Според Паисий Хилендарски по времето на цар Крум пък Търново е било столица: "Той най-напред съградил Търнова, три крепости между река Янтра, и тук поставил царския престол."
Зададох си въпроса, ами какви са били Плиска и Преслав? Отново в старите истории намерих отговора. Древните български столици Плиска и Преслав са били антични, а не средновековни селища. В" Царственик или История болгарская" на Христаки Павлович дори пише за император Константин следното: "Въ това време дойдоха Сармати и Скити на Дунай, и Константинъ воинствова на нихъ и победи ги, и направи на Дунавъ мость на място, което се называ желязная врата, въ лето Господне 325. Тога создаде Никополская крепостъ на Дунавъ, и искаше да направи тамо градъ на своето си име, и повеле на народа да носатъ камене, запрещенно му быде обаче во сне, и не направи, а каменете стоятъ и до днесъ на онова място, кое то беше весма красно, и имаше градъ от Иллирика созданъ, именемъ Преслава." Тези антични градове са превъзхождали дори Константинопол по своята площ и монументалност. Дори турското име на Велики Преслав е Ески Стамбул, което значи Стари Истанбул, Стари Цариград или Стари Константинопол. Тези древни селища са градени с квадри. Този тип строеж е съществувал по времето на траките и по-късно през Римската империя. Трябва да се добави и това, че на територията на Преслав са намерени монети от античността - периодът, в който според Кодин и др. са изградени Плиска и Преслав. Първата добавка, взета от Ватиканския препис на Манасиевата летопис е следната: Ц(а)рство Анастаси ц(а)ръ
„При Анастаси цари начаше блъгаре поемати земя сия прешедше у Бъдин и прежде начаше поемати долна земя Охридска и по том сия земя въся.”
Ето как разсъждава и Илиян Вълчанов, изследвайки тази тема: Долната земя Охридска. Там българите поели нещо, което им е дадено от римския император. Някой може да възрази, че първата престолнина на българите е Плиска. Въпросът не е само да се изкаже възражение, но то трябва да стъпва на научни факти и аргументи. Кратката, но категорична констатация е - няма нито едно сведение на хронист от античността и ранното средновековие или открито археологическо доказателство, че Плиска е била някога столица на българите. Освен едно голословно твърдение на чешкия учител по математика, технически науки и рисуване Карел Шкорпил, възникнало първоначално като хрумване, прераснало в ожестоечн спор със Златарски и с помощта на руския ментор на Шкорпил Фьодор Успенски развило се до официално и категорично прието становище от старата идеологизирана българска историография... Теза, която противоречи на исторически извори и съвременните археологически данни, защото научните изследвания сочат точно обратното - Плиска е антично селище, възникнало около VIII-VII век пр.н.е., прераснало в укрепен римски кастел по времето и по лична заповед на Константин Велики: Анонимен автор, ГИБИ 5 Constantinus magnus Pliskobam Preslabam Dristramque renovat/ Константин Велики възстановява Плиска, Преслав и Дръстър - „Тези били построени, както се каза, от препозита Урбикий и епарха Салустий и от останалите, като им предал 600 кентинария злато за колонадите, водопроводите и крепостните стени. Той бил на поход срещу скитите и като ги покорил възстановил град Преслав, Дръстър, Плиска и Констанция. А тия били възстановени с помощта на Урбикий след около две и половина година от речта на Хермий”. Гръцкият летописец Исихий Милетски пише, че затова, че готите са помогнали на Константин Велики да победи Лициний той им построил четири града: Преслав, Плиска, Дръстър и Констанца. На Исихий Милетски трябва да се вярва, тъй като той пише много близо до събитията – хронологията му е писана около 410 година, а Константин разбива Лициний през 324 година. Следователно имаме неопровержимо доказателство, че Преслав е създаден много скоро след 324 година. Два извора, от които един писан скоро след събитието поставят Плиска и Преслав в пакет от градове, построени от Констатин Велики. Впрочем Успенски и Шкорпил веднага забелязали, че двата града са хронологично паралелни и най-важното – че не се отличават по нищо (планиране, технология на строеж, строителни материали) от останалите градове на Римската империя. В този контекст Успенски измисля уникално по своята неадекватност твърдение – аналог на студенски бисер, че Плиска и Преслав са построени от ромейски архитекти и строители, по поръчка на прабългарите !?! (Известия на Руския архелологически институт в Константинопол, София, том XIII 1908, стр. 336) ..."
Отново Лъв Дякон (ок. 550 - 992). Негово е уникалното по своята важност сведение за генезиса на името „вулгари/българи), но сега ще се фокусираме само и единствено върху казуса „несъществуваща столица Плиска”, История, ГИБИ 5 „ И така Престлаба, превзет за два дни, паднал под властта на ромеите. ... Императорът (Йоан Цимисхи) наредил да съобщят това на Светослав, а самият той прекарал няколко дни в града, укрепил пострадалите му части, оставил достатъчно стража, нарекъл го Йоанопол по собственото си име и тръгнал срещу Доростол. Славният между царете Константин издигнал този град из основи и го довел до тази красота и великолепие, в която днес го виждаме. Това станало, когато той съзрял на небето кръстното знамение от звезди и победил скитите, които били нахлули в страната му. Между другото по пътя императорът превзел така наречения Плиска, Динеа и много от градовете, които се отцепили от скитите и минали на страна на ромеите.” Лъв Дякон свидетелства, че 650 години след събитието все още е било добре известно името на първостроителя на Плиска и Преслав – император Констатин Велики.
Блазиус Клайнер едва ли е знаел за съществуването на българския превод на Манасиевата летопис. Със 100% сигурност вече знаем, че не е имал и смътна представа за някаква българска „столица” с име Плиска: „...Измежду всички градове на царство България заслужено първо място се отдава на Охрид, както поради изключителната похвала от страна на географите, която се отдава на тоя град поради това, че е бил престолнина на българското царство в продължение на много години, така също и затова, че някога е бил за гърците най-страшният измежду другите градове на царството.... Бил е седалище на архиепископия”.
Зададох си въпроса, ами какви са били Плиска и Преслав? Отново в старите истории намерих отговора. Древните български столици Плиска и Преслав са били антични, а не средновековни селища. В" Царственик или История болгарская" на Христаки Павлович дори пише за император Константин следното: "Въ това време дойдоха Сармати и Скити на Дунай, и Константинъ воинствова на нихъ и победи ги, и направи на Дунавъ мость на място, което се называ желязная врата, въ лето Господне 325. Тога создаде Никополская крепостъ на Дунавъ, и искаше да направи тамо градъ на своето си име, и повеле на народа да носатъ камене, запрещенно му быде обаче во сне, и не направи, а каменете стоятъ и до днесъ на онова място, кое то беше весма красно, и имаше градъ от Иллирика созданъ, именемъ Преслава." Тези антични градове са превъзхождали дори Константинопол по своята площ и монументалност. Дори турското име на Велики Преслав е Ески Стамбул, което значи Стари Истанбул, Стари Цариград или Стари Константинопол. Тези древни селища са градени с квадри. Този тип строеж е съществувал по времето на траките и по-късно през Римската империя. Трябва да се добави и това, че на територията на Преслав са намерени монети от античността - периодът, в който според Кодин и др. са изградени Плиска и Преслав. Първата добавка, взета от Ватиканския препис на Манасиевата летопис е следната: Ц(а)рство Анастаси ц(а)ръ
„При Анастаси цари начаше блъгаре поемати земя сия прешедше у Бъдин и прежде начаше поемати долна земя Охридска и по том сия земя въся.”
Ето как разсъждава и Илиян Вълчанов, изследвайки тази тема: Долната земя Охридска. Там българите поели нещо, което им е дадено от римския император. Някой може да възрази, че първата престолнина на българите е Плиска. Въпросът не е само да се изкаже възражение, но то трябва да стъпва на научни факти и аргументи. Кратката, но категорична констатация е - няма нито едно сведение на хронист от античността и ранното средновековие или открито археологическо доказателство, че Плиска е била някога столица на българите. Освен едно голословно твърдение на чешкия учител по математика, технически науки и рисуване Карел Шкорпил, възникнало първоначално като хрумване, прераснало в ожестоечн спор със Златарски и с помощта на руския ментор на Шкорпил Фьодор Успенски развило се до официално и категорично прието становище от старата идеологизирана българска историография... Теза, която противоречи на исторически извори и съвременните археологически данни, защото научните изследвания сочат точно обратното - Плиска е антично селище, възникнало около VIII-VII век пр.н.е., прераснало в укрепен римски кастел по времето и по лична заповед на Константин Велики: Анонимен автор, ГИБИ 5 Constantinus magnus Pliskobam Preslabam Dristramque renovat/ Константин Велики възстановява Плиска, Преслав и Дръстър - „Тези били построени, както се каза, от препозита Урбикий и епарха Салустий и от останалите, като им предал 600 кентинария злато за колонадите, водопроводите и крепостните стени. Той бил на поход срещу скитите и като ги покорил възстановил град Преслав, Дръстър, Плиска и Констанция. А тия били възстановени с помощта на Урбикий след около две и половина година от речта на Хермий”. Гръцкият летописец Исихий Милетски пише, че затова, че готите са помогнали на Константин Велики да победи Лициний той им построил четири града: Преслав, Плиска, Дръстър и Констанца. На Исихий Милетски трябва да се вярва, тъй като той пише много близо до събитията – хронологията му е писана около 410 година, а Константин разбива Лициний през 324 година. Следователно имаме неопровержимо доказателство, че Преслав е създаден много скоро след 324 година. Два извора, от които един писан скоро след събитието поставят Плиска и Преслав в пакет от градове, построени от Констатин Велики. Впрочем Успенски и Шкорпил веднага забелязали, че двата града са хронологично паралелни и най-важното – че не се отличават по нищо (планиране, технология на строеж, строителни материали) от останалите градове на Римската империя. В този контекст Успенски измисля уникално по своята неадекватност твърдение – аналог на студенски бисер, че Плиска и Преслав са построени от ромейски архитекти и строители, по поръчка на прабългарите !?! (Известия на Руския архелологически институт в Константинопол, София, том XIII 1908, стр. 336) ..."
Отново Лъв Дякон (ок. 550 - 992). Негово е уникалното по своята важност сведение за генезиса на името „вулгари/българи), но сега ще се фокусираме само и единствено върху казуса „несъществуваща столица Плиска”, История, ГИБИ 5 „ И така Престлаба, превзет за два дни, паднал под властта на ромеите. ... Императорът (Йоан Цимисхи) наредил да съобщят това на Светослав, а самият той прекарал няколко дни в града, укрепил пострадалите му части, оставил достатъчно стража, нарекъл го Йоанопол по собственото си име и тръгнал срещу Доростол. Славният между царете Константин издигнал този град из основи и го довел до тази красота и великолепие, в която днес го виждаме. Това станало, когато той съзрял на небето кръстното знамение от звезди и победил скитите, които били нахлули в страната му. Между другото по пътя императорът превзел така наречения Плиска, Динеа и много от градовете, които се отцепили от скитите и минали на страна на ромеите.” Лъв Дякон свидетелства, че 650 години след събитието все още е било добре известно името на първостроителя на Плиска и Преслав – император Констатин Велики.
Блазиус Клайнер едва ли е знаел за съществуването на българския превод на Манасиевата летопис. Със 100% сигурност вече знаем, че не е имал и смътна представа за някаква българска „столица” с име Плиска: „...Измежду всички градове на царство България заслужено първо място се отдава на Охрид, както поради изключителната похвала от страна на географите, която се отдава на тоя град поради това, че е бил престолнина на българското царство в продължение на много години, така също и затова, че някога е бил за гърците най-страшният измежду другите градове на царството.... Бил е седалище на архиепископия”.
Паисий Хилендарски също не посочва, че Плиска е била столица на старите българи: „В 678 г. се вдигнал отново силният и благополучен крал Батоя, тръгнал с голяма сила към Цариград, във времето на шестия събор, и направил цар Константина свой данъкоплатец за много време. Взел от гърците цялата Охридска земя и поставил в Охрид кралския престол и българска крепост. Крал Батоя бил славен в сраженията и страшен за околните кралства. Както казахме, много време двама римски царе му давали данък.”
Петър Богдан Бакшев също налива масло в огъня: „...Схизматиците разказват, че царското седалище първом е било в Охрид, и потвърждават с това, че сега има Охридска патриаршия, а древните люде не са поставяли патриаршия там, гдето не е било царско седалище. По-късно, като бил изгонен българския цар от Охрид, той се установил в Търново и в този град завършило неговото царство по времето на турците.”
Зографска история: „... той, Обрат и на всякое лето дан вземаше от царя греческого и престол кралевского во Охрид постави ...Тривелий позна Бога и крести ся и бист християнин: он первий от болгарских кралев с народом своим верова и монастири устрои близ Охрида и бист монах ...”.
„История во кратце о болгарском народе“ – йеромонах Спиридон Габровски: „...В лето Господне 670 придоша болгары на Цариград с Обратом, князех своим в царство Константина четвертаго и освоиша не только Тракия, но и самого Цариграда, и на всяку год дани взумаху от царей греческих. И пренесоша престол от Тернову в Охридон, в лето Господне 673.”
За финал на казуса избрах думи на автора на измислицата „Плиска – българска столица”. Години след като с помощта на Успенски е тиражирал собствената си несъстоятелна теза, Шкорпил все пак намира доблест да признае частично и с половин уста заблудата си. Това обаче го прави на място, което не е особено популярно дори сред професионални български историци, да не слагаме в сметката широката читателска публика: Карел Шкорпил, Херман Шкорпил „Преслав”, Известия на Народния музей във Варна , бр. 1 /1910 г., стр. 143: Няколко думи за българските столици на балканския полуостров „Първа столица – Керамисийски лагер В „Известията на РАИК”, т.14 , 1 в статия на Ф. И. Успенски „За новоткритите мозайки в църквата Св.Димитър в Солун” отново се засяга въпросът за положението на Керамисийския лагер, който се споменава във втората легенда на чудесата на Св.Димитър Солунски, като се говори за Солун, който бил нападнат от българите, под началството на Кубер. Керамисийският лагер трябва да се счита като първи етап на българите зад р. Дунав, като първи български стан, от който те още в първата половина на 7 век почнали завоеванията си на Балканския полуостров. Тафел (Tafel, De Tesalonika XCVIII) ситуира този лагер до Охридската езеро, като се основава на името на римската станция Ceramie в Tabula Peutingera между Heraklea и Stopis.”
В заключение пак ще подчертая, четете старите български възрожденски истории. В тях истината за българската история е по-голяма от тази, представена ни в официалната историография.
Прочетете още: ОХРИД- древната българска столица
Няма коментари:
Публикуване на коментар