По няколко пътя се влиза в Търново: по Арбанашкия друм, откъм "Устето" и през Дервента. И никой не може да каже от где първата гледка е най-красива, защото тази неизменима панорама е разнообразна като приказките, които крие. Пътя от Горна Оряховица се възкачва по един хълм, между обширни лозя, които затварят простора. Но стигнем ли на билото, завесата изведнъж се вдига. На хоризонта зеленее къдравият лабиринт на Стара планина, а в ляво се тули историческото Арбанаси, потънало в зеленината на вековни орешаци. Виждат се къщи от посивели камъни, тъмновишневи покриви и сводести прозорчета, като на манастирски килии. Старинната архитектура, свежият въздух и тишината, привличат изморения от града пътник и той мечтае да се върне някой път и да отдъхне в това романтично кътче. Склонът на хълма се разстила в обширна стръмна поляна, осеяна с хиляди едри варовници, които от далеко приличат на ято накацали бели птици. Край друма се олюляват от постоянния ветрец няколко самотни върби и до тях, из старинна каменна чешма, бликат две дебели струи...
От старинната чешма, шосето стремително се спуща надолу към Търновската котловина. В ляво лъкатуши дере, по което е минавал старият път: още личат следите му, тук-там като чели е бил на стълби. По него са възлазяли последнитe търновски боляри и болярки да се черкуват в Арбанаси, или арбанашки търговци са слизали в касабата за печалба или салтанат. Жалко, че целият хълм е гол. А едно време тука е шумял вековен лес, пълен с извори и дивеч. Арбанаси е построено с градиво от тази гора — и днес още може да се видят в някои стари къщи стволите на огромни дъбови греди, почернели и издълбани от червеи.
В долината вече се виждат зелени хълмове с равни чела, опасани със сиви ивици от необикновено правилно изсечени самородни скали. След всяка крачка картината се разширява, прибавят се нови линии, проличават някои подробности. Най-после страничните кулиси се отдръпват и пред очите се открива феерична сценария: Трапезица и Царевец, с техните триъгълни форми, отвесни брегове и каменни венци; огромният нос на Къзхисар; къдравият гръб на Света гора; няколко бляскащи ивици от Янтра и част от новия град по стръмните склонове на Орлов връх.
Снимки: Пътя за Арбанаси, с любезното съдействие на Петя Големанова
Няма коментари:
Публикуване на коментар