понеделник, 23 юли 2018 г.

По главната улица

ИЗ СПОМЕНИ НА ТОДОР ЯНКОВ (1939год.)
Извивайки надясно, ние съглеждаме съединеното вече с града село—предградие Марно поле, посред което живописно се издига камбанарията на църквата „Св. Марина" и, хвърляйки поглед към осеяното с летни къщи Мармарлийско възвишение, завиваме и тръгваме по главната улица... А филмът бързо и непрестанно се развива — декорите всеки миг се сменяват. Ето градската градина, между нови, красиви здания, в реда на които изпъква приличната сграда на девическата гимназия, отдето се открива правият, като линия, булевард „Макензен", застроен със съвсем приличащи едно на друго двуетажни здания с магазини и непременно висящи над тях железни балкони. Булевардът и цялото негово разноименно предълго продължение е застлано с каменни блокчета, а тротоарите — с циментови плочки, при извънредна чистота и редност. Върху височината над булеварда и по нейните стръмнини амфитеатрално се групират във веселяща окото пъстрота нови сгради, над които, всред раззеленили се дървеса, изпъкват зданията на Държавната болница. Погледът неуморно се плъзга по шарената декора и за миг спира върху изпъкващото насреща възвишение, отрупано с къщи—Вароша, или „Варуша", на търновско наречие, това е кварталът „Св. Атанас", от който започва този на „Св. Никола", с живописно издигащите се камбанарии на тия църкви. Картинният изглед става още по-красив в потока на мекото априлско слънце. При паметника, въздигнат за спомен на избесените в турско време въстаници, отново завиваме в източна посока, отивайки все по главната улица, която ту се губи в завои, ту отново се явява. Тя е единствената удобно проходима улица в града. На лично място, от двете ѝ страни, зеят отверстията на тесни и стръмни улички, някои от които имат стълбички, стремително отиващи към дълбочината им. Всяка една от тях е колкото живописна, толкова и оригинална със своите тясно притиснати една до друга от твърде странна архитектура къщи — всякакъв вид еркери и най-възможни издадености, доходещи до смели и дори смешни ухитрявания за използуване на лошото и неудобно за строеж място. Но все пак то е използувано, при опасни завои, а нейде и при ходове под самите къщи. Над някои от тия чудни, прилични на сухи кладенци улички, се грамадят постройки, в хаоса на които окото напразно дири смисъла на жилища с относителни поне удобства. Но при все това, в тия жилища са отхранени ред поколения, които са дали видни лица на България. Знайните, например, и заслужили на отечеството генерали Муткуров и Ив. Фичев са отрасли в една от тесните, стръмни и тъмни улички — „Фичевото сокаче".
Снимка из колекцията на Иван Панайотов
 
Грета Костова- Бабулкова  
Старо Търново
Ако оценявате труда ми и желаете да направите дарение, благодаря Ви!
Описание Сума
Дарение BGN

Няма коментари:

Публикуване на коментар