Св. патриарх Евтимий Търновски - духовник и книжовник

Св. Евтимий, патриарх Търновски е сред най-великите българи и личности от Средновековието, духовник, книжовник и православен светец, най-известният патриарх на България и последният предстоятел на църквата на Второто българско царство. Той е авторитетна фигура в православния свят. Повечето сведения за живота му са от текстове на негови ученици и последователи. Основен сред тях е „Похвално слово за Евтимий“ на Григорий Цамблак. 

Св. Патриарх Евтимий е роден в Търновград от благочестиви и благородни родители, почитани боляри на българския цар. Според някои произхожда от знатния род Цамблаковци. Учи в търновски манастири и приема монашески чин. Привлечен от славата на Св. Теодосий Търновски, около 1350 г. постъпва в Килифаревския манастир, където е  пръв негов помощник и през 1363 г. двамата заминават заедно за Цариград, където скоро след това Св. Теодосий умира. Св. Евтимий последователно постъпва в манастира „Студион“ и лаврата на Свети Атанасий Атонски на Атон. Византийският император Йоан V Палеолог го изпраща на заточение на остров Лемнос, а след освобождаването си се връща в българския Зографски манастир в Атон. Към 1371 г. Св. Евтимий се връща в България и основава манастира „Света Троица“ край Търново. Там поставя основите на Търновската книжовна школа. Той установява правила за правопис и поправил чрез сравнение с гръцки текстове изопачените български църковни книги. Тези коригирани текстове се превръщат в образци за православните църкви в България, Сърбия, Румъния и Русия, използващи църковнославянски език. Привърженик на исихазма, той се бори с ересите и с упадъка на нравите. Евтимий получава известност в целия православен свят и мнозина митрополити и игумени се обръщат към него за тълкувания на богословски и църковни въпроси. Известни са 15 съчинения на патриарх Евтимий – литургични книги, похвални слова, жития и послания. 

Навярно много от трудовете му са били унищожени или все още не са открити. Негови последователи в книжовното дело са Киприан, Григорий Цамблак, Йоасаф Бдински и Константин Костенечки. През пролетта на 1393 г. султан Баязид I стоварва огромна войска пред Търново и го подлага на продължителна обсада. В "Похвално слово за Евтимий" Григорий Цамблак пресъздава най-точно авторитета, който Патриарха има не само сред тогавашните българи, но и сред околните християнски народи: "От добродетелта му се привличаха не само множество люде от българската народност, които той считаше за свой апостолски жребий, но и всички на север ­ до океана, а на запад до Илирик. И само ако го видеха, смятаха това за голяма придобивка; а ако ли пък се удостояваха да го чуят, мислеха това за явно спасение..." 

Истинското величие на последния български патриарх като духовен водач на своя народ се откроява след завладяването на столицата Търново през 1393 г. от турците. Но "както някой доблестен войвода, победен от противниците си, не обръща гръб окончателно, но като събере войските си, извоюва победа", така и Търновският патриарх събира народа в църквата "Св. Петър и Павел" и започва да проповядва българската вяра. Предание разказва, че ръката на палача се вдървила, когато се опитал да посече светия патриарх. 110 видни търновски граждани и боляри са убити, но патриарх Евтимий е помилван и изпратен на заточение в областта Македония.  

Васил Берон пише в своите изследвания: "Като си въобрази само человек, тия злочести минути и като си представи най-жалостното положение, в което се е намирал Патриарх Евтимий и другите му съграждани, космите му настръхват и го хващат студени тръпки, в тия злочести минути жените падали пред нозете на Патриарха Евтимия, слагали долу на земята децата си пред него, целували му ръцете и го називавали свой отец; с тях се присъединявали и много други страдалци, но всуе! Патриарх Евтимий бил принуден да тръгне. Много благополучни се считали оние, които са можли да целунат поне скута на дрехата му, други пък изтръгвали тревата на онова място, дето стоял Негово Блаженство. Патриарх Евтимий едвам можал да се удържи и най-сетне тръгнал,... многобройните жени със злочестите си дечица, що останали тук в Търново, и други присъствующи граждани, приемвали отдалеч, с горчиви сълзи на очи последнето благословение на любимия свой доблестен светий духовен отец. Патриарху Евтимию впрочем се много нажалило и затова Негово блаженство се спрял, жарко съветовал своето духовно стадо, за да постоянствува и да се въздържа в християнската вяра; коленичил на земята, издигнал ръцете си към небето и се горещо молил Богу, за да избави милото му духовно стадо от злочестините, които са го сполетели. Тогава той се изправил и благословил пак за най-последен път своето духовно стадо. В тая тържествена минута чули се много гласове, които са громко викали: „Ваше блаженство! Доблестний наш архипастирю, като тръгваш, на кого ни оставяш?“ Патриарх Евтимий с умилен глас едвам можал със сълзи на очи да им отговори: „Оставям ви под покровителството на Светая неразделна Троица и нине, и присно, и во веки веков, амин!“ Гръмогласни викове изведнъж се чули, които повтаряли последнето слово на любимия си духовен патриарх и викали Амин!... Турците, що водели Негово блаженство, изтръгнали го из ръцете на духовното му стадо и го накарали да върви напред! Злочестият патриарх Евтимий се покорил, взел си тояжката и Евангелието, що носел със себе си, единственото му съкровище, и като се обърнал, за да види за последен път някогаж толкова славния град Търново, с горчиви сълзи на очи извикал: „Прощавайте, мили останки от славния тоя град! Прощавай, река Янтра и всички мили околности!“ Турците го бутнали и той пак дошъл в себе си, и тръгнал... За жалост -завсякога!
Турците го завели, както и по-горе се упомена, в Македония, дето и вероятно е проживял всичките дни на живота си..."
Зарите на Евтимиевото дело продължават да сияят над съседни и по-далечни страни и след неговата смърт. "За Русия Търновската книжовна школа изиграва колосална роля в продължение на три века", пише по този повод известния руски учен акад. Дмитрий Лихачов.   
От това време Търновската патриаршия престава да съществува, българската църква губи независимостта си и е подчинена от Константинополската патриаршия. Патриарх Евтимий е канонизиран за светец и паметта му се почита в един и същи ден с паметта на свети Евтимий Велики. 

Прочетете още- Малко известни факти за гроба на св. Патриарх Евтимий

Може да прочетете онлайн или да изтеглите в pdf една ценна книга „Съчинения на Българския патриарх Евтимий (1375-1393)” от Емил Калужняцки Kałužniacki, E. Werke des Patriarchen von Bulgarien Euthymius, Wien, 1901 - оригинален среднобългарски текст 

Похвално слово за Патриарх Евтимий от Григорий Цамблак

 

ТЪРНОВСКИТЕ СВЕТЦИ И ТЕХНИТЕ МОЩИ 

 

 

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ