Софийните храмове свидетелстват за автохтонния произход на българите

Защо ли пренебрегват историците историята на българските възрожденци, като точно там е указана истината за произхода на българите. Именно в тях пише, че древните градове Плиска и Преслав са били антични, а не средновековни селища и са свързани с древните илирийски българи. Тези антични градове са превъзхождали дори Константинопол по своята площ и монументалност. Дори турското име на Преслав е Ески Стамбул, което значи Стари Истанбул, Стари Цариград или Стари Константинопол. Тези древни селища са градени с квадри. Разкопките от последните години доказаха, че квадровата изодомна зидария е позната и широко употребявана в Тракия преди македонското завоевание.  В "Царственик или История болгарская" на Христаки Павлович дори пише за император Константин следното: "Въ това време дойдоха Сармати и Скити на Дунай, и Константинъ воинствова на нихъ и победи ги, и направи на Дунавъ мость на място, което се называ желязная врата, въ лето Господне 325. Тога создаде Никополская крепостъ на Дунавъ, и искаше да направи тамо градъ на своето си име, и повеле на народа да носатъ камене, запрещенно му быде обаче во сне, и не направи, а каменете стоятъ и до днесъ на онова място, кое то беше весма красно, и имаше градъ от Иллирика созданъ, именемъ Преслава." Йеросимонах Спиридон пише: За Илирик, първия български крал- "Българският народ, който е един от най-първите и най-стари народи в християнство и царство, глава и предводител на целия славински род, води племето си от Мосоха, както и другите славински народи. Първо излезе иззад Черно море в годината от сътворението на света 4522 /986 преди Христa/ и се засели от двете страни на Дунав, и се наричаха тогава мисини, поради което и тая земя се нарече Мисиния по името на праотеца Мосох; на север от Дунава тая земя се нарече Малка Мисиния, а на юг от Дунав се нарече Голяма Мисиния. Първият, който се постави за крал бе по име Илирик, и този Илирик първи се би с тракийския крал Ираклий и го победи и го прогони зад морето. Беше Иллирик голям юнак и се биеше с околните народи и винаги побеждаваше. И разшири своята земя от Черно море дето се влива Дунав, към запад от двете страни на Дунава, даже до река Слава или Сава, дето сега е Белград. И построи три града над Истър, сиреч Дунав: първия Радостол - Силистра; втория град Преслав, тоя град беше недалеко от Шумен и беше разрушен от гръцкия цар Цимехв лято господне 992, сега едва се разпознават градските стени. В следващото слово ще разкажа подробно; третият град бе Тернов, гърците го наричат Мисипопол, а четвъртия град построи над река Сава и го нарече на своето име - Иллирик. И защото беше голям юнак и славен, нарече народа и земята на името си Илирик - илирийци." Златка Генова в статията си история на проучванията, в книгата "Царствуващият Търновград- от 1985г." на стр.20 пише: "Запазеният до третата порта на Царевец рустициран зид е сходен по материал и начин на градеж със зидове от Плиска и Преслав.. , а в скоби, всъщност зидът е от ранновизантийската епоха :)
Според статията "Кръглата църква В ПРЕСЛАВ– НОВИ ПРОУЧВАНИЯ"на Ангел Манев, Таньо Танев, Венера Иванова и Веселин Ташев, много по-отдавна гръцкият летописец Исихий Милетски пише в своята „Световна хроника на града Византия от основаването му до 330г.”, че затова, че готите/българи/ са помогнали на Константин Велики да победи Лициний, той им построил четири града: Преслав, Плиска, Дръстър и Констанца. Книгата на Исихий Милетски е издадена през 1901г. в Париж. На Исихий Милетски трябва да се вярва, тъй като той пише много близо във времето до събитията, които описва – хронологията му е писана около 410г., а Константин разбива Лициний през 324г. Следователно имаме неопровержимо доказателство, че Преслав е създаден много скоро след 324г. Подценяваните от българските историци възрожденски истории дават същата информация. Вероятността хрониката на Исихий Милетски да е ненадежден източник отпада поради факта, че през XIV век друг гръцки хронист записва същата информация за Плиска и Преслав. Георги Кудин в своята хронография повтаря записаното от Исихий Милетски. По необясними причини тези два източника се подминават от българските историци. Нещо повече, мнозина от тях дори не знаят за съществуването на Исихий Милетски. А той е достатъчно надежден и неоспорим. Чрез тази хронология историята на градовете Плиска и Велики Преслав се „дърпа” съответно с 570 до 580 години по-рано от общоприетото. Първото нещо, което се изгражда, когато се строи град на празно място, е построяването на храма. Градът Преслав е създаден някъде около и малко след 324г., християнството е вече официално признато. Налице са всички условия да се построи християнски храм в новосъздадения град. Започва да се изгражда хипотезата, че Кръглата църква е построена около 325 година…. Съществуват още множество доказателства за това, че Кръглата църква е храм, построен през IV век. Такива могат да се намерят при анализа на вида на капителите на колоните, на основите им, на корнизите, на подовата мозайка и други. И накрая, броят на сега откритите християнски църкви от IV век на територията на България е повече от 260. Кръглата църква не е самотна, тя се вписва в общия процес на строеж на християнски църкви през IV век. Както пише в "Кръглата църква В ПРЕСЛАВ– НОВИ ПРОУЧВАНИЯ": "Невъзможността на историческата наука да обвърже логически множеството доказателства за произхода и принадлежността на Кръглата църква дава основание на учени от Югославия и Румъния да градят теории, чрез които се отхвърля творчеството на българите на Балканите дори и през IX век. Тази битка се започва през 60-те години на миналия век. За съжаление нашите историци, не приемайки автохтонната теория за произхода на българите, не успяват да защитят истинската история на българите на Балканите. Ако не съществуваше наложената парадигма за „Симеоновата златна църква”, много от изследователите биха стигнали естествено до извода за датиране на Кръглата църква от III-IV век и да стигнат до неоспоримото присъствие на българите на Балканите много преди идването на Аспарух, с наличието на реални исторически факти за уникалното творчество на тези българи." Същото се отнася и за Голямата базилика в Плиска. Според Асен Чилингиров историческите извори сочат към датировка на Голямата базилика към IV век по времето на император Константин Велики. След разрушаването и още в края на IV или началото на V век, камъните над основите са използвани за построяването на други монументални сгради в близост на базиликата. Разстоянието от единия край на църквата до другия е 102,5 метра, а е широка 30 метра и се е казвала също "Св. София". През IX-X век тя бива престроена с тухли и отново разрушена в края на X век, което съвпада с присъединяването на цяла източна България към Византия.
А изследванията върху главния раннохристиянски паметник в сегашните граници на България, Голямата Базилика в Плиска, построена според данните на историческите извори и археологическите изследвания от Константин Велики, ще продължат да бъдат манипулирани от историците и археолозите, които не само представят тази църква за „прабългарски“ паметник, но започват нейната реконструкция във вид, какъвто тя никога не е имала, като затрупват неизследваните и недокументирани основи на предшестващите дохристиянски монументални постройки на същото място и по този начин правят невъзможни всякакви бъдещи изследвания.
Църквите, построени от древните илирийски българи се явяват свидетели за древното християнство на нашите деди.
В публикуваната през 1930 година книга “Българската Самостоятелна Църква в Илирия” архимандрит Кирил Рилски казва: "Древнитѣ илирийски българи, които сѫ населявали старата класическа България в Македония, в Илирия, на Балканския полуостровъ, сѫ принадлежали къмъ древнитѣ трако-илирийски племена и са живели в Илирия от незапомнени доисторически времена, като езичници преди Христа, тѣ сѫ имали политическа самостоятелна държава в стара България, въ Македония, но сѫ били завладѣни от римлянитѣ и сѫ станали свободни римски граждани, които сѫ се ползвали съ всичкитѣ привилегии, като просвѣтен и културенъ народъ, на римски граждани.“ От тази книга  разбираме, също че "Една част от Илирийските древни българи, във време на преселение на народите, са напуснали бащините си огнища на Балканския полуостров и са се преселили във вътрешността на Русия, където основали българско Камско царство. В VII век, когато вече Балканските, древни Илирийски българи са били съвършено подчинени политически под Византия и ославянени, то камските българи се притекли на помощ на своите едноплеменици- Балкански илирийски българи. Като дошъл Аспарух с една дружина Камски българи, които се заселват в провинцията Горна Мизия, те се обединили с Балканските Илирийски българи, със своите съплеменници в едно. По такъв начин е било турено основата на първото българско царство... От племенната тяхна връзка помежду илирийските ославянени българи християни и дошлите от далечния север камски българи езичници се обяснява и този исторически факт, че камските българи езичници не са разрушили, като езичници, много древни християнски храмове, които са били построени в първитe векове на християнството от древните иллирийски българи, когато са били просветени с евангелското Христово учение от св. апостола Павла в Иллирия (Римл. XV, 19), които древни християнски храмове са оцелели и до наше време. Такива древни християнски храмове, които са били построени в първите векове на християнството от нашите прадеди древните илирийски българи, има много по цялата Илирия на Балканския полуостров, построени в първите векове на християнството от нашите прадеди древните илирийски българи, праотци на сегашните ославянени българи, които са оцелели и до наше време. В древния илирийски град на Средиземна Дакия Сердика (София) е именно величественият древен храм в Сердика—Св. София, който е бил построен от първия християнски император Св. Константин Велики над гроба на любимата му покойна дъщеря София, който храм по своята здравина и величина удивлява и сегашнитe съвременни архитекти. Самият храм е построен кръстообразно и от страна самия ъгъл на кръста, средната част на храма, се намира самата надгробна плоча на покойната дъщеря на Св. Константин Велики София, която е зазидана в самата основа. Плочата е от син камък и е малко издадена откъм средната част на храма, за да се вижда; на самата плоча има изкусно изваяни две фигури, от които едната е на Св. Константин Велики, облечен в царска багреница, а другата е на любимата му покойна дъщеря София. Зазиданата надгробна плоча с издълбанитe изображения на Св. Константин Велики и любимата му покойна дъщеря София е обърната да гледа към север къмто любимото родно място на Св. Константин Велики, древния илирийски град Ниш. Самият храм е бил построен накрай града, където са били гробищата на древните илирийски българи християни, където са се събирали на молитва, защото римскитe закони са покровителствували гробищата на покойниците, и християните от първите векове там са се събирали на молитва, за да не бъдат обезпокоявани от римските езически власти. Храмът Св. София е построен от Св. Константин Велики, подир провъзгласяването за официална християнската религия в римската империя в 313 година. "
Принципът на Божествената Мъдрост като основа на Христовото учение е заложен в ранното християнство и е свързан с древната Българска Илирийска църква. Храмове посветени на Божествената Мъдрост, са Охридската, Софийската и Несебърската „Света София“, построени по сходен план и от подобен архитектурен тип.  Предполага се, че първите църкви, посветени на Божията премъдрост строи император Константин Велики. Това са Константинополската и Софийската църква, може би и Преславската. Император Юстиниан от род на романизирани траки, прави опит за създаване на независима трако-илирийска архиепископия, наследник на древната Българска Илирийска църква, която да обслужва диоцезите разположени между източната цариградска и западната римска църква. Той отделил седем провинции от илирийската римска префектура, а именно Горна Македония, Втора Македония, Средиземна Дакия, Прибрежна Дакия, Дардания, Превалитания и Горна Мизия, от които съставил нов църковен диоцез на апостолската първо-юстиниановска самостоятелна църква. На тази църква Юстиниан дал пълна църковна самостоятелност и я поставил на трето място след римската и цариградската. Това негово решение било утвърдено на петия вселенски събор от 553 в Цариград. Той продължава делото на своя предшественик и строи още Софийни храмове- в Охрид/неговото родно място/, в Солун, в Месембрия и в днешен Сливен, където бе открита златна монета от негово време. Старинни артефакти, вградени в стените на църквата "Света София" в Сливен, свидетелстват за ранния произход на храма. Според проучванията на Мери Радева от Сливенския исторически музей източната част на храма е построена върху североизточна част на абсидата на стар храм, съборен вероятно по времето на Второто българско царство. Явно е, че настоящият храм е много по-малък от предишния, който е бил с големината на старите храмове на Юстиниан Велики. Единствено в Сливен е запазен т. нар. Софиин ден или празникът на Божията премъдрост, който се празнува в понеделника на Томина неделя или осем дни след Великден. За това говори и д-р Симеон Табаков, като свидетелства, че този Софиинден се е празнувал от старо време. Храмът "Света София" в Сливен е бил единственият храм, който е запазил богослужението си през турското робство, когато не е имало развитие на българското богословие и всичко се е правело по предания. Църквата в Сливен е била единствената в областта /Византия, България Македония и Сърбия/, която не е била обърната в джамия. 
Източници: "Царственик"-Христаки Павлович, Зографска история, "Българска самостоятелна църква в Илирия" архимандрит Кирил Рилски, "Кръглата църква В ПРЕСЛАВ– НОВИ ПРОУЧВАНИЯ" на Ангел Манев, Таньо Танев, Венера Иванова и Веселин Ташев, http://andorey.blog.bg/
книгата "Град Св. София" от Георги Тодоров
Изображение: Кръгла църква. Надлъжен разрез. Реконструкция на Б. Игнатов
⏩👉НЕПОЗНАТАТА ИСТОРИЯ

  Грета Костова- Бабулкова 
 
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ

 © Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.

Средновековният Темнишки девически манастир и мощите на св. Филотея

  Патриарх Евтимий Търновски пише в житието на св. Филотея: "И веднага взеха тялото и го пренесоха в славния град Търново, и го положиха в църквата на Пречистата Богородица Мария, наричана Темнишка, гдето дори до днес лежи и върши дивни чудеса безброй на всички, които пристъпват към нея с вяра и любов."

В околностите на Търново има старо селище Темниско (сега част от с. Първомайци) със средновековни руини до него. Средновековното селище според някои се наричало Темниград. Съществува мнение, че манастирът „Св. Богородица Темнишка” е бил до това селище, но само евентуални разкопки биха изяснили този въпрос. Единствената приемлива хипотеза за епитета „Темнишка” би била, че той идва от чудотворна икона на Св. Богородица, която се намирала в близкия манастир край с. Темниско. Но не само тази икона, а и св. Филотея, чийто мощи са пренесени от цар Калоян в старата столица също се наричала Темнишка.. Това ни води до предположението, че мощите са обитавали точно този Темнишки манастир. Според легендата също през 12 век по тези места, в днешното село Първомайци, образувано от обединението на две села — Темниско и Сергювец се е намирала конюшнята на Асеневци от Старопрестолния Търновград. В конюшнята освен, че местните са отглеждали конете на царя, са съхранявали и технически поддържали богатата, пищно украсена царска колесница. За тази каляска легендата разказва, че е скрита някъде по тези именно места, но никой не знае точното място. А легендата е препредавана само от уста на уста, няма никакъв ръкопис или пък карта. Тук беше намерено и острието на стрела от онова време. В околностите на село Темниско по посока на гр. Горна Оряховица се е намирал манастирът "Света Богородица Темнишка" - името на село Темниско идва от тъмно и ниско, дори в преданието се казва, че е имало тъмница и може би затова се е казвало Темниско... Та там в посока Г. Оряховица, в полите на билото на Стара Планина в местността "БЪРДОТО" е имало манастир "Света Богородица Темнишка", който бил опожарен от турците през османското нашествие, но от който манастир местните са спасили и запазили иконите и черковни книги и до днес. Тези стари икони по разказа на една възрастна попадия са именно в местната църква "Свето Възнесение Господне", намираща се в с. Първомайци. Може да се предположи, че старата икона на св. Богородица, запазена и до днес в тази църква е именно чудотворната Темнишка икона..

Според Росица БОНЕВА /Народна библиотека "Кирил и Методий" - София/ за наименованието на селото има две предположения:

а) На юг от сегашното селище, в хълмистата местност "Св. Петка", там където е минавал стар римски път, е имало чисто славянско селище наречено Теменград (Тъмен град). Неизвестно кога, навярно след турското нашествие, за да се запазят от золумствата на отоманците или привличани от полето, теменградското население се заселило северно от р. Янтра в местността "Селището" - сегашният северен нов квартал на селото. Тук са живели близо 200 години, като постепенно са се заселили на сегашното си местоположение близо до р. Янтра преди около три века. Тези хора се наричали теменисци и оттам - Темниско.

б) Други мислят, че когато Теменградци се преселили в равнината, останалите горе казвали за долните: "Там е низко", който израз езиковото благозвучие изменя в Темниско. В южната хълмиста част на землището на селото на около 1 км от селото има една височина, остра и скалиста, наречена "Средно бърдо". Тук са развалините на "Рахова крепост". Старите хора я наричат "Калето", а някои - Цар Константиново кале. Зидовете ѝ наподобяват тия на "Царевец" във Велико Търново. Вероятно крепостта е строена през II българско царство за предохрана и наблюдателница на престолния град. В крепостта е вземана вода от местността "Св. Петка", сега чешма, посредством глинени кюнци - водата е идела от по-висок хълм. Преданието гласи, че при обсадата на "Калето" от турците, последните искали да прекъснат водата и за да намерят тръбите си послужили с един катър. Катърът разхождали около водоснабдителните съоръжения и той с крак ритнал три пъти там, където в земята били тръбите. В източните склонове на "Средно бърдо" живущите сега старци са запомнили зидовете на старинната черква "Света Богородица Темнишка". И сега си личат темелите на този, според историята, девически манастир. Навярно манастирът е строен през царуването на Асеневци - началото на XIII век и е имал важна просветителна роля по времето на св. Теодосий Търновски и патриарх Евтимий Търновски и се е включвал в техните просветни школи. Не ще да е била друга, освен тази черква "Света Богородица Темнишка", за която се говори в житието на патриарх Евтимий за преподобна мати Филотея. В него се казва, че монахините от тази черква молели Калояна да пренесе мощите на мати Филотея от Памфилия (Гърция) в Търново. В началото на съчинението си той пише: "Нека ни помогне да довършим добре докрай измоленото от вас за нея това слово... В края — на тази добра майка подражавайте и вие, монахини млади, средновъзрастни и стари, които живеете в манастира, пренесете и вие чистото и неосквернено девство."

Някои дори мислят, че тук е прекарала заточението си и починалата Теодора, в монашество Теофана- първата жена на Иван Александър. Той я оставя, за да се ожени за еврейката Сара, покръстена като Теодора ІІ и това е една от големите му грешки, която води до тежки последствия за България.  През 1395 г., мощите на преподобна Филотея, заедно с мощите на вечнопомнимата и всесветата преподобна Петка и тия на триблажената Теофана били пренесени от Търново във Видин от княз Константин и митрополит Иоасаф. Може само да се предположи, че мощите на св. Филотея след разрушаването на манастира от турците са били пренесени за малко в храм "Успение Богородично" в града. Чудотворната икона в този храм, запазена и до днес в него не е средновековна и не е чудотворната икона "Св. Богородица Темнишка". За съжаление малко са сведенията за тази църква "Успение Богородично" и може би понеже е имало памет за манастира "Св. Богородица Темнишка", разрушен от турците тя започва да се споменава така. Д-р Васил х. Стоянов Берон дава следните кратки вести за църквата "Успение Пресветая Богородица": "Тая церква е тоже много вета и се намира на левия бряг на река Янтра към cевероисток от церквата Св. 40 Мъчеников; ние споменахме и по-горе мимоходом, че тая церква може да е принадлежала на монастиря св. Лавре /Св. 40 мъченици/, но за жалост ниe не намерихме в нея никакви писмени останки, понеже вътрешната ѝ повърхност на зиданите стени е покрита с бяла варяна мазанка и не съществуват никакви изображения на светци. Кубето ѝ е тоже развалено и таванът ѝ е нов и от дъски."

Из книгата на ИВАНКА ГЕРГОВА "ЧУДЕСАТА НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА В КУЛТУРАТА НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ", Из историята на родния край ТЕМНИСКО И СЕРГЮВЕЦ (ПЪРВОМАЙЦИ)- Росица БОНЕВА, Народна библиотека "Кирил и Методий" - София.
⏩👉НЕПОЗНАТАТА ИСТОРИЯ

  Грета Костова- Бабулкова 

 

Видео на Кина Павлова, направено на чудотворната икона "Св. Богородица Темнишка" в църквата "Св. Възнесение Господне"- с. Първомайци

 

 
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ

© Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.

Съборената църква "Св. Параскева- Петка Търновска" и вярата на търновци

В търновския пътеводител от 1907 г. се казва: "Почти цели 484 години Търново е било във владение на турците. След превземането на града и ограбването на крепостите Трапезица и Хисара/Царевец/ последните били изгорени от турците и сринати до основи. Трапезица, оголена от постройки, със слаби остатъци от последните, обрасла в тръни и бурени, представляваше само жалък спомен от минало величие. По нея пасяха коне, крави, овци и др. добитъци. Рядко биваше посещавана от българи, защото турците на подобни посещения не гледаха с добро око. — Върху развалините на Хисара възникна цял квартал от турски къщи, много от които бяха съзидани върху основите на стари български сгради и върху дворците на българските царе. Къщите, които възлизаха на брой от 100 — 150, бяха малки и с градинки от плодоносни дървета. Те бяха разположени на северо-западната и юго-западната страна на Хисара, околовръст Чан-тепе/Камбанен връх, където е била Камбанарията/, което като гол конус обрасъл в трева, се издигаше над къщите, без да напомня с нещо за съществуването върху него на сега откритата църква и пристройките към нея. Върху основите на царската църква "Св. Петка" е била издигната в 1435 год. джамия с високо минаре, която без викалото и днес съществува и служи на войската за склад на амониции. По източния склон на Хисара къщи нямаше,— там бяха гробищата на турците от тази махала. Хисарът през цялото владичествуване на турците бе недостъпен за българин. Джамията на Хисаря, наричана от българите джамията Св. Петка, е една от забележителностите на града. Тя обръща вниманието на всеки българин по своята хубост в архитектурно отношение и по своето историческо значение. Тази джамия бе единствена на цялата турска махала Хисар. Между българите за нея се приказваше, че била царската църква „Св. Петка“, в която се покоили мощите на Св. Параскева (Петка) от Епиват, пренесени с голяма тържественост в Търново от Ивана Асеня II. Тук тези мощи се пазели, поставени в ракла, и всеки болен, който се е доближавал с вяра до тях, получавал е изцеряване. След превземането на града от турците мощите били изпросени от Страцимира, Видинският владетел, занесени във Видин, а от там в Сърбия, и най-после, в гр. Яш, където и сега се намират. До самата джамия се надигаше сравнително високо минаре, което не се отличаваше с голяма устойчивост: то често се събаряше, навярно, под влиянието на земните трусове. В това срутване на минарето българите виждаха протест на Светицата, която не желае да се издига минаре там, където са лежали нейните мощи, както и признак, че скоро ще падне турското царство (вечното тяхно бленуване). Под влиянието на това народно вярване минарето бе сринато след освобождението на града от турците. И кубето, и минарето на джамията бяха покрити с куршум и отгоре се свършваха с позлатени полумесеца, поставени на металически пръти. В турско време българин не можеше да се доближи до тази джамия; обаче тя, като сложена на високо място, отдалече се виждаше, както от всичките краища на града, тъй и от всички пътища за града. Гледането на тая църква—джамия подигаше омразата във всяка българска душа против вековния тиранин, като караше всекиго да иска да се освободи от положението на „турски рая“. Днес тази джамия е малко попреправена от военните власти, на които служи за склад на амониции." Славейков ни разказва в спомените си: "Трябва да е изгоряла черквата или джамията, която се казва по български „Св. Петка”, макар да казва Т.И.Шишков, че я правил Гази Феруз бей в 839 от Хежра хаджи, и Калфа споменува, че я правил Завне Ватал Чит Ферис бег. Аз, според разказа на д-ра Васила Хаджистоянов Берон, като съм гледал черквата, превърната на джамия, забелязал съм, че е наедно правена: или така, да е изгоряла, че е правена и доизкарана така, или е съсипана по-отнапред, а че после е събирана тъй." В книгата "Археологически и исторически изследвания" на д-р Васил Стоянов - Берон /изд. Търново, 1887 г./, стр. 75 е написано: "Църквата на Света Петка била превърната в джамия. Тъй например минарето /викалото ѝ/ се е много пъти събаряло от буйните дъждове и ветрове; и отпосле се е подновявало и според вярването на населението: това било знак на падането на турското владичество." Д-р В. Берон пише: "Разказваше се при това между българите, че Света Петка ходатайствала пред Бога за да накаже немилостивите разрушители /разорители на храм ней посветен и дето в него почивали светите ѝ мощи. Разказваше се, че при това, че е имало близо до джамията /църквата на Света Петка/ едно черно дърво, което уверяваха и турци, и българи. И щом се раззелени, ще падне и без друго и турското владичество. Дори във времето на въстанието в 1876 г. и преди войната, наскоро се шепнеше измежду българите, че това дърво взело да се раззеленява." 

Ф. Каниц, австро-унгарски учен (археолог, етнограф, географ) пише: "Така стигнахме до най-високо разположената джамия на Търново „Хисар джамеси“, построена преди 450 години в чест на Аллаха и на неговия голям султан-войн Баязид. Ето го здраво скрепеното куполно здание сред обвити със зеленина и чалми надгробни камъни на усърдни гази (герои на вярата), занесли някога полумесеца в сърцето на Европа. В пъстра безредица са пръснати до тях останки от изчезнали укрепления, увенчавали вероятно по-рано тези места, между тях - изветрели тела на колони и капители; те говорят за по-добри дни, за времената на император Траян. Един почти заличен латински надпис, разчетен по моето копие от проф. Момзен: „Внукът на Тит Октавиан... постави на Пьопийския Силванус...“ е видял бурни набези на народи, няколко византийски корнизи, един метър висок римски профилиран осмоъгълен каменен постамент с височина един метър, служил - както се твърди - за кръщелен купел, са красили някога старобългарската постройка, на чието място по-късно е била издигната джамията...Край тези и други монументални останки от царския дворец на Иван Александър, в който той свикал събор против богомилите и евреите в 1355 година, от „патриаршията“, наричана „Майка на църквите на българската държава“, от църквата „Св. Петка“, въздигната от Цар Иван Асен II на Царевец за съхранение на костите на светицата, запътилият се към Хисар-джамия мюсюлманин минава безразличен като край „ески шелер“ (стари неща)."

Днес, на Царевец може да се види надпис на арабски, от самото начало на османската власт. Преведен е от Мая Ценова и Aziz Nazmi Shakir и гласи: "В името на Бог, Всемилостивият, Милосърдният, построи тази благословена джамия великият емир Фируз Бек син на Абдуллах, дано Бог приеме молитвите му и го опрости, и беше завършено на дата година осемстотин тридесет и девета" (от Хиджра, което отговаря на 1435/1436 от Хр.) Известно е, че още от времето на Мохамед новоприелите исляма лица получавали личното име Абдуллах (роб, слуга на Бога) или по-често бащиното име-син на Абдуллах. Точно това потвърждава българския произход на Фируз-бей, който построил джамията на Хисаря /Царевец/ върху останките на едновремешната църква "Св. Петка", вероятно точно, за да запази спомена за тази църква и това личи и от думите в надписа "дано Бог приеме молитвите му и го опрости". От една тухла с надпис на български език, намерена в основите на храма, става ясно, че строителите са били българи /Венедикова 2013г./ Шукри-бей, един от двамата последни потомци на Фируз-бея, обичал да говори пред селяните, особено когато попийвал, за своя български произход. Той споменувал и за някакво кандилце, което семейството строго пазело. На хълма Царевец са живеели българомохамеданите Ферузбееви, изчезнали безследно след Освобождението...

Би било добре да се обърне повече внимание на този исторически артефакт и да се съхрани подобаващо, въпреки, че е свързан с османското владичество. Това, че споменът за тази църква не се пази и предава на поколенията е много лошо. Сред търновци тази църква е била на голям почит в миналото. Вижте как след Освобождението споменът за нея е бил жив. Това е извадка от общински вестник "Велико Търново" от 1934г.

 След Освобождението джамията се използва като склад за амуниции. По време на голямото земетресение от 1913 г. рухват портикът и куполът ѝ. След 1946 г. започват системни археологически проучвания на Царевец, и главно на двореца на българските царе от Втората българска държава. През 1958 - 1959 г. тогавашният Окръжен исторически музей започва проучвания на крепостната система на Царевец.

Тези снимки са правени през 1958 г. от фотографа Петър Христов, който е работил към Централния църковен историко-археологически музей. От снимките виждаме вида на джамията през 1958 г., но за съжаление при проведените археологически разкопки, джамията е окончателно съборена. Вместо да се събаря е можело да бъде възстановена като църква, но за съжаление по-лесно се руши, отколкото да се гради...

Снимките са предоставени от Георги Ангелов.

Картички от колекцията на Павел Енчев
Прочетете още: Васил Берон за църквата "Св. Петка"
 М. Москов разказва за Хисаря /Царевец/

⏩👉НЕПОЗНАТАТА ИСТОРИЯ

  Грета Костова- Бабулкова  

 
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ

Древните българи- тяхната вяра и история

"Новороденото дете траките оплаквали, че щяло цял живот да страда, а при погребението на мъртвия устройвали радостни игри, понеже щял да отиде в царството на вечното блаженство." Траките са вярвали във вечния живот! Не случайно първите християни са били тракийците и първите християнски общини са били в Тракия. И така, къде са траките? Много просто – тук, на Балканите са и никъде не са ходили. Не по-малко от 40% от съвременния Български генотип е тракийски. Така че, траките винаги са си били тук – преди началото на Християнството, по време на неговото формиране, при узаконяването му, при идването на Аспарух /волжко-камските българи/, след това и така – чак до днес. По онова време те били вече, както ги наричат историци и културолози „поримчени траки”. И така, според Евангелието, жителите на Балканския полуостров-траки, със самото възникване на Християнството започнали да се приобщават към това учение. Когато то било преследвано – при императори Нерон, Диоклециан, последователите му започнали да прокопават подземни галерии, наречени „катакомби” и там извършвали богослуженията си. Първите мъченици за Христовата вяра са траките. Самите християни никъде не са ходили, нито са изчезвали, а са си тук още от І в. до днес. След узаконяване на Християнството през ІV в., 100 г. по-късно в Поморавието е създаден град с името Justiniana Prima, оформил се с времето като духовен център на християните от централната и западна част на Балкански полуостров. Първоприемник на нейния диоцез става Охридската Българска архиепископия. Тя просъществувала до ХVІІ в. когато фанариотите я закриват по политически и експанзионистични съображения. През целия този период обаче, от основаването си през V до ХVІІІ в. тя е бележит духовно-религиозен център. Покръстване е имало при волжко-камските българи след като преминават Дунава.
В публикуваната през 1930 година книга “Българската Самостоятелна Църква в Илирия” архимандрит Кирил Рилски казва: "Древнитѣ илирийски българи, които сѫ населявали старата класическа България в Македония, в Илирия, на Балканския полуостровъ, сѫ принадлежали къмъ древнитѣ трако-илирийски племена и са живели в Илирия от незапомнени доисторически времена, като езичници преди Христа, тѣ сѫ имали политическа самостоятелна държава в стара България, въ Македония, но сѫ били завладѣни от римлянитѣ и сѫ станали свободни римски граждани, които сѫ се ползвали съ всичкитѣ привилегии, като просвѣтен и културенъ народъ, на римски граждани.“ От тази книга  разбираме, също че "Една част от Илирийските древни българи, във време на преселение на народите, са напуснали бащините си огнища на Балканския полуостров и са се преселили във вътрешността на Русия, където основали българско Камско царство. В VII век, когато вече Балканските, древни Илирийски българи са били съвършено подчинени политически под Византия и ославянени, то камските българи се притекли на помощ на своите едноплеменици- Балкански илирийски българи. Като дошъл Аспарух с една дружина Камски българи, които се заселват в провинцията Горна Мизия, те се обединили с Балканските Илирийски българи, със своите съплеменници в едно. По такъв начин е било турено основата на първото българско царство."
В "Царственика", първото печатно издание на един от вариантите на „История славянобългарска“ от Паисий Хилендарски, изд. 1844г. пише направо:

Кирил Рилски пише, че Древната Българска Илирийска църква, която е била основана в Илирия непосредствено от св. апостол Павел от древните коренни жители на Балканския полуостров- илирийските българи била под църковната власт на Римския папа до 535г. Тя се уважавала много за нейната древност и апостолско достойнство, както на запад, така и на изток. Църковният език в древната българска църква е бил латинския богослужебен език. Той е бил и писмен език на старите илирийски българи, които считали себе си за Римляни." Точно в тази древна църква развива своята дейност Улфила, т. нар. "епископ на готите." Цели 10 години Римският папа е протестирал и не е искал да признае самостоятелността на тази древна Българска църква, която отсетне е била наречена с името на Първа Юстиниания от V Всел. Събор по името на византийския император Юстиниан Великий." Д-р Ганчо Ценов казва:" Тракоилирийците нямаха една централна църковна власт. Тяхната църква се управляваше от отделни епископи. По-преди префектурата се намираше в Сирмиум, където се намираше най-голямото управление на Илирия, както по отношение на гражданските, тъй и по отношение на църковните работи. По-късно обаче, след Атиловото опустошение на това място, префектът Апреемий избяга от Сирмиум и дойде в Солун. За района на тази църква ние узнаваме от едно приложение към Евсевиевата хроника, където областите на разните църкви са очертани така: Областта на Римската църква се простира до саксонците, до галите, до Кампания, до франките и илирийците, до океана и Гибралтар, до Равена и лангобардите. От Равена и Солун до Дунав се простира църковната област на епископите на славяните, абарите и скитите. А областта на цариградския патриарх обхваща цялата ромейска държава в Европа и Азия до Западна Сицилия и Цикладите, до Понта и Херсонес (Галиполи)^. Тази хроника опровергава тезата, че българите и славяните са се покръстили едва в IX век и потвърждава тезата, че скитите, или българите, са имали преди създаването на архиепископията Първа Юстиниана, своя църква, която е обемала цяла Тракия и Илирия до Солун... .   Ганчо Ценов се възмущава, че "ако досега една част от гръцките писатели по политически съображения обозначаваше българите като неправославни, отсега-нататък тя отиде по-далеко и ги обяви за езичници, и то в най-вулгарна форма. Опирайки се на тези клевети, някои модерни историци казаха, че българите до Борис изобщо не са били християни. Преди това български Владици, които са били изпратени на заточение от византийците са били под църковната власт на Римския папа до получаването на самостоятелността на Юстиниановската или Българската църква. Тъй като те са били на заточение в 505 год., а Император Юстиниан е встъпил на императорския византийски престол в 527г., а първият самостоятелен архиепископ на Първа Юстиниания или България е бил архиепископ Кателиан, който получил своята самостоятелност в 535 година.  Паисий пише и още: “Ако и москалите, и русите да пишат за това, но гръцките и латински летописи показват в кое време българският крал свети Тривелий приел кръщенето със своя български народ – в 703 година, малко нещо след шестия вселенски събор. Българите държали благочестието 50 години... Като нямали книги на своя език, чели и писали по латински и гръцки. Не били здраво затвърдени във вярата, затова българските царе пак се върнали към езичеството, но не целият народ. В град Охрид им бил назначен на Петия събор самостоятелен епископ, защото цар Юстиниян бил родом от Охрид. Първо наричали Охрид Дардания. на Петия вселенски събор цар Юстиниян помолил светите отци и поставили самостоятелен архиепископ – никой патриарх да не му заповяда. И обградил Охрид с крепост, но в това време българите превзели от гърците град Охрид и поставили там царската столица. В Охрид светият крал Тривелия приел светото кръщение." Явно се описва, че Тервел възприема вярата на древните тракоилирийци.

Паисий продължава: "И докле имали царския престол в Охрид при архиепископа, живели в благочестие, а когато пренесли царския престол в Загорие, в Търново, българските царе отстъпили от благочестието и били езичници 92 години." Кога се премества царският престол в Загорието? Според Паисий по времето на цар Добрица:"И вторият български цар Добрица бил славен и непобедим в битките. Произхождал от дунавските страни, затова пренесъл българския престол от Охрид в Преслав, обградил Преслав със стени и поставил тук българския престол и крепост. Затова охридските българи го възневидели, понеже пренесъл престола от Охрид в своята дунавска страна, въстанали срещу него и го убили с всички князе и господари, които управлявали българското царство."
За този преврат и отстъпване от вярата е споменал както Паисий, така и западни историци като напр. Бл. Клайнер. "В  лято  Христово  762-ро  българите  се  разбунтували  против  хана  си Тервел и го унищожили заедно с целия род Реан, който дотогава властвувал  над  тях, като  на  негово  място  поставили  някой  си Телец..." "Узурпаторът Телец- пише Клайнер, който ползва унгарски извори,  унищожил „целия род Реан, който дотогава властвал над тях” [българите]. Кой е Реан? Според много учени това е същият Ирник от рода Дуло, който е в началото на „Именникът на българските владетели“ и който е една и съща личност с третият син на Атила- Ернак. Този узуптатор Телец е споменатият у Паисий- Телезвий. Точно затова Паисий не споменава следващите четирима владетели- Телезвий, Сабин, Таган и Телерик в главата от своята история, именуваща се "Колко знаменити били българските крале и царе"... Но в началото на историята си за Телезвий казва, че бил на тридесет години, но нямал сполука. След него се възкачва Сабин, който също царува три години. Явно обаче се уплашва и избягва при византийския император иконоборец Копроним, като Паисий отбелязва, че там престава да се покланя на иконите. От тук нататък е явно, че се говори вече за преследване на иконопочитателите. 
Неслучайно Паисий Хилендарски твърди, че България е била 2 пъти християнска страна - от Тервел/Тривелий до Телец/Телезвий (към Римската църква) и от Михаил- Борис (към Византийската църква). 
След това на престола се възкачва Таган/Паган/, който царува една година. Поради таен съюз с Копроним, българите го изгонили и възкачили на престола Телерик. За него Паисий казва: "Телерик също бил неверник. Гърците покръстили и Телерика. Цар Лъв го оженил за Ирина, сестра на царицата, и му дал висока служба в царския дворец. Телерик разбрал, че българите искали да поставят друг цар, писал на цар Копроним, заявил, че иска да избяга в Цариград, и го молел да му прати хора тайно да го заведат до Цариград...  Ето какво казва Паисий: "В 777 година умрял Копроним, окаяният иконоборец. Царувал 35 години и избил много светци заради светите икони и бил много жесток и за гърците, и за българите. През неговото царуване българите пак отстъпили от християнството и се обърнали към предишното езичество, защото нямало в това време славянско писмо, но българите четели и пишели по латински. Затова слабо разбирали християнския закон, който преди това държали 78 години."

И ако Търново също е илирийски град и то третият, построен от Илирик, значи затова Крум мести престола в Търново, както пише и Паисий: "С какво бил знаменит цар Крун? Понеже и той бил много славен и благополучен във войните, отнел от гърците град София, Самоков, Филибе, Щип, Струмица, Едрене и заселил по тия земи българско население. Пленил много гърци и ги избил заради християнската им вяра. Бил езичник, но по божията воля вършел много пакости на гърците, убил цар Никифора, както се каза. Той най-напред съградил Търнова, три крепости между река Янтра, и тук поставил царския престол."  Ударите върху византийската държава, мощ и самочувствие, нанесени от Крум, буквално са озверили византийските хронисти и те се чудят каква диващина и зверство да му припишат. Сведенията, промъкнали се в хрониките на някои византийски писатели, съвсем не рисуват Крум като жесток варварин и при цялата си омраза към него, нито един хронист не казва, че той е предприел гонения срещу християните. Дворът му е пълен с християни, някои от тях византийци, избягали от родината си по политически или икономически причини. Това са Евматий, инженер-строител на обсадни машини; Византион, ковчежник. А един от тях — Константин Пацик, дори му става зет. Не е посегнато на християнската вяра на населението не само от Тракия и Македония, но и на хората, преселени в Подунавието и Влашко. Най-куриозното е, че контекстът на изворните данни дава възможност да се предположи, че Крум като човек не е обичал войната. И точно византийските хронисти пишат за многобройните му предложения конфликтите да се решават с преговори и да се избягват битките. В 809г. той предлага на гарнизона на София да се предаде при изключително изгодни условия. Крум предлага преговори в 811г. преди инвазията на император Никифор в България, за който Ганчо Ценов пише: "След това Никифор нахлул чак в столицата на Крум, завзел я и се отдал на нечуван грабеж. Грабил се не само недвижимият имот, а и украшенията на жените, пък и на мъжете, като обеци, пръстени, гривни, нанизи и пр. Българите са носили парите си и други скъпоценни неща като накити. Тези богатства събирал Никифор. Теофан между другото пише: „Грабейки плячката, той отрязвал ушите и другите телесни части на християните“. Теофан, който винаги досега определяше българите като православни християни, прави това и тук. Българите, които Никифор грабил, са били християни, а той бил безбожник, като е вършил тази диващина. В хрониката на Михаил Сирийски се казва за това Никифорово нахлуване следното: „Ромейският император Никифор тръгна на поход против българите: той бе победител и изби голямо множество от тях. Той стигна чак до тяхната столица, завзе я, и я опустоши. Неговата дива жестокост стигна дотам, че той събра техните малки деца, положи ги на земята и прекара по тях вършачните валцове“. Крум и българите намериха обаче морални сили в себе си да унищожат това чудовище в човешки вид, което се казваше император Никифор."
И така стигаме до Мортагон/Омуртаг/, неговият брат. За него Паисий казва: После в 845г. Муртагон или Михаил, а не Болгарис, както пише Барон, приел светото кръщение с целия български народ. От ония времена и досега българският народ неотстъпно живее в благочестива вяра... Вторият търновския цар, блаженият и достопаметен Михаил или Иоан. Така се наричал – Михаил-Иоан. От него се повели племето и родът на българските царе до последния Шишман Иоан. Всички, които били от неговия род, се подписвали според неговото име и титла; първо писал своето име, както му е било името, след това Иоан, т.е. Иоанович. Така българските царе държали титлата и почитта на своя прародител Михаил-Иоан, от който имали своя царски род и православната си вяра; у тях от него се почнало. После в Търново, както рекохме, тоя цар бил втори просветител на българите след цар Тривелия. В 845г. се кръстил и чрез него Бог показал чудеса на българите. С кръст в ръката си, с молитвата си към Бога той избавил България от големия божи гняв, както се пише за него у Бароний във втората част, на лист 950. Преживял щастливо и мирно на българския престол 45 години и преминал във вечния живот."

Накрая Паисий завършва: "За този цар Михаил има несъгласие в летописите. Маврибур пише: "Мургатон прие кръщението." А Барон пише: "Богарис, но това име по гръцки е Воргарос." Не отгатнали как било името му преди кръщението, но просто писали Богарис. Затова в летописите стои различно." В “Зографска българска история”е написано:“По Круна наста брат его Муртагон, что зоват греци Вулгарис, а латини – Богарис и Борис." Навсякъде в летописите Покръстителят е написан Михаил. В съчиненията на А. Библиотекар е написано : "...Dominus Michael princeps Bulgarius...". Разчетено от М. Соколов в съчинението му " Изъ древней истории болгаръ" като: "Господин наш Михаил, прежде Борис..." В посланието на патриарх Фотий е казано: „Отъ посланието на Фотия, светейшия цариградски патриарх, до Михаила, княза на България, - Кое е работа на един князъ.” Български Старини, книга V. От заглавието до последна страница на паметника, име БОРИС няма в текста. Липсата на такова, се компенсира от преводача Митрополит Симеон, явно под въздействието на историка Златарски, като шеф на катедра по това време. В „Похвалното слово” на папа Климент също е упоменат княз Михаил. Колкото до Балшенския надпис той е една от генералните измами в Българската история, свързан с едни и същи имена на историци, манипулирали българската история още след Освобождението. Няма да изброявам всичките манипулации, защото са много, а целта винаги е била една- да се изкара, че българите сме били езичници, дошли от степите и приели късно християнството. Трябваше да бъде скрита истината за древната история на България. Трябваше също да бъдат заличени и древните връзки между траки и българи, по този начин се отваряше дупка в българската история и това даваше основание да се твърди, че днешните българи (в това число и македонците) нямат нищо общо с античното население на Балканския полуостров. И така траките изчезват дори и от учебниците на българските деца, които не знаят, че те първи са приели християнството на Балканите и са били първите мъченици за вярата, а най-важното, че са били нашите предци. А народ, който не познава миналото си, няма бъдеще! И народ без история не е народ!

Източници: Паисиева история, Книги на архимандрит Кирил Рилски, "Кроватова България и покръстването на българите" от
Ганчо Ценов, "Царственик"- Христаки Павлович
⏩👉НЕПОЗНАТАТА ИСТОРИЯ

Грета Костова- Бабулкова 
 
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ

 © Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.

ОХРИД - древната българска столица

    Историкът д-р Ганчо Ценов намира, че днешните българи са потомци на древните бриги. В подкрепа взима засвидетелстваното до наши дни племенно название бръсяци за българите в Охрид и Охридско. Археологията доказва присъствието на този древен и загадъчен народ в Охридско-Корчанския край за периода от 6500 г. пр. н. е. до IV в. пр. н. е. Една част от бригите се изселва в Мала Азия и там са известни като фриги (фръзи). Другата част се е оттеглила на север и изток до Дунава и оттатък него. Там са били известни под названието мизи. Всичко това съвсем накратко, ала прецизно, го е отбелязал архиепископът на Охрид и на "цяла България" Димитър Хоматиян (1216-1234): "Европейските мизи, които народът знае като българи... били изселени в старо време от военната сила на Александър Велики към Северния океан и към Мъртво море. А след като минало много време, със страшна войска преминали Дунава и завзели Панония и Далмация, Тракия и Илирик и голяма част от Македония и Тесалия." Кога е било това завръщане на старите бръги (фръзи, мизи) сега вече под ново наименование: блъгари (техните съответствия в гръцките летописи са вургарои/булгарои). /Главният град- Илия ВЕЛЕВ/
Отговорът на този въпрос намираме в Манасиевия летопис, който се пази във Ватиканската библиотека. В него четем: "При Анастасий цар начаше блъгаре поемати земя сия, пришедше у Бъдин. И прежде начашя подемати Долная земя Охридска и потом сия земя вся." 
А византийският император Анастасий я владеел от 491 до 517г. и бил еретик от сектата на манихеите или акефалите. Бл. Клайнер в своята история пише, че "император Анастасий по всякакъв начин опитвал да принуди верните към общение с еретиците. Този бяс обаче бил укротен от изпратеното от Бога отмъщение. В лето Христово 498-о българите, нахлули от крайните северни предели и в тази и следващата година направили навсякъде големи опустошения, разбили цвета на Анастасиевата войска и щели да превземат самия Цариград, ако императорът Анастасий не откупил от тях мира със цената на много злато и тези, които не могъл да победи с оръжие, победил със злато." По нататък пише: "Занапред този народ стана оръдие на божието правосъдие, с което беше наказвано неблагочестието на византийските владетели и безумието на отдалия се на безчинства народ... Вече споменахме, че българите още по времето на император Анастасий завзели българските земи и затова грешат всички, които мислят, че те са дошли за пръв път от север в 618 или 619 г." Прочетете още
Значи от края на V в. от н. е. Охрид е град, в който мнозинството население е българско. Такъв е и днес. През ХI в. византийски летописци наричат Охридския край "Палеа Вулгария", което ще рече "Стара България", това явно не се дължи на късното присъединяване към "Мизийска България" по време на княз Михаил/Борис/, а на нейното ранно заселване с българи. Когато под ударите на Византия започва да се разпада християнизирана България, Охрид е последната столица на държавата и седалище на Българската патриаршия. Византийският летописец Йоан Скилица свидетелства: "Охрид бил главен град на цяла България ("пасис Вулгариас"), там се издигат дворците на царете на България и се съхраняват богатствата им..."
Всички възрожденски български истории посочват Охрид като древна българска столица. Никъде не се смоменава в тях за Плиска като столица, а само като античен град.

Паисий Хилендарски отделя на Охрид огромна роля в повествованието си. Той определя Охрид духовната столица на българското християнство и символ на българската древност. Паисий пише в своята история: "Батоя /Аспарух/, крал силен и храбър в битките, взел земята на Нишката епархия, Скопската и цялата Охридска земя и патриаршия, колкото заповяда, и поставил престола си в Охрид, Юстиниановия град... В 678г. се вдигнал отново силният и благополучен крал Батоя, тръгнал с голяма сила към Цариград във времето на шестия събор, и направил цар Константина свой данъкоплатец за много време. Взел от гърците цялата Охридска земя и поставил в Охрид кралския престол и българска крепост. Крал Батоя бил славен в сраженията и страшен за околните кралства. Както казахме, много време двама римски царе му давали данък.... Ако и москалите, и русите да пишат за това, но гръцките и латински летописи показват в кое време българският крал свети Тривелий приел кръщенето със своя български народ – в 703 година, малко нещо след шестия вселенски събор. Българите държали благочестието 50 години... Като нямали книги на своя език, чели и писали по латински и гръцки. Не били здраво затвърдени във вярата, затова българските царе пак се върнали към езичеството, но не целият народ. В град Охрид им бил назначен на Петия събор самостоятелен епископ, защото цар Юстиниян бил родом от Охрид. Първо наричали Охрид Дардания, на Петия вселенски събор цар Юстиниян помолил светите отци и поставили самостоятелен архиепископ – никой патриарх да не му заповяда. И обградил Охрид с крепост, но в това време българите превзели от гърците град Охрид и поставили там царската столица. В Охрид светият крал Тривелия приел светото кръщение. И докле имали царския престол в Охрид при архиепископа, живели в благочестие, а когато пренесли царския престол в Загорие, в Търново, българските царе отстъпили от благочестието и били езичници 92 години."

В "История на България" от Блазиус Клайнер, съставена в 1761г. в глава 3-та /"За по-достойните за споменаване градове на България"/, пише: "Измежду всички градове на царство България заслужено първо място се отдава на Охрид, както поради изключителната похвала от страна на географите, която се отдава на тоя град поради това, че е бил престолнина на българското царство в продължение на много години, така също и затова, че някога е бил за гърците най-страшният измежду другите градове на царството. Наричал се е някога този град Пребелис и Юстиниана, по името на родения в него император Юстиниан, от чието рождение [градът] е започнал да се слави с това име. Освен това от папа Вигилий е бил прославен с най-висша архиепископия или екзархия, на която след разрушаването на Сирмиум е подчинил различни провинции, някога подвластни на Солунската църква."
В историята на Петър Богдан Бакшев- "Абатът Мавро Орбини в своята книга, наречена “Царство на славяните”, /фолио 435/, не само казва, че градът Охрид е в България, но още, че той е столица на българските царе и че те винаги са пребивавали в този град, докато турчинът не им завзе царството. Това е известно на целия свят и го казва цяла България. Същият автор Мавро Орбини, говорейки за един архиепископ на Охрид, на име Давид, го нарича само архиепископ на България. Това се потвърждава също от известния със своите книжовни работи Теофилакт, който бил архиепископ на Охрид и се наричал сам “Теофилакт архиепископ на българите”. И днес още гръцкият архиепископ на споменатия Охрид се назовава примат на България и няма нищо общо със Сръбското царство. Назначава го Цариградския им патриарх, а не този сръбския на Печ.."
Дори македонският проф. д-р Иван Микулчич в своята книга „Средновековни градове и твърдини в Македония казва, че първите заселници в Македония били прабългарите на Кубер – брат на Аспарух. „Това прабългарско племе“, заселило Битолското и Прилепското поле, създало полунезависима държава и след време – твърди Микулчич – заело територията до Корча и Елбасан /днес в Албания/. Това означава, че с българи били населени и полетата на Ресен и Охрид, т.е. около 1/3 от днешна Македония. Тезите на проф. д-р Микулчич са закономерен резултат от изключително прецизното изследване на наличните до момента извори и са в пълно противоречие с официалните македонски възгледи. Това означава, че ние, българите не знаем истинската българска история, която започва именно от Охрид, най-българският град и може да се каже, че е сърцето на България, което така жестоко ни изтръгнаха Великите сили.
Като отидете в Охрид първото нещо, което ще ви направи впечатление е, че много си прилича с Търново, което явно е наследило архитектурата на древната ни столица Охрид. Не може да не ви направи впечатление и факта, че около Охрид и Битоля има селища с названия - Трново/Търново, Трпејца/Търпейца
 В 1893 година Атанас Шопов посещава Търпейца и пише:

"Малко по-нататък спряхме в българското село Трапезица/на Охридското езеро/. То е известно по своите мозайки. Езерното крайбрежие е покрито с разноцветни мозаически камъчета... Това село се казва Трапезица, защото над него планината е образувала две площади във форма на трапези."

 Също има Лескоец/Лясковец, Ресен/Ресен, все наименования познати на селища и около Велико Търново. Близката етимология на селищата около двата града показва именно приемствеността между тях. Търновград по дух и култура подражава на древната българска столица Охрид, която не случайно и до днес е наричана Българският Йерусалим.
Източници: Паисиева история, "История на България" от Блазиус Клайнер, Историята на Петър Богдан Бакшев, Илия ВЕЛЕВ  Стари снимки на Охрид

 Прочетете още: ПЛИСКА И ПРЕСЛАВ- антични градове

 
⏩👉НЕПОЗНАТАТА ИСТОРИЯ

  Грета Костова- Бабулкова 
 
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ

© Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.

Първият български цар Асен според Паисий Хилендарски

Първият пробив в преосмислянето на историческите сведения на Паисий са относно първият български светец - цар Тервел. Особено по отношение приноса на войските му при спиране превземането на Византия от арабите в началото на VIII век. Но нещата не са само дотук относно историческите загадки, които все още крие Паисиевата история. Необходимо е да бъде внимателно проучено още едно негово важно историческо сведение. Паисий е единственият до днес български историк, който твърди, че е съществувал „пръв български владетел”, който е превзел Персия. „Армения и Мидия”, според Паисий, били първо две страни, а после станали една. Тоест, Паисий визира времето след 387 г., когато Византия и Персия си поделят Армения. „Персоармения” (Армения) и „Персия” (Мидия) са една държава и тя действително през 484 г., когато персийски цар е Пероз (457-484), е превзета. През 1762 г. в Хилендарския манастир в Атон българският монах Паисий написва своята история. През това време Балканският полуостров е вече няколко века в пределите на Османската империя на турците. В Атон са събрани и съхранени най-важните и ценни икони и ръкописи от старата Византийска империя (IV-ХV в.). Освен религиозно средище на християните от различните етноси, които изповядват православната догма, Атон е и уникална библиотека, с летописите, които се съхраняват в архивите на около десет стари манастира. За да съчини трактат за миналото на българите Паисий ползва различни печатни, но и ръкописни книги. Явно в Атон Паисий попада на един ръкопис за този владетел за който има сведения и в книгата на Мавро Орбиний, която Паисий също ползва като източник. Известието от 1601 г. на Мавро Орбини за български владетел „Касан”, който завоювал „Армения и Медия”, произхожда очевидно от гр. Пезаро в Равенския Пентаполис. Основателно можем да допуснем, че това сведение е свързано като произход с легенди на алцековите българи в Италия. Следите от тези българи там са значими. В Италия има град Чилле ди Булгария, планина Булгaриа, област бургария и много много други. Според изследователя Д-р Д'Амико става дума за над 700 имена на селища. Тези сведения все още не са проучени от българските историци. Но според Паисий, който те така подценяват, първи български цар е: "Асен Първи- български цар, а гърците от завист го нарекли Хасан Касан. Лъв Исавър имал голяма война с арапския цар Кафила, но не можал никак да го победи. Затова повикал на помощ крал Асен и обещал да му даде венец корона с надпис царска титла, което Юстиниан бил обещал по-рано да даде на Тривелия, а след това, когато получил царската власт, неблагодарният излъгал, както се и рече по-горе. Лъв с клетва обещал да даде, ако отиде в помощ на гърците и победи арапите. Асен Велики събрал българската войска, отишъл срещу арапския цар Кафила и го разбил. Убил 90 000 арапи, българите ги съсекли на малки части, и взел от тях Армения и Мидия. Те били отначало две царства – армени и миди; цялата тази земя покорил под гръцкото царство. Когато Асен Велики се върнал от арапската война, гръцкият крал Лъв го срещнал с голяма почест като победител. Така с царска воля в светския и духовен съвет му дали царска титла и венец, нарекли го Асен Велики, пръв български цар. Така той бил първия български цар, бил знаменит, славен и благополучен в битките, както се казва. Победил и разбил толкова хиляди арапи, покорил толкова земя от гръцкото царство и получил венец (корона) и царска титла. Преживял щастливо и спокойно много години на българския престол в град Охрид и починал в мир."
 Арменскияj историк от V в. Елише го нарича „хон Херан”: „Хон Херан избил в Албания персийската войска и в своята инвазия достигнал до страната на гърците и взел много пленници от ромеи, от арменци, от ибери и от албани...” (Eлише, Слово за арменската война, раздел VІ ). 
Интересно е, че владетел с името „Газан”, освен при Орбини и Паисий (като „Касан”), фигурира и в запазените компилации-откъси от волжко-българския ръкопис от ХІІІ в. „Барадж тарих” ( „Джагфар тарих”, С., 1995, с. 15).
Да обърнем внимание на волжко-българската легенда. Според нея „Газан” победил масгути (персоезични) и станал техен цар. Коронясването му било извършено не под хунското знаме, а под флаг, който представлявал „закрепено върху копие плъстено червено кълбо с разноцветни ленти”. Хуните, според тази легендата, поискали от Газан да замени това знаме със знамето на Иджик, сина на прародителя Боян. „Царят не се съгласил и забранил дори да се говори за това. (Джагфар тарих, С.,2005, с.15). 
Българите още през 541 г. са били свързани с хуните или аварите и са водели война с общи оръжия и войска и следователно българите са били свързани с тях с най-тесен съюз, за да си давали взаимно военна помощ. Този съюз  българите  не  били  сключили  необмислено,  понеже,  макар вождът на Велика България Реан/вероятно Ернак/ да е виждал, че лесно би превзел във  война  много  земи,  обаче  бидейки  заобиколен  отвсякъде  от врагове и отстъпената от Анастасий земя още не била доведена в добър  ред,  налагало  се  да  победят  и  да  се  покорят  по-малките врагове, а с по-големите да се сключи мир. Така и станало, щото или самият Реан, или пък неговият син да сключи вечен мир с аварите или хуните, за да може по-добре да уреди държавата си и заедно с аварите  или  хуните  да  се  обогати  чрез  постоянни  плячкосвания, извършвани в земите на ромеите и на другите съседни народи.
Ирник от българския династичен род Дуло, упоменат в „Именникът на българските владетели“, е една и съща личност с Ернак, третият син на Атила. От своя страна Ирник е от същия род Дуло, от който са Кубрат, Аспарух и Тервел. Узурпаторът Телец, пише Клайнер, унищожил „целия род Реан, който дотогава властвал над тях” [българите]. Неслучайно Паисий Хилендарски твърди, че България е била два пъти християнска страна - от Тервел/Тривелий до Телец/Телезвий (към Римската църква) и от Михаил- Борис (към Византийската църква).
Изображение: Медалион с релефно изображение от съкровището от Наг Сент Миклош (Големият свети Миклош), Румъния. IX век. Художествено-исторически музей –Виена. (История на България. Том 2. Първа българска държава. Изд. на БАН, София, 1981. стр. 22). Фантастичното животно (антропоид) наподобява подобни фигури от ранното месопотамско изкуство и изкуството на Персия.

Източници: Паисиева история, http://bls.blog.bg/
⏩👉НЕПОЗНАТАТА ИСТОРИЯ
  Грета Костова-Бабулкова

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ

 © Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.

За връзката на илирийските с волжко-камските българи и за Търновския пантеон

Архимандрит Кирил Рилски в своята книга пише: "Древнитѣ илирийски българи, които сѫ населявали старата класическа България в Македония, в Илирия, на Балканския полуостровъ, сѫ принадлежали къмъ древнитѣ трако-илирийски племена и са живели в Илирия от незапомнени доисторически времена, като язичници преди Христа, тѣ сѫ имали политическа самостоятелна държава в стара България, въ Македония, но сѫ били завладѣни от римлянитѣ и сѫ станали свободни римски граждани, които сѫ се ползвали съ всичкитѣ привилегии, като просвѣтен и културенъ народъ, на римски граждани.. Когато е дошълъ Св. Апостол Павел на Балканския полуостровъ, заварилъ е древнитѣ илирийски българи, които населявали старата класическа България в Македония като свободни римски граждани и отъ тѣх е основалъ Първата християнска църква в Европа (Деяния на Апостолите, XVI глава).“ 
Малко по-нататък в книгата ни става ясно, че: "Подир смъртта на св. Григория Велики, папа римски, която се е случила в 604 г.,  българитe илирийски, които са населявали Стара България в Македония, са били завладени политически от византийците и изгубили вече своята политическа самостоятелност. Една част от камскитe българи, единоплеменици на илирийскитe българи, които са се изселили из Стара България от Македония преди Христа като езичници от древното тяхно отечество Стара България и са отишли на север в Русия, където си основали своето Камско българско царство. Под предводителството на Аспарух, дохождат на Балканския полуостров и като основават новото българско царство на Балканския полуостров, обединяват постепенно тexнитe единоплеменици илирийски българи християни; така се тури основата на първото българско царство.."

Колко просто е обяснил в книгата си този архимандрит защо новодошлите българи езичници не са разрушили заварените християнски храмове и са се приобщили така бързо към Християнската вяра: "Камските българи езичници, които преди Христа са напуснали своето отечество в Стара България в Македония и са отишли на далечния север в Русия, които там са си основали своето камско българско царство, може да се предположи, че те не ще да са прекратили съвършено своите връзки с българите, които населявали Стара България в Македония в Илирия на Балканския полуостров. При всичко камските българи и да са били езичници, като са изповядвали езическата религия на своите прадеди илирийските древни българи преди те да са се изселили от Балканския полуостров на север в Русия, където са основали своето Камско българско царство, а останалите илирийски древни българи на бащините си огнища в Илирия в Стара България, когато е дошъл св. апостол Павел на Балканския полуостров в Македония в Илирия, ги е просветил с евангелското Христово учение. Националната връзка между българите-езичници (камскитe) и българите-християни (илирийскитe) е била толкова силна, че различното вярвание ни най-малко не им е препятствувало да си живеят задружно. Ето защо ние виждаме, подир смъртта на св. Григорий Велики, папа римски, която се е случила в 604 г., когато византийците съвършено са покорили древните илирийски българи вече християни, които населявали Стара България в Македония, то веднага камските българи езичници, единоплеменици на илирийските българи християни, под предводителството на Аспаруха, веднага се явяват на Балканския полуостров, в старото тяхно отечество, да помогнат на техните единоплеменици илирийските българи на Балканския полуостров. По такъв начин Камскитe българи езичници турят основата на първото българско царство на Балканския полуостров, но не в Стара България в Македония, а в Горня Мизия. Илирийскитe ославянени българи-християни не са били забравили своята древна история, че камскитe българи езичници са техни единоплеменици и техни братя, заради това така лесно ославяненитe илирийски българи са се присъединявали към основаното ново българско царство от Аcпapyxa и неговите приемници в Северна България, което постепенно се е увеличавало с присъединяването към него на ославяненитe илирийски българи и което така е станало силно и могъществено във времето на цар Симеон, щото е застрашавало Византийската империя. От племенната тяхна връзка се обяснява и този исторически факт, че камските българи езичници не са разрушили, като езичници, много древни християнски храмове, които са били построени в първитe векове на християнството от древнитe илирийски българи, когато са били просветени с евангелското Христово учение от св. апостола Павла в Илирия (Римл. XV, 19), които древни християнски храмове са оцелели и до наше време. Такива древни християнски храмове, които са били построени в първите вeкове на християнството от нашитe прадеди древнитe илирийски българи, има много по цялата Илирия на Балканския полуостров, а ние ще вземем за пример само два християнски храма, които са били построени в първитe векове на християнството от нашитe прадеди древнитe илирийски българи, които са оцелели и до наше време в древния илирийски град на Средиземна Дакия Сердика (София), а именно величествения древен храм "Св. София" в Сердика, който император Св. Константин Велики строи над гроба на любимата му покойна дъщеря София и софийския храм, който е бил обърнат така също в християнски храм Св. Георги Кападокийски, когато християнската религия е била провъзгласена за господствуваща в римската империя в 313 г. от Св. Константин Велики."

Какво ни казва Паисий в своята история: "Батоя/Аспарух/, крал силен и храбър в битките, взел земята на Нишката епархия, Скопската и цялата Охридска земя и патриаршия, колкото заповяда, и поставил престола си в Охрид, Юстиниановия град. После светият крал Тривелия бил завзел цялата маджарска земя. И владели я българите много години, и имали маджарите за свои данъкоплатци. Сетне цар Крун и Михаил завзели от гърците епархиите Софийска, Филибелиска, Самоковска, Щипска, Струмичка и Едрене и заселили по тия страни и епархии български народ. След това Иоан Калиман, син на стария цар Асен, взел от гърците Драмска, Среска, Мелничка и Солунска епархия, изгонил оттам гръцкия народ и заселил българи. Така и в Едренелиската страна той заселил българи. Тия пет царе най-много разпространили и разширили земята на българите и ги заселили по тия епархии, както се каза. И до днес българите седят и живеят в тая земя... В 678 г. се вдигнал отново силният и благополучен крал Батоя, тръгнал с голяма сила към Цариград във времето на шестия събор, и направил цар Константина свой данъкоплатец за много време. Взел от гърците цялата Охридска земя и поставил в Охрид кралския престол и българска крепост. Крал Батоя бил славен в сраженията и страшен за околните кралства. Както казахме, много време двама римски царе му давали данък... Крал Батоя отново имал голяма война с цар Юстиниан, Константинов син. Най-напред гърците победили, взели от България Илирик и го разорили целия, а когато цар Юстиниан се върнал, българите го обсадили в едни тесни места и съвършено разбили гръцката войска, та царят едва избягал с дружина в Цариград. Така и той отново обещал да дава данък на цар Батоя. След това Юстиниан имал война с арапите, но и от тях бил победен. На другата година пак събрал нова войска, нападнал България и разорил две местности, наричани Мизии, които неговия баща бил дал на българите, за да има мир с България. Но когато се връщал с много плячка в Тракия, българите го нападнали и разбили гръцката войска. Царят се върнал назад и така с молба сключил мир с българите. След тоя мир българския крал Батоя умрял. Като си сътворил незабравима памет, той направил свои данъкоплатци римските и гръцки кесари Константин, Ираклиев син, и Юстиниан ІІ. При своята смърт крал Батоя имал голяма жалост, че не умрял във война. Каел се и говорил: „Велика съдбо и нуждо, защо не ми даде още малко живот, за да умра юнашки на война с меч в ръцете си".

Паисий ясно посочва, че Тервел вече приема християнството, което може би и по Аспарухово време вече отчасти е било възприето: “Ако и москалите, и русите да пишат за това, но гръцките и латински летописи показват в кое време българският крал свети Тривелий приел кръщенето със своя български народ – в 703 година, малко нещо след шестия вселенски събор. Българите държали благочестието 50 години”... “Като нямали книги на своя език, чели и писали по латински и гръцки. Не били здраво затвърдени във вярата, затова българските царе пак се върнали към езичеството, но не целият народ. В град Охрид им бил назначен на Петия събор самостоятелен епископ, защото цар Юстиниян бил родом от Охрид. Първо наричали Охрид Дардания. на Петия вселенски събор цар Юстиниян помолил светите отци и поставили самостоятелен архиепископ – никой патриарх да не му заповяда. И обградил Охрид с крепост, но в това време българите превзели от гърците град Охрид и поставили там царската столица. В Охрид светият крал Тривелия приел светото кръщение. И докле имали царския престол в Охрид при архиепископа, живели в благочестие, а когато пренесли царския престол в Загорие, в Търново, българските царе отстъпили от благочестието и били езичници 92 години. После в 845 г. Муртагон или Михаил, а не Богарис, както пише Барон, приел светото кръщение с целия български народ. От ония времена и досега българският народ неотстъпно живее в благочестива вяра”. Четете за първата българска столица-Охрид

Може би самият Аспарух усещайки приближаването на смъртта си, заповядал да го преместят в Търново и там се каел, че не умира в бой, както е писал Паисий. А може би там и умира, за което се загатва и в летописите от Волжка България.  Мястото е свързано с владетелския род от самата зора на българската държава.  П. Славейков съобщава за изкопани гробове с “Джидови кости”/кости на гети-готи/, с извънмерна височина” край Болярската черква в Търново. Археолозите би трябвало да погледнат по-сериозно на това сведение на Славейков. На надписа на Иоан II Асен върху колона в църквата "Св. 40 мъченици", проф. Й. Андреев прави малко по-друг превод на думите на царя: не "издигнах из основи", а "издигнах върху основите", което трябва да се разбира като възстановяване или преустройство на старата, вероятно порутена църква. Прочутите колони с надписи на Крум, Мортагон /Омуртаг/  винаги са били на това място и не са били пренасяни от друго място, както твърдят историците.. Ясно е че "старият дом", за който пише Мортагон /Омуртаг/, в своя дълъг и важен надпис в църквата "Св. 40 мъченици" се намира в Търново а не в Плиска или на друго място. За това свидетелства разстоянието до Дунава, което отговаря на дадените мерни единици на Омуртаг, единствено от Търново, и от никое друго място. Може да се окаже, че Престолната Църква “Св. 40 Севастийски Мъченици” е свързана много векове назад със Свещена Гробница (Пантеон) на българските владетели.

Източници: "Българска самостоятелна църква в Илирия"1930г., Паисиевата история, http://atil.blog.bg/
⏩👉НЕПОЗНАТАТА ИСТОРИЯ

Грета Костова- Бабулкова 
 
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ

© Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.