В ПАМЕТ НА РАДКА, ИВАН И СТЕФАН КОСТОВИ share buttonYouTube channel- Veliko Tarnovo СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, ПРЕПОРЪЧАЙТЕ ГО!

Старата църква „Св. св. Константин и Елена“

 Из книгата на Йордан Кулелиев-1942г.
Старата църква „Св. св. Константин и Елена“ се е намирала югоизточно от сегашната, в двора на Търговската гимназия. Кога е съборена тази вековна светиня, нямаме положителни сведения. От запазените църковни регистри научаваме, че в нея се е служило и са се извършвали разни християнски треби: кръщаване, венчаване, опяване на покойници и пр. до освещаването на новопостроената църква, което се извършило на 7. X. 1873 година. Последната служба в старата църква е била на 5 октомврий, в който ден са кръстили две деца: едно момче и едно момиче. След това е преустановено служенето в старата църква. Безспорно, новата църква е получила за своята украса и нужди разни дарения, но все пак голяма част от инвентаря на старата църква е преминал и в новата. След отнемането ѝ на всички важни и ценни принадлежности, последвало и събарянето ѝ. Кога е извършено разрушаването ѝ, за да се разшири двора на училището и църквата, не ни е известно. А следвало е да се отбележи в църковната кондика последните дни на старата светиня, която векове е сгрявала душите и сърцата на вероющите наши махаляни. Нещо повече, трябвало е да бъде фотографирана, преди събарянето ѝ, за да остане за спомен на бъдните поколения. Ако днес бихме разполагали с подобна фотография, колко би ни услужила при определяне нейния външен вид и архитектура. Наистина, имаме още живи хора, които я помнят, които са се черкували в нея, палили са своите свещици, отправили горещи молитви към Бога, към Иисуса Христа, Св. Богородица и разните светии, но колко бледи са спомените им за същността на самата църква, спомени, запазени случайно в съзнанието им. Но все пак, при липса на автентични сведения, от техните спомени узнаваме, че старата ни църква е била по малка от сегашната. Била е еднокорабна и без купол, без камбанария и без притвор. От двора на църквата, по няколко стъпала, се е влизало в самата църква (наоса). Входната врата е била откъм западната част. Пред входа е имало дърво (салкъм), на което е било окачено клепалото на църквата. Понеже ние приемаме, че църквата води началото си от второто българско царство и то като параклис, ще приемем и установените научни истини за тези църкви, водещи началото си от тази епоха. Така, г-н И. Мавродинов твърди, че без притвори първоначално са строени църквите № 17 и 18 на Трапезица, а после им е прибавен притвора. Без притвор е църквата „Св. Георги“ в местността „Кайлъка“ в Плевен; параклисът в Мадарската крепост; параклисът „Св. Димитър“ в с. Слокощица (Кюстендилско), малкият параклис въ с. Беренде (Царибродско), издигнат по желание на цар Ив. Асен II, в който параклис е имало запазен изографисан образът му. Също и църквата „Св. Иван Предтеча“ в Станимъка, малка еднокорабна църква без притвор. Без притвор е и църквата „Св. Константин и Елена“ в Охрид, която е от XIII — XIV век, според проф. Б. Филов. Църквата „Св. Иван Богослов“, също в Охрид, "Св. Иван" в Месемврия, църквата на Земенския монастир и пр.
В кабинета на г-н на кмета в града ни има голяма фотография на В. Търново от 1850 година. На тази картина е видно старата църква, която е без купол и камбанария, белосана и изглежда обикновена постройка за живеене. Ако и през 1830 год. да е извършен ремонт, той не е променил външният вид на църквата. Турската власт лесно е разрешавала поправки на съществуващи (стари) църкви и параклиси. В архивата на „Св. Преображенския монастир" е запазен ферман, издаден през 1832 год. от Султан Махмуд Хан, в който е казано : „Ако старата църква в някои град се разнебити, могат ли раите в този град да поправяте нещо в нея. — Отговорът е — могат". Това не било противно на Шерията. Това за външния вид. Що се отнася до вътрешното и разпределение и украса, ще кажем, че въ нея е имало две отделения: мъжко и женско. Г-жа Поликсена Ив. Бачоварова, родена в 1849г., майка на бившия директор на м. гимназия Хар. Бачоваров, която е сега на 92 години, казва: „Църквата беше на два етажа: горе стояха жените, а долу мъжете. Жените гледаха през кафези (рашетки) долу в църквата. Г-жа Зафири Т. Бостанджиева, родена през м. април 1857, която е сега на 84 години, казва: „Тронови имаше горе и долу и се закупуваха, както и сега. Имаше два клира, един олтар. По-рано се е служило на гръцки, но в наше време, когато аз се учех в девическото училище при църквата, в църквата се служеше на славянски, а в училището се преподаваше само на български“.. Кина х. Петкова, която помни много важни нeща из миналото на града ни, също казва, че църквата имала и балкон и там стояли жените.
Старите църковни богослужебни книги, които са били на гръцки език, са били захвърлени, като непотребни. Едно лице ги взело и понесло из улиците. Вижда ги директора на Народната библиотека в града ни Г-н Пенчо Крусев и ги купува за библиотеката. От описа на гръцките книги при народната библиотека, направен от Г-н Илия Кожин, научаваме, че от църквата „Св. Константин“ са изнесени следните гръцки книги:
1) Миней за април — август, съдържащ цялото последование с добавление празнични служби. Във Венеция— 1761 год.
2) Миней за август, съдържащ подобаваща служба с добавление на службите в празнични дни. Венециия— 1777 год.
3) Миней за май—съдържащ последование на службите с добавление на празнични служби. Венеция — 1778 год.
4) Миней за м. ноемврий, съдържащ последование и добавление на празничните служби. Венеция 1801 год.
5) Миней за февруарий, съдържащ подобаващо последование с добавление празнични служби. 1802.
6) Миней за юлий, съдържащ подобаващо последование с добавление на празничните служби. Венеция 1805 г.
7) Октоих от 1802 год.
Проф. Ив. Снегаров цитира следното от спомените на П. Кисимов, брат на Евгени Кисимова, чийто дом и семейство са влизали в състава на енорийската ни църква Св. Константин" :
„П. Кисимов ни уверява, че в Търново по онова време (между 1830 и 1840г.) в всичките църкви се е чело и служило на гръцки от свещеници търновци и от околните села (Лясковец, Беляковец, Самоводене и др ). Гръцкият език е бил проникнал в висшето градско общество. Всички, напр. в църквата „Св. Константин" изговаряли „Кирие елейсон“ или други кратки гръцки молитви, заучени от слушане, по без да разбират значението им. Ако и думата „грък“ да е станала синоним на гражданин, а „българин“ — на селянин, но гражданите изобщо не са знаели гръцки". (П Съч 1 стр. 9. 10). Дори около 1848 и 1850г. имало благочестиви граждани, които не разбирали нищо от гръцки, но по навик искали да се извършил богослужението на гръцки език“. (стр. 534) — Снегаров цитира от П. Кисимов.
Щом църковната служба се е извършвала на гръцки език, то и църковната преписка и архива при същата църква ще да са били водени на гръцки език. Това най-добре се вижда от запазената стара църковна кондика от 1823 година, водена на гръцки език, от която, според превода на Г-н Илия Кожин, бивш учител по класическите езици при тукашната мъжка гимназия „Св. Кирил“, научаваме, че първо в кондиката е записано текстуално митрополитското окръжно, с което се повелява при всяка църква в епархията му да се заведе подобна кондика, в която да се впише всичкия инвентар на църквата, нейното движимо и недвижимо имущество и текущите ѝ приходи и разходи. За това окръжно на Търновския митрополит Иларион Критска, споменува и проф. Йордан Трифонов в своята книга — История на града Плевен, стр. 106, понеже през него време градовете Плевен и Враца са влизали в състава (диоцеза) на Търновската епархия. Понеже самото окръжно от 1823г. представлява за нас голям интерес, като исторически документ, ние предаваме значителна част от него, според превода на г-н Ил. Кожин. 
Следва: Старата кондика
Ако оценявате труда ми и желаете да направите дарение, благодаря Ви!
Описание Сума
Дарение BGN

Няма коментари:

Публикуване на коментар