петък, 2 март 2018 г.

ХАДЖИ МИНЧО ХАДЖИ ЦАЧЕВ (1800-1855)


Роден в Дряново, където учи в килийното училище. През 1837г. се установява в Търново. По това време борбата срещу гръцките владици е в своя разгар. Формират се две партии. Начело на народната българска партия застава Хаджи Минчо заедно с Евстати Селвели. Заради смелата му борба срещу гръцкия владика и за това, че е застанал на страната на бедните, той е уважаван от българи и от турци. За него старите търновци казвали: „Той крепеше сиромашията, когато изпадаше в нужда и не оставяше нито един занаятчия без помощта си“; "„Той залягаше за образованието, помагаше на бедните ученици и защитаваше раята“. Дълги години след смъртта му, дори след Освобождението, се носел споменът за него като за най-влиятелния българин, най-силния човек в града, на когото турците правели поклон. Достигнал до длъжността сандък-еминия на турската хазна, получил орден от султана, бил нафузия. В съдружие с Евстати Селвели и с хаджи Николи има фирма и основава кантори освен в Търново и Свищов, още в Цариград и Виена. Търгувал с различни стоки. Известно време откупувал беглика. През 1844г. става хаджия, заедно с Пандели Кисимов и баща му. През 1846г. Хаджи Минчо омъжва дъщеря си за Хаджи Николи, собственик на хан "Хаджи Николи". Хаджи Минчо забогатял, но не се срамувал от своя български род и име, не се отказвал от народността си, не се гърчеел, както започнали да правят някои богати българи от тази епоха. Той изцяло, със средства и на дело, подпомагал все повече засилващата се борба с гръцките фанариоти и станал водач на българската национална партия в Търново. Той бил един от ония българи, които започнали да действуват настойчиво по църковния въпрос. След големия пожар в града през 1849г., когато изгоряло училището при църквата „Св. Никола“, той дал средства за построяването на ново училище. През 1855г. х. Минчо х. Цачев отказва да раздели откупуването на беглика с богатия турчин Мехмед ага Караманлията, който имал търговски маази срещу неговите. Обиден Мехмед Караманлията и Ибрахим Капиновлията подкупват наемните убийци Ялмуз и Абдулхрахман, теляци в банята „Башхамам“, които на 22 май 1855г. убиват хаджи Минчо. Погребан е при църквата "Св. Спас". Надгробната плоча била зазидана в храма, а от текста се потвърждава уважението и любовта на народа към този голям български родолюбец- „За спомен на почивающего раба Божия х. Минча х. Цачева перваго в Тър­ново гражданина, родом в Дряново, възраст же 55. Беше человек добродетелен, родолюбив, трудолюбив…“ След катастрофалното земетресение от 1913г. надгробната плоча била преместена в храм "Св. св. Константин и Елена". Вляво от входа в преддверието са вградени надгробни плочи на видни търновски дейци, една от тях е на хаджи Минчо Цачов.
Макар злосторниците да били наказани, това събитие дълго време вълнувало гражданството на Търново. То станало причина да се създаде песен, която по-късно била обработена от учителя Никола Златарски, а мелодията стъкмил търновският аптекар Никола Я. Златев. Причината за подлото убийство е разкрита още в първата строфа:
Във Цариград бегликът се продава,
Хаджи Минчо от Търново наддава,
Хаджи Мехмед иска да сортачи,
Хаджи Минчо ортак турчин не рачи.
Хаджи Мехмед люто му се заканя,
Хаджи Мехмед люто му се разсърди.
Кат' е дошло празник света неделя,
Кинка Хаджи Минчо продума:
- Хайде, Хаджи, да отидем на лозе,
хай да идем на серянлък с файтона.
Хаджи Минчо Кинка дума продума:
- Ах, не мога, Кинке, нийде да ида -
утре ми е делник, Кинке, понделник,
голям мизлиш ще имаме в конака,
а без мене мизлиш, Кинке, не става.
Ах какъв съм съня лошав сънувал!
Черно ме е куче, Кинке, хапало.
Викнала е Кинка виком да плаче:
- Бог да убий мойта майка и татко,
гдет ме мене на вдовеца дадоха!
Хаджи Минчо ясно с вик се провикна:
- Скоро файтон пригответе, впрегнете;
че на серян ще да идем, отидем.
Вървели са много-малко, вървели,
дор три ми са пушки, холам, пукнали,
Хаджи Минча ударили в гърдите,
а пък Кинка във ръката вмерили,
и тяхната ратайкиня в главата...
Не минавала гощавка на търновци без да запеят песента за хаджи Минчо.
Търновецът Моско Москов определя песента „Хаджи Минчо от Търново” като най-популярната песен едно време в Търново. Може да я чуете..
 Цялата песен е изографисана върху стените на известната механа „Хаджи Минчо” във Велико Търново зад „Паметника на обесените”. 

Източници: книгата "Бележити търновци"-
Цветана Генчева, Тодорка Драганова, Йордан Димитров
Грета Костова-Бабулкова
Старо Търново 
Описание Сума
Дарение BGN

Няма коментари:

Публикуване на коментар