Последната фотография на Васил Левски, направена в Букурещ след общото събрание на БРЦК през 1872г., по която е издирван от турската полиция. |
Опит за освобождаване на Левски прави Христо Иванов–Големия,
известен още като Книговезеца. Той е негов приятел от Първата легия на
Раковски и го е освобождавал вече веднъж от сръбския затвор през 1866 г.
В спомените си Христо Иванов пише, че като разбрали от телеграфа, още
същия ден се събрали да решават какво да правят. Книговезецът обаче в
спомените си прави изричната уговорка: „на приказки бяхме много, но на
работа малко.“
Най-накрая останали с члена на Революционния комитет Христо
Караминков–Бунито и председателя му Иван Хаджидимитров–Заралията. Отишли
при доктор Стат Антонов, който бил извикан от турците да преглежда и
превързва ранения Левски, за да научат нещо повече за съдбата му. Друг
член на комитета – Джорджо Момчев, заможен търговец, в чийто дом е
отсядал Левски, пък се среща с най-богатия търновец Стефан Карагьозов,
който също е привикан от турците в конака като представител на
обществеността, и двамата обсъждат дали може да се направи нещо за
освобождаването му. Оказва се – нищо. Тогава двамата Христовци и
Заралията решават да запалят затвора, та ако може в суматохата Левски да
избяга. Хвърлят горящи парцали, напоени с газ през нощта и… напразно
очакват пожар и суматоха. На другия ден разбират, че парцалите паднали
на празно място.
Д-р Стат Антонов (1844 – 1926), млад лекар и съмишленик на революционния комитет, извикан от местната власт в конака, за да посети ранения Васил Левски в затвора е последният търновец, който е видял жив Апостола и е имал възможност да общува с него.
Вижте дигиталното издание на тефтерчето на Васил Левски
Ниска резолюция сканирано тефтерче: PDF/ 18MB
Висока разолюция сканирано тефтерче: архивен файл/zip .PDF / 550 MB
Д-р Стат Антонов (1844 – 1926), млад лекар и съмишленик на революционния комитет, извикан от местната власт в конака, за да посети ранения Васил Левски в затвора е последният търновец, който е видял жив Апостола и е имал възможност да общува с него.
Ниска резолюция сканирано тефтерче: PDF/ 18MB
Висока разолюция сканирано тефтерче: архивен файл/zip .PDF / 550 MB
Разчетено текстово / 1 MB
Източници: Акад. Радев Иван, "История на Велико Търново XVIII — XIX век", "Слово", В.Т., 2000, стр. 632 - 635). Из книгата “Български загадки” от поредица Istoria Incognita на ИК “Сиела”- Григор Николов http://nationallibrary.bg/levski
Източници: Акад. Радев Иван, "История на Велико Търново XVIII — XIX век", "Слово", В.Т., 2000, стр. 632 - 635). Из книгата “Български загадки” от поредица Istoria Incognita на ИК “Сиела”- Григор Николов http://nationallibrary.bg/levski
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ
Няма коментари:
Публикуване на коментар