Паметникът на обесените

В Пътеводителя на В. Търново от 1907г. пише: "При началото на града, под „Паметника“, беше градското бунище (боклук), което заемаше пространството от „Горните“ до „Долните порти“ (тъй се наричаха западните входове на града). Върху това бунище биваха посичани осъдените на смърт разбойници, а над него, надясно от пътя, там, гдето сега се издига Паметника, в последните години на турското владичествуване се поставяха „дараджите“ за бесене на въстаналите за свободата на народа си българи. " През 1867г. на това място били избесени заловените в битката при село Върбовка четници на Филип Тотю. През 1876г. тук били обесени и осъдените на смърт участници в Априлското въстание в Първи търновски революционен окръг. На четирите страни има възпоминателни надписи.
Текст на лицевата страна: „Въ памятъ на погиналите за българската свобода поборницы. Въздигнат отъ признателното поколение, 1883 година от Р. ХР.”
Текстове от другите три страни са с имената на обесените въстаници: „Обесени на 28 май 1876г. Иван Пановчето Семерджиев отъ Търново – апостолъ – революционер. Войвода на Гор. Оряховската дружина – Бачо Киро Петров отъ Бела Черкова – учител – пропагандистъ, войвода на Белочерк. въстаническа чета.”
„Обесени на 4 юни 1876г. – Кънчу Йовевъ отъ Бичкината, Петъръ Петровъ, Станю Петковъ, Петъръ Тодоровъ от Тодоровци, Гаврилъ Велковъ, Станю Тодоровъ, Рачо Генчов от Кръковци – въстаник от източната Габровска въстаническа дружина.”
„Обесените на 15-и юни 1876г. Цанко Хр. Дюстабанов отъ Габрово – войвода на западната Габровска дружина, Якимъ Цанковъ от Габрово председателъ на Габровскиия частенъ революционен комитетъ, попъ Иванчо, попъ Петков отъ Габрово заклел габровските въстаници.”
Осъдените обикновено са закарвани поотделно от Търновския затвор до бесилката с каруца. На другия ден след обесването е разпореждано телата да бъдат погребани на бунището над тогавашния квартал „Варуша”. Но под предлог да не вампирясат (от което турците като фанатици много се страхували) е позволявано да бъде извършено опело в храм „Св. Атанасий” (сега храм „Св. Св. Кирил и Методии”). На мястото на тогавашното бунище, където са погребвани поборниците за българска свобода сега е издигнат Поборнически паметник. По-късно след Освобождението някои от останките са извадени и препогребани по родните места на революционерите.
Идеята за изграждане на Паметника на обесените се заражда в първите години след Освобождението. За това допринася активната дейност на търновската общественичка Евгения Кисимова (дъщеря на общественика хаджи Георги Кисимов и сестра на общественика Пандели Кисимов). По нейна инициатива и чрез ръководеното от нея дружество "Милосърдие", се събират средства за издигане на паметник на мястото на обесените през 1876г. С парични помощи от общината и от гражданите на Търново паметникът е изграден по проект на италианския архитект Джовани Мусути (проектант и на Стамболов мост), който по това време е на служба в общината. Паметникът е изработен от от бял арбанашки камък и има формата на четиристенна пирамида, издигаща се над няколко реда каменни стъпала. Отгоре завършва с каменен кръст. Паметникът на обесените е открит тържествено на 25 юни 1884г. Първоначално паметникът е имал ограда от ковано желязо. 

Източници: Пътеводител на В. Търново от 1907г. http://strannik.bg

 

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ