Според статията "Кръглата църква В ПРЕСЛАВ– НОВИ ПРОУЧВАНИЯ"на Ангел Манев, Таньо Танев, Венера Иванова и Веселин Ташев, много по-отдавна гръцкият летописец Исихий Милетски пише в своята „Световна хроника на града Византия от основаването му до 330г.”, че затова, че готите/българи/ са помогнали на Константин Велики да победи Лициний, той им построил четири града: Преслав, Плиска, Дръстър и Констанца. Книгата на Исихий Милетски е издадена през 1901г. в Париж. На Исихий Милетски трябва да се вярва, тъй като той пише много близо във времето до събитията, които описва – хронологията му е писана около 410г., а Константин разбива Лициний през 324г. Следователно имаме неопровержимо доказателство, че Преслав е създаден много скоро след 324г. Подценяваните от българските историци възрожденски истории дават същата информация. Вероятността хрониката на Исихий Милетски да е ненадежден източник отпада поради факта, че през XIV век друг гръцки хронист записва същата информация за Плиска и Преслав. Георги Кудин в своята хронография повтаря записаното от Исихий Милетски. По необясними причини тези два източника се подминават от българските историци. Нещо повече, мнозина от тях дори не знаят за съществуването на Исихий Милетски. А той е достатъчно надежден и неоспорим. Чрез тази хронология историята на градовете Плиска и Велики Преслав се „дърпа” съответно с 570 до 580 години по-рано от общоприетото. Първото нещо, което се изгражда, когато се строи град на празно място, е построяването на храма. Градът Преслав е създаден някъде около и малко след 324г., християнството е вече официално признато. Налице са всички условия да се построи християнски храм в новосъздадения град. Започва да се изгражда хипотезата, че Кръглата църква е построена около 325 година…. Съществуват още множество доказателства за това, че Кръглата църква е храм, построен през IV век. Такива могат да се намерят при анализа на вида на капителите на колоните, на основите им, на корнизите, на подовата мозайка и други. И накрая, броят на сега откритите християнски църкви от IV век на територията на България е повече от 260. Кръглата църква не е самотна, тя се вписва в общия процес на строеж на християнски църкви през IV век. Както пише в "Кръглата църква В ПРЕСЛАВ– НОВИ ПРОУЧВАНИЯ": "Невъзможността на историческата наука да обвърже логически множеството доказателства за произхода и принадлежността на Кръглата църква дава основание на учени от Югославия и Румъния да градят теории, чрез които се отхвърля творчеството на българите на Балканите дори и през IX век. Тази битка се започва през 60-те години на миналия век. За съжаление нашите историци, не приемайки автохтонната теория за произхода на българите, не успяват да защитят истинската история на българите на Балканите. Ако не съществуваше наложената парадигма за „Симеоновата златна църква”, много от изследователите биха стигнали естествено до извода за датиране на Кръглата църква от III-IV век и да стигнат до неоспоримото присъствие на българите на Балканите много преди идването на Аспарух, с наличието на реални исторически факти за уникалното творчество на тези българи." Същото се отнася и за Голямата базилика в Плиска. Според Асен Чилингиров историческите извори сочат към датировка на Голямата базилика към IV век по времето на император Константин Велики. След разрушаването и още в края на IV или началото на V век, камъните над основите са използвани за построяването на други монументални сгради в близост на базиликата. Разстоянието от единия край на църквата до другия е 102,5 метра, а е широка 30 метра и се е казвала също "Св. София". През IX-X век тя бива престроена с тухли и отново разрушена в края на X век, което съвпада с присъединяването на цяла източна България към Византия.
А изследванията върху главния раннохристиянски паметник в сегашните граници на България, Голямата Базилика в Плиска, построена според данните на историческите извори и археологическите изследвания от Константин Велики, ще продължат да бъдат манипулирани от историците и археолозите, които не само представят тази църква за „прабългарски“ паметник, но започват нейната реконструкция във вид, какъвто тя никога не е имала, като затрупват неизследваните и недокументирани основи на предшестващите дохристиянски монументални постройки на същото място и по този начин правят невъзможни всякакви бъдещи изследвания.
Църквите, построени от древните илирийски българи се явяват свидетели за древното християнство на нашите деди.
В публикуваната през 1930 година книга “Българската Самостоятелна Църква в Илирия” архимандрит Кирил Рилски казва: "Древнитѣ илирийски българи, които сѫ населявали старата класическа България в Македония, в Илирия, на Балканския полуостровъ, сѫ принадлежали къмъ древнитѣ трако-илирийски племена и са живели в Илирия от незапомнени доисторически времена, като езичници преди Христа, тѣ сѫ имали политическа самостоятелна държава в стара България, въ Македония, но сѫ били завладѣни от римлянитѣ и сѫ станали свободни римски граждани, които сѫ се ползвали съ всичкитѣ привилегии, като просвѣтен и културенъ народъ, на римски граждани.“ От тази книга разбираме, също че "Една част от Илирийските древни българи, във време на преселение на народите, са напуснали бащините си огнища на Балканския полуостров и са се преселили във вътрешността на Русия, където основали българско Камско царство. В VII век, когато вече Балканските, древни Илирийски българи са били съвършено подчинени политически под Византия и ославянени, то камските българи се притекли на помощ на своите едноплеменици- Балкански илирийски българи. Като дошъл Аспарух с една дружина Камски българи, които се заселват в провинцията Горна Мизия, те се обединили с Балканските Илирийски българи, със своите съплеменници в едно. По такъв начин е било турено основата на първото българско царство... От племенната тяхна връзка помежду илирийските ославянени българи християни и дошлите от далечния север камски българи езичници се обяснява и този исторически факт, че камските българи езичници не са разрушили, като езичници, много древни християнски храмове, които са били построени в първитe векове на християнството от древните иллирийски българи, когато са били просветени с евангелското Христово учение от св. апостола Павла в Иллирия (Римл. XV, 19), които древни християнски храмове са оцелели и до наше време. Такива древни християнски храмове, които са били построени в първите векове на християнството от нашите прадеди древните илирийски българи, има много по цялата Илирия на Балканския полуостров, построени в първите векове на християнството от нашите прадеди древните илирийски българи, праотци на сегашните ославянени българи, които са оцелели и до наше време. В древния илирийски град на Средиземна Дакия Сердика (София) е именно величественият древен храм в Сердика—Св. София, който е бил построен от първия християнски император Св. Константин Велики над гроба на любимата му покойна дъщеря София, който храм по своята здравина и величина удивлява и сегашнитe съвременни архитекти. Самият храм е построен кръстообразно и от страна самия ъгъл на кръста, средната част на храма, се намира самата надгробна плоча на покойната дъщеря на Св. Константин Велики София, която е зазидана в самата основа. Плочата е от син камък и е малко издадена откъм средната част на храма, за да се вижда; на самата плоча има изкусно изваяни две фигури, от които едната е на Св. Константин Велики, облечен в царска багреница, а другата е на любимата му покойна дъщеря София. Зазиданата надгробна плоча с издълбанитe изображения на Св. Константин Велики и любимата му покойна дъщеря София е обърната да гледа към север къмто любимото родно място на Св. Константин Велики, древния илирийски град Ниш. Самият храм е бил построен накрай града, където са били гробищата на древните илирийски българи християни, където са се събирали на молитва, защото римскитe закони са покровителствували гробищата на покойниците, и християните от първите векове там са се събирали на молитва, за да не бъдат обезпокоявани от римските езически власти. Храмът Св. София е построен от Св. Константин Велики, подир провъзгласяването за официална християнската религия в римската империя в 313 година. "
Принципът на Божествената Мъдрост като основа на Христовото учение е заложен в ранното християнство и е свързан с древната Българска Илирийска църква. Храмове посветени на Божествената Мъдрост, са Охридската, Софийската и Несебърската „Света София“, построени по сходен план и от подобен архитектурен тип. Предполага се, че първите църкви, посветени на Божията премъдрост строи император Константин Велики. Това са Константинополската и Софийската църква, може би и Преславската. Император Юстиниан от род на романизирани траки, прави опит за създаване на независима трако-илирийска архиепископия, наследник на древната Българска Илирийска църква, която да обслужва диоцезите разположени между източната цариградска и западната римска църква. Той отделил седем провинции от илирийската римска префектура, а именно Горна Македония, Втора Македония, Средиземна Дакия, Прибрежна Дакия, Дардания, Превалитания и Горна Мизия, от които съставил нов църковен диоцез на апостолската първо-юстиниановска самостоятелна църква. На тази църква Юстиниан дал пълна църковна самостоятелност и я поставил на трето място след римската и цариградската. Това негово решение било утвърдено на петия вселенски събор от 553 в Цариград. Той продължава делото на своя предшественик и строи още Софийни храмове- в Охрид/неговото родно място/, в Солун, в Месембрия и в днешен Сливен, където бе открита златна монета от негово време. Старинни артефакти, вградени в стените на църквата "Света София" в Сливен, свидетелстват за ранния произход на храма. Според проучванията на Мери Радева от Сливенския исторически музей източната част на храма е построена върху североизточна част на абсидата на стар храм, съборен вероятно по времето на Второто българско царство. Явно е, че настоящият храм е много по-малък от предишния, който е бил с големината на старите храмове на Юстиниан Велики. Единствено в Сливен е запазен т. нар. Софиин ден или празникът на Божията премъдрост, който се празнува в понеделника на Томина неделя или осем дни след Великден. За това говори и д-р Симеон Табаков, като свидетелства, че този Софиинден се е празнувал от старо време. Храмът "Света София" в Сливен е бил единственият храм, който е запазил богослужението си през турското робство, когато не е имало развитие на българското богословие и всичко се е правело по предания. Църквата в Сливен е била единствената в областта /Византия, България Македония и Сърбия/, която не е била обърната в джамия.
Източници: "Царственик"-Христаки Павлович, Зографска история, "Българска самостоятелна църква в Илирия" архимандрит Кирил Рилски, "Кръглата църква В ПРЕСЛАВ– НОВИ ПРОУЧВАНИЯ" на Ангел Манев, Таньо Танев, Венера Иванова и Веселин Ташев, http://andorey.blog.bg/
книгата "Град Св. София" от Георги Тодоров
Изображение: Кръгла църква. Надлъжен разрез. Реконструкция на Б. Игнатов
⏩👉НЕПОЗНАТАТА ИСТОРИЯ
© Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.
Няма коментари:
Публикуване на коментар