Кино "Модерен театър"

През 1908г. е отворено първото кино – „Модерен театър” в София. Това така популярно за началото на XX век име първо се появило в София, после в старата столица. По-късно Николай Георгиев построява красива сграда в центъра на Велико Търново, носеща името "Модерен театър"- оригиналният проект е от 1913 г. Архитектурният облик на този храм на културата и изкуството впечатлява с красивите фризове, богатата декорация, огромните сводести прозорци. Сградата била построена на мястото на някогашния Дряновския хан. Появата на сградата почти съвпада с появата на първите т. нар. "неми" филми в България. С магията на седмото изкуство великотърновци се срещат за първи път през лятото на 1897г., когато словакът Юрий Кузмич инсталира подвижен кинематограф в магазина на Харалампи Пенков, намиращ се на ул. "Иван Вазов". С откриването на "Модерен театър" великотърновци изпитват истинска наслада от предлаганите кинотворби, особено с появата на издържаните немски, английски, френски и американски филми. Любопитен е фактът, че през 1925г. Т. Куртев създава специален оркестър, съпровождащ немите филми. Развитието на седмото изкуство довело до появата на т. нар. тон филм (озвучено кино). На екрана на "Модерен театър" старостоличани за пръв път гледат този далеч по-съвършен кинопоказ. Започват да се прожектират филми с отбрани опери, музикални, драматични и документални филми, които популяризират сравнително новия вид изкуство. Многообразието, което се предлагало, било възможно благодарение на внесената по-съвършена апаратура "Кьортинг ­ Поливокс". Неин собственик е първото в града читалище "Надежда", което в продължение на осем години е наемател в сградата и стопанисва кинозалата. Интерес представлява и ценоразписът. Билетите за място на балкона са по левче, за "резерва" ­ 80 ст., а средните места по 60 ст. Не оставали свободни и първите редове срещу билет от 30 ст. На 12 януари 1931г. в града ни е основан клон на Съюза на народните хорове в България. Началото поставят хоровите диригенти Илия Денев, Христо Панайотов и Георги Стайков. Представителният хор на търновския клон на Съюза още оттогава нарекли "Царевец" и първият му концерт се състоял на 15 февруари 1931г. на сцената на "Модерен театър". В репертоара му са включени произведения на Д. Христов, П. Бояджиев, Г. Спасов, Новак, Жаров и др. Голямо събитие за великотърновци е следващият концерт на хор "Царевец", който се състоял на Томина неделя. Така този празник се определя за патронен и се превръща в традиция гражданството да бъде уважено с големи концерти. Незабравими са и изявите на военния оркестър, дирижиран от маестро Стаю Касабов. През 1936г. луксозната концертна зала на "Модерен театър" позволява да гостуват военните оркестри от страната. Прозвучават "Фрингелова пещера" от Менделсон, "На село" от Арф, "Сватбата на Фигаро" от Моцарт, "Унгарска рапсодия" от Лист, "Тутраканска епопея" от Добри Христов и мн. др. Като апотеоз на богатата програма са двата концерта на Царския симфоничен оркестър, преминали при изключителен успех. Сградата на "Модерен театър" е център и на редица събития с национално и местно значение. На 24 декември 1922г. в нея представители на 15 младежки групи учредяват Търновската околийска младежка земеделска дружба. Залата е домакин на конгреса на провинциалните журналисти през 1925г. От 5 до 7 юни 1938г. е проведена областна конференция на женските благотворителни дружества. През 30-те и 40-те години на ХХ век салонът на "Модерен театър" е мястото, от което хората изразяват своето възмущение срещу несправедливия за България Ньойски договор (1919г.). Чрез масови митинги и протестни декларации те заклеймяват клаузите, довели страната до национална катастрофа. Идеята за изграждането на паметник "Майка България" също тръгва от салона на "Модерен театър". На 9 март 1926г. инициираното от Федерацията на запасните офицери и подофицери общоградско събрание одобрява идеята им за построяване на Паметник на загиналите във войните 1877-­1878, 1885, 1912­-1913, 1915-­1918г. Сградата е била престижно място и за отдих. Истинско удоволствие било да се изпие един ликьор или коняк в заведението на известния с прякора си великотърновски сладкар Христо Тенекето. До 1944г. той имал в "Модерен театър" престижната и изискана "френска патисерия", предлагаща произведения на най-финото сладкарство. В сградата имало добре уредена книжарница, както и специализиран магазин за цигари, пури, тютюн за лули от цял свят. В годините на социализма, макар лишена от някогашния си ренесансов чар, грозно префасонирана, сградата на "Модерния театър" изиграва своята роля като киносалон. Днес на това място е построена нова сграда, представляваща търговски център.
Източници: http://econ.bg http://www.kinotodnes.com 

 

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ