Съборът на великотърновци през 1934 г

Олга Цанкова в своята книга за търновските кметове пише:

"При кметуването на Ганчо Пеев се провела подготвената от предшественика му голяма среща на „софийските търновци“ — кореняци търновци, живеещи в София, известни като „търновлиите“. В продължение на три дни (септември - октомври) те обсъждали съдбата на старопрестолния град. Търновци им устроили шумно посрещане, което напомнило за посрещането на руските ветерани, но имало музика на гарата, откъдето по целия път гостите били обсипани с цветя и мощно „Ура“. Много реферати и предложения прозвучали в читалище „Надежда“ и в Общината. Между присъстващите били авторитетни земляци и търновци. Един от тях бил Никола Станев, известен с книгите си за Френската революция, учебници по история за прогимназиите, книги за българската история, много популярни в миналото, по-късно написал книгата за селата от Търновската предбалканска котловина. На тази среща той бил придружаван все от Тодор Николов. Пристигнал и Христо Хинков - с търновски корен, известен български икономист, завършил в чужбина, заемал висши длъжности. Той се интересувал от занаятите и кооперациите. Търновската среща излязла със специална резолюция, в която се набелязали необходимите мерки, за да се въздигне изоставеният от държавата исторически град. Обърнало се внимание и на околовръстните пътища към града. На тази минала при изключителен интерес среща някои граждани откликнали на призива да се предоставят материали от семейни албуми, за да се напише история на Търново. След години обаче, виждайки, че няма нищо налице, хората си поискали материалите. Но след англо-американските бомбардировки над София (1943-1944) вече било безсмислено да се говори за това."

Ето подробна информация от събора в общински вестник "Велико Търново" от 1934 г. написана от Йордан Кулелиев

I

Гражданки, граждани, наизлезли по своите балкони, други пък по тротоарите на главната улица, а учащата се младеж със своите възпитатели от всичките училища на града, изпълнили двете страни на ул. "Макензен" трепетно очаквала скъпите гости. При влизане на последните в града, водени от приятната мелодия на военната музика, извика възторг в душите на строената учаща се младеж и нестихващо "ура" се понесе по цялото протежение на улицата и полетяха цветя и китки върху очакваните гости. Този сюблимен момент можеше да намери своя достоен израз само в спирката, която се направи при паметника на обесените за нашата свобода и поднесения разкошен венец от името на дошлите гости. И тук, стъпил на родната голгота, изразител на възторга от милия прием, на породените святи чувства, изправени пред дверите на скъпия за всички роден кът, бе пак вдъхновения и неуморен търновчанин, Г-н Ст. Пипев. Казаните хубави думи, окачения на паметника разкошен венец от живи цветя, коленичели всички пред паметника при изсвирване от военната музика "Покойници" от Ив. Вазов, просълзи всички присътствующи. Заобиколени от своите близки и познати, гостите се отправиха по разните квартири на почивка. В 6 часа след обед в заседателната зала на общинския съвет председателите на разните културни сдружения с началника на гарнизона г-н х. Петков, кмета на града, г. Г. Пеев, заедно с г. г. Стеф. Пипев, Ст. Н. Коледаров, Инженер Ганчев, Инженер Бояджиев и Н. Чехларов имаха събрание, на което се размениха мисли по създаденото положение за В. Търново след 19 май и се одобри изработената проект резолюция. След успешното изнасане на това важно събрание, оставаше предстоящата вечеринка в читалище "Надежда", за да се изпълни и последнята точка от изработената програма за 28. IX. 1934 година.

Млади, стари, от всички среди и части на града изпълниха читалищния салон, очаквайки да видят и чуят носителите на изкуството в лицето на живущите в Търново и тези, дошли сега в родния си град. От местните сили ние имахме удоволствието да изслушаме чаровното пение на хората от народния хор, под диригенството на г-н Ил. Денев; солото пение на ученичката от девическата гимназия, Стефанова, отличната декламаторка, също ученичка в дев. гимназия, М. Узунова, и отличната и талантлива млада пианистка Мара Д-р Игнатова, ученичка от прогимназията. След тях излезе нашата радост и нашата гордост, артистът от народния театър Г-н К. Кисимов. Той издекламира стих. "Кочо" от Ив. Вазов. Само, който го е слушал, може да има истинска представа за големия, могъщия талант, който тъй дълбоко е заседнал в този наглед тъй скромен и тих човек. Извикан на бис, той издекламира "Луд гидия" от П. П. Славейков. От тъжното, от трагичното, той веднага премина във веселото, в комичното, за да се почувствува още по-силно стихията на неговия талант.

Г-н Ст. Н. Коледаров, познат на цялото В. Търновско гражданство, чете своята статия за "Родният кът", поместена в брой 14 на общ. вестник „Велико Търнсво“. Най-после се яви Г-н Д. Бабев, един от малцината поети-писатели — търновчани. Той прочете своето стихотворение за „Смъртта на Балдуина“, и своя реферат за Йордан Маринополски, литературен критик и голям книжовник, автор на доста ценни литературни трудове, по случай 10 години от смъртта му. Нашият съгражданин, Йордан Маринополски, от скромен учител, чрез упорит книжовен труд се издигна да бъде избранник на гимназиалната колегия във Висшия учебен съвет, а оттук да бъде оставен за член в учебния комитет. Г-н Д. Бабев, който днес е на работа в Министерството на нар. просвета, пом. редактор на сп. „Училищ. преглед, в знак на почит и благодарност към покойния Йорд. Маринополски, твърде уместно е избрал момента, при една такава тържествена среща на търновци да им припомни за делото на големия техен съгражданин, който тъй рано напусна живота и извика заслужена тъга за него. С видима радост напуснахме вечеринката, шепнейки си, че Търново е имало, има и ще има винаги издигнати хора, които да правят чест на родния град, на родната култура и обществена мисъл.

II

Вторият ден от събора започна с архиерейска служба, извършена в църквата "Св. Цар Борис" от Знеполския епископ Софроний. Оттук начело с Негово Преосвещенство множеството се отправи за читалище „Надежда“, което заварихме препълнено с народ. Тук се извърши малък водосвет и епископ Софроний каза хубави думи за старопрестолния град и значението на свикания събор на търновци. След това любопитното множество отправи погледите си към сцената на читалището, на която, като се вдигна завесата, бяха посрещнати с бурни ръкопласкания всички членове от комитета, който уреждаше събора, бюрото на същия, състоящо се от: Никола Димитров, бивш директор на м. гимназия „Св. Кирил“, Вл. Даскалов, зап. полковник и бивш кмет на В. Търново, и Ст. Н. Коледаров, председател на, и г. г. референчиците: Д-р Марин Русен, Стефан Пипев, Никола Станев, Хр. Хинков и Инженер Бояджиев. Председателят на събора, Г-н Никола Димитров, съобщи дневният ред и даде думата на градския кмет, г-н Ганчо Пеев. С цифрови данни той изтъкна днешното стопанско, финансово и културно положение на В. Търновското гражданство и неговата община.

Хвърлената светлина върху положението на града улесни твърде много и слушателите и лекторите на събора да разберат, колко много В. Търново се нуждае от всестранната подкрепа и на Държавата, в лицето на днешната власт, и на самите граждани, където и да са те, да работят за стопанското и културно подигане на родния град. Създаденото настроение от речта на г-на кмета, биде още повече засилено от вдъхновенното слово на неуморния и пламенен наш съгражданин председател на Търговския съюз, г-н Стеф. Пипев. Всяка негова дума будеше възторг и обнадеждваше. В същия дух на историческа правда и културно предимство на В. Търново и окръга му бяха проникнати четиритех реферата, изнесени от г. г. Марин Русев, Никола Станев, Хр. Хинков и инжинер Бояджиев. Всякой един от тях биваше посрещнат и изпращан с бурни ръкопляскания.

Историческата правда за В. Търново не може да бъде заличена от никого. В. Търново е исторически град и страниците на българската история на вечни времена ще разказват, що е било В. Търново през епохите на второто българско царство, през робската епоха, през епохата на нашето възраждане и новосъздаденото III-то българско царство. Когато, по една или друга причина, В. Търновските граждани не ще могат да разказват страниците на историята, останалите неми паметници, от близкото и далечно минало, ще вършат това. Никой не може да принуди да не говорят за себе си: "Царевец", "Трапезица", „Къс-Хисар“, църквите: „Св. 40-мъченици, „св. Петър и Певел“ и „Св. Димитър" и пр. В. Търново в това отношение е неуязвимо. То, със своята географска особеност, със своя природен чар и своето минало, ще остане на вечни времена от Бога благословен град. Тази особеност на Търново винаги се е налагала на своите съвременници, ще се наложи и сега. Свиканият събор имаше именно тази цел. Като подчертае историческите, стопански и културни права на града, да призове своите синове и дъщери, където и да са те, при каквото обществено и материално положение да са, да се явят в услуга на родния си град. В този дух е и приетата резолюция, която е поднесена на всички меродавни лица и места, и която за широка разгласа е поместена в миналия брой на общинския вестник. При всеобщ възторг съборът приключи своя предобеден дневен ред. След изнесена усилена умствена работа, и гости, и граждани имаха нужда от почивка и веселие, каквото не закъсня да се уреди.

Следобед имаше градинско увеселение на Царевец, на което в хижата бе дадена закуска на г. г. гостите и поканените търновци. Както градинското увеселение, така и участвуващите на братската трапеза са преминали твърде задушевно и подчертали за лишен път, че духът на В. Търновци е бодър и че с Божията помощ и общите усилия на всички просветени граждани ще се тика културният и стопански напредък на града. С вяра в бъдещето гостите напуснаха милите родни кътове и стрехи с пожелания в най-близко бъдеще пак да са скъпи и мили гости на родния град.

 

© Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.