Из книгата на д-р Петър Аладжов "Върховен комисар. Един живот в служба на стопанството. СПОМЕНИ"
След като завърших Търговската гимназия в Търново, аз бях вече полуориентиран към финансовите и икономическите науки. Все пак не бях съвсем наясно със себе си дали да се захвана с банкова дейност. Тогава се яви един благоприятен случай, който тласна моята съдба в определена посока. В Търновския клон на Българска търговска банка беше открито място за волонтиер-практикант (т. е. стажант). И аз постъпих там. В продължение на няколко месеца се посветих на усърдна работа в банката: желаех бързо да изуча вътрешната банкова техника; възползвах се от дадената ми възможност да се запозная с почти всички дейности - влогове, кредити, дисконт, счетоводство, информация, кореспонденция, доклади, анализи и особено с реда за преценяване на клиенти, искащи кредити. Така благодарение на стажа в банката аз се убедих, че именно банкерството трябва да стане моята бъдеща професия и в тази област трябва да градя кариера. Оттук съвсем естествено стигнах до решението да следвам финанси в чужбина. Понякога си мисля дали усетът ми към парите, способността ми да боравя с тях не се появи още в детските години. Помня, бях ученик в основното училище „Митрополит Панарет“, което беше в непосредствена близост с църквата „Св. св. Константин и Елена“. Тя беше и нашата семейна църква - родителите ми бяха доста религиозни и ние спазвахме всички пости, посещавахме редовно богослужбите - неделните и особено на големите празници. Понякога се отбивах там след училище. Църквата излъчваше някакъв особен уют с образите от иконите, със сиянието на свещите, с миризмата на тамян. Гледах в захлас библейските сцени по стените и те предизвикваха у мен необясними чувства. Един ден поп Лефтер, който беше и нашият училищен свещеник, ми възложи (всъщност и до днес не мога да разбера защо той избра тъкмо мен измежду 200 ученици) лека служба в негова помощ. В преддверието на църквата имаше масичка и стол. Той ме сложи да седна там и да записвам имената, които трябваше да бъдат споменати при литургията и молитвите. Водех два списъка: един с имената на живите, които се споменаваха за здраве и благословение; и друг с имената на починалите, споменавани за упокоение. Дребната такса от 10-20 стотинки събирах в метална кутия, която предавах на поп Лефтер. Малка част от събраната сума попът отделяше за мен. Беше ми приятно да върша тази работа, приятно ми беше и когато получавах възнаграждението за старанията си. Чувствах се много горд, че бях вече „голям“ - защото тогава, на моите 10 години, аз ходех „на работа“ и получавах „заплата“ за разлика от съучениците си.
Моя следващ практически опит с финанси, касови операции, баланс, отчитане И Т. Н. добих като касиер В продължение наняколко години на Юношеския туристически СЪЮЗ (ЮТС) „Царевец“. А още незавършил гимназия, бях избран от годишния конгрес на ЮТС за касиер на Централното настоятелство. По препоръка на моите учители давах също уроци на слаби и изостанали ученици по счетоводство, математика и търговско смятане. Окончателното ми решение обаче да се посветя на икономическите и финансовите науки, и по-специално на банковото дело, дойде след една, така да се каже, житейска проба -исках да проверя дали действително моите очаквания биха били задоволени от ежедневната работа в банката. Първия опит в това отношение направих в Българска народна банка, но там се сблъсках с бюрократичния закостенял вътрешен ред. Малко по-късно се яви благоприятният за мен случай в Търновския клон на Българска търговска банка, който изигра фактически ролята на тази житейска проба.
Прочетете още: МОИТЕ ПРЕДЦИ, ПЪРВИ СПОМЕНИ, НАШИТЕ СЪСЕДИ
ИЗПРАЩАНЕТО НА ВОЙНИЦИТЕ,
ЮНОШЕСКИ ТУРИСТИЧЕСКИ СЪЮЗ,
СЪДБОВЕН ИЗБОР
Няма коментари:
Публикуване на коментар