Из Пътеводител на В. Търново от 1907 г.Христо Иванов Войводата/Големия/ се родил на 1838 г. в с. Къкрина от заможни родители земеделци. Той бил най-голямото дете на родителите си и затова го пратили на даскала да се научи на четмо и писмо, а след това бил даден на занаят —кожухарин. На 21-та си година Христо бил вече самостоятелен занаятчия и правел търговия из Ловчанско. Печалбите, които Христо получавал от този си занаят, не го задоволявали; затуй един ден, в края на 1859 г., Христо напуща занаята и с малкия си капитал и с бащината си благословия заминава за Белград с едно препоръчително писмо до Сава Раковски. В Белград младежът Христо поради своята живост, похватливост и интелигентност много се харесал на Раковски и последният намислил да създаде от него печатар на книги в България. Раковски потърсили в Белград печатница да настани в нея Христа, за да изучва печатарството; но подобна със свободно място не се намерила. Това обстоятелство накарало Раковски да направи Христа подвързач (книговезец) и Христо бил настанен при един подвързачин немец, от когото изучил занаята в продължение на една година, като успял да скъта малко пари. В 1862 г., когато сърбите въстанаха против турския гарнизон в Белградската крепост, Раковски събира чета от младежи българи. Христо бил първият, който въоръжен с пушка и със сабя, редом със своя наставник се е биел против вековните потисници на своето отечество — турците. През време на четничеството Христо обикнал твърде много Раковски и, заедно с други свои другари, почнал често да го посещава и да слуша неговите пламенни патриотични речи. Макар Христо и да продължавал да изучава подвързачеството, но у него все по-силно и по-силно се развивала любовта към отечеството, на което всецяло желаел вече да се предаде. Търсил само случай, за да се върне в своята поробена бащиния. Този случай скоро му се паднал. Българският книжар-издател, Хр. Г. Данов, дошъл в Белград да търси подвървач за печатницата си в Пловдив и условил Христа. С туптящо сърце Христо се завърнал в България. В Пловдив той се заобиколил с млади приятели, които с жадност слушали от него новини за живота на свободните братя сърбите, за живота на българските емигранти и тяхната борба с турците, и квартирата му ставала един вид училище за подигане геройския дух у пловдивските младежи. Той заварил в Пловдив борбата против гръцките владици започната, обаче нямало кой да предвожда тълпата. Христо поел върху себе си тази роля и в скоро време църквата „Св. Петка", която владеели гърците, била превзета от българите. В Пловдив на 1864 г. Христо Иванов извършва едно велико дело: изважда от затвора дякона Васил Левски, който по донос от вуйка си бил затворен в тъмницата. През 1866 г. Христо напуща Пловдив и отива да търси средства, за да иде в Русия да се учи; но в това не успява. Той се опътва за Цариград, оттам отива в Марсилия и Кайро. В последния град през 1867 г. го заварва известието за боевете в Балкана на Филип-Тотевата и Панайотовата чети с турците. Тука Христо подбутва българските младежи, съставя от тях чета от 120 души и по морето се озовава в Румънския град Браила, гдето четата му разочарована от спокойствието на тамошните българи, се разкапва. От Румъния през есента на 1867 г. Христо с нови другари заминава за Сърбия и там постъпили в българската легия в Белград. В легията Христо се запознава с много от дейците — революционери и в края на 1868 г., заедно с последните, напуща легиона и се озовава с другарите си във Влашко. Тука те решават да се пръснат из България и създадат революционни комитети, чрез които между самия народ да пропагандират идеята за освобождението му от турците. Христо се установява в Търново и в 1870 г. отваря подвързачница и цигараджийница. В Търново Христо пръв наредил революционен комитет, а по-сетне обиколил Горна-Оряховица, Лясковец, Габрово, Шумен, Разград и Русе — и навсякъде уредил подобни комитети. В къщата си в Търново Христо много пъти е приемал и крил Василя Левски и други апостоли, които често снабдявал и с пари, добивани от неговите цигарени книжки и подвързачество. Цигарените му книжки били патриотически: по техните корици той е печатал изреченията: „Съединението прави силата“, „Притиснатата вода по-високо шурти“ и др. През 1872 г. Христо се оженва и става къщовник; обаче задомяването никак не му пречи да върши със същата ревност народните си работи Когато в края на 1872 г. хващат Левски, а след него и други апостоли, Христо не се уплашва, а бодър остава в Търново на поста си, като поддържа духа в младежите. През есента на 1875 г. Търновският комитет, мимо желанието и доводите на Христа, решава срещу зимата да направи въстание. Обаче след Старозагорското въстание, при което много от комитетските членове бяха хванати, Христо се изплъзнал от дирите на турските заптии и избягал в Румъния. Тука се скитал около 3 месеца и в началото на 1876 г. през Свищов се завръща тайно в Търново при семейството си, гдето престоява до пролетта. Като видял, че полицията е по дирите му, Христо отива в Троянско, събира около себе си 130 души момци и с тях навлиза в Калоферския балкан, гдето имал няколко битки с черкезите и башибозуците. След потушаването на въстанието през 1876 г. Христо, незабелязано от турците, се крил в Ловеч у свои роднини до минаването на руските войски в България през Дунава. Щом чул за превземането на Свищов от русите, Христо избягва при тях, събира около себе си дружина от българчета и се туря на разпореждането на един полк.
Няма коментари:
Публикуване на коментар