В ПАМЕТ НА РАДКА, ИВАН И СТЕФАН КОСТОВИ СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, ПРЕПОРЪЧАЙТЕ ГО!

Първият български цар Асен според Паисий Хилендарски

Първият пробив в преосмислянето на историческите сведения на Паисий са относно първият български светец - цар Тервел. Особено по отношение приноса на войските му при спиране превземането на Византия от арабите в началото на VIII век. Но нещата не са само дотук относно историческите загадки, които все още крие Паисиевата история. Необходимо е да бъде внимателно проучено още едно негово важно историческо сведение. Паисий е единственият до днес български историк, който твърди, че е съществувал „пръв български владетел”, който е превзел Персия. „Армения и Мидия”, според Паисий, били първо две страни, а после станали една. Тоест, Паисий визира времето след 387 г., когато Византия и Персия си поделят Армения. „Персоармения” (Армения) и „Персия” (Мидия) са една държава и тя действително през 484 г., когато персийски цар е Пероз (457-484), е превзета. През 1762 г. в Хилендарския манастир в Атон българският монах Паисий написва своята история. През това време Балканският полуостров е вече няколко века в пределите на Османската империя на турците. В Атон са събрани и съхранени най-важните и ценни икони и ръкописи от старата Византийска империя (IV-ХV в.). Освен религиозно средище на християните от различните етноси, които изповядват православната догма, Атон е и уникална библиотека, с летописите, които се съхраняват в архивите на около десет стари манастира. За да съчини трактат за миналото на българите Паисий ползва различни печатни, но и ръкописни книги. Явно в Атон Паисий попада на един ръкопис за този владетел за който има сведения и в книгата на Мавро Орбиний, която Паисий също ползва като източник. Известието от 1601 г. на Мавро Орбини за български владетел „Касан”, който завоювал „Армения и Медия”, произхожда очевидно от гр. Пезаро в Равенския Пентаполис. Основателно можем да допуснем, че това сведение е свързано като произход с легенди на алцековите българи в Италия. Следите от тези българи там са значими. В Италия има град Чилле ди Булгария, планина Булгaриа, област бургария и много много други. Според изследователя Д-р Д'Амико става дума за над 700 имена на селища. Тези сведения все още не са проучени от българските историци. Но според Паисий, който те така подценяват, първи български цар е: "Асен Първи- български цар, а гърците от завист го нарекли Хасан Касан. Лъв Исавър имал голяма война с арапския цар Кафила, но не можал никак да го победи. Затова повикал на помощ крал Асен и обещал да му даде венец корона с надпис царска титла, което Юстиниан бил обещал по-рано да даде на Тривелия, а след това, когато получил царската власт, неблагодарният излъгал, както се и рече по-горе. Лъв с клетва обещал да даде, ако отиде в помощ на гърците и победи арапите. Асен Велики събрал българската войска, отишъл срещу арапския цар Кафила и го разбил. Убил 90 000 арапи, българите ги съсекли на малки части, и взел от тях Армения и Мидия. Те били отначало две царства – армени и миди; цялата тази земя покорил под гръцкото царство. Когато Асен Велики се върнал от арапската война, гръцкият крал Лъв го срещнал с голяма почест като победител. Така с царска воля в светския и духовен съвет му дали царска титла и венец, нарекли го Асен Велики, пръв български цар. Така той бил първия български цар, бил знаменит, славен и благополучен в битките, както се казва. Победил и разбил толкова хиляди арапи, покорил толкова земя от гръцкото царство и получил венец (корона) и царска титла. Преживял щастливо и спокойно много години на българския престол в град Охрид и починал в мир."
 Арменскияj историк от V в. Елише го наричахон Херан: Хон Херан избил в Албания персийската войска и в своята инвазия достигнал до страната на гърците и взел много пленници от ромеи, от арменци, от ибери и от албани...” (Eлише, Слово за арменската война, раздел VІ ). 
Интересно е, че владетел с името „Газан”, освен при Орбини и Паисий (като „Касан”), фигурира и в запазените компилации-откъси от волжко-българския ръкопис от ХІІІ в. „Барадж тарих” ( „Джагфар тарих”, С., 1995, с. 15).
Да обърнем внимание на волжко-българската легенда. Според нея „Газан” победил масгути (персоезични) и станал техен цар. Коронясването му било извършено не под хунското знаме, а под флаг, който представлявал „закрепено върху копие плъстено червено кълбо с разноцветни ленти”. Хуните, според тази легендата, поискали от Газан да замени това знаме със знамето на Иджик, сина на прародителя Боян. „Царят не се съгласил и забранил дори да се говори за това. (Джагфар тарих, С.,2005, с.15). 

Българите още през 541 г. са били свързани с хуните или аварите и са водели война с общи оръжия и войска и следователно българите са били свързани с тях с най-тесен съюз, за да си давали взаимно военна помощ. Този съюз  българите  не  били  сключили  необмислено,  понеже,  макар вождът на Велика България Реан/вероятно Ернак/ да е виждал, че лесно би превзел във  война  много  земи,  обаче  бидейки  заобиколен  отвсякъде  от врагове и отстъпената от Анастасий земя още не била доведена в добър  ред,  налагало  се  да  победят  и  да  се  покорят  по-малките врагове, а с по-големите да се сключи мир. Така и станало, щото или самият Реан, или пък неговият син да сключи вечен мир с аварите или хуните, за да може по-добре да уреди държавата си и заедно с аварите  или  хуните  да  се  обогати  чрез  постоянни  плячкосвания, извършвани в земите на ромеите и на другите съседни народи.
Ирник от българския династичен род Дуло, упоменат в „Именникът на българските владетели“, е една и съща личност с Ернак, третият син на Атила. От своя страна Ирник е от същия род Дуло, от който са Кубрат, Аспарух и Тервел. Узурпаторът Телец, пише Клайнер, унищожил „целия род Реан, който дотогава властвал над тях” [българите]. Неслучайно Паисий Хилендарски твърди, че България е била два пъти християнска страна - от Тервел/Тривелий до Телец/Телезвий (към Римската църква) и от Михаил- Борис (към Византийската църква).
Изображение: Медалион с релефно изображение от съкровището от Наг Сент Миклош (Големият свети Миклош), Румъния. IX век. Художествено-исторически музей –Виена. (История на България. Том 2. Първа българска държава. Изд. на БАН, София, 1981. стр. 22). Фантастичното животно (антропоид) наподобява подобни фигури от ранното месопотамско изкуство и изкуството на Персия.
Източници: Паисиева история, http://bls.blog.bg/
Грета Костова- Бабулкова

Няма коментари:

БЛАГОДАРЯ ЗА ПОДКРЕПАТА!
Описание Сума
Дарение BGN