четвъртък, 29 март 2018 г.

Първият български книжар- Велчо Джамджията


Из Общински вестник "Велико Търново" от 1935г.
Първият книжар в България е вдъхновителят и организатор на първото по замисъл голямо въстание у нас — Велчо Атанасов Джамджията, дал името си на заверата от 1835 година. Велчо Атанасов е роден през 1778г. във В. Търново. Получил е първоначалното си образование в килийното училище при търновската църква ,Св. Богородица“. 
На 20-та си година той се спречкал с едно турче и бива принуден да избяга в Букурещ, дето успява да завърти добра търговия. Оттам се преместил в гр. Брашов (тогавашна Австрия), дето заловил пак търговия. По него време българската колония в този град била доста многобройна, и градът бил често посещаван от български търговци. Като търговец в Брашов, Велчо посещавал градовете Будапеща, Виена и Липиска /Лайпциг/— обстоятелство, което допринесло за развитието на природната му интелигентност. Той изучил езиците: немски, маджарски /унгарски/ и влашки. Син на събудени родители, той се отличавал със своята особена пъргавина. Честите му пътувания в чужбина обогатили още повече неговите познания, а свободният живот на запад оказал голямо влияние, като развил у него свободолюбиви чувства, които впоследствие закрепнали още повече. Опознал напредъка на Европа, поради своята търговия. Той бил и особено наблюдателен и чувствителен към великите световни събития и отзивчив към човешките нужди, неволи и радости.
През 1825г. той — ръст среден, но пълно и набито тяло, глава обла, украсена с внушителни мустаци, с орлов поглед и бистър ум, левент в разцвета на сила и енергия — се завърнал в родния си град В. Търново, отворил дюкян и продължил търговията си. Тук той търгувал най-вече с джамове и цветни стъкла, чаши, кани и пр., които по онова време много се купували. Има едно друго обстоятелство, което аз искам да подчертая тук. Това е една друга търговия, която започнал Велчо Джамджията, — то е книжарството. Нашите свещеници и калугери, чиито книги били изхабени от дългата им употреба, замолват Велча да им достави нови книги от Русия, с която държава Велчо също имал връзки. Той ги послушал. Писал в Киев и Москва, и за пръв път внася през 1809г. в турската империя църковни книги за нашите църкви и манастири, като складира за дюкяна си известно количество от тия книги. Така той туря началото на първата книжарница в България. Доставката на славянски книги озлобява гръцките владици, които виждали, че техните книги ще бъдат изместени, и затуй Велчо бива жестоко преследван. А това го накарва наскоро да се отдаде и на политическа борба.
Същият Велчо открива и първото българско народностно училище в гр. Търново, като наема една съседна къща и отваря това училище за своите, роднинските и близките по съседство деца. Такива училища е имало вече в някои околни села, но само Велчо Заверажията се решил да създаде такова и в родния си град — сърцето на българщината, и то под очите на властта. Дотогава във В.Търново всички са се учили на гръцка азбука.
Той е бил женен три пъти, имал четири дъщери и един син.


Дюкянът — книжарницата на Велчо Джамджията се намирал на главната тогава и сега търновска улица „Баждарлък".
Велчо е обесен тъкмо пред своя дюкян на разпети петък — 5 април 1835 год. — пазарен ден — на един железен стълб в източния край на Баждарлъка, дето на 5 май ще се освети паметника—обелиск, издигнат от признателното потомство.
Подробности за тоя бележит българин, който е поискал да спечели свободата на родината си със собствени народни сили и е родоначалник на българското книжарско дело, ще се намерят в юбилейните сборници, издадени от В. Търновската община и от Централния комитет за честване стогодишнината на Велчовата завера, съдържащи много документи, също и статии от наши професори, учени, общественици и потомци на самия Велчо. Трябва да отбележа, че книжарницата на Т. Джамджиев, просъществувала дълги години във В. Търново, после пренесена в София, принадлежи на внуци на Велчо Джамджията — първият книжар в България.

Ст. Н. Колендаров

Прочетете още-Паметник "Велчова завера"  По Велчовата завера ВЕЛЧОВАТА ЗАВЕРА
Източник- Общински вестник "Велико Търново" от 1935г.
 Грета Костова- Бабулкова
Старо Търново
Описание Сума
Дарение BGN

Няма коментари:

Публикуване на коментар