Първият кадастрален и регулационен план на В. Търново

Първият кадастрален план на града е изготвен през времето на Освободителната война. Присъствието на руски инженери и техници се оказва изключително ценно за много градове, в т. ч. и за Велико Търново. Заснемането е направено от офицера Сухомлинов 1877г. Сега този план не е запазен, но от него са съхранени снимки в издадения през 1907г. Пътеводител на туристическото дружество „Трапезица“. В плана е отразена уличната мрежа на града, църквите и по-големите обществени сгради. Вижда се, че той се е простирал до паметника на обесените. Известно е, че Молтке, един от многобройните пътешественици, преминали през Велико Търново, е правил опит да начертае план на града, с който не разполагаме. В първите 5—6 години след Освобождението в България работят около 100 души техници — чужденци. Изработените от тях планове, често поради слаба компетентност или липса на инструменти, имат големи недостатъци и грешки.

Първият регулационен план на Велико Търново е одобрен през 1907г. 30 години след Освобождението. Всички квартали са начертани на отделни скици, а от обща схема на града с номерация на кварталите е направена справка за разположението им върху градската територия. Този регулационен план не е съобразен със специфичността на града и терена и не е взел предвид запазването на архитектурните и исторически ценности. Пораженията, които той е можел да нанесе, са щели да бъдат много по-големи, ако не се намесва будната българска интелигенция. В статии по вестници и списания са надавани тревожни сигнали за унищожителното действие на плана върху национални архитектурни ценности. Тук трябва да посочим статията на художника Борис Денев във в. „Слово“ бр. 4124 от 8. 04. 1936г., на д-р П. Хитров в „Общински вестник на Велико Търново“ от юли 1936г. под заглавие „Благоустройство или разрушение“:
„С една смелост и лекомислие, присъщи на посредствените и полуграмотни хора, често у нас се нахвърлят с настървение към „обнови“ и „строителства“ във всички области, съобразно с изискванията на „новото време“ и вместо да се допринесе нещо, са се нанасяли само поражения и върху малкото добро, което имаме... Старите ни градове бяха красиви, защото бяха израснали тъй, както израстват цветята в ливадите... Старите наши майстори строители имаха много тънък усет за красивото, удобното и приятното, който усет е пресушен днес в повечето от нашите архитекти и инженери от натрапените и неасимилирани чужди образци... Така, предвиден е по благоустройствения план (изработен от кондуктор) на родния ни град Търново един булевард да замести единствената останала живописна ул. „Гурко“. По-нататък авторът на статията предлага всички български старинни градове да се огледат от специална комисия и да се спре приложението на регулационните планове, направени от неопитни хора. Предлага се за такива исторически места да се измени общовалидният закон.
Тревожно поставя въпроса за историческите ценности на града и авторът на статия в Общински вестник от април 1935г. Тодор Янков. Упреците му към управляващите са остри:... „Морално задължение имаха управниците ни да се постараят за повдигане на старата столица. Без да вниквам в подробности, искам да изтъкна, че щом правителствата нищо не правят за Търново, тогава нека сами търновци се погрижат за своя град, а то значи сами за себе си...“
След тези и редица други статии през м. март 1939г. общинската управа взема решение да се настоява пред Министерството за ревизиране на регулационния план на града. 

ИЗ ГРАДОУСТРОЙСТВО И СТРОИТЕЛСТВО НА ВЕЛИКО ТЪРНОВО ЗА ПЕРИОДА 1878-1985 ГОДИНА
арх. Димитър Върбанов

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ