Търново е третият град, построен от Иллирик

Надпис върху картичката: "Търново, основано през втория век след Христа. Столица на България от 1186 до 1393. Превзет от турците през 1393, остава под тяхно робство до 1877. Градът е бил освободен на 27 юни 1877. В историята на нова България, става градът на Великото народно събрание. Търново със своето живописно положение е единствено в света."   

Превод- Margarit Voigt от търновската фамилия Стоеви
 

 Ето какво е написал Йеросхимонах Спиридон Габровски в лето 1792 в своята "История во кратце о болгарском народе славенском": "Българският народ, който е един от най-първите и най-стари народи в християнство и царство, глава и предводител на целия славински род, води племето си от Мосоха, както и другите славински народи. Първо излезе иззад Черно море в годината от сътворението на света 4522 /986 преди Христa/ и се засели от двете страни на Дунав, и се наричаха тогава мисини, поради което и тая земя се нарече Мисиния по името на праотеца Мосох; на север от Дунава тая земя се нарече Малка Мисиния, а на юг от Дунав се нарече Голяма Мисиния. Първият, който се постави за крал бе по име Иллирик, и този Иллирик първи се би с тракийския крал Ираклий и го победи и го прогони зад морето. Беше Иллирик голям юнак и се биеше с околните народи и винаги побеждаваше. И разшири своята земя от Черно море дето се влива Дунав, към запад от двете страни на Дунава, даже до река Слава или Сава, дето сега е Белград. И построи три града над Истър, сиреч Дунав: първия Радостол - Силистра; втория град Преслав, тоя град беше недалеко от Шумен и беше разрушен от гръцкия цар Цимехв лято господне 992, сега едва се разпознават градските стени. В следващото слово ще разкажа подробно; третият град бе Тернов, гърците го наричат Мисипопол, а четвъртия град построи над река Сава и го нарече на своето име - Иллирик. И защото беше голям юнак и славен, нарече народа и земята на името си Иллирик - иллирици."

В предговора си, представящ “История во кратце...” на Спиридон Габровски доц. Яруллина анализира пространно и задълбочено този изключително съдържателен и ценен исторически и литературен паметник, създаден през 1792 г. Тя обръща внимание на многобройните исторически извори, ползвани от отец Спиридон, спира се на повлияването му от всеотдайния и вдъхновен негов съвременник отец Паисий Хилендарски. Авторката обръща внимание и на това, че отец Спиридон Габровски е убеден в трако-илирийския произход на българите. Впрочем според него този кръг балкански народи е покръстен от първовърховните апостоли Петър и Павел. В монографичния си предговор тя припомня, че такава е и теорията на Д-р Ганчо Ценов за произхода на нашия народ.

Д-р Ганчо Ценов в своята книта "ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ"- 1907 г. отнася легендата за създаването на Марцианопол към Търново: "Римската власт на Балканския полуостров е утвърдена първоначално от император Траян. Той побеждава първо царя на Даките- Децебал (105 г.пр.Хр.), след което продължава на юг през Дунав, най- вероятно между Свищов и устието на р. Янтра, за да подчини сарматите (скитите), жителите на Мизия. За увековечаване победата си над сарматите, Траян основава град на р.Янтра (Nicopolis ad Jatrum). Археолозите смятат, че това е днешното село Никюп, южно от Росица и източно от Янтра, но не лежи на Янтра. Предполага се, че освен този град, отново на реката, Траян е построил още един град- Марцианополис, който е считан за най- значимия град в Мизия. Марцианопол е най- вероятно дн. Марно- поле, лежащ непосредствено до Търново.

Йордан разказва следната история за основаването на този град: „Този град е построен, както разправят, от император Траян по следния повод: една слугиня на сестра му Марциа, като се миела на реката, наречена Потамос, която има извънредно бистра и вкусна вода и извира всред града, като поискала да гребне вода от там, случайно изпуснала в дълбоката вода златния съд, който носила. Той поради тежестта на метала потънал, но дълго време след това изплувал из дълбините. Наистина не било нещо обикновенно един празен съд да потъне и след като веднъж е потънал, вълните да го изхвърлят да изплува. Когато Траян узнал с учудване това, помислил, че в извора има някакво божество и основал град, който нарекъл на името на сестра си Марцианопол” (ХVVI, 92, 93) Това е една измислена история, която погрешно свързва троянската легенда за дъщерята на троянския цар Мария с император Траян. От тази приказка узнаваме единствено, че градът Марцианопол се намирал на река, близо до лагера на император Траян. Според положението си, този град вероятно е Търново, който е съкращение на Траяново. Така император Траян укрепва римската власт в Мизия, която продължава да властва в продължение на няколко столетия. През 4 в.сл.Хр. жителите на тази провинция- готите, както сега са наричани, се надигат срещу римската власт, превземат първо Марцианопол. Същият град под името Търново след 12 век е столица на българските царе. За жителите на този Никополис, епископ Улфила през 4 век създава писменост и превежда библията.."

Интересно е също, че разказът „За славянските учители” е добавен към т. нар „Чирпанска (Герова) преправка” на Паисиевата история, чието преписване е направено от трима писари със средствата на чирпанския учител монаха Харитон. Ръкописът се съхранява в ГБ, Москва под №  Ф.87 №50. На последните листи има 7 бележки. Преписът е направен през 1831 г., като има бележка и за събитие от 1850 г. През лятото на 1864 г. ръкописът вече е бил притежание на руския консул в Пловдив Найден Геров. Тогава В. Ламански направил извадки от ръкописа и през август 1869 г. в статията си  „Болгарская словестность ХVІІІ века” в „Журнал министерства народного   просвещения”, т.145, СПб.  1869 стр. 112-114 е публикувал и текста на разказа „За славянските учители” (стр.120-121). Съдържанието на текста на места почти дословно възпроизвежда едноименния разказ на Паисий Хилендарски, но на места се отклонява: "Така първо българите възприели писмената и книгите, и светото кръщение. Макар русите и сърбите де се превъзнасят, че първо те са приели светото кръщение и славянските писмена. Но не е така, всичко е лъжа, не могат да представят никакво свидетелство. Макар и русите да пишат за това, но гръцките и латинските летописи правят известно, по кое време българският крал Тривелий или Теоктист е приел светото кръщение с всички българи през 703 година и държали благочестието 50 години, понеже нямали писмена на своя език, а четели и писали на латински и гръцки, затова не били крепко утвърдени във вярата. Затова пак отстъпили в поганство тъкмо българските царе, а не целият народ, защото българите били кръстени още от апостолите. Но когато пренесли царския престол от Дардания, сиреч от Охрид в Загора, във великия град Мисиния, т.е. Търново, българските царе отстъпили от благочестието и бяха в идолослужение 92 години. Пак Бароний пише на лист 908, че през 845 година Омуртаг или Михаил, както пише Барон, приел светото кръщение с целия български народ. От ония времена и досега българският народ неотстъпно живее в благочестива вяра."
Четете историята
 ⏩👉НЕПОЗНАТАТА ИСТОРИЯ

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ