 |
| Картина на Васил Горанов |
И пламват въстания. От тук, от сърцето на робинята- Родина се дава първа искра на пожарите, които властта на султаните гаси с реки юнашка кръв.
"Дигнаха се на народна буна търновци. Дубровнишки търговци им донесоха джепане. А ги водеха бан Тодор Балина и Петър Соркочевич. И дойде Синан паша от Цариград. И много погинаха, та Янтра протече червена. Лето от Христа Бога в плоти 1595“.
Минава кървавата вода, отича се, забравя се.
Не се забравя жаждата за свобода! Не се насища с времето и търпеливостта!
Благочестивата вдовица Мара подготвя въстание в 1700 година. Тя е слаба и немощна жена, но е велика майка: изпраща сина си курбан за народното дело.
Пак се пролива река кръв. Синът на вдовицата се завръща. В тъмна доба похлопва на пътната порта:
— Кой?
— Свой! Майко, отвори!
— Защо се върна?
— Пресрещна ни аскер. Половината от момците паднаха, а другата половина... едва успяхме да избягаме...
— Аз не съм раждала син, който да бяга от народните душмани. И ако тачиш майка си, върви умри!
Пак отшумяват кървавите води на Янтра. И пак обхождат улиците на стария град среднощните видения.
Те спират пред вратите на Велчо Джамджията, на Колю Гайтанджи, на Иванаки Врачалията, пред скромната килия на кроткия отец Зотик. И на всички среднощните видения шепнат:
— Елате при нас! Умрете като нас и славата ви ще пребъде във вековете.
— И те умират!
Умират, както умряха храбреците от четата на капитан дядо Никола!
Умират с вяра в бъдещето, защото знаят, че в черквата Св. Четиридесет мъченици, обърната в джамия, има една колона от Иван-Асен.
За тази колона Раковски завива на челото си зелена чалма и облича тежко дервишко джубе. За нея отива, като правоверен мохамеданин, в джамията и докато всички молещи се притискат чела до земята той с жаден поглед пие словата на най-великия син на България.
За славата на тази колона се вдига и х. Ставревата Буна!
Има мъртви камъни, които са по-живи от самия живот!
Тъй живи са камъните на Търново! Те вдъхновяват за борба и за труд. Те карат всички да горят от една едничка любов.
— България.
Абаджията ловко дипли гайтана и тананика:
— Къде си вярна ти любов народна...
Кожухарят тъкми контош за ханъмата на някой паша, а в душата му звучи:
— Тръба ечи — Балкан стене— сам юнак на коня!..
Монахът обхожда села и градища и с молитвен екстаз благовестява:
— С нами Бог, разумейте язици и покоряйте ся, яко с нами Бог.
Тежките каси на х. Минчовци на Селвелиевци, на х. Николиевци и на десятки техни събратя щедро се разтварят за народно училище и народна църква.
Защото борбата е за всички и на всички!
Нейният завършек идва с бурния устрем на Стефан Стамболов, на Пановчето, с победоносните войски на Княз Цертелев. Идва откъм Орлов връх по същия път, по който бяха дошли всадниците на хан Крум.
Може би моите видения из Търново са тъмни и странни. Може би са разкъсани от бързината на мислите и от силата на възторга, с който аз им се любувам. Но за мене тези видения са перли — най-едрите и скъпи перли от огърлицата на България. И знам, че не са мои, че не мога да ги свържа в наниз; и сам да ги дам в дар на родината. Но вярвам дълбоко, че след мен, след всички други като мен, ще дойде оня богопомазан избраник призван да зове с могъщия си глас — невинен, като Мелезанда, и светъл, като Пелеас.
Той ще мине през Велико Търново с царствената походка на Иван-Асеня, с кроткото слово на Евтимия и с пламенното сърце на Велчо Джамджията.
Той ще дойде да завърши истинския лик на старопрестолния град в чаровната светлина на един нов век—новият златен век на Симеона!
*
Наистина, аз не ви разказах нищо ново. И не за да ви уча дойдох при вас, а за да ви поднеса своята голяма, непресторена и проста обич, и заедно с вас да благословя миналото. Да го благословя със скромните, несъвършени и слаби възможности на книжовен труженик, но с възхищението на горд син на България.
Бъди благословена о, колона на Омортага, върху която времето не е заличило мъдростта, че човек умира, но тия, които дойдат след него, трябва да спомнят делата му!
Бъди благословена о, колона на Иван-Асеня — цар на българи и гърци, която ме опива с омайното вино на вярата, че това, което е било, ще се върне по повелята на правдата и справедливостта.
Бъди благословена о, свещена пръст на Света Гора, на Царевец, на Трапезица! Бъди благословена! Защото си била честита по теб да минават стъпките на Свети Теодосий Търновски.
Трижди бъди благословена о, царице на градовете!
"Дигнаха се на народна буна търновци. Дубровнишки търговци им донесоха джепане. А ги водеха бан Тодор Балина и Петър Соркочевич. И дойде Синан паша от Цариград. И много погинаха, та Янтра протече червена. Лето от Христа Бога в плоти 1595“.
Минава кървавата вода, отича се, забравя се.
Не се забравя жаждата за свобода! Не се насища с времето и търпеливостта!
Благочестивата вдовица Мара подготвя въстание в 1700 година. Тя е слаба и немощна жена, но е велика майка: изпраща сина си курбан за народното дело.
Пак се пролива река кръв. Синът на вдовицата се завръща. В тъмна доба похлопва на пътната порта:
— Кой?
— Свой! Майко, отвори!
— Защо се върна?
— Пресрещна ни аскер. Половината от момците паднаха, а другата половина... едва успяхме да избягаме...
— Аз не съм раждала син, който да бяга от народните душмани. И ако тачиш майка си, върви умри!
Пак отшумяват кървавите води на Янтра. И пак обхождат улиците на стария град среднощните видения.
Те спират пред вратите на Велчо Джамджията, на Колю Гайтанджи, на Иванаки Врачалията, пред скромната килия на кроткия отец Зотик. И на всички среднощните видения шепнат:
— Елате при нас! Умрете като нас и славата ви ще пребъде във вековете.
— И те умират!
Умират, както умряха храбреците от четата на капитан дядо Никола!
Умират с вяра в бъдещето, защото знаят, че в черквата Св. Четиридесет мъченици, обърната в джамия, има една колона от Иван-Асен.
За тази колона Раковски завива на челото си зелена чалма и облича тежко дервишко джубе. За нея отива, като правоверен мохамеданин, в джамията и докато всички молещи се притискат чела до земята той с жаден поглед пие словата на най-великия син на България.
За славата на тази колона се вдига и х. Ставревата Буна!
Има мъртви камъни, които са по-живи от самия живот!
Тъй живи са камъните на Търново! Те вдъхновяват за борба и за труд. Те карат всички да горят от една едничка любов.
— България.
Абаджията ловко дипли гайтана и тананика:
— Къде си вярна ти любов народна...
Кожухарят тъкми контош за ханъмата на някой паша, а в душата му звучи:
— Тръба ечи — Балкан стене— сам юнак на коня!..
Монахът обхожда села и градища и с молитвен екстаз благовестява:
— С нами Бог, разумейте язици и покоряйте ся, яко с нами Бог.
Тежките каси на х. Минчовци на Селвелиевци, на х. Николиевци и на десятки техни събратя щедро се разтварят за народно училище и народна църква.
Защото борбата е за всички и на всички!
Нейният завършек идва с бурния устрем на Стефан Стамболов, на Пановчето, с победоносните войски на Княз Цертелев. Идва откъм Орлов връх по същия път, по който бяха дошли всадниците на хан Крум.
Може би моите видения из Търново са тъмни и странни. Може би са разкъсани от бързината на мислите и от силата на възторга, с който аз им се любувам. Но за мене тези видения са перли — най-едрите и скъпи перли от огърлицата на България. И знам, че не са мои, че не мога да ги свържа в наниз; и сам да ги дам в дар на родината. Но вярвам дълбоко, че след мен, след всички други като мен, ще дойде оня богопомазан избраник призван да зове с могъщия си глас — невинен, като Мелезанда, и светъл, като Пелеас.
Той ще мине през Велико Търново с царствената походка на Иван-Асеня, с кроткото слово на Евтимия и с пламенното сърце на Велчо Джамджията.
Той ще дойде да завърши истинския лик на старопрестолния град в чаровната светлина на един нов век—новият златен век на Симеона!
*
Наистина, аз не ви разказах нищо ново. И не за да ви уча дойдох при вас, а за да ви поднеса своята голяма, непресторена и проста обич, и заедно с вас да благословя миналото. Да го благословя със скромните, несъвършени и слаби възможности на книжовен труженик, но с възхищението на горд син на България.
Бъди благословена о, колона на Омортага, върху която времето не е заличило мъдростта, че човек умира, но тия, които дойдат след него, трябва да спомнят делата му!
Бъди благословена о, колона на Иван-Асеня — цар на българи и гърци, която ме опива с омайното вино на вярата, че това, което е било, ще се върне по повелята на правдата и справедливостта.
Бъди благословена о, свещена пръст на Света Гора, на Царевец, на Трапезица! Бъди благословена! Защото си била честита по теб да минават стъпките на Свети Теодосий Търновски.
Трижди бъди благословена о, царице на градовете!
Нека светлее твоят ореол, могъщ и величав, над цялата родина и нека ни дава сили!
Нека струите на твоята Янтра разнасят песента на неземното ти величие!
Нека жълтите минзухари цъфтят, като свещи из твоите лесове, като свещи за всичките ти велики рожби, паднали за блясъка на твоята слава, и които ние, затрупани от сивите делници, забравяме.
Нека пеят славеите ти и чучура на Мармарлия за белите дни, които ще дойдат.
Те ще дойдат о, царице на градовете! Може би ти униваш, може би ти страдаш от тежките нелепици на действителността и от нашето тъпо безразличие. Но ти няма да умреш! Ти не може да умреш. Белите дни ще дойдат в предела на века, който води от сегашното болно време към великото утре, когато всеблагата десница на Промислителя ще се простре над твоето чело, за да сложи още по-светла и още по-блестяща корона!
В. Търново
"Св. 40 мъченици" 1939 г.
Съдържание:
Велико Търново в сянката на вековете
Величието на Асеневци
Откога се е, мила моя майно льо, зора зазорила...
Величавият образ на свети патриарх Евтимий и търновските новомъченици
И пламват въстания...
Те ще дойдат о, царице на градовете! Може би ти униваш, може би ти страдаш от тежките нелепици на действителността и от нашето тъпо безразличие. Но ти няма да умреш! Ти не може да умреш. Белите дни ще дойдат в предела на века, който води от сегашното болно време към великото утре, когато всеблагата десница на Промислителя ще се простре над твоето чело, за да сложи още по-светла и още по-блестяща корона!
В. Търново
"Св. 40 мъченици" 1939 г.
Съдържание:
Велико Търново в сянката на вековете
Величието на Асеневци
Откога се е, мила моя майно льо, зора зазорила...
Величавият образ на свети патриарх Евтимий и търновските новомъченици
И пламват въстания...
Запознайте се с творчеството на забранения от комунистите писател Змей Горянин тук- https://zmeigorjanin.blogspot.com
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ
Няма коментари:
Публикуване на коментар