В ПАМЕТ НА РАДКА, ИВАН И СТЕФАН КОСТОВИ СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, МОЖЕ ДА МЕ ПОДКРЕПИТЕ ТУК

Древните българи- тяхната вяра и история

"Новороденото дете траките оплаквали, че щяло цял живот да страда а при погребението на мъртвия устройвали радостни игри, понеже щял да отиде в царството на вечното блаженство." Траките са вярвали във вечния живот! Не случайно първите християни са били тракийците и първите християнски общини са били в Тракия . И така, къде са траките? Много просто – тук, на Балканите са и никъде не са ходили. Според Владимир Свинтила, не по-малко от 40% от съвременния Български генотип е тракийски. Така че, траките винаги са си били тук – преди началото на Християнството, по време на неговото формиране, при узаконявате му, при идването на Аспарух /волжко-камските българи/, след това и така – чак до днес. По онова време те били вече, както ги наричат историци и културолози „поримчени траки”. И така, според Евангелието, жителите на Балканския полуостров-траки, със самото възникване на Християнството започнали да се приобщават към това учение. Когато то било преследвано – при императори Нерон, Диоклециан, последователите му започнали да прокопават подземни галерии, наречени „катакомби” и там извършвали богослуженията си. Първите мъченици за Христовата вяра са траките. Самите християни никъде не са ходили, нито са изчезвали, а са си тук още от І в. до днес. След узаконяване на Християнството през ІV в., 100 г. по-късно в Поморавието е създаден град с името Justiniana Prima, оформил се с времето като духовен център на християните от централната и западна част на Балкански полуостров. Първоприемник на нейния диоцез става Охридската Българска архиепископия.Тя просъществува до ХVІІ в. когато фанариотите я закриват по политически и експанзионистични съображения. През целия този период обаче, от основаването си през V до ХVІІІ в. тя е бележит духовно-религиозен център. Покръстване е имало при волжко-камските българи след като преминават Дунава.
В публикуваната през 1930 година книга “Българската Самостоятелна Църква в Илирия” архимандрит Кирил Рилски казва: "Древнитѣ илирийски българи, които сѫ населявали старата класическа България в Македония, в Илирия, на Балканския полуостровъ, сѫ принадлежали къмъ древнитѣ трако-илирийски племена и са живели в Илирия от незапомнени доисторически времена, като езичници преди Христа, тѣ сѫ имали политическа самостоятелна държава в стара България, въ Македония, но сѫ били завладѣни от римлянитѣ и сѫ станали свободни римски граждани, които сѫ се ползвали съ всичкитѣ привилегии, като просвѣтен и културенъ народъ, на римски граждани.“ От тази книга  разбираме, също че "Една част от Илирийските древни българи, във време на преселение на народите, са напуснали бащините си огнища на Балканския полуостров и са се преселили във вътрешността на Русия, където основали българско Камско царство. В VII век, когато вече Балканските, древни Илирийски българи са били съвършено подчинени политически под Византия и ославянени, то камските българи се притекли на помощ на своите едноплеменици- Балкански илирийски българи. Като дошъл Аспарух с една дружина Камски българи, които се заселват в провинцията Горна Мизия, те се обединили с Балканските Илирийски българи, със своите съплеменници в едно. По такъв начин е било турено основата на първото българско царство."
В "Царственика", първото печатно издание на един от вариантите на „История славянобългарска“ от Паисий Хилендарски, изд. 1844г. пише направо:


Кирил Рилски пише, че Древната Българска Илирийска църква, която е била основана в Илирия непосредствено от св. апостол Павел от древните коренни жители на Балканския полуостров- илирийските българи била под църковната власт на Римския папа до 535г. Тя се уважавала много за нейната древност и апостолско достойнство, както на запад, така и на изток. Църковният език в древната българска църква е бил латинския богослужебен език. Той е бил и писмен език на старите илирийски българи, които считали себе си за Римляни." Точно в тази древна църква развива своята дейност Улфила, т. нар. "епископ на готите." Цели 10 години Римският папа е протестирал и не е искал да признае самостоятелността на тази древна Българска църква, която отсетне е била наречена с името на Първа Юстиниания от V Всел. Събор по името на византийския император Юстиниан Великий." Д-р Ганчо Ценов казва:" Тракоилирийците нямаха една централна църковна власт. Тяхната църква се управляваше от отделни епископи. По-преди префектурата се намираше в Сирмиум, където се намираше най-голямото управление на Илирия, както по отношение на гражданските, тъй и по отношение на църковните работи. По-късно обаче, след Атиловото опустошение на това място, префектът Апреемий избяга от Сирмиум и дойде в Солун. За района на тази църква ние узнаваме от едно приложение към Евсевиевата хроника, където областите на разните църкви са очертани така: Областта на Римската църква се простира до саксонците, до галите, до Кампания, до франките и илирийците, до океана и Гибралтар, до Равена и лангобардите. От Равена и Солун до Дунав се простира църковната област на епископите на славяните, абарите и скитите. А областта на цариградския патриарх обхваща цялата ромейска държава в Европа и Азия до Западна Сицилия и Цикладите, до Понта и Херсонес (Галиполи). Тази хроника опровергава тезата, че българите и славяните са се покръстили едва в IX век и потвърждава тезата, че скитите, или българите, са имали преди създаването на архиепископията Първа Юстиниана, своя църква, която е обемала цяла Тракия и Илирия до Солун... .   Ганчо Ценов се възмущава, че "ако досега една част от гръцките писатели по политически съображения обозначаваше българите като неправославни, отсега-нататък тя отиде по-далеко и ги обяви за езичници, и то в най-вулгарна форма. Опирайки се на тези клевети, някои модерни историци казаха, че българите до Борис изобщо не са били християни. Преди това български Владици, които са били изпратени на заточение от византийците са били под църковната власт на Римския папа до получаването на самостоятелността на Юстиниановската или Българската църква. Тъй като те са били на заточение в 505 год., а Император Юстиниан е встъпил на императорския византийски престол в 527г., а първият самостоятелен архиепископ на Първа Юстиниания или България е бил архиепископ Кателиан, който получил своята самостоятелност в 535 година.  Паисий пише и още: “Ако и москалите, и русите да пишат за това, но гръцките и латински летописи показват в кое време българският крал свети Тривелий приел кръщенето със своя български народ – в 703 година, малко нещо след шестия вселенски събор. Българите държали благочестието 50 години... Като нямали книги на своя език, чели и писали по латински и гръцки. Не били здраво затвърдени във вярата, затова българските царе пак се върнали към езичеството, но не целият народ. В град Охрид им бил назначен на Петия събор самостоятелен епископ, защото цар Юстиниян бил родом от Охрид. Първо наричали Охрид Дардания. на Петия вселенски събор цар Юстиниян помолил светите отци и поставили самостоятелен архиепископ – никой патриарх да не му заповяда. И обградил Охрид с крепост, но в това време българите превзели от гърците град Охрид и поставили там царската столица. В Охрид светият крал Тривелия приел светото кръщение." Явно се описва, че Тервел възприема вярата на древните тракоилирийци.
Паисий продължава: "И докле имали царския престол в Охрид при архиепископа, живели в благочестие, а когато пренесли царския престол в Загорие, в Търново, българските царе отстъпили от благочестието и били езичници 92 години." Кога се премества царският престол в Загорието? Според Паисий по времето на цар Добрица:"И вторият български цар Добрица бил славен и непобедим в битките. Произхождал от дунавските страни, затова пренесъл българския престол от Охрид в Преслав, обградил Преслав със стени и поставил тук българския престол и крепост. Затова охридските българи го възневидели, понеже пренесъл престола от Охрид в своята дунавска страна, въстанали срещу него и го убили с всички князе и господари, които управлявали българското царство."
За този преврат и отстъпване от вярата е споменал както Паисий, така и западни историци като напр. Бл. Клайнер. "В  лято  Христово  762-ро  българите  се  разбунтували  против  хана  си Тервел и го унищожили заедно с целия род Реан, който дотогава властвувал  над  тях, като  на  негово  място  поставили  някой  си Телец..." "Узурпаторът Телец- пише Клайнер, който ползва унгарски извори,  унищожил „целия род Реан, който дотогава властвал над тях” [българите]. Кой е Реан? Според много учени това е същият Ирник от рода Дуло, който е в началото на „Именникът на българските владетели“ и който е една и съща личност с третият син на Атила- Ернак. Този узуптатор Телец е споменатият у Паисий Телезвий. Точно затова Паисий не споменава следващите четирима владетели- Телезвий, Сабин, Таган и Телерик в главата от своята история, именуваща се "Колко знаменити били българските крале и царе".  . Но в началото на историята си за Телезвий казва, че бил на тридесет години, но нямал сполука. След него се възкачва Сабин, който също царува три години. Явно обаче се уплашва и избягва при византийския император иконоборец Копроним, като Паисий отбелязва, че там престава да се покланя на иконите. От тук нататък е явно, че се говори вече за преследване на иконопочитателите. 
Неслучайно Паисий Хилендарски твърди, че България е била 2 пъти християнска страна - от Тервел/Тривелий до Телец/Телезвий (към Римската църква) и от Михаил- Борис (към Византийската църква). 
След това на престола се възкачва Таган/Паган/, който царува една година. Поради таен съюз с Копроним, българите го изгонили и възкачили на престола Телерик. За него Паисий казва: "Телерик също бил неверник. Гърците покръстили и Телерика. Цар Лъв го оженил за Ирина, сестра на царицата, и му дал висока служба в царския дворец. Телерик разбрал, че българите искали да поставят друг цар, писал на цар Копроним, заявил, че иска да избяга в Цариград, и го молел да му прати хора тайно да го заведат до Цариград...  Ето какво казва Паисий: "В 777 година умрял Копроним, окаяният иконоборец. Царувал 35 години и избил много светци заради светите икони и бил много жесток и за гърците, и за българите. През неговото царуване българите пак отстъпили от християнството и се обърнали към предишното езичество, защото нямало в това време славянско писмо, но българите четели и пишели по латински. Затова слабо разбирали християнския закон, който преди това държали 78 години."
И ако Търново също е илирийски град и то третият, построен от Илирик, значи затова Крум мести престола в Търново, както пише и Паисий: "С какво бил знаменит цар Крун? Понеже и той бил много славен и благополучен във войните, отнел от гърците град София, Самоков, Филибе, Щип, Струмица, Едрене и заселил по тия земи българско население. Пленил много гърци и ги избил заради християнската им вяра. Бил езичник, но по божията воля вършел много пакости на гърците, убил цар Никифора, както се каза. Той най-напред съградил Търнова, три крепости между река Янтра, и тук поставил царския престол."  Ударите върху византийската държава, мощ и самочувствие, нанесени от Крум, буквално са озверили византийските хронисти и те се чудят каква диващина и зверство да му припишат. Сведенията, промъкнали се в хрониките на някои византийски писатели, съвсем не рисуват Крум като жесток варварин и при цялата си омраза към него, нито един хронист не казва, че той е предприел гонения срещу християните. Дворът му е пълен с християни, някои от тях византийци, избягали от родината си по политически или икономически причини. Това са Евматий, инженер-строител на обсадни машини; Византион, ковчежник. А един от тях — Константин Пацик, дори му става зет. Не е посегнато на християнската вяра на населението не само от Тракия и Македония, но и на хората, преселени в Подунавието и Влашко. Най-куриозното е, че контекстът на изворните данни дава възможност да се предположи, че Крум като човек не е обичал войната. И точно византийските хронисти пишат за многобройните му предложения конфликтите да се решават с преговори и да се избягват битките. В 809г. той предлага на гарнизона на София да се предаде при изключително изгодни условия. Крум предлага преговори в 811г. преди инвазията на император Никифор в България, за който Ганчо Ценов пише: "След това Никифор нахлул чак в столицата на Крум, завзел я и се отдал на нечуван грабеж. Грабил се не само недвижимият имот, а и украшенията на жените, пък и на мъжете, като обеци, пръстени, гривни, нанизи и пр. Българите са носили парите си и други скъпоценни неща като накити. Тези богатства събирал Никифор. Теофан между другото пише: „Грабейки плячката, той отрязвал ушите и другите телесни части на християните“. Теофан, който винаги досега определяше българите като православни християни, прави това и тук. Българите, които Никифор грабил, са били християни. Крум е бил християнин, а Никифор безбожник, като е вършил тази диващина. В хрониката на Михаил Сирийски се казва за това Никифорово нахлуване следното: „Ромейският император Никифор тръгна на поход против българите: той бе победител и изби голямо множество от тях. Той стигна чак до тяхната столица, завзе я, и я опустоши. Неговата дива жестокост стигна дотам, че той събра техните малки деца, положи ги на земята и прекара по тях вършачните валцове“. Крум и българите намериха обаче морални сили в себе си да унищожат това чудовище в човешки вид, което се казваше император Никифор."
И така стигаме до Мортагон/Омуртаг/, неговият брат. За него Паисий казва: После в 845г. Муртагон или Михаил, а не Болгарис, както пише Барон, приел светото кръщение с целия български народ. От ония времена и досега българският народ неотстъпно живее в благочестива вяра... Вторият търновския цар, блаженият и достопаметен Михаил или Иоан. Така се наричал – Михаил-Иоан. От него се повели племето и родът на българските царе до последния Шишман Иоан. Всички, които били от неговия род, се подписвали според неговото име и титла; първо писал своето име, както му е било името, след това Иоан, т.е. Иоанович. Така българските царе държали титлата и почитта на своя прародител Михаил-Иоан, от който имали своя царски род и православната си вяра; у тях от него се почнало. После в Търново, както рекохме, тоя цар бил втори просветител на българите след цар Тривелия. В 845г. се кръстил и чрез него Бог показал чудеса на българите. С кръст в ръката си, с молитвата си към Бога той избавил България от големия божи гняв, както се пише за него у Бароний във втората част, на лист 950. Преживял щастливо и мирно на българския престол 45 години и преминал във вечния живот."
Накрая Паисий завършва: "За този цар Михаил има несъгласие в летописите. Маврибур пише: "Мургатон прие кръщението." А Барон пише: "Богарис, но това име по гръцки е Воргарос." Не отгатнали как било името му преди кръщението, но просто писали Богарис. Затова в летописите стои различно." В “Зографска българска история”е написано:“По Круна наста брат его Муртагон, что зоват греци Вулгарис, а латини – Богарис и Борис." Навсякъде в летописите Покръстителят е написан Михаил. В съчиненията на А. Библиотекар е написано : "...Dominus Michael princeps Bulgarius...". Разчетено от М. Соколов в съчинението му " Изъ древней истории болгаръ" като: "Господин наш Михаил, прежде Борис..." В посланието на патриарх Фотий е казано: „Отъ посланието на Фотия, светейшия цариградски патриарх, до Михаила, княза на България, - Кое е работа на един князъ.” Български Старини, книга V. От заглавието до последна страница на паметника, име БОРИС няма в текста. Липсата на такова, се компенсира от преводача Митрополит Симеон, явно под въздействието на историка Златарски, като шеф на катедра по това време. В „Похвалното слово” на папа Климент също е упоменат княз Михаил. Колкото до Балшенския надпис той е една от генералните измами в Българската история, свързан с едни и същи имена на историци, манипулирали българската история още след Освобождението. Няма да изброявам всичките манипулации, защото са много, а целта винаги е била една- да се изкара, че българите сме били езичници, дошли от степите и приели късно християнството. Трябваше да бъде скрита истината за древната история на България. Трябваше също да бъдат заличени и древните връзки между траки и българи, по този начин се отваряше дупка в българската история и това даваше основание да се твърди, че днешните българи (в това число и македонците) нямат нищо общо с античното население на Балканския полуостров. И така траките изчезват дори и от учебниците на българските деца, които не знаят, че те първи са приели християнството на Балканите и са били първите мъченици за вярата, а най-важното, че са били нашите предци. А народ, който не познава миналото си, няма бъдеще! И народ без история не е народ!
Източници: Паисиева история, Книги на архимандрит Кирил Рилски, "Кроватова България и покръстването на българите" от
Ганчо Ценов, "Царственик"- Христаки Павлович
Грета Костова- Бабулкова

Няма коментари:

БЛАГОДАРЯ ЗА ПОДКРЕПАТА!
Описание Сума
Дарение BGN