Из книгата на архимандрит Кирил Рилски, /игумен на Рилския манастир 1929- 1933г./
Нека сега видим каква древност и какви църковни привилегии имат двете съседни древни апостолски църкви: Цариградската и Първа Юстиниановската или Българската. Както Цариградската, така и Българската църква не са национални, а и двете са коренни апостолски, древни църкви и принадлежат на всички православни народности, които населяват техните църковни обширни диоцези. На Цариградската църква църковните привилегии са дадени от II Всеславянски Събор, а на Българската или Първо Юстиниановската — на V Всел. Събор. До 535 година Българската Илирийска църква се е намирала под църковната каноническа власт на Римския Папа. Българската апостолска църква на Балканския полуостров в Илирия е първата основана църква от св. апостола Павла от древните илирийски българи, от които илирийски древни българи е произлизал и св. Климент, сътрудника на св. апостола Павла при основаването на Българската църква, който е и бил пръв български епископ на тази древна апостолска църква, за когото говори и самият св. апостол Павел в своето послание към Филипийците в в. IV гл , 3 ст. Църковният език в древната българска църква е бил латинския богослужебен език. Той е бил и писмен език на старите илирийски българи, които считали себе си за Римляни. Тази древна българска църква в Илирия е била подчинена на църковната власт до 535 година на Римския папа. Цели 10 години Римският папа е протестирал и не е искал да признае самостоятелността на тази древна Българска църква, която отсетне е била наречена с името на Първа Юстиниания от V Всел. Събор по името на византийския император Юстиниан Великий. Най-сетне V Всел. Събор турил край на папскитe протести, както ние виждаме от издадения закон в 545 година от византийския император Юстиниан Великий, с когото Блаженейшият архиепископ на Първа Юстиниания по своите църковни привилегии се изравнява с Римския, Цариградския и др. Блаженейши архиепископи и глави на поместнитe самостоятелни църкви. Тогавашният Римски папа Вигилий във време на V Всел. Събор е бил в Цариград, при всичко и да не е заседавал лично на Събора, но съборните актове на V Всел. Събор е подписал. Че е бил изравнен по своите църковни привилегии Блаженейшият Архиепископ на Първа Юстиниания или България, ние виждаме от Номоканона на просветения Цариградския патриарх Фотия, който по тълкуването на 131 Юстиниановска новела, в която се говори за църковните привилегии на Блаженейшите Архиепископи и глави на поместните самостоятелни църкви, той прави за своите съвременници следващата от голяма историческа важност забележка, като казва: „Разбирай от настоящата Юстиниановска новела привилегиите на архиепископа на България, защото той е архиепископ на Първа Юстиниания, отечеството на императора Юстиниана. България заради това се нарича Юстиниания, защото император Юстиниан е присъединил тази страна под властта на римляните(Bibli-othecae juris canonici veretis tomns secundus Opera it studio Gulielini Vodi et Henrici Justelli. Chrustophori F. Lutetiae Pa* ssiorum 1661, r. 822).
Самият способ за поставянето на Блаженейшият архиепископ на Първа Юстиниания или България е указан в императорския закон на византийския император Юстиниан Велики, издаден в 535г. на името на първия самостоятелен Блаженейши архиепископ на Първа Юстиниания Кателиана, в когото говори император Юстиниан Велики на Блаженейшия архиепископ на Първа Юстиниания Кателиана: „И така щото да знае твое Блаженство на нашето име, ние отправяме настоящия закон към твоята почтена катедра, щото църквата на нашето отечество да има постоянно такова благоволение за слава на Всевишния Бог и за вечно поменуване на моето име. Когато управителя на твоята катедра отиде от този свят, то тогава ние установяваме нейния Архиепископ да го поставлява свещения събор от митрополитите, както това приличествува на архиепископ, който се почита от всичките църкви“ (XI новела Юстинианова). В сила на тези църковни привилегии, дадени на древната апостолска Илирийска църква от V Всел. Събор, като е бил изравнен по своите църковни привилегии Илирийският Блаженейши Арх. с Римския, Цариградския и др. когато отпаднал Римския Блаженейши архиепископ в 1054 год. съвършено от вселенското църковно единство, то, съгласно църковните канони западният апостолски Илирийски престол е поел под своето църковно управление всички православни народи, които са населявали църковния диоцез на Римската църква и са останали верни на своята православна праотеческа вяра и подир отпадането на Римския архиепископ от вселенското единство. Запазили са се три грамоти на охридския патриарх Паисия от 9 юний 1566 г., в които се говори за църковните привилегии на наместник-митрополита на Охридския апостолски патриарши престол в Южна Италия митрополита Тимотея. Помежду многото църковни привилегии, в които се описва подробно в казаните три грамоти от Охридския патриарх Паисия до своя наместник митрополит в Южна Италия Тимотея, се говори, че Негово Блаженство Охридският патриарх Паисия дал правото на своя наместник митрополит в Южна Италия митрополита Тимотея да вари и освещава св. миро за православните два и половина милиона гърци и албанци в Южна Италия. Тези три грамоти на Охридския патриарх Паисия служат за веществени исторически паметници за каноническото църковно владение на Охридските патриарси в църковния диоцез на Римската самостоятелна църква, на православните народности, които са останали верни на своята праотеческа православна вяра (Новые данныя къ Истории Охридской Apxieпиской XVI, XVII и XVIII в. в. И. С. Пальмовъ. СПБ. 1894 г.).
Когато са владеели Охридските Блаженейши патриарси Южна Италия църковно два и половина и повече др. православни народности, е станало пренасянето на св. мощи на св. Николая Мирликийски Чудотворец от Мирликия в Южна Италия в гр. Бар, то Охридският Блаженейши патриарх е установил поместния празник на 9 май ст. ст./ 22 май нов ст. да се празнува ежегодно. Този поместен празник на апостолската Илирийска църква не се празнува в Цариградския диоцез на Цариградската църква. Както поместния празник — пренесение мощей св. Николая, така също и празника Покров св. Богородици са преминали от България наедно със славянските книги и в Руската църква, където така също се празнуват много тържествено всяка година. Древната Българска църква, която е била основана в Илирия непосредствено от св. апостола Павла от древните коренни жители на Балканския полуостров илирийските българи под църковната власт на Римския папа до 535 г., тя се уважавала много за нейната древност и апостолско достойнство, както на запад, така и на изток. Така напр. св. Ириней Лионски, който е живял в II век на християнската ера, е посочвал като за образец на чистото учение на българската църква в Илирия като е казвал: „Че всеки там ще да види самитe катедри, основани от апостола Павла“. (Догмат. Богословие Еп. Силвестра). Св. Василий Великий пише в своето послание в Илирия до Българския Арх. Валериана и му казва: «Ибо если только незаключенiи уже времена мipa сего, и остается еще житiя человЪческаго, то необходимо, чтобы некогда вами обновлена была веpa на Востокеe, и чтобы при времени вознаградили вы Востоке за те блага, какыя получили отъ него“. (Творешя св. Василия Великого ч. VI, Москза, 1847 г, 212). Както виждаме, св. Василий Великий е уверен, че апостолската Илирийска църква вечно ще да запази чистотата на апостолското учение и възлага надежда, щото в едно далечно бъдеще да отиде и да обнови вярата на Изток.
На Сердикийския събор, който е станал в 347 г. в древния Илирийски град Сердика (София) и провинцията Средиземна Дакия, помежду всички епископи—западни и източни, са заседавали и православните български епископи на стара класическа България. От тази древна Илирийска България е останало да носят името Илирийските самостоятелни архиепископи, като се наричат Блаженейши архиепископи на България. Също така от тази древна класическа България в Илирия е останал да носи древния исторически титул и Костурският митрополит: „Костурски митрополит и екзарх на всичка Стара България“. Тук под думата Стара България не се разбира първото българско царство, а се разбира онази класическа Стара България, на онези древни илирийски българи, които са били коренни жители на Балканския полуостров, където те са живели и до историческите времена, които древни българи принадлежали към тракоилирийските стари племена на Балканския полуостров. Ние виждаме следи от тази древна българска църковна иерархия и в много по-късно време, когато вече тези древни илирийски българи са били вече съвършено ославянени. Така напр.: „В едно от сраженията Динчо пада и византийците стават господари на целия Балкански полуостров. Първата тяхна работа след това е била да проводят на заточение владиците: Гаяна — Нишки, Домниона — Софийски, Евангела — Кюстендилски, Лаврентия — Охридски и Алциса — Неаполитански (Превески). В 505 година българите от София и Кюстендил се подигат под водителството на Виталиана и ги повръщат. След смъртта на Домниона Софийски, император Юстиниан Великий му е поставил саркофаг пред църквата „Св. София в София, което показва, че Домнион е служил в тази църква“. (Кой е Климент Охридски? Критическо изследване от Д-р Ганчо Ценев София. 1915 г., стр. 27). Тези български Владици, които са били изпратени на заточение от византийците са били под църковната власт на Римския папа до получаването на самостоятелността на Юстиниановската или Българската църква. Тъй като те са били на заточение в 505 год., а Император Юстиниан е встъпил на императорския византийски престол в 527г., а първият самостоятелен архиепископ на Първа Юстиниания или България е бил архиепископ Кателиан, който получил своята самостоятелност в 535 година. Тези древни илирийски българи и в много по-късно време, когато вече са били съвършено ославянени, са имали и свой светлейши княз, което обстоятелство показва, че те съвършенно не са били подчинени под Византия, както това ние виждаме от посланието на св. Григорий Велики, папа Римски, който е умрял в 604 год, до Блаженейшия архиепископ на Първа Юстиниания Иоанна, който му пише по случай на неговия избор следното: „Григорий Иоанну, епископу первой Юстиниани в Илирии „самият знак на благостта и на добротата, това е единодушието на всичките при избирането на когото и да е. Заради това, като получих от братята и со епископските наши донесението за това, щото вие единодушно сте били избрани со съгласието на всичкия събор и с волята на светлейшия княз, ние с голяма радост възнасяме благодарение на Всевишния Бог, Който благоволил да устрои така, щото всичкия ваш преминал живот и всичките ваши преминали деяния са се показвали до толкова одобрителни и похвални» щото вие по своите достойнства сте се понравили на всичкитe, а това е достойно за голяма похвала". . . (Migne Pat-rologiae cursus comphetus i 77, n. 588).
Официалният богослужебен език в древната българска църква е бил латинския; когато древните българи са съвършено ославянили, то латинският богослужебен език в българската църква е бил заменен със славянския — старобългарския богослужебен език. Но православната самостоятелна българска църква никогаж не е забранявала на своите духовни чада, които населяват нейния духовен диоцез, на не славянските православни народности, да употребяват в своите църкви богослужебните езици: латинският, гръцкият, румънският и албанският. При всичко и да се слели древните илирийски българи в славяните, когато са дошли на Балканския полуостров и са изгубили своя език, но пак ославянените българи са същите ония българи, които само са изгубили своя език: но в жилите им пак тече кръвта на старите българи, защото в същите Илирийски провинции, които са населявали древните българи, населяват ославянените българи и в настояще време, така също и в днешните ославянени българи се забелязват в характера им черти както добри, така и лоши на старите българи (Илирийски българи). Ако да не беше светотатствената ръка на фанариотина — невежа да унищожи всички древни веществени паметници за миналото на древните балкански народи, и ако да не бяха изгорени богатите книгохранилища, които са били препълнени с пергаментни древни ръкописи: латински, гръцки и славянски, а може би някои с езика на древните българи с латински букви, то щяхме много нещо повече да знаем за тези древни илирийски българи на Балканския полуостров, от които е била основана първата българска църква от св. апостола Павла (Римл. 15, ст. 19). Този голям вандализъм на Цариградската елинистическа патриаршия — изгоряването на пергаментните ръкописи; латински, гръцки, старобългарски и др. и за унищожението на античните надписи и др. веществени исторически паметници, които са се намирали в целия църковен диоцез на Българската или Първо Юстиниановската самостоятелна църква, никогаш няма да прости просветеното человечество. Българската или Първо Юстиниановската църква, чийто църковен диоцез обнима почти целия Балкански полуостров, е играла главна просветителна роля помежду древните балкански племена на Балканския полуостров и тя е имала в своите книгохранилища богат исторически материал за всички изчезнали древни балкански племена.
Забел. Една част от Илирийските древни българи, във време на преселение на народите, са напуснали бащините си огнища на Балканския полуострова и са се преселили във вътрешността на Русия, където основали българско Камско царство. В VII век, когато вече Балканските древни Илирийски българи са били съвършенно подчинени политически под Византия и ославянени, то камските българи се притекли на помощ на своите едноплеменници Балкански илирийски българи, като е дошъл Аспарух с една дружина Камски българи, които под водителството на Аспаруха, обединили Балканските Илирийски българи, свои съплеменници, в едно и по такъв начин е било турено основата на първото българско царство, на ославянените вече Балкански българи, което е просъществувало до 1018 година, до времето на Византийския император Василия Българоубиец, който е подчинил Първото Българско царство под политическата власт на Византийската империя. Камските българи, които са дошли на Балканския полуостров в началото на VII в. под предводителството на Aспарух за да помогнат на своите едноплеменници Илирийски Балкански българи и ги избавят от политическото иго на византийците са изповядвали древната езическа религия на своите прадеди, които са изповядвали още в най-древно време, когато те са живеели на Балканския полуостров преди преселението на народите и преди техните прадеди да са се преселили от Балканския полуостров във вътрешността на Русия. Местните Илирийски Балкански българи, които са приели християнството непосредствено от св. апостола Павла (Рпм. 15 гл., 19 cm.) на които българи пръв български епископ е бил св. Климент (Фил. IV гл., 3 cm.), които са имали своя църковна българска иерархия; те са подготвили към християнството дошлите Камски българи на Балканския полуостров под предводителството на Аспаруха....
Всички византийски императори, като се започне от първия християнски император Св. Константин Велики, Юстиниан Велики и всички дp., са указвали голямо почитание и уважение към древната апостолска Българска или Първо Юстиниановскатата самостоятелна църква. Даже и византийският император Василий Българоубиец, който в 1018 год. е покорил първото Българско царство, се е отнесъл с голямо почитание и уважение към тази древна българска апостолска църква, като издал три грамоти, които са се запазили и до наше време, които са охранявали нейните църковни привилегии и нейните църковни области. Даже когато Византия паднала под турско владичество, а така също и второто Българско царство, то и турските султани, като приемници на византийските императори, са уважавали църковните привилегии на древната апостолска Българска църква до 1767 год, когато Отоманският Султан Мустафа по настояването на тогашния цариградски патриарх Самуил I, е отнел гражданските привилегии. Тя е престанала временно да функционира до 1870 год., когато Султан Азис с особен царски ферман от 20.11.1870 г. повърна гражданските привилегии на древната българска самостоятелна църква и тя пак започна да функционира, да се нарежда, съгласно църковните канони, и да се ползува с всички църковни привилегии, дадени ней от V Вселенски Събор. Ние виждаме от Императорския закон на Юстиниана Велики, издаден в 545 г., който съставлява 131 Юстинианова новела, в която се говори за църковните привилегии на Блаженейшите архиепископи и глави на поместните самостоятелни църкви: Римския, Цариградския, Първа Юстиниановски и др, че Римският архиепископ заема по чест първо място между всичките архиепископи на Вселенската църква, а подир него второ место заема Цариградския Блаженейши архиепископ. Но подир 1054 г., когато Римският Блаженейши архиепископ е отпаднал съвършено от вселенското църковно единство, то Цариградският архиепископ заема неговото първо почетно место помежду всички други самостоятелни архиепископи на православната Христова църква. Но това почетно място, което той заема помежду другите Блаженейши Архиепископи на Вселенската Христова църква по чест, не му дава право да се меси в църковния живот на другите самостоятелни поместни църкви, защото вмешателството е противно на църковните канони (III Веел. съборъ, 8 прав. и др.)...
! Във Всеселенската Христова църква има седем главни коренни самостоятелни църкви, които съставляват съборната Христова църква и които са указани пророчески под названията на седемте Малоазийтски църкви, а именно: Римската (Апок. II гл. 1—7 ст.). Александрийската (Апок. II гл., 8—12 ст.), Антиохийската (Апок. II гл,, 12—18 ст. ст.). Цариградската (Апок. II гл., 18—29 ст.), Йерусалимската ("Апок. III гл., 1—7 ст.). Първо Юстиниановската или Българската (Апок. Ill гл., 7-14 ст.) и Руската (Апок. Ill гл. 14-20 ст.). Всичките тези седем самостоятелни църкви съставляват Вселенската Христова църква и си имат всичките строго определени от църковните канони църковни диоцези, а така също са определени от църковните канони и техните църковни привилегии. От тези главни седем самостоятелни църкви са и двете древни апостолски църкви: Цариградската (в Тракия) и Българската (в Илирия), които си имат строго определени граници още от времето на вселенските събори, а също и своите църковни привилегии. Както Цариградската, така и Първо Юстиниановската или Българската църкви не са национални, а са древни апостолски църкви, които принадлежат на всички православни народности, населяващи техните обширни диоцези... В границитe на един църковен диоцез на известна поместна самостоятелна църква могат да се образуват няколко политически държави, каквато е напр. нашата Българска или Първо Юстиниановска църква, в църковния диоцез на която са се образували Балканските православни държави: България, Сърбия, Румъния, Черна Гора и Албания; но въпреки това духовната връзка помежду всички епископии на целия църковен диоцез е запазен в каноническо църковно отношение, независимо от политическите граници, които не бъркат на каноническото единство на всичките епископии от целия църковен диоцез на поместните самостоятелни църкви. Както църковните канони не позволяват да се отнимат църковните канонически области от една поместна самостоятелна църква и да се присъединяват към друга, така и гражданските закони на всяка една политическа държава не допущат чуждо вмешателство в своята държава и са длъжни всички верни поданици на всяка една политическа държава да почитат, уважават и строго да изпълняват държавните закони, в която държава те живеят и се се считат граждани. В такъв случай се е създала древна църковна практика в православната вселенска Христова църква, щото когато се случи църковните канонически области на известна поместна самостоятелна църква да съвпадат в политическите граници на няколко политически държави, то в такъв случай, за да се запази църковното единство помежду всички епископии от целия църковен диоцез на известна поместна самостоятелна църква, се откриват в тези политически държави автономни митрополии границите на които съвпадат с политическите граници на тези политически държави и се доверява църковното управление на тези църковни области на най-старшите митрополити от тези политически държави, които стават наместници на блаженейшия свой Архиепископ и глава на тази самостоятелна църква, в чийто църковен диоцез са се образували тези политически държави, които, от негово име, наедно с другите епископи от тези политически държави, управляват самостоятелно тези автономни митрополии, съгласно църковнитe канони. Всичките епископии на тези автономни митрополии поменават каноническото име на своите автономни митрополити, а автономните митрополити-наместници от тези политически държави, поменават името на своя блаженейши Архиепископ, в чийто църковен диоцез се намират техните автономни митрополии. С поменуването на каноническото име от автономните митрополити наместници на своя блаженейши Архиепископ и глава на поместната самостоятелна църква, в черковния вечен диоцез на когото се намират автонимните митрополии, се заключава духовната връзка и каноническото единство на всички православни епископи и митрополити от целия църковен диоцез. Такива автономни митрополии и патриаршии са били в старо време на апостолския Илирийски Юстиниановски патриарши престол: Търновската и Ипекската патриаршии. Такива автономни църковни управления са и сегашните Балкански православни държави: България, Сърбия, Румъния, Черна-Гора, Албания и областите: Бесарабия и Босна-Херцеговина. Всичите тия църковни области съвпадат в църковния диоцез на старата Българска или Първо Юстиниановска църква в Илирия. Този общо църковен ред в православната църква има предвид гръцкия църковен историк Никифор Григораса, когато говори, че търновския епископ е бил подчинен на църковната каноническа власт на Блаженейшия Архиепископ на Първа Юстиниана — Охрида.
Самият способ за поставянето на Блаженейшият архиепископ на Първа Юстиниания или България е указан в императорския закон на византийския император Юстиниан Велики, издаден в 535г. на името на първия самостоятелен Блаженейши архиепископ на Първа Юстиниания Кателиана, в когото говори император Юстиниан Велики на Блаженейшия архиепископ на Първа Юстиниания Кателиана: „И така щото да знае твое Блаженство на нашето име, ние отправяме настоящия закон към твоята почтена катедра, щото църквата на нашето отечество да има постоянно такова благоволение за слава на Всевишния Бог и за вечно поменуване на моето име. Когато управителя на твоята катедра отиде от този свят, то тогава ние установяваме нейния Архиепископ да го поставлява свещения събор от митрополитите, както това приличествува на архиепископ, който се почита от всичките църкви“ (XI новела Юстинианова). В сила на тези църковни привилегии, дадени на древната апостолска Илирийска църква от V Всел. Събор, като е бил изравнен по своите църковни привилегии Илирийският Блаженейши Арх. с Римския, Цариградския и др. когато отпаднал Римския Блаженейши архиепископ в 1054 год. съвършено от вселенското църковно единство, то, съгласно църковните канони западният апостолски Илирийски престол е поел под своето църковно управление всички православни народи, които са населявали църковния диоцез на Римската църква и са останали верни на своята православна праотеческа вяра и подир отпадането на Римския архиепископ от вселенското единство. Запазили са се три грамоти на охридския патриарх Паисия от 9 юний 1566 г., в които се говори за църковните привилегии на наместник-митрополита на Охридския апостолски патриарши престол в Южна Италия митрополита Тимотея. Помежду многото църковни привилегии, в които се описва подробно в казаните три грамоти от Охридския патриарх Паисия до своя наместник митрополит в Южна Италия Тимотея, се говори, че Негово Блаженство Охридският патриарх Паисия дал правото на своя наместник митрополит в Южна Италия митрополита Тимотея да вари и освещава св. миро за православните два и половина милиона гърци и албанци в Южна Италия. Тези три грамоти на Охридския патриарх Паисия служат за веществени исторически паметници за каноническото църковно владение на Охридските патриарси в църковния диоцез на Римската самостоятелна църква, на православните народности, които са останали верни на своята праотеческа православна вяра (Новые данныя къ Истории Охридской Apxieпиской XVI, XVII и XVIII в. в. И. С. Пальмовъ. СПБ. 1894 г.).
Когато са владеели Охридските Блаженейши патриарси Южна Италия църковно два и половина и повече др. православни народности, е станало пренасянето на св. мощи на св. Николая Мирликийски Чудотворец от Мирликия в Южна Италия в гр. Бар, то Охридският Блаженейши патриарх е установил поместния празник на 9 май ст. ст./ 22 май нов ст. да се празнува ежегодно. Този поместен празник на апостолската Илирийска църква не се празнува в Цариградския диоцез на Цариградската църква. Както поместния празник — пренесение мощей св. Николая, така също и празника Покров св. Богородици са преминали от България наедно със славянските книги и в Руската църква, където така също се празнуват много тържествено всяка година. Древната Българска църква, която е била основана в Илирия непосредствено от св. апостола Павла от древните коренни жители на Балканския полуостров илирийските българи под църковната власт на Римския папа до 535 г., тя се уважавала много за нейната древност и апостолско достойнство, както на запад, така и на изток. Така напр. св. Ириней Лионски, който е живял в II век на християнската ера, е посочвал като за образец на чистото учение на българската църква в Илирия като е казвал: „Че всеки там ще да види самитe катедри, основани от апостола Павла“. (Догмат. Богословие Еп. Силвестра). Св. Василий Великий пише в своето послание в Илирия до Българския Арх. Валериана и му казва: «Ибо если только незаключенiи уже времена мipa сего, и остается еще житiя человЪческаго, то необходимо, чтобы некогда вами обновлена была веpa на Востокеe, и чтобы при времени вознаградили вы Востоке за те блага, какыя получили отъ него“. (Творешя св. Василия Великого ч. VI, Москза, 1847 г, 212). Както виждаме, св. Василий Великий е уверен, че апостолската Илирийска църква вечно ще да запази чистотата на апостолското учение и възлага надежда, щото в едно далечно бъдеще да отиде и да обнови вярата на Изток.
На Сердикийския събор, който е станал в 347 г. в древния Илирийски град Сердика (София) и провинцията Средиземна Дакия, помежду всички епископи—западни и източни, са заседавали и православните български епископи на стара класическа България. От тази древна Илирийска България е останало да носят името Илирийските самостоятелни архиепископи, като се наричат Блаженейши архиепископи на България. Също така от тази древна класическа България в Илирия е останал да носи древния исторически титул и Костурският митрополит: „Костурски митрополит и екзарх на всичка Стара България“. Тук под думата Стара България не се разбира първото българско царство, а се разбира онази класическа Стара България, на онези древни илирийски българи, които са били коренни жители на Балканския полуостров, където те са живели и до историческите времена, които древни българи принадлежали към тракоилирийските стари племена на Балканския полуостров. Ние виждаме следи от тази древна българска църковна иерархия и в много по-късно време, когато вече тези древни илирийски българи са били вече съвършено ославянени. Така напр.: „В едно от сраженията Динчо пада и византийците стават господари на целия Балкански полуостров. Първата тяхна работа след това е била да проводят на заточение владиците: Гаяна — Нишки, Домниона — Софийски, Евангела — Кюстендилски, Лаврентия — Охридски и Алциса — Неаполитански (Превески). В 505 година българите от София и Кюстендил се подигат под водителството на Виталиана и ги повръщат. След смъртта на Домниона Софийски, император Юстиниан Великий му е поставил саркофаг пред църквата „Св. София в София, което показва, че Домнион е служил в тази църква“. (Кой е Климент Охридски? Критическо изследване от Д-р Ганчо Ценев София. 1915 г., стр. 27). Тези български Владици, които са били изпратени на заточение от византийците са били под църковната власт на Римския папа до получаването на самостоятелността на Юстиниановската или Българската църква. Тъй като те са били на заточение в 505 год., а Император Юстиниан е встъпил на императорския византийски престол в 527г., а първият самостоятелен архиепископ на Първа Юстиниания или България е бил архиепископ Кателиан, който получил своята самостоятелност в 535 година. Тези древни илирийски българи и в много по-късно време, когато вече са били съвършено ославянени, са имали и свой светлейши княз, което обстоятелство показва, че те съвършенно не са били подчинени под Византия, както това ние виждаме от посланието на св. Григорий Велики, папа Римски, който е умрял в 604 год, до Блаженейшия архиепископ на Първа Юстиниания Иоанна, който му пише по случай на неговия избор следното: „Григорий Иоанну, епископу первой Юстиниани в Илирии „самият знак на благостта и на добротата, това е единодушието на всичките при избирането на когото и да е. Заради това, като получих от братята и со епископските наши донесението за това, щото вие единодушно сте били избрани со съгласието на всичкия събор и с волята на светлейшия княз, ние с голяма радост възнасяме благодарение на Всевишния Бог, Който благоволил да устрои така, щото всичкия ваш преминал живот и всичките ваши преминали деяния са се показвали до толкова одобрителни и похвални» щото вие по своите достойнства сте се понравили на всичкитe, а това е достойно за голяма похвала". . . (Migne Pat-rologiae cursus comphetus i 77, n. 588).
Официалният богослужебен език в древната българска църква е бил латинския; когато древните българи са съвършено ославянили, то латинският богослужебен език в българската църква е бил заменен със славянския — старобългарския богослужебен език. Но православната самостоятелна българска църква никогаж не е забранявала на своите духовни чада, които населяват нейния духовен диоцез, на не славянските православни народности, да употребяват в своите църкви богослужебните езици: латинският, гръцкият, румънският и албанският. При всичко и да се слели древните илирийски българи в славяните, когато са дошли на Балканския полуостров и са изгубили своя език, но пак ославянените българи са същите ония българи, които само са изгубили своя език: но в жилите им пак тече кръвта на старите българи, защото в същите Илирийски провинции, които са населявали древните българи, населяват ославянените българи и в настояще време, така също и в днешните ославянени българи се забелязват в характера им черти както добри, така и лоши на старите българи (Илирийски българи). Ако да не беше светотатствената ръка на фанариотина — невежа да унищожи всички древни веществени паметници за миналото на древните балкански народи, и ако да не бяха изгорени богатите книгохранилища, които са били препълнени с пергаментни древни ръкописи: латински, гръцки и славянски, а може би някои с езика на древните българи с латински букви, то щяхме много нещо повече да знаем за тези древни илирийски българи на Балканския полуостров, от които е била основана първата българска църква от св. апостола Павла (Римл. 15, ст. 19). Този голям вандализъм на Цариградската елинистическа патриаршия — изгоряването на пергаментните ръкописи; латински, гръцки, старобългарски и др. и за унищожението на античните надписи и др. веществени исторически паметници, които са се намирали в целия църковен диоцез на Българската или Първо Юстиниановската самостоятелна църква, никогаш няма да прости просветеното человечество. Българската или Първо Юстиниановската църква, чийто църковен диоцез обнима почти целия Балкански полуостров, е играла главна просветителна роля помежду древните балкански племена на Балканския полуостров и тя е имала в своите книгохранилища богат исторически материал за всички изчезнали древни балкански племена.
Забел. Една част от Илирийските древни българи, във време на преселение на народите, са напуснали бащините си огнища на Балканския полуострова и са се преселили във вътрешността на Русия, където основали българско Камско царство. В VII век, когато вече Балканските древни Илирийски българи са били съвършенно подчинени политически под Византия и ославянени, то камските българи се притекли на помощ на своите едноплеменници Балкански илирийски българи, като е дошъл Аспарух с една дружина Камски българи, които под водителството на Аспаруха, обединили Балканските Илирийски българи, свои съплеменници, в едно и по такъв начин е било турено основата на първото българско царство, на ославянените вече Балкански българи, което е просъществувало до 1018 година, до времето на Византийския император Василия Българоубиец, който е подчинил Първото Българско царство под политическата власт на Византийската империя. Камските българи, които са дошли на Балканския полуостров в началото на VII в. под предводителството на Aспарух за да помогнат на своите едноплеменници Илирийски Балкански българи и ги избавят от политическото иго на византийците са изповядвали древната езическа религия на своите прадеди, които са изповядвали още в най-древно време, когато те са живеели на Балканския полуостров преди преселението на народите и преди техните прадеди да са се преселили от Балканския полуостров във вътрешността на Русия. Местните Илирийски Балкански българи, които са приели християнството непосредствено от св. апостола Павла (Рпм. 15 гл., 19 cm.) на които българи пръв български епископ е бил св. Климент (Фил. IV гл., 3 cm.), които са имали своя църковна българска иерархия; те са подготвили към християнството дошлите Камски българи на Балканския полуостров под предводителството на Аспаруха....
Всички византийски императори, като се започне от първия християнски император Св. Константин Велики, Юстиниан Велики и всички дp., са указвали голямо почитание и уважение към древната апостолска Българска или Първо Юстиниановскатата самостоятелна църква. Даже и византийският император Василий Българоубиец, който в 1018 год. е покорил първото Българско царство, се е отнесъл с голямо почитание и уважение към тази древна българска апостолска църква, като издал три грамоти, които са се запазили и до наше време, които са охранявали нейните църковни привилегии и нейните църковни области. Даже когато Византия паднала под турско владичество, а така също и второто Българско царство, то и турските султани, като приемници на византийските императори, са уважавали църковните привилегии на древната апостолска Българска църква до 1767 год, когато Отоманският Султан Мустафа по настояването на тогашния цариградски патриарх Самуил I, е отнел гражданските привилегии. Тя е престанала временно да функционира до 1870 год., когато Султан Азис с особен царски ферман от 20.11.1870 г. повърна гражданските привилегии на древната българска самостоятелна църква и тя пак започна да функционира, да се нарежда, съгласно църковните канони, и да се ползува с всички църковни привилегии, дадени ней от V Вселенски Събор. Ние виждаме от Императорския закон на Юстиниана Велики, издаден в 545 г., който съставлява 131 Юстинианова новела, в която се говори за църковните привилегии на Блаженейшите архиепископи и глави на поместните самостоятелни църкви: Римския, Цариградския, Първа Юстиниановски и др, че Римският архиепископ заема по чест първо място между всичките архиепископи на Вселенската църква, а подир него второ место заема Цариградския Блаженейши архиепископ. Но подир 1054 г., когато Римският Блаженейши архиепископ е отпаднал съвършено от вселенското църковно единство, то Цариградският архиепископ заема неговото първо почетно место помежду всички други самостоятелни архиепископи на православната Христова църква. Но това почетно място, което той заема помежду другите Блаженейши Архиепископи на Вселенската Христова църква по чест, не му дава право да се меси в църковния живот на другите самостоятелни поместни църкви, защото вмешателството е противно на църковните канони (III Веел. съборъ, 8 прав. и др.)...
! Във Всеселенската Христова църква има седем главни коренни самостоятелни църкви, които съставляват съборната Христова църква и които са указани пророчески под названията на седемте Малоазийтски църкви, а именно: Римската (Апок. II гл. 1—7 ст.). Александрийската (Апок. II гл., 8—12 ст.), Антиохийската (Апок. II гл,, 12—18 ст. ст.). Цариградската (Апок. II гл., 18—29 ст.), Йерусалимската ("Апок. III гл., 1—7 ст.). Първо Юстиниановската или Българската (Апок. Ill гл., 7-14 ст.) и Руската (Апок. Ill гл. 14-20 ст.). Всичките тези седем самостоятелни църкви съставляват Вселенската Христова църква и си имат всичките строго определени от църковните канони църковни диоцези, а така също са определени от църковните канони и техните църковни привилегии. От тези главни седем самостоятелни църкви са и двете древни апостолски църкви: Цариградската (в Тракия) и Българската (в Илирия), които си имат строго определени граници още от времето на вселенските събори, а също и своите църковни привилегии. Както Цариградската, така и Първо Юстиниановската или Българската църкви не са национални, а са древни апостолски църкви, които принадлежат на всички православни народности, населяващи техните обширни диоцези... В границитe на един църковен диоцез на известна поместна самостоятелна църква могат да се образуват няколко политически държави, каквато е напр. нашата Българска или Първо Юстиниановска църква, в църковния диоцез на която са се образували Балканските православни държави: България, Сърбия, Румъния, Черна Гора и Албания; но въпреки това духовната връзка помежду всички епископии на целия църковен диоцез е запазен в каноническо църковно отношение, независимо от политическите граници, които не бъркат на каноническото единство на всичките епископии от целия църковен диоцез на поместните самостоятелни църкви. Както църковните канони не позволяват да се отнимат църковните канонически области от една поместна самостоятелна църква и да се присъединяват към друга, така и гражданските закони на всяка една политическа държава не допущат чуждо вмешателство в своята държава и са длъжни всички верни поданици на всяка една политическа държава да почитат, уважават и строго да изпълняват държавните закони, в която държава те живеят и се се считат граждани. В такъв случай се е създала древна църковна практика в православната вселенска Христова църква, щото когато се случи църковните канонически области на известна поместна самостоятелна църква да съвпадат в политическите граници на няколко политически държави, то в такъв случай, за да се запази църковното единство помежду всички епископии от целия църковен диоцез на известна поместна самостоятелна църква, се откриват в тези политически държави автономни митрополии границите на които съвпадат с политическите граници на тези политически държави и се доверява църковното управление на тези църковни области на най-старшите митрополити от тези политически държави, които стават наместници на блаженейшия свой Архиепископ и глава на тази самостоятелна църква, в чийто църковен диоцез са се образували тези политически държави, които, от негово име, наедно с другите епископи от тези политически държави, управляват самостоятелно тези автономни митрополии, съгласно църковнитe канони. Всичките епископии на тези автономни митрополии поменават каноническото име на своите автономни митрополити, а автономните митрополити-наместници от тези политически държави, поменават името на своя блаженейши Архиепископ, в чийто църковен диоцез се намират техните автономни митрополии. С поменуването на каноническото име от автономните митрополити наместници на своя блаженейши Архиепископ и глава на поместната самостоятелна църква, в черковния вечен диоцез на когото се намират автонимните митрополии, се заключава духовната връзка и каноническото единство на всички православни епископи и митрополити от целия църковен диоцез. Такива автономни митрополии и патриаршии са били в старо време на апостолския Илирийски Юстиниановски патриарши престол: Търновската и Ипекската патриаршии. Такива автономни църковни управления са и сегашните Балкански православни държави: България, Сърбия, Румъния, Черна-Гора, Албания и областите: Бесарабия и Босна-Херцеговина. Всичите тия църковни области съвпадат в църковния диоцез на старата Българска или Първо Юстиниановска църква в Илирия. Този общо църковен ред в православната църква има предвид гръцкия църковен историк Никифор Григораса, когато говори, че търновския епископ е бил подчинен на църковната каноническа власт на Блаженейшия Архиепископ на Първа Юстиниана — Охрида.
"Кратки спомени из миналия ми живот (1861-1931)", София, 1931 година
⏩👉НЕПОЗНАТАТА ИСТОРИЯ
⏩👉НЕПОЗНАТАТА ИСТОРИЯ
© Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.
Няма коментари:
Публикуване на коментар