Из книгата на д-р Петър Аладжов "Върховен комисар. Един живот в служба на стопанството. СПОМЕНИ"
Още като прогимназиални ученици (11- до 14-годишна възраст) мечтата ни беше по-скоро да ни приемат в Юношеския туристически съюз, за да можем да ходим по излети и забави. Търновският клон на ЮТС „Царевец“ беше наремето един от големите и представляваше солидна и здрава организация. Неговите членове правеха силно впечатление на гражданството, когато се завръщаха от излет и в стройни редици с цветя в ръце минаваха през града. Туризмът във Велико Търново бе много популярен. Той бе добре организиран в три групи:
- Български туристически съюз „Трапезица“;
- Юношески туристически съюз „Царевец“;
- Туристическа група от малки ученици „Четник“.
„Трапезица“ бе солидно и богато дружество, което построи на хълма Царевец модерна и солидна хижа с голям салон за конференции и забавления, с канцеларии и спални. Ние, младите туристи, получавахме салона за т. нар. туристическа забава, на която имаше хора и забавни номера. Често имахме инциденти с млади хора, които току-що бяха завършили, но ние не ги желаехме в нашата среда, тъй като ги смятахме вече за „стари“. Единственият сериозен недостатък на хижата бе, че нямаше снабдяване с вода. Водата за пиене се носеше от града в бутилки или бъчви, а за поливане и миене ползвахме големия метален резервоар, в който се събираше дъждовната вода от целия покрив. Постоянен пазач на хижата бе руснакът Павел - дисциплиниран и стегнат човек, който с голяма любов се посвети на поддържането и разхубавяването ѝ. Създаде се и ресторант-градина, който търновци използваха за отмора. В крак с модата на времето изникна и дансинг, така че всяка вечер имаше музика и танци. В хижата приемахме и чуждестранни групи, предимно от млади туристи, които пренощуваха безплатно. Проблемът беше, когато почваше сутрешното миене или обливане след връщане от излет. Тогава Павел с жални очи наблюдаваше как се стопанисва неговият ценен запас от вода. В това отношение най-енергични консуматори на вода бяха нашите гости от германския туристически съюз. Двата младежки туристически съюза -нашият ЮТС и германският „Вандерфьогел“, бяха в много близки връзки. Често те си разменяха малки групи от по 5-6 туристи с планово или често безпланово посещение. До едно голямо посещение на български млади туристи се стигна, когато се организира екскурзия до Силезия и обратно.
Юношеският туристически съюз спаси хиляди млади хора от попълзновенията на партиите и специално на комунистите, които с всички средства се мъчеха да спечелят младежта. ЮТС бе неутрална, другарска и морално чиста организация. Тук израснаха и получиха своята закалка мнозина от високоинтелигентната прослойка на българските политици и държавници: Никола Минков, Иван Батенбергски, Лазар Попов, Петко Петканчин, Васил Радев, братя Клечкови и стотици други. Всички те по-късно станаха жертва на комунистическите репресии, именно защото бяха от високата класа на интелигентните, моралните и трудолюбивите. Случайността запази твърде малко от тях. На погиналите - дълбок поклон и вечна почит!
- Български туристически съюз „Трапезица“;
- Юношески туристически съюз „Царевец“;
- Туристическа група от малки ученици „Четник“.
„Трапезица“ бе солидно и богато дружество, което построи на хълма Царевец модерна и солидна хижа с голям салон за конференции и забавления, с канцеларии и спални. Ние, младите туристи, получавахме салона за т. нар. туристическа забава, на която имаше хора и забавни номера. Често имахме инциденти с млади хора, които току-що бяха завършили, но ние не ги желаехме в нашата среда, тъй като ги смятахме вече за „стари“. Единственият сериозен недостатък на хижата бе, че нямаше снабдяване с вода. Водата за пиене се носеше от града в бутилки или бъчви, а за поливане и миене ползвахме големия метален резервоар, в който се събираше дъждовната вода от целия покрив. Постоянен пазач на хижата бе руснакът Павел - дисциплиниран и стегнат човек, който с голяма любов се посвети на поддържането и разхубавяването ѝ. Създаде се и ресторант-градина, който търновци използваха за отмора. В крак с модата на времето изникна и дансинг, така че всяка вечер имаше музика и танци. В хижата приемахме и чуждестранни групи, предимно от млади туристи, които пренощуваха безплатно. Проблемът беше, когато почваше сутрешното миене или обливане след връщане от излет. Тогава Павел с жални очи наблюдаваше как се стопанисва неговият ценен запас от вода. В това отношение най-енергични консуматори на вода бяха нашите гости от германския туристически съюз. Двата младежки туристически съюза -нашият ЮТС и германският „Вандерфьогел“, бяха в много близки връзки. Често те си разменяха малки групи от по 5-6 туристи с планово или често безпланово посещение. До едно голямо посещение на български млади туристи се стигна, когато се организира екскурзия до Силезия и обратно.
Юношеският туристически съюз спаси хиляди млади хора от попълзновенията на партиите и специално на комунистите, които с всички средства се мъчеха да спечелят младежта. ЮТС бе неутрална, другарска и морално чиста организация. Тук израснаха и получиха своята закалка мнозина от високоинтелигентната прослойка на българските политици и държавници: Никола Минков, Иван Батенбергски, Лазар Попов, Петко Петканчин, Васил Радев, братя Клечкови и стотици други. Всички те по-късно станаха жертва на комунистическите репресии, именно защото бяха от високата класа на интелигентните, моралните и трудолюбивите. Случайността запази твърде малко от тях. На погиналите - дълбок поклон и вечна почит!
 | |||||
Хижа ”Трапезица, източна страна.
Държавна агенция ”Архиви” |
Прочетете още: МОИТЕ ПРЕДЦИ, ПЪРВИ СПОМЕНИ, НАШИТЕ СЪСЕДИ, ИЗПРАЩАНЕТО НА ВОЙНИЦИТЕ, СЪДБОВЕН ИЗБОР
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ
Няма коментари:
Публикуване на коментар