През Възраждането, когато се оформя българското национално
самосъзнание, българите започнали да търсят и събират оскъдните сведения
за своето героично минало. Погледите на мнозина били насочени към
превърната в „Теке джамия" църква "Св. 40 мъченици". Никой обаче не
можел и не смеел да прекрачи прага ѝ, защото рискувал да бъде убит с
камъни. Събарянето на минарето на всеки три-четири години без видими
външни причини давало основа за създаване на легенди, в които упорито се
поддържала вярата, че това е знамение за скорошно падане на турската
власт. Макар че местните управници поради слуховете се отказали да
строят повече минаре, от Истанбул били изпратени учен-кадия и архитект
да построят ново и здраво минаре. При изкопните работи била открита
богата гробница. Турските управници и гръцкият митрополит в града с
всички средства се опитали да скрият от българите откритите предмети. В
Търновския пътеводител от 1907 г. пише, че в тази гробница са били
намерени мощите на св. Иларион Мъгленски. Интересни факти за отношението
на турците към „Св. 40 мъченици” привежда чешкият пътешественик Йозеф
Якуб Тоужимски. В 1885 г. в списанието „Народни листи” той привежда
откъса „В Търново”, в който предава казаното от развеждащия го из
търновските старини студент Марин Русев. „Турците са вярвали в
чудотворството на погребаните тук светци и царе – пише чешкият
пътешественик. След като на няколко пъти се съборило минарето им –
веднъж се пребил и един ходжа – те вече не се съмнявали, че това става,
защото са го издигнали над гробницата на нашите свети деди и царе,
затова го построили на друго място. Турците празнуваха заедно с
православните и празника на светите 40 мъченици... идваха в джамията да
измолят изцеление или помощ свише”. Когато Тоужимски попитал развеждащия
го студент да каже нещо повече по този въпрос, последният обяснил:
„Турците вярваха, че светите 40 мъченици работят и за християните и за
турците, само за чифутите (евреите) не работят”. Сред жителите на
Асенова махала, където е храма, бил запазен спомен от времето преди той
да стане джамия. Тогава в „северния ъгъл на църквата” имало гроб, край
който по останала вековна традиция палели свещи и носели болни да
получат изцеление. В народната памет била запазена увереността, че в
гроба лежи български светия. Когато шейхът Хаджи Юмер пожелал да разшири
храма превърнат в джамия, отмества северната стена един метър навън. В
резултат на тази реконструкция се е получило така, че гробът попада
между старата и новата северна стена на църквата в едно практически
неизползваемо пространство. Вероятно намерението на Хаджи Юмер е било да
скрие гроба зад стените на джамията и да направи достъпа на
„неверниците” до него невъзможен, тъй като изглежда на този гроб са
идвали на поклонение много християни. Може дори шейхът да не е знаел
точно за какъв гроб става дума. Знае се обаче, че не е посмял просто да
го премахне. А при бягството си турците по време на Освободителната
война, дали ключа от храма на човек от махалата и поръчали „да палят
свещи на гроба, защото в него лежи български светия". Годините обаче са
си казали своето: забравено е било на кого е бил гроба, на който се е
предала традицията да се прави поклонение и палят свещи. Това
е бил гробът на св. Иларион Мъгленски, защото в житието му, написано от
патриарх Евтимий пише: "След много време, когато гръцкото царство
обедня и съвсем отслабна, а българското се въздигна много, тогава
преблагочестивият цар Калоян владееше българския скиптър. Като прояви
голяма храброст, той превзе немалка част от гръцките земи, сиреч Тракия и
Македония, Тривали и Далмация, а към тях – Неада и Елада, а също и
Етолия. И като чу за чудесата и знаменията, които Бог прави заради името
на блажения Иларион, разпали се от божествено желание и искаше да се
наслади на благодатта на светеца. Той с много усърдие и с голяма почест
взе мощите на преподобния Иларион и с кадила и аромати ги пренесе в своя
славен град Търнов. Като чу патриархът, излезе с целия си клир със
свещи и кадила да посрещне светеца. Усърдно целуна мощите на Христовия
йерарх, обля ги с много сълзи и ги положи в честната и славна църква
"Св. 40 великомъченици". Те лежат там и днес и навъзбранно дават
изцеление на всички, която идват при тях с вяра и любов. Защото той
обича всички, за всички се застъпва и сякаш жив раздава себе си на
всички. И нито юношата отблъсква, нито от стареца се гнуси, а като
старец старците обича и юношата прегръща, раздава всичко на всички, за
да спечели всички." В "История на българите"- Константин Иречек
пише: "Черквата „Св. 40 мъченици” и намиращата се при нея Велика Лавра
била на северната страна на града, до брега на реката. Преданията много
разправят за чудесата, вършени от погребаните там светии, особено св.
Иларион Мъгленски. В подземни гробове в нея се пазели останките на
починалите царе. Стените на черквата били пълни с надписи, някои от
които и досега се виждат в джамията."
Уникaлeн пoдглaзypeн мoнoгpaм c имeтo нa cв. Илapиoн, eпиcкoп Мъглeнcки е oткpит пpи paзкoпки в южния двop нa цъpквaтa “Свeти 40 мъчeници” във В. Tъpнoвo. Прочетете повече
Няма коментари:
Публикуване на коментар