След Априлското въстание Райна Попгеоргиева Футекова-Дипчева, известна като Райна Княгиня е заловена от турците и подложена на тежки страдания: бита, изнасилвана и малтретирана многократно, и оставена на хляб и вода повече от месец в Пловдивския затвор. За участието ѝ във въстанието разказва Захари Стоянов в Записки по българските въстания. Райна присъства и в репортажите на Джанюариъс Макгахан. След намесата на европейските дипломати, Райна е освободена и изпратена да учи в Москва.
През месец август 1879 г. българска делегация, начело с Антим І посещава Петербург, за да връчи благодарствен адрес на император Александър ІІ за дарената свобода. Член на българската делегация е епископ Климент (това е писателят Васил Друмев), който произнася трогателна реч. Делегатите посещават и Москва, където епископ Климент предлага на Райна Княгиня да стане учителка във Велико Търново. Там предстояло откриване на Втора девическа гимназия. Първата девическа гимназия била вече открита в София от Марин Дринов. До този момент Райна не е мислила да се връща като учителка в Панагюрище. За това свидетелства нейно писмо до роднини във Варна, с което ги моли да ѝ потърсят учителско място там. 
На 1 септември 1879 г. Райна Княгиня се връща в България с две дипломи – едната за учителка, другата – за повивалня бабка /акушерка/. Тя е една от първите три учителки в новооткритата Девическа гимназия в Търново, заедно с Марийка Ферадова, завършила в Русия и с Тодорка Илиева, завършила в Румъния. Директор на учебното заведение бил митрополит Климент /Васил Друмев/. Гимназията в началото си имала 119 ученички, разделени в три класа. В нея Райна преподавала ботаника, история и ръкоделие. В същото време отговаряла и за пансиона. Тук учителства три години и оставя много мили спомени за себе си у своите ученички. През цялото това време панагюрското училищно настоятелство я моли да се върне в Панагюрище, за да учи техните девойчета...
Няма коментари:
Публикуване на коментар