В ПАМЕТ НА РАДКА, ИВАН И СТЕФАН КОСТОВИ share buttonYouTube channel- Veliko Tarnovo СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, ПРЕПОРЪЧАЙТЕ ГО!

Охрид - древната българска столица


Историкът д-р Ганчо Ценов намира, че днешните българи са потомци на древните бриги. В подкрепа взима засвидетелстваното до наши дни племенно название бръсяци за българите в Охрид и Охридско. Археологията доказва присъствието на този древен и загадъчен народ в Охридско-Корчанския край за периода от 6500 г. пр. н. е. до IV в. пр. н. е. Една част от бригите се изселва в Мала Азия и там са известни като фриги (фръзи). Другата част се е оттеглила на север и изток до Дунава и оттатък него. Там са били известни под названието мизи. Всичко това съвсем накратко, ала прецизно, го е отбелязал архиепископът на Охрид и на "цяла България" Димитър Хоматиян (1216-1234): "Европейските мизи, които народът знае като българи... били изселени в старо време от военната сила на Александър Велики към Северния океан и към Мъртво море. А след като минало много време, със страшна войска преминали Дунава и завзели Панония и Далмация, Тракия и Илирик и голяма част от Македония и Тесалия." Кога е било това завръщане на старите бръги (фръзи, мизи) сега вече под ново наименование: блъгари (бръгари) (техните съответствия в гръцките летописи са вургарои/вулгарои). Отговорът на този въпрос намираме в Манасиевия летопис, който се пази във Ватиканската библиотека. В него четем: "При Анастасий цар начаше блъгаре поемати земя сия, пришедше у Бъдин. И прежде начашя подемати Долная земя Охридска и потом сия земя вся." 
А византийският император Анастасий я владеел от 491 до 517г. и бил еретик от сектата на манихеите или акефалите. Бл. Клайнер в своята история пише, че "император Анастасий по всякакъв начин опитвал да принуди верните към общение с еретиците. Този бяс обаче бил укротен от изпратеното от Бога отмъщение. В лято Христово 498-о българите, нахлули от крайните северни предели и в тази и следващата година направили навсякъде големи опустошения, разбили цвета на Анастасиевата войска и щели да превземат самия Цариград, ако императорът Анастасий не откупил от тях мира със цената на много злато и тези, които не могъл да победи с оръжие, победил със злато." По нататък пише: "Занапред този народ стана оръдие на божието правосъдие, с което беше наказвано неблагочестието на византийските владетели и безумието на отдалия се на безчинства народ... Вече споменахме, че българите още по времето на император Анастасий завзели българските земи и затова грешат всички, които мислят, че те са дошли за пръв път от север в 618 или 619 г." Прочетете още
Значи от края на Vв. от н. е. Охрид е град, в който мнозинството население е българско. Такъв е и днес. През ХI в. византийски летописци наричат Охридския край "Палеа Вулгария", което ще рече "Стара България", това явно не се дължи на късното присъединяване към "Мизийска България" по време на княз Михаил-Борис, а на нейното ранно заселване с българи. Когато под ударите на Византия започва да се разпада християнизирана България, Охрид е последната столица на държавата и седалище на Българската патриаршия. Византийският летописец Йоан Скилица свидетелства: "Охрид бил главен град на цяла България ("пасис Вулгариас"), там се издигат дворците на царете на България и се съхраняват богатствата им..."
Значи да обобщим: 1. В  Хрониката на Константин Манаси не Преслав (да не говорим за забравената Плиска), не Търново, а именно Охрид и областта около него са посочени като първата земя, която българите отвоюват на Балканите, тоест "Долната Охридска земя" е първата българска земя.
2. Охрид е втория град, избран от Михаил-Борис I за създаване на книжовен център в България след Преслав.
3. Охрид е избран за столица след разгрома на Преслав през 976 г. и падането на Източна България под властта на ромеите. Там се премества и патриарх Дамян.
4. Охрид е обявен от Василий II за център на архиепископия, която трябва да представлява църквата на българите - Охридската архиепископия.
5. Всички възрожденски български истории посочват Охрид като древна българска столица. Никъде не се смоменава в тях за Плиска като столица, а само като античен град.
6. Паисий Хилендарски отделя на Охрид огромна роля в повествованието си. Той определя Охрид духовната столица на българското християнство и символ на българската древност. Паисий пише в своята история: "Батоя /Аспарух/, крал силен и храбър в битките, взел земята на Нишката епархия, Скопската и цялата Охридска земя и патриаршия, колкото заповяда, и поставил престола си в Охрид, Юстиниановия град... В 678г. се вдигнал отново силният и благополучен крал Батоя, тръгнал с голяма сила към Цариград във времето на шестия събор, и направил цар Константина свой данъкоплатец за много време. Взел от гърците цялата Охридска земя и поставил в Охрид кралския престол и българска крепост. Крал Батоя бил славен в сраженията и страшен за околните кралства. Както казахме, много време двама римски царе му давали данък.... Ако и москалите, и русите да пишат за това, но гръцките и латински летописи показват в кое време българският крал свети Тривелий приел кръщенето със своя български народ – в 703 година, малко нещо след шестия вселенски събор. Българите държали благочестието 50 години... Като нямали книги на своя език, чели и писали по латински и гръцки. Не били здраво затвърдени във вярата, затова българските царе пак се върнали към езичеството, но не целият народ. В град Охрид им бил назначен на Петия събор самостоятелен епископ, защото цар Юстиниян бил родом от Охрид. Първо наричали Охрид Дардания, на Петия вселенски събор цар Юстиниян помолил светите отци и поставили самостоятелен архиепископ – никой патриарх да не му заповяда. И обградил Охрид с крепост, но в това време българите превзели от гърците град Охрид и поставили там царската столица. В Охрид светият крал Тривелия приел светото кръщение. И докле имали царския престол в Охрид при архиепископа, живели в благочестие, а когато пренесли царския престол в Загорие, в Търново, българските царе отстъпили от благочестието и били езичници 92 години."
В "История на България" от Блазиус Клайнер, съставена в 1761г. в глава 3-та /"За по-достойните за споменаване градове на България"/, пише: "Измежду всички градове на царство България заслужено първо място се отдава на Охрид, както поради изключителната похвала от страна на географите, която се отдава на тоя град поради това, че е бил престолнина на българското царство в продължение на много години, така също и затова, че някога е бил за гърците най-страшният измежду другите градове на царството. Наричал се е някога този град Пребелис и Юстиниана, по името на родения в него император Юстиниан, от чието рождение [градът] е започнал да се слави с това име. Освен това от папа Вигилий е бил прославен с най-висша архиепископия или екзархия, на която след разрушаването на Сирмиум е подчинил различни провинции, някога подвластни на Солунската църква."
В историята на Петър Богдан Бакшев- "Абатът Мавро Орбини в своята книга, наречена “Царство на славяните”, /фолио 435/, не само казва, че градът Охрид е в България, но още, че той е столица на българските царе и че те винаги са пребивавали в този град, докато турчинът не им завзе царството. Това е известно на целия свят и го казва цяла България. Същият автор Мавро Орбини, говорейки за един архиепископ на Охрид, на име Давид, го нарича само архиепископ на България. Това се потвърждава също от известния със своите книжовни работи Теофилакт, който бил архиепископ на Охрид и се наричал сам “Теофилакт архиепископ на българите”. И днес още гръцкият архиепископ на споменатия Охрид се назовава примат на България и няма нищо общо със Сръбското царство. Назначава го Цариградския им патриарх, а не този сръбския на Печ.."
Дори македонският проф. д-р Иван Микулчич в своята книга „Средновековни градове и твърдини в Македония казва, че първите заселници в Македония били прабългарите на Кубер – брат на Аспарух. „Това прабългарско племе“, заселило Битолското и Прилепското поле, създало полунезависима държава и след време – твърди Микулчич – заело територията до Корча и Елбасан /днес в Албания/. Това означава, че с българи били населени и полетата на Ресен и Охрид, т.е. около 1/3 от днешна Македония. Тезите на проф. д-р Микулчич са закономерен резултат от изключително прецизното изследване на наличните до момента извори и са в пълно противоречие с официалните македонски възгледи. Това означава, че ние, българите не знаем истинската българска история, която започва именно от Охрид, най-българският град и може да се каже, че е сърцето на България, което така жестоко ни изтръгнаха Великите сили.
Като отидете в Охрид първото нещо, което ще ви направи впечатление е, че много си прилича с Търново, което явно е наследило архитектурата на древната ни столица Охрид. Не може да не ви направи впечатление и факта, че около Охрид и Битоля има селища с названия - Трново/Търново, Трпејца/Търпейца
 В 1893 година Атанас Шопов посещава Търпейца и пише:

"Малко по-нататък спряхме в българското село Трапезица/на Охридското езеро/. То е известно по своите мозайки. Езерното крайбрежие е покрито с разноцветни мозаически камъчета... Това село се казва Трапезица, защото над него планината е образувала две площади във форма на трапези."
 Също има Лескоец/Лясковец, Рѐсен/Ресен, все наименования познати на селища и около Велико Търново. Близката етимология на селищата около двата града показва именно приемствеността между тях. Търновград по дух и култура подражава на древната българска столица Охрид, която не случайно и до днес е наричана Българският Йерусалим.
Източници: Паисиева история, "История на България" от Блазиус Клайнер, Историята на Петър Богдан Бакшев, Илия ВЕЛЕВ  http://atil.blog.
Стари снимки на Охрид- http://whereismacedonia.org/…/…/637-old-ohrid-photo-gallery…
Грета Костова- Бабулкова
Старо Търново

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Ако ви харесва блога може да ме подкрепите с дарение
Описание Сума
Дарение BGN