Влакът пристигна във Велико Търново 4 часа следобед. На гарата ме посрещнаха моите ученици — Жоро с баща си и Игор — качихме се в разкошен файтон и потеглихме по шосе за гарата. От едната страна на пътя надвиснали стръмни скали, обрасли горе с боров лес, от другата, доле, съвсем низко — равнина. Когато минахме моста над жълтата след дъжд Янтра, пътят тъй се извива, че под краката ни се разкри страшна бездна, в която грамадните дървета ни се виждаха като шубраци. Озърнах се надясно и онемях: върху скали на планини, върху тераси се е разстлала амфитеатрално старата столица на България, Велико Търново, най-живописният град! Сърцето ми замря при гледката на хилядите разноцветни къщи и къщици, кацнали едни над други. Спомних си за Кавказ и за неговите градове аули, за Кавказ, дето прекарах своето юношество. Какво ли е сега там? Дали тъй патриархално си тече живота, както до така наречената голяма война, или обезличението под ярема на интернационала е засегнало вече и планините на Кавказ?...
Боже, какви страшни времена преживяваме! ... С тия впечатления ние влязохме в града. Настаних се във вила, посред милото и гостоприемно семейство на руския лекар доктор Ф. Трейман, корпусен лекар в Галиполи. Той поддържа тук и санаториум за гръдноболни руси и българи и дом за почивка на преуморени работници . . . По-нататък ще се спрем да кажем повечко за тях. Велико Търново е оживен и, може да се каже, самодоволен град. Има много търговски магазини, гостилници, кафенета, хубави кинотеатри и градско казино, които въртят добра търговия и се поминават добре. Много са също и големите разкошни сгради, в които се помещават държавни учреждения и учебни заведения. Почти всички тия здания са нови постройки. Изобщо, една трета от града е строена недавна и е строена с работната ръка на руснаци. Те живеят тук добре. Сега за сега се наброяват 117 руснаци, от които 45% са семейни, женени предимно за българки. Тук има: Руска колония, Войскова група Р. О. В. С. Отделение от съюза на инвалидите, Отделение от Съюза на народната младеж, Казашка станция на името на атаман Назаров . , 45% от руснаците са на постоянна работа — свещеници, лекари, фелдшери, служащи в частни предприятия и учреждения, инженери, фотографи, милосердни сестри и т.н. 15% са на своя работа — занаятчийски работилници, магазини, предприемачи на постройки и т. н. 30% живеят от случайна работа, която все-таки им дава възможност да живеят сносно; такива са например дърворезачи, зидари и т. н. Само 10% са безработни и то са такива, които не са могли, не са съумели или не са искали през десетгодишното си пребиваване да се заловят за някакъв занаят. Те копаят лозя, пренасят тежести или, за наш срам, просто гладуват и просят. Изобщо, русите тук са се приспособили и заживели с българите, както и българите с тях и поминуват живота си във взаимно доверие и труд. По особено внимание искам да отдам на крайно полезната дейност на тукашните руски лекари и инженери. Например, електричеството в града е прокарано от руските инженери П. Г. Трунов и В. Г. Григорьев.
От дейността на руските лекари искам да отбележа тая на Ф. Ф. Трейман. От 1922 г. досега, значи повече от десет години, той завежда болница и санаториум за гръдноболни. През това време болницата и санаториума са дали лечение на повече от 5000 души. И болницата и санаториумът се намират в област на България, гдето има много руски и български работници (В. Търново, Г. Оряховица, Габрово, Севлиево и др.) и се явяват крайно необходими заведения, особено санаториума, защото в цялата страна се наброяват много малко санаториуми. За съжаление, служащата част от общественото мнение не винаги разбира тъй работите, често създава спънки, и така извънредно усложнява и без това трудната мисия на санаториумите. Печално, но и в случая имаме на лице лични подбуди, егоизъм — конкуренцията.
Градът не брои много жители, едва ли повече от 10 000, и все пак е многолюден, препълнен, из артериите му текат потоци люде, между които срещате много туристи. Ден след пристигането ми аз направих отлична разходка из древната част на града. Щом изминете целия град по главната улица,вие се отзовавате в предградието Асенова махала, която именно е и най-старата част на града Велико Търново. Намира се в котловина, заградена отвред с полузалесени хълмове. Върху един от хълмовете виждате около 15 църкви, строени преди повече от хиляда години. Днес тия църкви представляват само огради с каменни зидове, покрити още във времето на цар Фердинанд с керемидени покриви да се запазят от дъжда и слънцето. Голям мост отделя Асенова махала от циганската и турската махали. Над циганската махала стърчи в небесата квадратна кула от груб камък; както се говори, от нея турците хвърляли в Янтра политическите си врагове. В тая част почти всички хълмове наоколо са покрити с листопадни гори, а под тях Янтра прави живописна осморка, та отдето и да гледаш, все река виждаш. В Асенова махала има много стари здания. Някои църкви са строени в десетия век. Каква старинност! Минах по мост, засводен също над пропаст. Насреща ми се изпречи хижата на туристите — всъщност това е разкошен своеобразен дом с имущество за милиони. Тази хижа се завежда от дълги години от руснака П. А. Шибаев. Влязох в хижата, запознах се със завеждащия и той ми показа всички стаи, в които отведнъж могат да се настанят и прекарат повече от 200 туристи. Всички кревати греят от чистота, по стените картини от български художници и фотографи. Има стаи и за високи гости, приемна, музей, библиотека и т. н. В хижата отличен ресторант. Изкачихме се на кулата ѝ. Открива се гледка на целия град с всичките му предградия и монастири: Преображенски, св. Троица и далече село Арбанаси. Доле низко се точи пътят за Горна Оряховица и за Елена. Изгледът е поразително хубав, трогва душата! Неволно ще ахнеш: — Какъв простор! Небето е облачно, но слънцето си пробива път през облаците с такива светли вехтозаветни лъчи, та ти се чини, че не гледаш действителност, а никаква библейска картина от ръката на Густав Доре. От тук се вижда и Света Гора с паметника в чест на освобождението на българите от турското робство. Има няколко такива паметници в Търново: това са трите руски гробища — новите с параклис и две стари, в които са погребани около 20000 руски войници, паднали на бойното поле за свободата на братята ни славяни.
Беше се свечерило, когато си тръгнах обратно. Ето къщата, в която е живял Великият княз Николай Николаевич Старший; ето висотата, от която преди 54 години се е спуснала руската войска в града. Жива е още тука руската романтика, живо е още едно дело от делата на най-благородният руски император — рицаря император Александър II, който не е знаял мир и покой от желание да облекчи съдбата на всички страдащи и потиснати.
П. Д. Крусев: "Предавам дословно писаното от много уважаемия господин Александър Дехтерев за Търново, за да се прочете от всеки гражданин и да види как очите на чужденеца много по-добре схващат прелестите на неговото родно място и искрено се възхищават от тях...
Картичка из колекцията на Павел Енчев
Грета Костова- Бабулкова
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ
Няма коментари:
Публикуване на коментар