиев и представлявал бюст на Васил Левски. Но авторитетната комисия начело с ген. Кецкаров, одобрила втори проект - на скулптура Любомир Далчев. Паметникът на Васил Левски е открит през 1946г. и е поставен на улицата, по която през декември 1872г. за последен път е минал Апостола, вързан и конвоиран от турска стража на път за София. Фигурата на великия революционер е представена в цял ръст, с вързани отзад ръце и с примка на шията. В основата на паметника е изписана неговата най-бележита мисъл: "Ако печеля - печели цял народ, ако загубя - губя само себе си". В знак на признателност към жеста на Карл Папоушек, две години по-късно той бил обявен за почетен гражданин. Във връзка с регулацията на улицата и построяването на стоматологичната поликлиника се наложило преместването на паметника с десетина метра, в посока на поликлиниката.

Снимка на дарителя Карл Папоушек (втория отляво) с търновски граждани пред изградения паметник на Васил Левски във Велико Търново. 1948г. 

Прочетете още: Неуспешен опит за освобождаването на Левски в Търново  

Източник: Книга "Споменъ за Търново"- Катя Митова- Ганева Снимки: http://www.archives.government.bg

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ

Неуспешен опит за освобождаването на Левски в Търново

Последната фотография на Васил Левски,
направена в Букурещ след общото събрание
на БРЦК през 1872г., по която е
издирван от турската полиция.

Опит за освобождаване на Левски прави Христо Иванов–Големия, известен още като Книговезеца. Той е негов приятел от Първата легия на Раковски и го е освобождавал вече веднъж от сръбския затвор през 1866 г. В спомените си Христо Иванов пише, че като разбрали от телеграфа, още същия ден се събрали да решават какво да правят. Книговезецът обаче в спомените си прави изричната уговорка: „на приказки бяхме много, но на работа малко.“

Най-накрая останали с члена на Революционния комитет Христо Караминков–Бунито и председателя му Иван Хаджидимитров–Заралията. Отишли при доктор Стат Антонов, който бил извикан от турците да преглежда и превързва ранения Левски, за да научат нещо повече за съдбата му. Друг член на комитета – Джорджо Момчев, заможен търговец, в чийто дом е отсядал Левски, пък се среща с най-богатия търновец Стефан Карагьозов, който също е привикан от турците в конака като представител на обществеността, и двамата обсъждат дали може да се направи нещо за освобождаването му. Оказва се – нищо. Тогава двамата Христовци и Заралията решават да запалят затвора, та ако може в суматохата Левски да избяга. Хвърлят горящи парцали, напоени с газ през нощта и… напразно очакват пожар и суматоха. На другия ден разбират, че парцалите паднали на празно място.   
Д-р Стат Антонов (1844 – 1926), млад лекар и съмишленик на революционния комитет, извикан от местната власт в конака, за да посети ранения Васил Левски в затвора е последният търновец, който е видял жив Апостола и е имал възможност да общува с него. 

Вижте дигиталното издание на тефтерчето на Васил Левски 
Ниска резолюция сканирано тефтерче: PDF/ 18MB
Висока разолюция сканирано тефтерче: архивен файл/zip .PDF / 550 MB

Разчетено текстово / 1 MB
Източници: Акад. Радев Иван, "История на Велико Търново XVIII — XIX век", "Слово", В.Т., 2000, стр. 632 - 635).  Из книгата “Български загадки” от поредица Istoria Incognita на ИК “Сиела”- Григор Николов http://nationallibrary.bg/levski

Старо Търново

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ

Из живописна България- Александър Дехтерев за Търново

(Вестникъ „Голосъ“, год. 1932 брой 402 от 10 юлий),„ . . . град с гълъбови кубета, с разцъфтяни жасминови градини. . . Н. Гумелев.
Влакът пристигна във Велико Търново 4 часа следобед. На гарата ме посрещнаха моите ученици — Жоро с баща си и Игор — качихме се в разкошен файтон и потеглихме по шосе за гарата. От едната страна на пътя надвиснали стръмни скали, обрасли горе с боров лес, от другата, доле, съвсем низко — равнина. Когато минахме моста над жълтата след дъжд Янтра, пътят тъй се извива, че под краката ни се разкри страшна бездна, в която грамадните дървета ни се виждаха като шубраци. Озърнах се надясно и онемях: върху скали на планини, върху тераси се е разстлала амфитеатрално старата столица на България, Велико Търново, най-живописният град! Сърцето ми замря при гледката на хилядите разноцветни къщи и къщици, кацнали едни над други. Спомних си за Кавказ и за неговите градове аули, за Кавказ, дето прекарах своето юношество. Какво ли е сега там? Дали тъй патриархално си тече живота, както до така наречената голяма война, или обезличението под ярема на интернационала е засегнало вече и планините на Кавказ?...
Боже, какви страшни времена преживяваме! ... С тия впечатления ние влязохме в града. Настаних се във вила, посред милото и гостоприемно семейство на руския лекар доктор Ф. Трейман, корпусен лекар в Галиполи. Той поддържа тук и санаториум за гръдноболни руси и българи и дом за почивка на преуморени работници . . . По-нататък ще се спрем да кажем повечко за тях. Велико Търново е оживен и, може да се каже, самодоволен град. Има много търговски магазини, гостилници, кафенета, хубави кинотеатри и градско казино, които въртят добра търговия и се поминават добре. Много са също и големите разкошни сгради, в които се помещават държавни учреждения и учебни заведения. Почти всички тия здания са нови постройки. Изобщо, една трета от града е строена недавна и е строена с работната ръка на руснаци. Те живеят тук добре. Сега за сега се наброяват 117 руснаци, от които 45% са семейни, женени предимно за българки. Тук има: Руска колония, Войскова група Р. О. В. С. Отделение от съюза на инвалидите, Отделение от Съюза на народната младеж, Казашка станция на името на атаман Назаров . , 45% от руснаците са на постоянна работа — свещеници, лекари, фелдшери, служащи в частни предприятия и учреждения, инженери, фотографи, милосердни сестри и т.н. 15% са на своя работа — занаятчийски работилници, магазини, предприемачи на постройки и т. н. 30% живеят от случайна работа, която все-таки им дава възможност да живеят сносно; такива са например дърворезачи, зидари и т. н. Само 10% са безработни и то са такива, които не са могли, не са съумели или не са искали през десетгодишното си пребиваване да се заловят за някакъв занаят. Те копаят лозя, пренасят тежести или, за наш срам, просто гладуват и просят. Изобщо, русите тук са се приспособили и заживели с българите, както и българите с тях и поминуват живота си във взаимно доверие и труд. По особено внимание искам да отдам на крайно полезната дейност на тукашните руски лекари и инженери. Например, електричеството в града е прокарано от руските инженери П. Г. Трунов и В. Г. Григорьев.
От дейността на руските лекари искам да отбележа тая на Ф. Ф. Трейман. От 1922 г. досега, значи повече от десет години, той завежда болница и санаториум за гръдноболни. През това време болницата и санаториума са дали лечение на повече от 5000 души. И болницата и санаториумът се намират в област на България, гдето има много руски и български работници (В. Търново, Г. Оряховица, Габрово, Севлиево и др.) и се явяват крайно необходими заведения, особено санаториума, защото в цялата страна се наброяват много малко санаториуми. За съжаление, служащата част от общественото мнение не винаги разбира тъй работите, често създава спънки, и така извънредно усложнява и без това трудната мисия на санаториумите. Печално, но и в случая имаме на лице лични подбуди, егоизъм — конкуренцията.
Градът не брои много жители, едва ли повече от 10 000, и все пак е многолюден, препълнен, из артериите му текат потоци люде, между които срещате много туристи. Ден след пристигането ми аз направих отлична разходка из древната част на града. Щом изминете целия град по главната улица,вие се отзовавате в предградието Асенова махала, която именно е и най-старата част на града Велико Търново. Намира се в котловина, заградена отвред с полузалесени хълмове. Върху един от хълмовете виждате около 15 църкви, строени преди повече от хиляда години. Днес тия църкви представляват само огради с каменни зидове, покрити още във времето на цар Фердинанд с керемидени покриви да се запазят от дъжда и слънцето. Голям мост отделя Асенова махала от циганската и турската махали. Над циганската махала стърчи в небесата квадратна кула от груб камък; както се говори, от нея турците хвърляли в Янтра политическите си врагове. В тая част почти всички хълмове наоколо са покрити с листопадни гори, а под тях Янтра прави живописна осморка, та отдето и да гледаш, все река виждаш. В Асенова махала има много стари здания. Някои църкви са строени в десетия век. Каква старинност! Минах по мост, засводен също над пропаст. Насреща ми се изпречи хижата на туристите — всъщност това е разкошен своеобразен дом с имущество за милиони. Тази хижа се завежда от дълги години от руснака П. А. Шибаев. Влязох в хижата, запознах се със завеждащия и той ми показа всички стаи, в които отведнъж могат да се настанят и прекарат повече от 200 туристи. Всички кревати греят от чистота, по стените картини от български художници и фотографи. Има стаи и за високи гости, приемна, музей, библиотека и т. н. В хижата отличен ресторант. Изкачихме се на кулата ѝ. Открива се гледка на целия град с всичките му предградия и монастири: Преображенски, св. Троица и далече село Арбанаси. Доле низко се точи пътят за Горна Оряховица и за Елена. Изгледът е поразително хубав, трогва душата! Неволно ще ахнеш: — Какъв простор! Небето е облачно, но слънцето си пробива път през облаците с такива светли вехтозаветни лъчи, та ти се чини, че не гледаш действителност, а никаква библейска картина от ръката на Густав Доре. От тук се вижда и Света Гора с паметника в чест на освобождението на българите от турското робство. Има няколко такива паметници в Търново: това са трите руски гробища — новите с параклис и две стари, в които са погребани около 20000 руски войници, паднали на бойното поле за свободата на братята ни славяни.
Беше се свечерило, когато си тръгнах обратно. Ето къщата, в която е живял Великият княз Николай Николаевич Старший; ето висотата, от която преди 54 години се е спуснала руската войска в града. Жива е още тука руската романтика, живо е още едно дело от делата на най-благородният руски император — рицаря император Александър II, който не е знаял мир и покой от желание да облекчи съдбата на всички страдащи и потиснати.
П. Д. Крусев: "Предавам дословно писаното от много уважаемия господин Александър Дехтерев за Търново, за да се прочете от всеки гражданин и да види как очите на чужденеца много по-добре схващат прелестите на неговото родно място и искрено се възхищават от тях...

Картичка из колекцията на Павел Енчев
Грета Костова- Бабулкова   

 ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ