В ПАМЕТ НА РАДКА, ИВАН И СТЕФАН КОСТОВИ СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, МОЖЕ ДА МЕ ПОДКРЕПИТЕ ТУК

Класното училище във Велико Търново след освобождението

Йордан Кулелиев, из общински вестник "Велико Търново"- 1935г.

Училищата във В. Търново през време на Освободителната война (1877/78) са били затворени. Затварянето е траяло от 25 юни 1877 г. до 1. IX. 1878 год. По нареждане на В. Търновския губернатор, училищното настоятелство и общинският съвет в съвместно заседание, станало на 17 август 1878 год., обсъдили въпроса за откриване на училищата и подреждането им с учителски персонал. Какви бяха нашите първи училища и кои бяха нашите първи учители и учителки след освобождението — през първата учебна година — 1878/79, е важен въпрос, който заслужено е спирал вниманието на изследвачите на училищното дело във В. Търново. Едно такова проучване ние срещаме в първия годишен отчет на търновската държавна мъжка гимназия "Св. Кирил", направено от г-н А. Кулев и отпечатано през 1898 год.
В този отчет на страница 15 четем следното: "От мъжкото главно училище са били открити през учебната 1878—79 само I и II клас, понеже за останалите два класа, не е имало нито достатъчно ученици, нито пък необходимия учителски персонал. В първи клас имало 2 паралелки, а във втория—само една. Учителският персонал се състоял от трима учители.
През учебната 1879—80 год. в кл. мъжко училище се открил и трети клас, при всичко, че училищното настоятелство срещнало големи мъчнотии при уреждането на подходящ учителски персонал. Учениците са били на брой 214, разпределени според класове така: в Iа клас—60 ученика, в Iб клас—60 ученика, в II кл. 67 ученика, в III клас 27. Учителският персонал се състоял от трима учители и една учителка“. Този факт намери своето потвърждение и в юбилейната книга на мъж. гимназия "св. Кирил", издадена през 1931 год. На страница 32 тогавашкият директор на гимназията, Г-н П. Димитров, казва: „Класното училище почва учебна работа само с два класа — I и II, по програма определена в привременния устав на народните училища, утвърден от императорския руски комисар. Учители били: Стефан Стамболов, Ник. Лазаров и Евстати Мартинов. През пролетта на 1878 год. Стамболов напуща училището и на негово място бил назначен П. Цоков. Училището се управлявало от Евстати Мартинов, като главен учител“. През пролетта на 1878 год. училищата са били затворени. Те се откриват на 1. IX. 1878 г.
Поменатите първи наши учители не се съгласяват с това официално твърдение на мъж. гимназия. Покойният Евстати Мартинов, с когото приживе съм имал разговор по този въпрос и за когото писах статия във Велико Търново“, год. V, бр. 24 от 7. IX. 1928 год. твърди, че през учебн. 1878—79 год. класното училище е имало три класа: I, II и III, а не само два класа.
Между другото, той ми разказа следния факт: Аз бях в III клас. Между учениците ми бяха В. Н. Златарски, Янулов, Д-р Ст. Сарафов, В. Василев и др. На излизане от класа имаше нещо като бунт срещу учителя П. Цоков от II-ро класните ученици. Аз питах П. Цоков, що е бунтът, но той не ми каза. Като влязох после при II клас, те ми разказаха, защо са се бунтували“.
А г-н Ник. Лазаров, също един от първите наши учители в класното училище, в писмото си до мен от 30 .XII. 1933 год. ето що пише: Получих писмото Ви от 29-того. Бързам да Ви съобща, че твърдението в годишника на търновската гимназия, че класното училище в Търново през 1878/79 год. е имало само II клас, не е вярно. Тогава училището имаше три класа, а в началото на учебната година беше открит и IV кл., в който бяха записани 3—4 ученици, между които беше и покойният Д-р Сава Иванчов. Аз преподавах на тоя клас няколко дни, по нямане на ученици, на персонал и помещение, тоя клас се закри и учениците отидоха да следват в Габрово.
Вярно е, че училището имаше три класа, както е твърдил покойният Евстати Мартинов и проф. Васил Златарски. Аз преподавах в третия клас аритметика и география. Между моите ученици в третия клас беше Васил Златарски, покойният Д-р Стефан Сарафов и, чини ми се, покойният професор Петър Абрашев. В свидетелството за учителствуването ми в това училище, издадено от училищното настоятелство, което аз Ви изпратих по-рано, е указано какви предмети съм преподавал, а чини ми се, и в кои класове. Ако сте го запазили, може и там да се види. Направете, моля, потребното да се опровергае лъжливото твърдение на годишника.
С поздрав: Н. Лазаров
А ето що казват проф. В. Н. Златарски, Васил Василев и Д-р Г. Джамджиев, тогавашни ученици в III клас.
Професор В. Н. Златарски в своето интервю с г-н Хр. Д. Бръзицов казва): „Бях ученик в Търновската гимназия. Отдавнашно време — Стефан Стамболов ми беше учител по руски език. А по история учител беше Стат Мартинов. Един ден дохожда с една дебела книга и ни чете за падането на Търново. Между учениците бяха Абрашев. (сега професор) Д-р Сарафов (покойник) и др. отсетнешни видни граждани. Много любопитствувахме да знаем отде има тая книга.
— Веднъж — продължава г. Златарски — пристигна от Русия в Търново старият учител още от Ланкастерската метода, Цветко Семерцжиев, и ми донесе историята на Иречек. Бях ученик в III клас (1818 година), (к, м.)
Макар да не разбирах руски, четох историята и срещнах разказите на учителя Стат Мартинов. Весело, голямо откритие. Сетне я занесох в училище, отворихме я под чиновете, и, когато учителят ни четеше от своята дебела "тайнствена" книга, ние следяхме същото в моята книга и ни беше драго.
Знаейки това изявление на г-н професор В. Н. Златарски, аз с писмо до него от 1. II. 1933 г. го помолих, ако обича и има възможност, нека потвърди факта, че през учебната 1878/79 той е бил в трети клас. В отговор на моето писмо г-н професора ми пише следното:
"На писмото Ви от 1 т. м. бързам да Ви отговоря щом въпросът се касае до възстановяването на една истина в историята на учебното дело в нашия град. След сключване на Сан-Стефанския мир Търновската община веднага се погрижи за отварянето на училищата в града. Тогава се откри и класното, тъй наречено още преди освободителнатаовъзстановяването на една истина в историята на учебното дело в нашия град. След сключване на Сан-Стефанския мир Търновската община веднага се погрижи за отварянето на училищата в града. Тогава се откри и класното, тъй наречено още преди освободителнатао Ви от 1 т. м. бързам да Ви отговоря щом въпросът се касае до възстановяването на една истина в историята на учебното дело в нашия град. След сключване на Сан-Стефанския мир Търновската община веднага се погрижи за отварянето на училищата в града. Тогава се откри и класното, тъй наречено още преди освободителната война, училище, което се помещавало в зданието на бившия кожухарски хан, сега развалина. Това класно училище до 1877 год. имаше само четири класа, защото тия, които свършваха четвърти клас, продължаваха средното си образование в Габровската гимназия или пък постъпваха в Петропавловското тогава духовно училище в Лясковския манастир, което бе открито, ако паметта не ме лъже, в 1873/4 год. (Трябва да се провери тая дата).
През 1876/77 учебна година аз бях във II клас, но тая година, ние учениците, не довършихме с изпит, защото през април се почна освободителната война и ни разпуснаха.
След откриването на класното училище подир войната, колкото бяхме останали в Търново ученици от II клас, записаха ни при все това, като ученици вече в III клас.
Класната ни стая беше първата стая от дясно при входа през малката врата до учителската стая. Пред нея имаше градинка на улицата. Преди освобождението в тая стая се помещаваше IV клас, а бившето взаимно училище на даскал Георги (Плоската) пак в същото здание беше преградено с дървена стена на две стаи: половината към катедралата служеше за класна стая на III клас, а в другата — задната половината се помещаваше нешият II клас. Учениците от III клас, за да влязат и излязат в или от своя клас минаваха през нашата класна стая, защото техния клас нямаше врата, която непосредно да излиза в коридора, или по право на чардака. Ние бяхме във III клас само 9 или 10 ученици, имената на които, доколкото си спомням, бяха: Стефан Сарафов, Неделко Марков, Васил Василев, Стойно Николов, Ангел Генчев, Георги Джамджиев, Хараламби Дончев, Петър Абрашев (за късо време) и Васил Златарски. Учители ни бяха: Тодор Н. Шишков (директор) Евстати Мартинов, Никола Лазаров, Стефан Стамболов, Михал Заяков, П. Цоков, другите не помня.
Как се е развило по нататък класното училище не зная, защото още през пролетта на 1879 год. аз получих държавна стипендия и постжпих в Петро-Павловската тогава вече семинария, благодарение на пристояването на покойния и незабравим митрополит търновски Климент (Васил Друмев), който повика един ден майка ми и мене в митрополията (старата на Долна-махала), за да ни съобщи, че за заслугите на баща ми към народа ни българското правителство ми отпуща стипендия (безплатно да следвам в Петро-Павловската семинария) и незабавно, да се приготвя и да замина за Лясковския манастир.
В семинарията аз останах до 1881 год., когато (през м. август) заминах за Петербург (по сетне Петроград, а сега Ленинград), дето постъпих в I класическа гимназия, издържан от по-големия си брат Стефана до свършването на средното си образование.“
На 27 март 1934 година посетих нашият сьгражданин, г-н Васил Василев, бивш касационен съдия, а тогавашен съученик на сегашния професор В. Н. Златарски, който също така потвърди, че през учебната 1878/79 год. е бил в III клас при търновското класно училище и със същата подробност, както г-н професора, възпроизведе своите съученици, учители и класната им стая.
По време на Велчевите тържества в Търново бе и Д-р Г. Джамджиев, с когото, между другото, водих разговор и за ученическите му години във В.Търново. Както тогава, така и с писмото си до мен от б юни т. г. потвърждава факта, че през учебн. 1878/79 той е бил ученик в трети клас.
Смятам изнесеното достатъчно, за да убеди всички ни, че класното училище във В. Търново след освобождението е открито не само с I и II класове, както официално се изнесе от м. гимназия „св. Кирил“, а и с III клас.
 Картичка из колекцията на Павел Енчев
Грета Костова-Бабулкова
Старо Търново

Няма коментари:

БЛАГОДАРЯ ЗА ПОДКРЕПАТА!
Описание Сума
Дарение BGN