Мощите на св. Иларион Мъгленски, закрилник на Търново

През Възраждането, когато се оформя българското национално самосъзнание, българите започнали да търсят и събират оскъдните сведения за своето героично минало. Погледите на мнозина били насочени към превърната в „Теке джамия" църква "Св. 40 мъченици". Никой обаче не можел и не смеел да прекрачи прага ѝ, защото рискувал да бъде убит с камъни. Събарянето на минарето на всеки три-четири години без видими външни причини давало основа за създаване на легенди, в които упорито се поддържала вярата, че това е знамение за скорошно падане на турската власт. Макар че местните управници поради слуховете се отказали да строят повече минаре, от Истанбул били изпратени учен-кадия и архитект да построят ново и здраво минаре. При изкопните работи била открита богата гробница. Турските управници и гръцкият митрополит в града с всички средства се опитали да скрият от българите откритите предмети. В Търновския пътеводител от 1907 г. пише, че в тази гробница са били намерени мощите на св. Иларион Мъгленски. Интересни факти за отношението на турците към „Св. 40 мъченици” привежда чешкият пътешественик Йозеф Якуб Тоужимски. В 1885 г. в списанието „Народни листи” той привежда откъса „В Търново”, в който предава казаното от развеждащия го из търновските старини студент Марин Русев. „Турците са вярвали в чудотворството на погребаните тук светци и царе – пише чешкият пътешественик. След като на няколко пъти се съборило минарето им – веднъж се пребил и един ходжа – те вече не се съмнявали, че това става, защото са го издигнали над гробницата на нашите свети деди и царе, затова го построили на друго място. Турците празнуваха заедно с православните и празника на светите 40 мъченици... идваха в джамията да измолят изцеление или помощ свише”. Когато Тоужимски попитал развеждащия го студент да каже нещо повече по този въпрос, последният обяснил: „Турците вярваха, че светите 40 мъченици работят и за християните и за турците, само за чифутите (евреите) не работят”. Сред жителите на Асенова махала, където е храма, бил запазен спомен от времето преди той да стане джамия. Тогава в „северния ъгъл на църквата” имало гроб, край който по останала вековна традиция палели свещи и носели болни да получат изцеление. В народната памет била запазена увереността, че в гроба лежи български светия. Когато шейхът Хаджи Юмер пожелал да разшири храма превърнат в джамия, отмества северната стена един метър навън. В резултат на тази реконструкция се е получило така, че гробът попада между старата и новата северна стена на църквата в едно практически неизползваемо пространство. Вероятно намерението на Хаджи Юмер е било да скрие гроба зад стените на джамията и да направи достъпа на „неверниците” до него невъзможен, тъй като изглежда на този гроб са идвали на поклонение много християни. Може дори шейхът да не е знаел точно за какъв гроб става дума. Знае се обаче, че не е посмял просто да го премахне. А при бягството си турците по време на Освободителната война, дали ключа от храма на човек от махалата и поръчали „да палят свещи на гроба, защото в него лежи български светия". Годините обаче са си казали своето: забравено е било на кого е бил гроба, на който се е предала традицията да се прави поклонение и палят свещи. Това е бил гробът на св. Иларион Мъгленски, защото в житието му, написано от патриарх Евтимий пише: "След много време, когато гръцкото царство обедня и съвсем отслабна, а българското се въздигна много, тогава преблагочестивият цар Калоян владееше българския скиптър. Като прояви голяма храброст, той превзе немалка част от гръцките земи, сиреч Тракия и Македония, Тривали и Далмация, а към тях – Неада и Елада, а също и Етолия. И като чу за чудесата и знаменията, които Бог прави заради името на блажения Иларион, разпали се от божествено желание и искаше да се наслади на благодатта на светеца. Той с много усърдие и с голяма почест взе мощите на преподобния Иларион и с кадила и аромати ги пренесе в своя славен град Търнов. Като чу патриархът, излезе с целия си клир със свещи и кадила да посрещне светеца. Усърдно целуна мощите на Христовия йерарх, обля ги с много сълзи и ги положи в честната и славна църква "Св. 40 великомъченици". Те лежат там и днес и навъзбранно дават изцеление на всички, която идват при тях с вяра и любов. Защото той обича всички, за всички се застъпва и сякаш жив раздава себе си на всички. И нито юношата отблъсква, нито от стареца се гнуси, а като старец старците обича и юношата прегръща, раздава всичко на всички, за да спечели всички." В "История на българите"- Константин Иречек пише: "Черквата „Св. 40 мъченици” и намиращата се при нея Велика Лавра била на северната страна на града, до брега на реката. Преданията много разправят за чудесата, вършени от погребаните там светии, особено св. Иларион Мъгленски. В подземни гробове в нея се пазели останките на починалите царе. Стените на черквата били пълни с надписи, някои от които и досега се виждат в джамията."

Бог дава сила на своите светци да вършат чудеса не само преживе, но и след смъртта им, както пише патриарх Евтимий "Честна е наистина смъртта на светците, славна и достойна за всякаква похвала! Затова Бог ги прослави с неизразима слава не само в живота, но и след смъртта. И не само духа им в небесните светилища упокои, но и телата им на земята прослави! Дарува им благодатта на чудесата, за да прогонят от вярващите бесовските сили и да унищожат техните действия."  Житие на св. Иларион, Мъгленски епископ от св. патриарх Евтимий

Уникaлeн пoдглaзypeн мoнoгpaм c имeтo нa cв. Илapиoн, eпиcкoп Мъглeнcки е oткpит пpи paзкoпки в южния двop нa цъpквaтa “Свeти 40 мъчeници” във В. Tъpнoвo. Прочетете повече

Източници: http://www.st40martyrs.org, http://nauka.bg/forum, http://www.strannik.bg

⏩👉НЕПОЗНАТАТА ИСТОРИЯ

Грета Костова- Бабулкова 
 
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ

© Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.