Подновяване на града

ИЗ СПОМЕНИ НА ТОДОР ЯНКОВ (1939год.)

За голямо съжаление, търновци полагат големи усилия да подновят града си. На мястото на старите и оригинални къщи, много от които, сами или в съчетание с околните, представляват интересни гледки, биват заменявани с нови от доволно безвкусна архитектура. Сградите, например, в споменатия вече булевард „Макензен"/ул."Независимост"/, имат една отегчаваща еднообразност. През последно обаче време възникват постройки с по-красива и привлекателна вънкашност. Наистина, новите постройки са много по-удобни от старите. Тая любов към балконите е тъй общообхващаща, че балкони висят дори и в най-тесните и затънтени улици и улички, където те нямат решително никакво значение, поради липса на изглед. При това, ще отбележим още една, свойствена на Търново, характерност: рядко има в града нова или стара къща без тъй наречената „тъмна стая". И всъщност „тъмните стаи" са тъмни и в повечето случаи служат един вид за килери. Като се отклонявам от задачата си и отбелязвам всичко това, правя го, като търновец, чистосърдечно и от доброжелателство. Нашият град е един вид „град-музей", от който много чужденци са се възхищавали и са го описвали — ето защо той трябва да запази своята оригиналност и типичност. Подновявайки се, новите сгради трябва да имат, въпреки своята масивност и удобства, стария свой вънкашен изглед, за да привлича. С една дума градът трябва да си остане и за в бъдеще „един уникум в Европа", както казва Иречек. От това ще спечелят търновци, тъй като винаги ще има наши и вънкашни посетители, което е и от икономически съображения практично и изгодно. Въпреки гореизброените недостатъци, все пак В. Търново е един прославен със своята история и романтика град. Не напразно Молтке го нарича още преди повече от 80 години „най-романтичният град", който е видял. И за да запазим неговата особеност и чар, можем да вземем пример от европейците които по вкус и разумение ни превъзхождат. Те ревниво пазят своите старини и стари градове. Общинските управи в градове като Нюренберг, Прага и др. имащи стари и интересни градски части, не допущат модернизирането им, като при поправки и преустроявания се запазват старите им архитектурни форми и изгледи. Свободен и съвременен строеж се допуща в новите им квартали. Такива градове, или части от тях, са един вид градове-музеи, какъвто би трябвало да остане и Търново в старите свои части. Добре разбран, този обичай е вече въведен в някои градове — Трявна, Дряново, Тетевен и др. — в които има стари и интересни къщи.

Желателно би било да бъдат запазени в Търново някои от по-интересните къщи. Например къщата на Стоянчеви (на „Казанджийския площад“), къщата на Константинови (в махалата „Св. Никола"), Сарафовата (под „Св. Константин“) и др. Не трябва да се повтори грешката на един от търновските кметове, който в своето голямо усърдие за благоустрояването на града, събори една от най-големите исторически ценности: главния портал на Царевец. — Препоръчително е в случая да се прочете статията на художника Н. Танев „Из нашата земя“ въ в. „Днес“ от 15 февр. 1938 г., както и тая от Д. Николов: „Романтичното в нашите градове умира“, „Дневник“ от 13 август 1937 г. ➡ Продължение

Снимка из колекцията на Иван Панайотов

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ