Стефан и Панайот Белчеви са родени във Велико Търново
в многолюдното семейство на неграмотни еснафи, които правят всичко
възможно да дадат на синовете си сравнително добро за времето си
образование при най - известните тогава учители Никола Златарски, Петко
Славейков и Никола Михайловски. Тези учители освен знанията си им
предават и голямото си преклонение към просветата и образованието.
Полученият в наследство респект двамата братя материализират в края на
живота си чрез направените дарения в полза именно на образованието. Заедно с баща си те създават дружество за изработване на медни изделия и
търговия с тях. Постепенно дружеството разширява доста дейността си.
През 1877 г. Стефан Белчев започва да се занимава самостоятелно с
манифактурна търговия, а брат му Панайот и баща им продължават в
съдружие бакърджийството.
Признателното гражданство на Велико Търново ще запомни братя Белчеви най-вече с даренията, направени от тях в полза на родния град:”...Подписаният Стефан Минчев Белчев, като се въодушевявам от идеята да бъда полезен на моите съграждани и сънародници, по мое желание, непринуден от никого, след зряло обсъждане, завещавам след смъртта си, всичкия си движим и недвижим имот по следния начин: ... всичкият ми капитал да се внесе на хранение в Българска народна банка във фонд на име “Мариола и Стефан Белчеви”. Когато сумата достигне 200 000 лв. златни, Стефан Белчев желае 100 000 лв. от тях да се употребят за построяването на едно първоначално общинско училище във Велико Търново, което да носи името “Мариола и Стефан Белчеви”. Останалите 100 000 лв. да останат във фонда в банката, като лихвите му ще се изплащат на Търновската градска община за поддържане на първоначалните училища в града. Съпругата му, Мариола Белчева също дарява за благотворителни цели различни суми на читалище “Надежда”, на благотворително дружество “Радост”, Стопанското училище, ученически трапезарии, църквите “Св. Никола” и “Св. Атанас” и др.
По - малкият брат, Панайот Белчев също образува семеен дарителски фонд “Марийка и Панайот Белчеви” , чрез който завещава 20 000 лв. златни на читалище “Надежда”, 5 000 лв. златни на стопанското училище “Трудолюбие”, 2 000 лв. на ученическата трапезария при Търновската мъжка гимназия и 500 лв. на дружество “Св. Иван Милостивий”. И двамата братя Белчеви умират през 1910г., като чрез своите завещания не само обезсмъртяват имената си , но и осъществяват най - горещото желание на своя живот - да бъдат полезни на народа си. Това желание Стефан Белчев лично изразява в края на завещанието си: “...Моля моите съграждани да приемат скромното ми благотворително пожертвование като акт на голямата ми любов към града, в който съм се родил, живял и желая да бъда погребан. Горещото желание през целия ми живот е било да мога със скромните средства, с които разполагам да бъда полезен на народа си в просветно отношение и да изплатя дълга си към народното училище за полученото на младини от него. От дълбочините на мрачния гроб, моля моите съграждани да не ме забравят”.
ЮЛИЯ ДЕНЧЕВА - гл. експерт ТЕРИТОРИАЛЕН ДЪРЖАВЕН АРХИВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО http://bg.theoldcapital.eu
Признателното гражданство на Велико Търново ще запомни братя Белчеви най-вече с даренията, направени от тях в полза на родния град:”...Подписаният Стефан Минчев Белчев, като се въодушевявам от идеята да бъда полезен на моите съграждани и сънародници, по мое желание, непринуден от никого, след зряло обсъждане, завещавам след смъртта си, всичкия си движим и недвижим имот по следния начин: ... всичкият ми капитал да се внесе на хранение в Българска народна банка във фонд на име “Мариола и Стефан Белчеви”. Когато сумата достигне 200 000 лв. златни, Стефан Белчев желае 100 000 лв. от тях да се употребят за построяването на едно първоначално общинско училище във Велико Търново, което да носи името “Мариола и Стефан Белчеви”. Останалите 100 000 лв. да останат във фонда в банката, като лихвите му ще се изплащат на Търновската градска община за поддържане на първоначалните училища в града. Съпругата му, Мариола Белчева също дарява за благотворителни цели различни суми на читалище “Надежда”, на благотворително дружество “Радост”, Стопанското училище, ученически трапезарии, църквите “Св. Никола” и “Св. Атанас” и др.
По - малкият брат, Панайот Белчев също образува семеен дарителски фонд “Марийка и Панайот Белчеви” , чрез който завещава 20 000 лв. златни на читалище “Надежда”, 5 000 лв. златни на стопанското училище “Трудолюбие”, 2 000 лв. на ученическата трапезария при Търновската мъжка гимназия и 500 лв. на дружество “Св. Иван Милостивий”. И двамата братя Белчеви умират през 1910г., като чрез своите завещания не само обезсмъртяват имената си , но и осъществяват най - горещото желание на своя живот - да бъдат полезни на народа си. Това желание Стефан Белчев лично изразява в края на завещанието си: “...Моля моите съграждани да приемат скромното ми благотворително пожертвование като акт на голямата ми любов към града, в който съм се родил, живял и желая да бъда погребан. Горещото желание през целия ми живот е било да мога със скромните средства, с които разполагам да бъда полезен на народа си в просветно отношение и да изплатя дълга си към народното училище за полученото на младини от него. От дълбочините на мрачния гроб, моля моите съграждани да не ме забравят”.
ЮЛИЯ ДЕНЧЕВА - гл. експерт ТЕРИТОРИАЛЕН ДЪРЖАВЕН АРХИВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО http://bg.theoldcapital.eu
Няма коментари:
Публикуване на коментар