Из историята на
църквата и манастира "Успение Пресветая Богородица Темниска"- Общински
вестник "Велико Търново"-1934 г. Т. Николов
Едва през втората
половина на 18 век почва да се пише за старинния храм, богат с
църковно-богослужебен инвентар. Така, в стария търновски църковен кодекс
(сега се съхранява в Търновската митрополия) лист 351(опако) съдържа
опис на църковни предмети, принадлежащи на църквата „Успение Пресветая
Богородица" в Асенова (Долна) махала. Описът е съставен в 1767 год.
август 17. Лист 352 (лице) в същия писмен паметник, съдържа опис на
църковни предмети за същата църква. Последният е съставен през 1775 год.
октомврий 26. На лист 352 (опако) има опис на църковни предмети за
същата църква с манастир в Долна махала, във времето на игуменката
Пелагия (светското ѝ име Пенка) през 1778 год. октомврий 261). Страница
16 в същия Търновски кодекс съдържа опис на подарените богослужебни
предмети от християни в Търновската митрополия от 30 януарий 1804 г.
Последният бил съставен от Търновския Митрополит Данаил в присъствието
на свещениците и първенците. Между изброените предмети е и позлатеното
сребърно Евангелие от 1000 драми на църквата "Успение Богородично" в
Долна махала.
През 1822 год. в една от килиите в двора на църквата „Пресветая
Богородица“, живеел някой си йеромонах на служба в Търновската
митрополия за няколко време. От тези писмени свидетелства се уверяваме,
църквата "Успение Пресветая Богородица" е съществувала във втората
половина на 18 и първата половина на 19 век с църковно-богуслужебен
инвентар. Последното обстоятелство подчертава, че преди 1767 год., от
когато е първият писмен извор, стариният храм е просъществувал много
години преди тая дата, за да притежава разнообразни църковни предмети.
Писменият документ от 26 октомврий 1788 год. свидетелствува, че заедно с
църквата "Успение Богородично" е съществувал манастир начело с
игуменката Пелагия). Последното обстоятелство идва да докаже, че
девическият манастир е добре организиран начело с игуменката от една
страна, от друга, че последният имал дългогодишен живот преди 1778
година. В подкрепа на факта за съществуването на манастир заедно с храма
„Успение Пресветая Богородица" превеждаме и следните обстоятелства.
През 1822 год. в една от килиите в двора на църквата "Пресветая
Богородица" живеел един йеромонах на служба в Търновската митрополия.
Многобройните килии, разположени от четирите страни на църквата, били
запазени дълго време и след освобождението. По липса на писмени
паметници и сигурни вести е трудно да се отговори на въпроса какъв е бил
общият вид, големина и пр. на старинния храм през епохата на второто
българско царство и през турското робство. Едва през 1856 г. Д-р Васил
х. Стоянов Берон дава следните кратки вести за църквата "Успение
Пресветая Богородица": "Тая церква е тоже много вета и се намира на левия
бряг на река Янтра към cевероизток от церквата Св. 40 Мъчеников; ние
споменахме и по-горе мимоходом, че тая церква може да е принадлежала на
монастиря св. Лавре, но за жалост ниe не намерихме в нея никакви писмени
останки, понеже вътрешната ѝ повърхност на зиданите стени, е покрита с
бяла варяна мазанка и не съществуват никакви изображения на светци.
Кубето ѝ е тоже развалено и таванът ѝ е нов и от дъски."
От това кратко свидетелство се уверяваме, че храмът е бил стар, вътрешността му измазана с хоросан, куполът съборен и е наскоро подновяван таван от дъски. През 1862 година върху по-голямата част от основите на старата църква, която описва Д-р Васил х. Стоянов— Берон през 1856 г., била издигната по-голяма правоъгълна църква. Стените ѝ били градени от варовникови ломени камъни, цялата засводена с надлъжен полуцилиндрически дървен свод. Градежът ѝ бил правилен и грижлив. Храмът е бил строен от майстор Тодор Чавдаров, родом от село Маноите, Търновско. В 1868 — 1869 година към западната страна на църквата била съградена отворена аркова галерия (заместваща притвора). По-после в отворите на колонадата били поставени джамлъци. Църквата била завършена напълно през 1869 год. във времето на поп Генко. Този факт е засвидетелствуван от надписа върху каменна плочка над входа от притвора в същинската църква. Новият храм не бил изписан с живопис. Цялата вътрешност и вънкашност била измазана с вар. Новата църква "Успение Пресветая Богородица" просъществувала до земетресението от 1913 год. През това време силно пострадала, особено в горните си части, по-после като негодна била съборена до основи. Днес на мястото ѝ се издига нова църква. От разположението на старата църква около 1856 година, — на по-новата 1862 год. и местоположението на многото килии, запазени дълги години след освобождението, можем да си възпроизведем изцяло устройството на църквата "Успение Пресветая Богородица" със светата обител. Последните заемали голямо четвъртито пространство. Манастирските килии били развити във вид на неправилен четириъгълник. Почти в средата на така образувания двор се издигала малка и ниска църква, наподобяваща средновековните храмове. Килиите по източната страна били двуетажни по-големи, а пред тях към двора имало широки ходници — чардаци върху колони. Тези килии били грижливо изработени. Килиите по южната, западната и северната страна, били едноетажни малки, тесни и низки, по-небрежно съградени. През 1887 год. източните килии били съборени при разширяване главната улица в Асенова махала. Южните били съборени през 1894 година. През земетресението в 1913 година паднали килиите по западната и северна страна. Първоначално в югозападния ъгъл на църковния двор се издигала дървена звънарница с дървено клепало, по-после последното било заменено с желязно клепало. През 1894 — 1895 година в югоизточния ъгъл на църковния двор била построена каменна звънарница — камбанария с голяма камбана. Върху последната има следния надпис: „Дар от почитателите на религията Иван Димитров Пенев от село Кованлък и Панайот Савов от Търново на Божествения храм „Успение Пресветая Богородица“ в гр. Търново 1896 година.
От това кратко свидетелство се уверяваме, че храмът е бил стар, вътрешността му измазана с хоросан, куполът съборен и е наскоро подновяван таван от дъски. През 1862 година върху по-голямата част от основите на старата църква, която описва Д-р Васил х. Стоянов— Берон през 1856 г., била издигната по-голяма правоъгълна църква. Стените ѝ били градени от варовникови ломени камъни, цялата засводена с надлъжен полуцилиндрически дървен свод. Градежът ѝ бил правилен и грижлив. Храмът е бил строен от майстор Тодор Чавдаров, родом от село Маноите, Търновско. В 1868 — 1869 година към западната страна на църквата била съградена отворена аркова галерия (заместваща притвора). По-после в отворите на колонадата били поставени джамлъци. Църквата била завършена напълно през 1869 год. във времето на поп Генко. Този факт е засвидетелствуван от надписа върху каменна плочка над входа от притвора в същинската църква. Новият храм не бил изписан с живопис. Цялата вътрешност и вънкашност била измазана с вар. Новата църква "Успение Пресветая Богородица" просъществувала до земетресението от 1913 год. През това време силно пострадала, особено в горните си части, по-после като негодна била съборена до основи. Днес на мястото ѝ се издига нова църква. От разположението на старата църква около 1856 година, — на по-новата 1862 год. и местоположението на многото килии, запазени дълги години след освобождението, можем да си възпроизведем изцяло устройството на църквата "Успение Пресветая Богородица" със светата обител. Последните заемали голямо четвъртито пространство. Манастирските килии били развити във вид на неправилен четириъгълник. Почти в средата на така образувания двор се издигала малка и ниска църква, наподобяваща средновековните храмове. Килиите по източната страна били двуетажни по-големи, а пред тях към двора имало широки ходници — чардаци върху колони. Тези килии били грижливо изработени. Килиите по южната, западната и северната страна, били едноетажни малки, тесни и низки, по-небрежно съградени. През 1887 год. източните килии били съборени при разширяване главната улица в Асенова махала. Южните били съборени през 1894 година. През земетресението в 1913 година паднали килиите по западната и северна страна. Първоначално в югозападния ъгъл на църковния двор се издигала дървена звънарница с дървено клепало, по-после последното било заменено с желязно клепало. През 1894 — 1895 година в югоизточния ъгъл на църковния двор била построена каменна звънарница — камбанария с голяма камбана. Върху последната има следния надпис: „Дар от почитателите на религията Иван Димитров Пенев от село Кованлък и Панайот Савов от Търново на Божествения храм „Успение Пресветая Богородица“ в гр. Търново 1896 година.
През земетресението от 1913 година звънарницата — камбанария
силно пострадала, по-сетне била съборена до основи. На север от
църквата, близко до сега издигащия се голям орех имало кладенец. В
по-старо време водата му се смятала лековита. През последните години на
турското робство и редица години след освобождението, храмовият празник
Успение Пресветая Богородица на църквата — 28 август ( 15 август ст.
стил) се празнувал два-три дни с голяма тържественост в присъствието на
много богомолци — поклонници. За храмовия празник идвали богомолци от
близки и далечни места из търновския край, първенство в посещението
имали богомолците от с. Хотница. Голямото посещение на празника се
дължало на това, че църквата се славела с чудотворната и целебна икона
на Божията Майка с младенеца Иисус Христос. Богомолците — гости нощували
в килиите. През време на празника бил устройван малък църковен събор,
продавали се разни църковни предмети: кръстчета, икони, броеници и др. В
църквата довеждали да нощуват болни и недъгави с цел да получат
изцеление, също от време на време в килиите живеели душевно болни, за да
получат облекчение от чудотворната и целебна икона на Божията майка с
Богомладенеца. На въпроса, кога храмът "Успение Пресветая Богородица" се
е развил в енорийска църква на Асенова махала, поради липса на писмени
свидетелства и сигурни вести, е трудно да се отговори. На лист 352
(опако) в Стария търновски църковен кодекс се споменува за храмът
"Успение Пресветая Богородица" с манастир през 1778 година 26 октомврий.
На страница 16 в същия писмен паметник се говори само за църквата
"Успение Богородично" в Долна махала. През 1822 година в една от килиите
в двора на цървата „Пресветая Богородица“ живял някой си иеромонах на
служба в Търновската митрополия за няколко време. Д-р Васил х. Стоянов —
Берон през 1857 година пише за църквата "Успение Пресветая Богородица" в
Долна махала. От горните писмени паметници се уверяваме, че след 1778
година се известява само за храма "Успение Богородично“. Може да се
приеме, че след 1778 година старинният храм се е развил в енорийска
църква. През време на двойното робство в църквата богослужението се
извършвало на гръцки език, както в градските и отчасти селски храмове на
българското отечество. В подкрепа на мисълта ни са запазени и досега в
църквата богослужебни книги на гръцки език от 18 и 19 век. През
последните години на турското робство и от освобождението досега в
църквата "Успение Пресветая Богородица“ са свещенодействували
първоначално по двама свещеници (през турското робство и първите години
след освобождението), по-после по един следните свещеници: поп Паскал с
поп Иванчо Петев, родом от Асенова махала; поп Иван с поп Генко, родом
от Тревна, поп Генко с поп Никола Радевски, родом от Асенова махала.
По-после остава да свещенодействува само поп Никола Радевски.
Свещениците Михаил Пеев, Инокентий Радевски и Никола Попов са служили по
един. Сегашният свещеник е Петър Христов Вълев. В същия храм са служили
и произнасяли слова Търновските митрополити: Господин Господин Иларион
Макариополски, Климент, Антим, Иосиф и сегашния Митрополит Филип.
През време на земетресението в 1913 година в Асенова махала силно
пострадаха много църкви, между тях е и църквата "Успение Пресветая
Богородица". През 1922 — 1923 година върху мястото на по-старите църкви
се издигна сегашната по-голяма енорийска църква. Под пода на последната
са запазени основите на по-старите храмове. Новият храм се освети на
празника св. Николай Чудотворец (Никулден) 19 декемврий 1923 година от
Негово Високо Преосвещенство Господин Господин Филип, Търновски
Митрополит.
В храма "Успение Пресветая Богородица" се съхраняват
църковно-богослужебни книги и разни стари църковни предмети и
принадлежности.
По важни от тях са:
- Евангелие от Йоана на гръцки език, печатано в 1758 година. Кориците обвити със зелено кадифе. На лицевата страна липсват сребърните пластинки.
- Евангелие на гръцки език от 1816 година, с кожена подвързия. Свещенное и Божественное Евангелие. Новаго Завета, Цариград 1858. Кориците обвити в червено кадифе. В средата на лицевата страна закована е елипсовидна пластинка с изображение Възкресение Христово. На опакото на първата корица преписка: подарява са туй cвещенно Евангелие от царското правителство султаново, чрез градската община Търновска, на църквата "Успение Пресветая Богородица" в долна махала в Търново — 25 февруари 1868.
- Свещенное Евангелие от 1852 год. Кориците са облечени с червено кадифе. Върху лицевата страна на първата корица е закована сребърна плътна пластинка, голяма колкото корицата. С изображение в средата Възкресение Христово, по ъглите четирмата- евангелисти.
- Свещенное Евангелие от 1868 година. Корицитe са облечени с червено кадифе. Върху лицевата страна на първата корица е закована сребърна пластинка, голяма колкото корицата. С изображение в средата Възкресение Христово, а по ъглите —четирмата евангелисти.
- Божественното Свещенно Евангелие на Господа нашего Иисуса Христа. Русчук 1865. Кориците обвити със зелено кадифе. В средата на лицевата страна върху първата корица позлатена сребърна пластинка, с изображение слизането на Иисуса Христа в Ада, по четирите ъгли по една пластинка с евангелистите. В средата върху външната страна на втората корица е закована позлатена сребърна пластинка, с изображение Успение Богородично. По четирите ъгли малки сребърни пластинки с евангелистите.
Освен тия богато украсени Евангелия, има много църковно-богослужебни книги: апостол, евангелия, минеи, псалтири, служебници, требници, велики панихидници, ирмологии и др., с кожена и обикновена подвързия. Повечето от тях са печатани между 1845—1865 година.
- Напрестолен сребърен кръст със столче, украсен с емайл и филигран. В средището поставен дървен кръст с евангелски сцени.
- Напрестолен сребърен кръст със столче, украсен с филигран и емайл.
- Малък сребърен полилей, ажурна работа. Сребърни кандила и части от такива, тънка ажурна работа.
- Икона св. Богородица с Богомладенеца в сребърна ризница. Последната е поставена по такъв начин, че остават да се виждат само образите на иконата, като покрива цялата останала част, включително и рамката.
- Икона св. Атанасий, в лявата си ръка държи затворено Евангелие, с дясната благославя. Поясно изображение. От 18 век.
- Икона св. Харалампи, в лявата си ръка държи затворено Евангелие. Поясно изображение. Около главата има нимб от сребърна пластинка. От 18 — 19 век.
- Икона архангел Михаил, фигура в цял ръст, стъпил над повален езичник. Около главата има нимб от сребърна пластинка. От 19 век.
-Икона патриарх Фотий, с дясната ръка благославя. Поясно изображение.
- От 19 век. Икона Иисус Христос Евергет (Благодетел).
- От 19 век. Икона Иисус Христос Вседержител в архиерейски дрехи (Иисус Христос „Велик Архиерей“ „Цар Царствующих"), седящ на трон с отворено Евангелие на лявото коляно, с дясната ръка благославя. Над раменете му образите на св. Богородица и Иоан Предтеча (Кръстител) в молитвено положение. По рамката са апостолите.
- От 18 век. Икона Иисус Христос Пантократор (Вседержител). В лявата си ръка държи отворено Евангелие, с дясната благославя. Около главата нимб от сребърна пластинка. Поясно изображение. По рамката са апостолите и евангелистите.
- От 18 век. Икона св. Николай Чудотворец, Фигура в цял ръст. Над раменете му образите на Иисуса Христа и св. Богородица в молитвено положение, с 12 сцени от живота му.
- От 18 век. Икона Успение Пресветая, представена е цялата композиция: св. Богородица лежи в средата на смъртно легло. Наоколо оплакващи я апостоли, а отзад Иисус Христос с душата на св. Богородица, представена като повито дете. Около главите на Иисуса Христа, св. Богородица и апостолите Петър и Павел има малки нимбове от сребърна пластинка.
- От 19 век. Икона св. Георги, около главата нимб от сребърна пластинка.
- От 18 век. Икона Иисус Христос Вседержител в архиерейски дрехи (Иисус Христос, Велик Архиерей“, „Цар Царствующих), с отворено Евангелие на лявото коляно, с дясната благославя. Над раменетe му фигурите на св. Богородица и и св. Иван Предтеча в молитвено положение. По рамката са апостолите.
- От 18 век. Икона св. Параскева, около главата ѝ нимб от сребърна пластинка, с 14 сцени от живота ѝ. От 18 век.
- Икона трима църковни отци: св. Григорий Богослов, св. Иван Златоуст и св, Василий Велики. Около главите им нимбове от сребърни пластинки.
- От 18 век. Икона св. Богородица седяща на трон с младенеца в лявата ѝ ръка. Около главите им нимбове от сребърни пластинки. В рамката са апостолите.
- От 19 век. Икона със седем сцени от „Страстите Христови“: "Тайната вечеря", "Молитва в Гетсиманската градина", „Умиването на краката“, "Воденето към Разпятие", "Разпятие", "Погребение Христово" и "Жените при гроба".
- От 18 век. Голяма икона св. Мина с 12 сцени от житието Му. Икона св. Иоан Предтеча (Кръстител), държащ дълъг кръст и отворен свитък.
- От 19 век. Икона св. Богородица седяща на трон с младенеца в лавата ѝ ръка. В рамката са апостолите.
- От 19 век. Икона горната половина в дясно Бог Отец в ляво Иисус Христос, до долната — в ляво св. Петка, в дясно св. Елена с мъченически кръстове.
- Икона св. Йоан Предтеча, в лявата ръка държи отворен свитък, с дясната благославя. От 19 век.
- Икона св. Убрус—Главата на Иисуса Хриса отпечатана на кърпа. Икона св. Параскева с 6 сцени от житието ѝ. Направена от Илия Николов Тлвак 1855.
- Икона св. Василий, св. Иван Златоуст и св. Григорий Богослов. "Подарил сия икона изобразея настоянием Архимандрита го отца Прокопия Плянкит, Костадин Димитро и мате его Мария: 1854."
Някои от иконите са постъпили от старинните църкви: „Св. Параскева“ („Св. Петка“) — Асенова махала и „Св. Георги“, след пострадването им през време на земетресението от 1913 г. В народния археологически музей — София се намират следните икони, произходящи от храма „Успение Пресветая Богородица" Икона Иисус Христос Вседержител с апостолите в резбарска рамка. От 17 век. Икона св. Георги с 12 сцени от житието му. От 1689 година. Икона Успение на Пресветата Богородица. От 18 — 19 век.
В емпория (женското отделение) на църквата се съхраняват много малки икони, изобразяващи отделни светии и сцени из Светото писание. През месец август 1922 година при почистване основите на старинния храм, пострадал от земетресението в 1913 година, в насипа на олтара били намерени следните ценни предмети: Средновековна голяма златна обеца, направена от отворена халка, на която е поставено топчесто украшение, във форма на два съединени в основите си конуса. Външният диаметър на халката е 24 м. м„ а вътрешният 22 мм , тяжест 5.5 грама. Масивен бронзов пръстен, направен от халка и елипсовидно лице. Външният диаметър на халката е 25 мм , вътрешният 20 мм„ тяжест 16 грама. Най-интересното в пръстена е полузаличения му надпис върху лицето. Личат ясно буквите: първия ред . . . ОТ, втория Tzo . . . Обецата и пръстенът са подарени от църковното настоятелство на Търновския музей.
Извори: Ив. Снегаров, Старият търновски църковен кодекс. Сборник в чест на Проф. Л. Милетич. София 1933. Проф. Иван Снегаров, Старият търновски църковен кодекс. Годишник на Софийския университет, VI. Богословски факултет. София 1934. Старият търновски църковен кодекс (Съхраняващ се в Търновската митрополия).
Вижте още: Васил Берон за църквата "Успение Богородично"
Средновековният темнишки девически манастир и мощите на св. Филотея
ПОДКРЕПИ И РАЗГЛЕДАЙ АЛБУМА
По важни от тях са:
- Евангелие от Йоана на гръцки език, печатано в 1758 година. Кориците обвити със зелено кадифе. На лицевата страна липсват сребърните пластинки.
- Евангелие на гръцки език от 1816 година, с кожена подвързия. Свещенное и Божественное Евангелие. Новаго Завета, Цариград 1858. Кориците обвити в червено кадифе. В средата на лицевата страна закована е елипсовидна пластинка с изображение Възкресение Христово. На опакото на първата корица преписка: подарява са туй cвещенно Евангелие от царското правителство султаново, чрез градската община Търновска, на църквата "Успение Пресветая Богородица" в долна махала в Търново — 25 февруари 1868.
- Свещенное Евангелие от 1852 год. Кориците са облечени с червено кадифе. Върху лицевата страна на първата корица е закована сребърна плътна пластинка, голяма колкото корицата. С изображение в средата Възкресение Христово, по ъглите четирмата- евангелисти.
- Свещенное Евангелие от 1868 година. Корицитe са облечени с червено кадифе. Върху лицевата страна на първата корица е закована сребърна пластинка, голяма колкото корицата. С изображение в средата Възкресение Христово, а по ъглите —четирмата евангелисти.
- Божественното Свещенно Евангелие на Господа нашего Иисуса Христа. Русчук 1865. Кориците обвити със зелено кадифе. В средата на лицевата страна върху първата корица позлатена сребърна пластинка, с изображение слизането на Иисуса Христа в Ада, по четирите ъгли по една пластинка с евангелистите. В средата върху външната страна на втората корица е закована позлатена сребърна пластинка, с изображение Успение Богородично. По четирите ъгли малки сребърни пластинки с евангелистите.
Освен тия богато украсени Евангелия, има много църковно-богослужебни книги: апостол, евангелия, минеи, псалтири, служебници, требници, велики панихидници, ирмологии и др., с кожена и обикновена подвързия. Повечето от тях са печатани между 1845—1865 година.
- Напрестолен сребърен кръст със столче, украсен с емайл и филигран. В средището поставен дървен кръст с евангелски сцени.
- Напрестолен сребърен кръст със столче, украсен с филигран и емайл.
- Малък сребърен полилей, ажурна работа. Сребърни кандила и части от такива, тънка ажурна работа.
- Икона св. Богородица с Богомладенеца в сребърна ризница. Последната е поставена по такъв начин, че остават да се виждат само образите на иконата, като покрива цялата останала част, включително и рамката.
- Икона св. Атанасий, в лявата си ръка държи затворено Евангелие, с дясната благославя. Поясно изображение. От 18 век.
- Икона св. Харалампи, в лявата си ръка държи затворено Евангелие. Поясно изображение. Около главата има нимб от сребърна пластинка. От 18 — 19 век.
- Икона архангел Михаил, фигура в цял ръст, стъпил над повален езичник. Около главата има нимб от сребърна пластинка. От 19 век.
-Икона патриарх Фотий, с дясната ръка благославя. Поясно изображение.
- От 19 век. Икона Иисус Христос Евергет (Благодетел).
- От 19 век. Икона Иисус Христос Вседержител в архиерейски дрехи (Иисус Христос „Велик Архиерей“ „Цар Царствующих"), седящ на трон с отворено Евангелие на лявото коляно, с дясната ръка благославя. Над раменете му образите на св. Богородица и Иоан Предтеча (Кръстител) в молитвено положение. По рамката са апостолите.
- От 18 век. Икона Иисус Христос Пантократор (Вседержител). В лявата си ръка държи отворено Евангелие, с дясната благославя. Около главата нимб от сребърна пластинка. Поясно изображение. По рамката са апостолите и евангелистите.
- От 18 век. Икона св. Николай Чудотворец, Фигура в цял ръст. Над раменете му образите на Иисуса Христа и св. Богородица в молитвено положение, с 12 сцени от живота му.
- От 18 век. Икона Успение Пресветая, представена е цялата композиция: св. Богородица лежи в средата на смъртно легло. Наоколо оплакващи я апостоли, а отзад Иисус Христос с душата на св. Богородица, представена като повито дете. Около главите на Иисуса Христа, св. Богородица и апостолите Петър и Павел има малки нимбове от сребърна пластинка.
- От 19 век. Икона св. Георги, около главата нимб от сребърна пластинка.
- От 18 век. Икона Иисус Христос Вседержител в архиерейски дрехи (Иисус Христос, Велик Архиерей“, „Цар Царствующих), с отворено Евангелие на лявото коляно, с дясната благославя. Над раменетe му фигурите на св. Богородица и и св. Иван Предтеча в молитвено положение. По рамката са апостолите.
- От 18 век. Икона св. Параскева, около главата ѝ нимб от сребърна пластинка, с 14 сцени от живота ѝ. От 18 век.
- Икона трима църковни отци: св. Григорий Богослов, св. Иван Златоуст и св, Василий Велики. Около главите им нимбове от сребърни пластинки.
- От 18 век. Икона св. Богородица седяща на трон с младенеца в лявата ѝ ръка. Около главите им нимбове от сребърни пластинки. В рамката са апостолите.
- От 19 век. Икона със седем сцени от „Страстите Христови“: "Тайната вечеря", "Молитва в Гетсиманската градина", „Умиването на краката“, "Воденето към Разпятие", "Разпятие", "Погребение Христово" и "Жените при гроба".
- От 18 век. Голяма икона св. Мина с 12 сцени от житието Му. Икона св. Иоан Предтеча (Кръстител), държащ дълъг кръст и отворен свитък.
- От 19 век. Икона св. Богородица седяща на трон с младенеца в лавата ѝ ръка. В рамката са апостолите.
- От 19 век. Икона горната половина в дясно Бог Отец в ляво Иисус Христос, до долната — в ляво св. Петка, в дясно св. Елена с мъченически кръстове.
- Икона св. Йоан Предтеча, в лявата ръка държи отворен свитък, с дясната благославя. От 19 век.
- Икона св. Убрус—Главата на Иисуса Хриса отпечатана на кърпа. Икона св. Параскева с 6 сцени от житието ѝ. Направена от Илия Николов Тлвак 1855.
- Икона св. Василий, св. Иван Златоуст и св. Григорий Богослов. "Подарил сия икона изобразея настоянием Архимандрита го отца Прокопия Плянкит, Костадин Димитро и мате его Мария: 1854."
Някои от иконите са постъпили от старинните църкви: „Св. Параскева“ („Св. Петка“) — Асенова махала и „Св. Георги“, след пострадването им през време на земетресението от 1913 г. В народния археологически музей — София се намират следните икони, произходящи от храма „Успение Пресветая Богородица" Икона Иисус Христос Вседержител с апостолите в резбарска рамка. От 17 век. Икона св. Георги с 12 сцени от житието му. От 1689 година. Икона Успение на Пресветата Богородица. От 18 — 19 век.
В емпория (женското отделение) на църквата се съхраняват много малки икони, изобразяващи отделни светии и сцени из Светото писание. През месец август 1922 година при почистване основите на старинния храм, пострадал от земетресението в 1913 година, в насипа на олтара били намерени следните ценни предмети: Средновековна голяма златна обеца, направена от отворена халка, на която е поставено топчесто украшение, във форма на два съединени в основите си конуса. Външният диаметър на халката е 24 м. м„ а вътрешният 22 мм , тяжест 5.5 грама. Масивен бронзов пръстен, направен от халка и елипсовидно лице. Външният диаметър на халката е 25 мм , вътрешният 20 мм„ тяжест 16 грама. Най-интересното в пръстена е полузаличения му надпис върху лицето. Личат ясно буквите: първия ред . . . ОТ, втория Tzo . . . Обецата и пръстенът са подарени от църковното настоятелство на Търновския музей.
Извори: Ив. Снегаров, Старият търновски църковен кодекс. Сборник в чест на Проф. Л. Милетич. София 1933. Проф. Иван Снегаров, Старият търновски църковен кодекс. Годишник на Софийския университет, VI. Богословски факултет. София 1934. Старият търновски църковен кодекс (Съхраняващ се в Търновската митрополия).
Вижте още: Васил Берон за църквата "Успение Богородично"
Средновековният темнишки девически манастир и мощите на св. Филотея
ПОДКРЕПИ И РАЗГЛЕДАЙ АЛБУМА
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ
Няма коментари:
Публикуване на коментар