ЙОРДАН КУЛЕЛИЕВ ЗА УЧЕБНОТО ДЕЛО В ТЪРНОВО ПРЕЗ XIX ВЕК

Данните от ползваните архивни документи разкриват, че през ХIХ в. първите училища в Търново са частни къщи, килии, манастирски метоси, където наред с момчетата се обучават и момичета. Сведенията датират от 1822 г.  Тогава Абаджийският еснаф в града кани отец Зотик да създаде училище и такова е открито в Ламбриновата къща. В него се обучават децата на еснафите на славянско четене, писане и черковно пеене. По същото време и известният Велчо Атанасов Джамджията основава в Търново българско училище за своите „роднински и близки по съседство деца“. По повод на тези събития Славейков казва: „ тоя ревностен патриот (за отец Зотик) много се стара да разпространи българското учение в Търново. С помощта на гражданина Велча, (Велчо Джамджията) той придума едного жителя в Търново..., да поеме учителско звание ... Той, покойният ми учител Стойко, склони са и първо отвори частно училище в къщата си, а насетне в Преображенския метох. Учението му се състоеше в прочит на буквар, часослов и псалтир... Преподобний Зотик много се трудеше за успеха на българския език в Търново. Дето виждаше по селата някое момче да знае що годе по-добре, придумаше го и довеждаше го за помощник на учителя Стайка, и числото на учениците от ден на ден растеше. ... Едвам помня като ни учеше на панакиди (дъсчици нарочно одялани), написваше на тях урок, че като го изучи ученика, изстъргва го с носче и написва нов урок. Каква мъка! Но де български книги!“. Наред с тези две училища, такива са открити и в къщите на Петко Басманджията и на Колю Гайтанджията. Изследователят Йордан Кулелиев смята, че в тях са се обучавали и момичета.
Въпреки наличието на няколко къщи - училища в града през 20-те години на ХIХ в., качеството на обучение в тях е твърде слабо, а и липсват достатъчно добре подготвени педагогически кадри. В подкрепа на това самият Славейков споделя: „Българските училища нямаха никакъв успех. Иван Стоянов от Мерданя, що беше отворил на малкия мегдан училище, остави го и отиде на Свищов... после... дойде в Търново Пеню от Лясковец, но и той напусна скоро учителството”. Невъзможността на българските частни училища през тези години да дават добро образование на младите хора показва, че с откриването на нови, трябва да се заемат институции, които могат да вдъхват по-голямо доверие, а самото обучение да е по-трайно и по-сигурно. Задължително трябва да се наложи и подбор на лицата, които ще стават учители. Именно с тази задача първоначално се заема гръцката митрополия.
През 1832 г. гръцкият владика Иларион Критски заставя гражданите в Търново да построят две училища: едно при църквата „Св. Богородица” - за момчета и едно при църквата „Св. Константин” - за момичета. В тях обучението се осъществява само на гръцки език. За тези училища в своите спомени Славейков пише: „Гръцките митрополити не даваха да са помене за болгарска служба в църквите, а камо ли да ся въведе болгарский язък в това общо училище! О, времена! О, теглила!”. Гръцките училища просъществуват до 1858 г., когато владиката Неофит Византиецът е прогонен и в града се образува ново училищно попечителство (настоятелство). През следващите години Настоятелството се превръща в основната институция, която изцяло се грижи за развитието и организацията на учебното дело в града.
Следващ етап в развитието на образованието в Търново е изграждането на първото взаимно училище, създадено по образец на Габровското. То е открито на 15.03.1839 г. от Петър х. Христов. За сграда на това училище се ползва Габровския хан, а негов пръв учител е Захарий Княжески. През същата година църковното настоятелство при църквата „Св. Никола”, създава първото българско обществено училище. Учител в него е Петко Николов от гр. Елена. Интересни са фактите, свързани със запазения училищен печат: „Печат на Търновското Петра х. Христова училище 1839 година” и това, че в тези първи взаимни училища са обучавани само момчета.
Новите моменти в развитието на училищното дело в различните краища на българските земи (през 1840 г. в Плевен се открива девическо училище, а през следващите години такива са създадени в Котел, Елена, Шумен и Сливен), налага в Търново създаването на ново училище, в което ще се обучават и момичета. Ето защо през 1843 г. църковното настоятелство при църквата „Св. Никола” построява ново здание, в което има отделно помещение за обучение на момичета. След две години, през 1845 г., в същата сграда е открито Девическото училище в града. Така се полагат основите на девическото образование в Търново. Първата учителка на това новооткрито девическо училище е монахинята - игуменка на девическия манастир „Св. Никола” в Арбанаси, Теодора Христова. Изборът не е случаен, като сестра на Петко Басмаджията, тя от малка посещава училище. В къщата на своя брат, Т. Христова придобива известна образованост, с което се отличава от много жени по това време.
През 1849 г. Търново е сполетяно от бедствие. На 4 юли избухва голям пожар, при който изгарят над 600 къщи. Тогава са опожарени и двете училища -мъжкото и девическото, при църквата „Св. Никола”. Още същата година по инициатива на Хаджи Минчо е построено ново, много по-голямо училище на три етажа, в което се създава отделно помещение за обучението на девици. По това време мъжкото училище е взаимно и класно, с добре подготвени учители. За разлика от него, девическото е ограничено по обхват и с по-малко педагогически персонал. То е само взаимно и първоначално в продължение на повече от 20 години. Едни от учителите в него са даскал Пеню, Кина Джамджиева и др. Едва през 1869 г. се открива класното девическо училище. Първата учителка в него е Еленка х. Ангелова, която дава известна яснота за девическото образование в Търново по това време: „Аз дойдох, (казва тя), в Търново за класна учителка на 23 април 1869 г. Когато дойдох... девическото училище беше основно (първоначално) с две отделения: едното смесено при църквата „Св. Никола”, а другото само за момичета при църквата „Св. Константин”. Класното девическо училище се отвори на 1 август 1869 г. От 50 ученички се съставиха 2 класа: Единият нарекохме приготвителен, а другият - първи клас ”. Еленка х. Ангелова като класна учителка поема грижата за обучението на момичетата в класовете, а във взаимното училище преподава Ивани Сотирова Кабакчиева. Водещи предмети, изпълващи учебното съдържание са: свободно четене; чистописание, четирите действия, аритметика, първи понятия по кратката енциклопедия и др.
Върху развитието на класното девическо училище и добрата му уредба е важна ролята на женското дружество „Женска община”, основано по инициатива на г-жа Евгения Кисимова (8. 09. 1869 г.). По-късно то е преименувано на дружество „Радост“, чиято основна цел е в грижите за издръжката на девическите училища. В потвърждение на разширената дейност на женското дружество е инициативата за откриване на неделно училище за бедни, неграмотни или малограмотни девойки не само от града, но и от околните села. Актът на самото откриване е на 25 март 1870 г. В кратък срок броят на ученичките му достига 150. Нарасналият брой на обучаваните момичета налага разкриването на ново помещение за класно девическо училище - къщата на братя Паница, разположена в близост до църквата „Св. Богородица“. Благородна дейност на Евгения Кисимова е изпращането на бедни, но способни ученички, на дружествени разноски в чужбина, за да придобият педагогическо образование. След Освобождението именно сред тях са и първите учителки в новооткритата девическа гимназия в града. Нарасналият авторитет на девическото образование в Търново логично налага по-високи критерии за подбор на педагогически кадри. Кулелиев отбелязва, че учителката в класното училище трябва да притежава пълно образование, да знае нужните ръкоделия и да говори някой европейски език. Такава била намерена - Танка (Антоника) Д. Янчева, със заплата от 5300 гроша. Класното училище се превръща в четирикласно (такова остава до Освобождението), като първият випуск е през 1873/1874 г. В него предметите, които се изучават, са със съвременно звучене: Закон Божи; всеобща история; география; математика; естествена история; българска история; български език; френски език; чистописание и ръкоделие. За Главна учителка е назначена Танка Янчева, а нейна заместничка е Райна Кистякова. Между ученичките в последния випуск са: Зафира Люцканова, Тодорица Панайотова, Злата Беранова, Парашкева Пафова, Евгения Петкова, Кина Калпаклова и др. Йордан Кулелиев посочва и имената на техните учители: Мария Кабакчиева (по мъж Коева), преподавала география; Евгения Шекерджиева, учител по история; Еленка х. Ангелова -български език; Танка Янчева - ръкоделие. Сред преподавателките се срещат още имената на Райна Кесякова и Виктория Живкова, но не са посочени техните учебни дисциплини.
От изнесените факти става ясно, че до 1877 г. жените в Търново полагат големи усилия за своята просвета и обществено развитие, но според мнението на Кулелиев, те не достигат резултата на жените в градовете Габрово, Стара Загора, Шумен, Копривщица, Пловдив и Казанлък. Обяснението за неговия извод е фактът, че в Търново, като централен град със засилена административна турска власт и седалище на гръцкия владика, упражняваният натиск е двоен и спъва просветните инициативи на първите учители.
По време на Освободителната война училищата в Търново се затварят (от 25 юни 1877 г. до 1 септември 1878 г.) След Освобождението грижите за уредбата на училищното дело в Търново се падат на първия кмет на града Георги Живков. На съвместно заседание на Общинския съвет и Училищното настоятелство, проведено на 17 август 1878 г., се обсъждат важни въпроси на училищното дело: Незабавно откриване на учебните занятия в градските училища; Осигуряване на педагогически кадри; Определяне на учителските заплати и сключване на едногодишен договор с преподавателите; Да се състави бюджет; Определя се надзор за хода на училищното дело в града, както в учебно, така и в домакинско отношение.
В резултат на взетите решения, незабавно са уведомени учителите и всички градски училища открити. В старите си помещения, при църквите „Св. Никола”, „Св. Константин” и „Св. Богородица”, се възстановяват първоначалните училища.
Мъжкото класно училище, известно под името „Св. Кирил” също започва дейност в старото си здание. За него информация се съдържа в Годишния отчет на Търновската мъжка гимназия „Св. Кирил”, отпечатан през 1898 г. Според него през учебната 1878/1879 г. в мъжкото класно училище са открити само I и II клас, защото за останалите два класа е нямало достатъчно ученици и учителски персонал. В първи клас са сформирани две паралелки, а във втори -една. Преподавателите за тази учебна година са само трима. На 18 май 1879 г. е избрано Училищно настоятелство от 4 души: д-р Васил Берон - председател, М. Цачев, А. Ковачев и Ст. Минчев. Негово Високопреосвещенство Търновският митрополит Климент става върховен надзирател на училищното настоятелство. През следващата учебна година, въпреки трудностите по набиране на учителски персонал, в мъжкото училище се открива трети клас. Общият брой на учениците е 214, разделени според класове: I а - 60 ученика; I б - 60 ученика; II - 67, в III -27. Общият брой на учителите е 4, от които една учителка. Тези факти намират потвърждение и в Юбилейната книга на Мъжката гимназия, издадена през 1931 г. Според тогавашния директор П. Димитров, Класното училище е открито след войната само с два класа по програма, определена в Привременния устав на народните училища и утвърдена от Императорския руски комисар. Преподаватели са Никола Лазаров, Евстати Мартинов, който е главен учител и директор, и др. В изброените факти според Й. Кулелиев са допуснати неточности -има несъответствие в сведенията, които се съдържат в Годишния отчет и Юбилейната книга, за броя на класовете в Класното училище през първата учебна година след Освобождението. В лични разговори и кореспонденция с първите учители Кулелиев дава подробна информация по този въпрос. Евстати Мартинов твърди, че през учебната 1878/1879 г. Класното училище се открива не с два, а с три класа. Другият учител Никола Лазаров също потвърждава това в писмо до Кулелиев: „ ...Тогава училището имаше три класа, а в началото на учебната година беше открит и IV клас, в който бяха записани 3 - 4 ученика... Аз преподавах на този клас няколко дни, но нямаше ни ученици, ни персонал и помещение, тоя клас се закри.. После аз преподавах в трети клас аритметика и география. Между моите ученици в трети клас беше Васил Златарски, покойният д-р Стефан Сарафов и, чини ми се покойният Петър Абрашев... “. В търсене на истината за историята около откриването на Мъжкото класно училище след войната, Кулелиев води разговори и кореспонденция с В. Златарски и неговите съученици - В. Василев и Г. Джамджиев. Те потвърждават информацията, че през първата учебна година след Руско-турската война в Търновското мъжко класно училище има не два, а три класа.
Непосредствено след Освобождението в Търново започва да се работи по изграждането на средно учебно заведение по подобие на европейските гимназии. С подкрепата на д-р В. Берон са издействани от ефорията в Букурещ 8000 лева годишна издръжка за „Върховното училище”, което трябва да се нарича Гимназия „Св. Кирил”. За директор на новото училище, ефорията назначава д-р В. Берон, който приема длъжността без да получава възнаграждение. Изборът не е случаен, тъй като той е високо компетентен в тази дейност (бил е директор на Болградската гимназия). Съгласно писмо на ефорията от 24. 09. 1880 г. за новоучредената гимназия е избрана Епитропия, в състав: д-р В. Берон, Илия Попов, Д. Янулов, Н. Смилов и А. Андреев. Учебната 1880/1881 г. гимназията „Св. Кирил“ посреща с три класа, а учителите са Милин Чепович (хърватин) - главен учител, Елена Ангелова и Елисавета Райкова. В началото на годината в I клас има 53 ученика, II клас -52, а в III - 30. За издръжката на учителския персонал, за канцеларски разноски и за училищен слуга Епитропията харчи 5082 лв. В края на годината, под председателството на д-р В. Берон, се провежда публичен годишен изпит, а на 29. 06. акт (тържество) в училището. Лично директорът В. Берон заминава за Букурещ, където докладва на ефорията за хода на учебното дело през изтеклата година. Въпреки желанието на Берон да се назначи друг директор, поради медицинските му ангажименти, ефорията не приема неговата оставка и го остава на директорския пост за още една учебна година. През следващата 1881/ 1882 г. в училището се открива IV клас, а преподавателите се увеличават с Георги Юрчич, който наред с другите предмети преподава на учениците френски и немски език. Учителката Ел. Райкова е заменена от Цаню Войников. Броят на учениците нараства до 182. По-състоятелните от тях подпомагат финансово училището като заплащат училищна такса от 20 лв. Така се създава кабинет по физика, закупуват се материали по естествена история и по география. През следващите години гимназията „Св. Кирил” продължава да бележи възход в своето развитие: открит е V клас, назначават се нови, образовани учители.
След Освобождението в Търново се разраства и девическото образование. На 1. XI. 1879 г. се открива девическата гимназия в града. През първата си учебна година училището разполага с три класа и 119 ученички. За да се подпомогне и улесни притокът на момичета, към гимназията се разкрива пансион за бедни момичета на стипендия (с указ № 251 са отпуснати 11 150 лв. за годишна издръжка на пансиона). Персоналът в новооткритото училище през първата година се състои само от жени: Тодора Илиева, със заплата от 1500 лева; Мария Ферадова - 3000 лева годишна заплата; Райна Футекова/Княгиня/ - 2000 лева и др. Техен директор е митрополит Климент. За да се поддържа високо нивото на обучение в гимназията, учителките са подлагани на атестация всяка година. Със Закона за материалното поддържане и учебното преустройство на училищата, приет от НС на 21. 05. 1880 г. девическите гимназии в Княжество България се преименуват в „Девически учителски семинарии“, предназначени да подготвят учителки за първоначалните училища. Курсът на обучение трае 5 години в 5 класа, от които последният е педагогически. Търновската девическа семинария дава първия си випуск в края на 1882/1883 г.
Търновски ученички- 1926 г.
Из СВЕДЕНИЯ ЗА УЧЕБНОТО ДЕЛО В ТЪРНОВО ПРЕЗ XIX ВЕК СПОРЕД АРХИВИ НА ЙОРДАН КУЛЕЛИЕВ- Юлия Симеонова

  ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ Generated image

Become a Patron!

Няма коментари:

Авторско право

©️Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.

Абонирайте се, за да ни следите в