Църквата "Св. Марина"

Мястото където се намира храма “Св. Марина” се нарича “Марно/Марино поле” и някога е била махала “Маринопол”, с около 150 къщи и 400 жители, занимаващи се със земеделие и лозарство. Тази махала е била отдалечена от града и до 1911 г. е представлявала отделна енорийска единица. От 1927 г. селището е присъединено към гр. В. Търново като квартал. През 1945 г. квартала е преименуван на “Толбухин”, тъй като тук е била главната квартира на прославения маршал.

Когато се разраснало селището “Марино поле”, се явила нужда от Божий дом. Тогава местният жител Дядо Колю Маминото, отделя една част от собствената си градина за да се построи черква на махалата.

"Същиятъ храмъ се разшири презъ 1931 г. при царуването на Н.В. Царь Борисъ III и съпругата му Н. В. Царица Иоанна, светителствуването на Н. В. Митропол. Филипа: при свещенодействието на свещ. Георги Колевъ и настоят.: Стефанъ Ив. Челебиковъ, Никола С. Габровски, Атанасъ Чуховъ и Ставри Тихоновъ съ материялното иждивение на благочестивите енорияши. Аминъ. М. Преприем. Грозю Е. Цаневъ с. Джуровци тревненско. гр. В. Търново 6-ти ноемврий 1931 г.”
Наложило се да се построи нова камбанария и строителството започнало веднага. Друга мраморна плоча ни съобщава: “Тая камбанария се издигна при свещенодействието на прот. Георги Колев и цър. н-ли Петър Милков, Никола Ст. Габровски, Ставри Тихимов, Денко Ив. Хаджиев и Янаки Савов през 1934 г.” 

През 1940 г. целият храм е изографисан в старобългарски стил, от прочутия руски майстор художник- иконограф Николай Ростовцев със средства събрани от християните. При разширяването на храма, живите иконостасни икони са изработени от Атанас Велев от В. Търново. Има малки икони от тревненски майстори, без надпис за майстора и годината на изработка. Най-старата икона е на “Св. Богородица” с гръцки надпис от 1870 г.
Иконостасът е с размери: 5.50м. – дължина и височина с кръста 5м., като се предполага, че е изработен при изграждането на църквата през 1850 г. от майстори от тревненския край, от където е и майстора на храма. Резбата е цялостна, изпъкнала, релефна, ажурна, изпълнена на орехово дърво в стила на тревненската школа. Владиковият трон и четирите по-малки иконостаса поставени до четирите колони, са от по-ново време без резба и нямат такава художествена стойност, както на главния иконостас. Ползваните утвари: Св. Чаша, Дискуси, Св. Потир, Кръст, Купел, Бакрачета и др.от XVIII-XIX в. са със съответните надписи поменания.
Книгите са от различни периоди и места, като: славяно-румънски от 1698г., старопечатни книги от 1847, 1848, 1864г., също и печатани от Московската синодална печатница от 1876г. и много други. Автор: Виталий Чеботар

 Една забележителна беседа на Преображенския монах Пимен, изнесена в църквата "Св. Марина" през 1945 г.. Озаглавена е "БЕСЕДА ЗА БОЖИЕТО ЧОВЕКОЛЮБИЕ"
Изключително интересна беседа за неизказаното Божието човеколюбие и неизчерпаемото милосърдие на Пресвета Богородица. Монахът говори за признаците на последните времена и за преминаването на човека в задгробния живот.

Къщата на х. Николи на Марино поле с част от църквата ”Св. Марина”, съборена при земетресението през 1913 г.
Снимка на Регионална библиотека ”П. Р. Славейков”, Велико Търново

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ