Началото на народното свестяване в Търново

Славейков твърди, че в 1843 г. "поборниците на българщината" в Търново се състояли само от няколко души, и то из най-долната класа, повечето пришелци от селата, и от няколко по-възрастни ученици, новообръщени от отца Неофита Хилендареца (Бозвелията)". Между това имаме положителни сведения, че в Търново се е водила борба против гръцките владици много по-рано от 1843 г. Още в 1827г. някои чорбаджии от Търновската епархия станали на крак и изгонили прочутия и не малко заслужилия на народа ни митрополит Иларион Критски, който в 1831г. успява да се върне в Търново и да направи да се заточат неколцина от чорбаджиите. За годините, през които Иларион е бил сменен от митрополитството в Търново, узнаваме както от Кондиката на Свищовското училище при църквата "Св. Преображение", така и от старата митрополийска Кондика; но за самото сменяване споменува още В. Априлов в своята "Денница" (с. 23-4). За него говори и самият Славейков в "Гайда" (г. I, 1863, бр. 5, с. 37-8). Наистина, изгонването на Илариона в 1827 г. е било дело на чорбаджиите, а народът изглежда да не е бил посветен в причините му, та дори е негодувал, както разказва Априлов, но има основания да се допусне, че изпъждането на знаменития "екзарх всей Болгарии" се е намирало в свръзка с борбата му против прочутия врачански първенец Димитраки Тошев, която борба се е свършила с посичането на последния във Видин през същата 1827 г. по заповед от турското правителство. Самото заточаване на първенците е направило впечатление на народа и е станало предмет на особена песен. Но ако народният характер на борбата против Илариона Критски подлежи на спор, не може да има никакво съмнение, че изпъждането на неговия приемник Панарет, прочут по своите ексцентричности, е било дело на доста широко народно движение, макар борбата и тоя път да се е ръководила от чорбаджиите. По този случай П. Кисимов бележи: "Първи път тогава, до колкото се помни, това население е дръзнало да се оплаче срещу своя владика пред началството му - Патриаршията в Цариград, и да сполучи сменението му." Когато в 1840 г. Панарет бил дигнат от Търново, населението вече искало да се изпрати за негов заместник българин, и за такъв бил предложен Неофит Бозвели. Известно е, обаче, че Патриаршията успяла да убеди представителите на Търновската епархия, които били изпратени в Цариград да ходатайствуват за ръкополагането на последния, да се откажат от неговата кандидатура, и Неофит бил назначен не за митрополит, а за протосингел в Търново с обещание да бъде ръкоположен по-после за епископ, според едни, в Ловеч, а според други - в Стара Загора. Борбата за българин митрополит в Търново, водена от цялата епархия и ръководена от търновци, показва, че народното съзнание у последните е било вече доста живо още в 1840 г. Та не може и да бъде инак, щом в 1835 г. между същите е имало родолюбци, които, начело с Велча Атанасов, са тъкмели въстание (известната "Велчова завера". Вж. Кисимов, Исторически работи, II, 71-82).

Че народното съзнание в Търново е било разбудено още преди 1843 г. и че поборници на българщината тогава не са били само неколцина измежду най-долната класа граждани и няколко души по-възрастни ученици, - показват ни и по-раншните спомени на П. Р. Славейкова, печатани в "Цариградски вестник" от 1857 г., № 311. Според тия спомени, началото на народното свестяване в Търново се отнася към времето на казания Велчо Атанасов, на приснопаметния Зотик, игумен на Преображенския манастир, един от полузабравените будители на нашия народ, и на Славейковия учител Стойко. Като споменува за направата на църквата "Св. Никола", извършена по подбуда от Зотика и с пристояването на Велча, и като посочва как се издействувало от митрополита Илариона да се чете в нея от лявата страна по славянски, - Славейков продължава: "Ето зародиш на българщината в Търново. На това възраждание първовиновници бяха реченните достопаметни лица, монах Зотик, гражданин Велчо и учител Стойко. Но отредено било да ся възпре този ход навреме. Велчо наветован в политически погрешки изгуби живот. Година са не сключи в 1837 появи са чумата, та пожъна и Зотика и Стойка, сичко започенато са съсипа в основанието си. Токо една искрица блащукаше още, но от нея било отредено да ся съвземе пламъкът или ревността към българщината. Тая искрица беше ввожданието на славенский език в церквата С. Н. Ако и слабо подкрепявано, устоя са против бурите на гръкоманите и дошляните от селата, услаждани от славенското песнопение, свестиха са, ако не да го забранят, то барем да го подкрепяват." - След като разправя за учителствуването на сладкопойните учители певци в "Св. Никола" - Петко Николов, еленчанин, и Никола Златарски, които станали причина граждани от цяло Търново да се черкуват в "Св. Никола" и полека-лека да изхвърлят гръцкия език и из другите църкви, и след като говори за трите български частни училища - в Габровския хан, при църквата "Св. Никола" и онова на куция даскал, Славейков казва: "Истина че сичките български в Търново учители не знаеха от прочет друго нищо, даже не умеяха и краснописание, но като че надихваха учениците си да имат отвращение от гръкоманията. В целий град са завъди мълва, кой грък, кой българин. За право тези мисли биваха убиточни за образованието на младите, защото общото гръцко училище в него време беше колко-годе по-редовно, в него можеха да добият няколко идеи; а в българските не са чуваше друго освен прочет, черковнопис и съвсем неосновна и безправилна славенска граматика; но при все това, те предпазиха младежите от гръкоманията, откриха на народа ненавистта и противодействията на гърците владици и ощутително оттикнаха го 20 години ход напред." Всичко това Славейков отнася към времето преди 1841 г., защото тутакси след това продължава: "На 1841 дойде в Търново Пеню от Лесковец. Той предаваше (в Преображенския метох) славенска граматика, наистина слабо и според старата метода мъчно, но пак по-добре от другите, що бяха и досега в Търново предавали." След като изброява някои от своите съученици при даскал Пеня и посочва колко му плащали, той прибавя: "Но времето на съзоряванието за българщината беше близко, първи и втори петли беха пели и търновчаните, разбудени и осовестени от околните села балкански, подскоросаха са да си съградят и за българский език общо взаимно училище. На това съдействува и тогашний, и сегашний търновский митрополит, подтикван от своеинтересни намерения, без да ся удалечи от направленията, които тогази великата церква даваше на архиерейте по България."

Като вземем предвид, че българското общо взаимно училище при църквата "Св. Никола" е било отворено в 1842-3 учебна година (Вж. П. Кисимов. Исторически работи, I, 13), излиза, че, според Славейковите спомени, печатани в "Цариградски вестник" през 1857 г., народното съзнание било силно разбудено още преди 1842 г., т.е. преди съграждането на взаимното училище, и се дължало до голяма степен на частните училища, в които преподаването дори на грамотност било слабо, но патриотическият дух бил силно развит. С това е съгласно и съобщението на Славейкова в Юбилейния сборник в чест на Фотинова (с. 88), че в частното българско училище в Търново, което (училище) се поместяло в Габровския хан, даскал Георги и помощникът му, Петко Габровчето, които учителствували в 1836 г., имали преправка от Паисиевата История, приспособена за учебник: "Тогава, 1842 г., като я проповядвахми ний в Търново (разбира историята на Паисия), обадиха ся още два ръкописа от българска история. Единът ся намираше в Дряново, у някой си Георгия, учител в Габровский хан, през 1836 г., наедно с даскал Петка Габровчето, по-после поп и економ в Дряново. Тая история беше за по-малките момчета и като да беше препис от Отец Паисиевата, но имаше прибавление и продължение за турските царие до Селима III." Споменуваният тука от Славейкова "някой си Георгий" е учителят "Георгий Јωаннович дреновец", редовен спомоществовател на печатаните през 40-те години на ХІХ в. български книги, който, както се вижда от Славейковите думи, доста рано си е служил и с Паисиевата история, да възбужда патриотическия дух у своите ученици. А ако той е вършил това в "Габровската странноприемница", както нарича училището си, по-бележитите учители, като даскал Стойка, ще да са вършили същото още повече. Истина излиза, следователно, казаното от Славейкова в 1857 г., че още преди 1842 г. първи и втори петли на българското пробуждане в Търново били вече пели; но тогава твърдението, изказано в спомените му от 1882 г., че поборниците на българщината в Търново през 1843 г. се състояли само "от няколко души из най-долнята класа граждани" и от неколцина по-възрастни ученици, трябва да се признае за невярно.

 Юрдан Трифонов
Източник:  https://liternet.bg

Царският дворец и патриаршията на Царевец

Из "Царският дворец и патриаршията на Царевец"- Никола Ангелов

В средновековната столица Търновград на патриаршията било отредено централно място в главната крепост на града. Патриаршеският архитектурен комплекс се намирал на най-високото място на хълма Царевец и внушавал респект и уважение всред населението на столицата и многобройните чужди посетители. Писмените сведения за патриаршията са твърде малко и не дават цялостна представа за външния ѝ вид, нито за съдържанието и като архитектурен комплекс и духовен център...
Всички изследвачи, които използуват плана на разкритата непълно от Сьор църква, говорят навсякъде само за патриаршеска църква, а не за патриаршески архитектурен комплекс от сгради, някои от които били частично разкрити от тогавашните разкопки. Това се дължи до голяма степен на липсата на конкретни данни в споменатите писмени извори, в които се говори само за патриаршеска църква. Разкопките и проучванията на този обект в миналото били насочвани и ограничавани само върху основите на църковната сграда и помещенията, долепени до нея от южната страна, независимо от това, че в близост до църквата ясно се виждали и останки на други постройки. Засега не притежаваме никакви изображения на патриаршията на Царевец. Няколко образни легенди на Търново в стари географски карти за мореплаватели, открити през последните години, не дават никаква представа за архитектурния облик на патриаршията през средните векове.
През 1640 г. архиепископ Петър Богдан Бакшев посетил Търново и отбелязал в описанието си за патриаршията следното: «На най-високото място, където е била катедралната църква, стои половината от много висока кула (камбанария) и наоколо се виждат образи, но сега не може нищо да се различи. В стените се виждат мрамори и големи камъни, на които са начертани на разни места образи на римски императори и латински писмена, но тези, които са ги поставили на стените, са ги обърнали наопаки.» От текста се разбира, че тези римски плочи с образи и надписи авторът видял зазидани в стените на кулата до патриаршеската църква. Такива при разкопките не се откриха. Вероятно това описание се отнася за вградените римски надгробни паметници в северната кула на царския дворец на Царевец. Според тези сведения на Петър Богдан през XVII в. основите на патриаршеската църква били запазени твърде високо и по тях се виждали образи на светци. На Петър Богдан като на католически архиепископ направили голямо впечатление обърнатите римски надгробни плочи, за които отделя повече внимание в своите описания, отколкото за църковните стенописи по стените на църквата, които били запазени тогава на един метър височина. 

247 години след превземането на Търново от османските турци руините на патриаршеската църква били сравнително добре запазени, за да може Петър Богдан да види и запазените стенописи вътре по стените на значителна височина. Преди започване на цялостните археологически разкопки през 1960 г. на място личаха само основите на патриаршеската църква и на долепените към южната ѝ стена помещения. По време на археологическите разкопки в 1900 г. от Сьор основите на патриаршеската църква били запазени на височина до 1,50м. Инж. П. Абаджиев съобщава, че по тях били запазени оригиналните стенописи. Забелязвали се цяла редица фигури на светци от кръста надолу. През 1960 г. не се забелязваха никакви следи от стенописи. Фрагменти от стенописвана хоросанена мазилка се откриваха в голямо количество във вторичните насипи по склоновете около църквата. Следователно доразрушаването на патриаршеската църква и унищожаването на запазените до 1900 г. стенописи са станали след тази дата. 

 
Разкопки и проучване на патриаршията.
След освобождението на България от османското владичество на няколко пъти се правят опити за разкопки на патриаршията, без да се получат съществени резултати. К. Шкорпил съобщава, че през 1893 г. по настояването на княз Фердинанд били извършени археологически проучвания в северния склон на хълма Царевец и била открита част от кула, принадлежаща към патриаршеската църква «Възнесение Господне». Тук Шкорпил допуска неточност, тъй като кулата се намира непосредствено до църквата, но от южната ѝ страна.
През 1960—1964г. Окръжният исторически музей във В. Търново извърши цялостни археологически разкопки и проучвания на патриаршеския архитектурен комплекс под ръководството на Н. Ангелов. Резултатите от тези разкопки и проучвания са публикувани през 1980 г. в т. 3 на «Царевград Търнов».

План, разположение и съдържание.
Патриаршията на Второто българско царство се намирала на най-високото място на хълма Царевец, южно от царския дворец. По план представлява неправилен многоъгълник, ориентиран изток—запад. Общата площ, която заема, е 2413 кв.м. Теренът, върху който е построена, представлява малка равна тераса с малък наклон на югозапад и много стръмни склонове от всички страни. Разликата в нивата на най-високата и най-ниската точка е 10,125м. По подобие на царския дворец патриаршеският архитектурен комплекс бил ограден от всички страни с високи и дебели крепостни стени, подсилени с контрафорси, кули и бойници. Две кръгли кули от север и юг господствували над цялата крепостна система. Над главния вход от запад имало четириъгълна кула. Твърде внушителна била западната част на комплекса, където се намирала и главната порта на тази малка крепост. По стръмна рампа, оградена от двете страни с високи каменни зидове и отделни постройки, се влизало във вътрешния двор на патриаршията. Служебните, жилищните и представителните сгради и помещения били разположени на север, изток и юг от вътрешната страна на оградната крепостна стена. В средата се образувал малък двор. Най-важната и съществена част на този архитектурен комплекс, патриаршеската църква «Възнесение Господне», се издигала в средата на малката равна тераса. Тя представлявала красива кръстокуполна постройка, която господствувала над целия комплекс. От всички страни тя е свободна. Само от южната страна към нея били долепени три нееднакви помещения. Средното помещение има твърде дебели стени за своите размери. Поради тези причини го определяме като кула-камбанария. Жилищните и служебните помещения на патриарха и неговите първи помощници се намирали в южната част на патриаршията, построени върху стръмния склон. От нивото на двора в тези сгради се влизало направо на третия етаж. В най-долния етаж се намирали избените помещения. В тях се влизало и направо отвън през една допълнителна външна врата, предвидена при преустройството и разширяването на тази част от патриаршеския комплекс. На запад от южната кръгла кула покрай оградната крепостна стена се намирали различни работилници. Покрай северната оградна крепостна стена и северната кръгла кула се намирала една твърде дълга и тясна сграда, която приемаме за жилище на монасите. Там били техните килии, разположени по всяка вероятност на два етажа. Източно от църквата, близо до апсидата, има дълбок кладенец, издълбан в скалата. На три места в патриаршията са открити следи от некрополи: покрай южната оградна крепостна стена близо до главния вход, покрай източната стена близо до апсидата на църквата и северозападно от църквата също покрай оградната крепостна стена. Вътрешният двор бил разделен на две части с един каменен преграден зид, който свързвал югоизточния ъгъл на третото долепено до църквата помещение със северозападния ъгъл на сградата покрай източната оградна крепостна стена. По такъв начин главният вход на патриаршеския комплекс се свързвал с представителната част, разположена покрай южната крепостна стена. Подобно разделение на вътрешния двор има днес в Преображенския манастир до В. Търново.
В общи линии планът на патриаршията представлява малка крепост, в която постройките със служебен и жилищен характер са наредени от вътрешната страна покрай оградната крепостна стена. По такъв начин те заграждат в средата неголямо пространство, в което на централно място е разположена патриаршеската църква. Освен нея в този комплекс имало и параклис за извършване на всекидневните религиозни служби. Той се е намирал в югоизточния ъгъл на голямата представителна сграда в южния сектор на патриаршията. Този план на комплекса е напълно съобразен с конфигурацията на терена, върху който е извършен строежът, а също с характера и съдържанието на този религиозен институт.
Патриаршията в Царевград Търнов представлява един манастир, каквито имало твърде много в столицата Търновград и в близката околност...
Въз основа на първото археологическо проучване и разкопаване на патриаршеската църква от Сьор в 1900 г. са публикувани досега няколко плана. Всички тези планове имат една обща слабост, която се състои в това, че се публикува план на една църква, преди да бъде окончателно разкопана и основно проучена. Поради това в нито един план не се дават елементите на трикорабната базилика от ранновизантийската епоха, която се намира под основите на средновековната патриаршеска църква. Никой не е забелязал разликите в строителната техника и строителните материали на двете църкви, които ясно се забелязват в запазените на места основи. В някои случаи елементи на базиликата се приемат за части на средновековната църква. По отношение на плана на патриаршеската църква също има големи различия в публикациите на отделните проучватели. След направените основни археологически разкопки и проучвания на патриаршеската църква се установи, че тя е кръстокуполна църковна постройка с три апсиди и предапсидно пространство. Кръстът се развивал между втората и третата двойка подпори, които образуват квадрат, върху който се издигал куполът. На запад тя имала две преддверия. В екзонартекса, който е прибавен към основния план, има две зидани засводени гробници. Какви били стълбовете, които поддържали куполния барабан, колони или зидани стълбове, трудно може да се каже. Напълно възможно е подпорите да са били мраморни колони, части от които е видял Успенски през 1910 г. При сегашните разкопки се откриха няколко фрагмента от мраморни колони и капители, различни но форма и размери.
Освен тези четири стълба, които поддържали купола, има още два предапсидни стълба, които отделяли наоса от олтара. Второто преддверие не е свързано конструктивно с основния план. Ние го отнасяме към втория период от строителството на патриаршията. Основите на трите апсиди са полукръгли. Каква е била формата им нагоре, не може да се каже, тъй като камъни са запазени само в два-три реда. За оформлението на външата фасада могат да се правят само предположения. Открити са голям брой фрагменти от декоративна керамика, глинени тръбички с четирилистни розети на края и глинени панички с опашки за взиждане, покрити във видимата част с цветна глазура. Патриаршеската църква не е правела изключение от общия архитектурен декоративен стил, който бил разпространен в страната и столицата Търновград. Може да се предполага, че външната фасада на църквата била разчленена на слепи аркирани ниши, украсени както с редуване на каменни и тухлени пояси, така и с декоративна керамопластика.
При разкопките на патриаршеската църква се откриха две четириъгълни керамични плочки с опашки за взиждане. Лицевата им страна е покрита с масленозелена глеч и гравирана сграфито украса с по една буква в средата. Според нас тези керамични плочки били взидани в полетата на аркираните ниши по фасадата на църквата. На западната страна на наоса има два пиластъра. Подобни пиластри има и по дългите стени на наоса, разположени срещу четирите централни подпори на купола. Тези пиластри били свързани чрез арки с четирите основни подпори, както е в църквата «Св. Петър и Павел» в Асенов квартал.
От вътрешната украса не е останало нищо на място. Според описанието на П. Ц. Абаджиев от 1900 г. по вътрешните стени били запазени допоясни изображения на светци. От тази стенна украса на църквата в музея на Археологическото дружество във В. Търново била запазена част от фреска, представляваща главата на Христос. А. Протич казва, че тази фреска изчезнала мистериозно през войната 1914—1918 г. Разкритите през 1900 г. основи на църквата със стенописи по тях не били запазени и с времето били разрушени. През последните археологически разкопки във вторичните насипи по склоновете около църквата бяха открити голям брой късове от стенна хоросанена мазилка, покрити със стенописи. На някои от тях се четат старобългарски букви. От тези фрагменти може да се съди, че стенописите в патриаршеската църква били разнообразни в цветово отношение. Често се среща червен цвят, златистожълт, тъмносин, зелен и др. За съжаление до наше време са дошли само фрагменти от тези прекрасни стенописи, с които била украсена патриаршеската църква. Патриаршеската църква е имала кула-камбанария, долепена към южната фасада. По всяка вероятност тя е част от преустройството на църквата, извършено през XIV в. В културния пласт около патриаршеската църква, а също и в насипите по склоновете се откриха голям брой мраморни и керамични форми от подова мозайка, изхвърлени при предишни разкопки. Останки от подова мозайка били открити при почистването на основите на църквата нрез 1951 г. Тя била положена върху хоросанена основа. В хоросана има примес от стрити на прах тухли, който дава розов цвят на мозаичната подложка. Къс от подовата мозайка на църквата бил открит тогава на място до една от четириъгълните подпори на купола върху тухления под на ранновизантийската базилика. Между двете подови настилки имало слой от руини, дебел до 20 см. Трябва да се има предвид, че тухленият под на ранновизантийската базилика лежал отчасти под основите на зиданата четириъгълна подпора на средновековната църква.
За външната и вътрешната украса и оформяне на църквата и на другите сгради в патриаршията били употребявани архитектурни елементи и детайли от мрамор, варовиик и обикновен камък, като различни видове корнизи, колони, капители, фризове, мраморна облицовка и др. Както в двореца на Царевец, така и в патриаршията мраморът заемал голямо място в архитектурната украса. За съжаление този вид материал бил използуван за направа на вар през османското робство. Поради това днес намираме само фрагменти, останали случайно или употребени вторично от турците като строителен материал. Най-често се срещат фрагменти от малки осмостенни мраморни колонки и капители, които били част от декоративното оформление на вътрешните и външните фасади както на църквата, така и на другите патриаршески сгради. За корнизи освен мрамор и варовик били използувани тухли, на които скосявали страничните ръбове или ги изрязвали в триъгълна форма. Особен вид украса на стените представляват тухлите с врязани надписи или изображения. Намерени са над тридесет фрагмента от такива тухли. Както надписите, така и изображенията са правени с острие в още мократа непечена тухла. Обикновено тези тухли били с квадратна форма и дебели до 6 см. Лицевата им страна е добре загладена, а опаката груба — с полепнал пясък от калъпа. По опаката страна и страничните ръбове има следи от хоросан — белег, че били взидани по стените. Надписите са на старобългарски език с религиозно съдържание. Друг характерен елемент от украсата на патриаршията са намерените части от колони, капители, корнизи и други архитектурни елементи от мрамор и варовик, върху които има останки от издълбани надписи на старобългарски език с различно съдържание: религиозни текстове, ктиторски и мемориални надписи и др. Строителните материали и строителната техника, използувани при изграждането на патриаршията, са същите, каквито откриваме при строителството на царския дворец, на крепостните стени, на църквите и другите обществени сгради в стария град. Основните строителни материали са ломените камъни, белият хоросан, дървото, железните гвоздеи и малко количество тухли. Зидарията е обикновена, без спазване на хоризонтални редове. Ломените камъни са без лицева обработка. Спойката е варова с малък процент от речен непресят пясък. Обикновено за оформяне на лицата на зидовете са използувани камъни с по-големи размери и плоска форма. От скалните видове преобладава сивият местен пясъчник. Фугите на външните фасади на сградите, а също и на крепостните стени са запълнени с хоросан и замазани. Основите на оградните крепостни стени на патриаршията, на църквата и другите сгради са положени обикновено върху скалната подложка, върху достатъчно здрава пръст и в редки случаи върху рушевини от по-стари сгради. За да се образува здрава опора на крепостните оградни стени по стръмните скални склонове, в скалата изсичали малка тераса, върху която стъпвала само част от дебелината на стената. Върху косо обрушената скала зидарията постепенно се удебелява -нагоре до желания размер. Основите най-често лежат върху хоросанена замазка, която в някои случаи достига дебелина до 15 см. За усилване устойчивостта на каменните зидове, които достигали значителна височина, били използувани твърде често контрафорси. На средновековната строителна техника била добре позната и задължително прилагана употребата на скрити пояси от хоризонтални дървени скари, тъй наречената сантрачна система. Няма каменен зид в патриаршеския архитектурен комплекс, в който да не се откриват легла на такива дървени скари. Дървените скари, наредени във височината на каменната зидария, имали важно конструктивно значение. Те разпределяли равномерно натиска на каменната зидария върху всички точки на стената и същевременно задържали каменната зидария от разпадане от собствената си тежест, докато хоросанът карбонизира (се втвърди) и се свърже здраво с камъните. В сравнение с основния строителен материал — камъка, намерените тухли при разкопките са твърде малко. Те били употребявани в арките на сводовата конструкция на голямата сграда в югоизточния сектор, смесени с плоски ломени камъни, които преобладават. Възможно е тази сграда в горните етажи да е била оформена със смесена зидария и псевдоконструктивни ниши във вътрешната фасада. Тухли били употребени и в патриаршеската църква при оформяне външната фасада с редуване на каменни и тухлени пояси и керамопластична украса. В патриаршията се откриха останки от сводова зидария в най-долния етаж на голямата представителна сграда в югоизточния сектор. Освен това са запазени и каменните сводове на двете гробници във външното преддверие на патриаршеската църква. Открити са варовикови квадри, дъговидно издялани от вътрешната страна и с трапецовидно напречно сечение — пресечена клиновидна форма. По всяка вероятност те произхождат от сводова или куполна зидария на патриаршеската църква. По безспорен начин бе установено, че средновековната патриаршеска църква е построена върху основите на по-стара църковна постройка — една базилика от VI в. Тя била трикорабна с баптистерий към южната страна. Църквата запазва външните очертания на ранновизантийската базилика. Промени в плана има само по отношение на апсидите и вътрешното разпределение.
Из книгата" Царствуващият град Търнов"- археологически проучвания

Грета Костова-Бабулкова

 

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ

Из историята на патриаршеската църква „Възнесение Христово" на Царевец

Пет години след обявяването на Независимостта признателни търновци издигат малък паметник-пирамида, която отгоре завършва с кръст, там където е била Патриаршията. Този паметник е премахнат през 1952 г.

Из общински вестник „Велико Търново“- от 31 май 1934г.

Великата патриаршеска църква „Възнесение Христово" се намира на най-високото място на Царевец. Майката на всички църкви в българското царство, заедно с почти квадратната кула — звънарница, с право се издигала в средата на най-високия връх в престолния град. Тя се виждала от по далечни места, особено при слънце блестяла с високия си купол и при нощни тържествени богослужения, когато била осветена с много свещи и кандила. По местоположението и величествеността си е правила дълбоко впечатление на всички. Височината, гдето се намират основите на църквата, (запазени на височина от 80см, — 1 м.) се нарича Чан-тепе (Камбанов връх). Църквата се състои от три напълно развити части: алтар, наос (същинска църква) и две предверия. Алтарът има развити и трите си части: пресбитерии (1), протезис (2) и дияконикон (3). Основите на трите отделения завършват на изток с полукръгли апсиди. В същинската църква се намират основите на четири централни стълба, вероятно те са поддържали купола и основите двата предапсидни, които са отделяли предапсидното пространство. Третата част на църквата има развити две предверия. Външното е строено във връзка със стръмното местоположение на постройката. То е подпомагало достъпа в църквата. От оцелелите основи, части на църквата и тяхното разположение се уверяваме, че последната е кръстовидна куполна църква. По своя си общ план прилича на църквите: Св. Четиридесет мъченици“ и "Св. Апостоли Петър и Павел" в старопрестолния град. „Пантократор“ и Св. Иван Алитургитос" в Месемврия и др. Общите размери на църквата са: дължина 26‘5 м., широчина 12 метра. Размерите на църквата свидетелствуват, че тя е една от най-големите църковни сгради от епохата на второто българско царство.

От запазените основи на църквата не може да се установи, дали тя е била украсена отвън с гледжосани цветни глинени тръбички подобно на църквите: "Св. Димитър Солунски", "Св. Четиридесет мъченици", "Св. Св. Апостоли Петър и Павел“ и др. През време на закрепването и почистване на църквата се намериха в насипа и около църквата глинени гледжосани цветни панички с дръжки (плитки чашки), с размери в диаметър от 6 — 8 см. Опашките, с които се закрепват в стената, са дебели 2—3 см. и дълги 12 — 15 см. Тези декоративни предмети изцяло приличат на тия от църквите в Асенова махала и Трапезица. На въпроса, през времето на кой от българските царе е издигната църквата "Възнесение Христово", може да се отговори въз основа на два стари документа: приложно (кратко) житие на Михаил воин, намиращо се в Охридския ръкопис № 196, български извод от XIV — XV век (4) и прибавката — Поменик — от XIV век (5). Според приложното житие на Михаил воин, великата патриаршеска църква е съградена през времето на Калояна, в която били положени мощите на светеца. Въз основа на прибавката — поменик — към Синодика на цар Борила, писана през XIV век, майката на всички църкви в българското царство е издигната през царуването на Иван Асен II. Може да се има предвид и следното обстоятелство. Мощите на Михаил воин да са били пренесени в Търново от Калояна, а по-после поставени във великата патриаршеска църква "Възнесение Христово", по заповед на Иван Асен II. В подкрепа на предположението ни може да се преведе следния пример: Според приложното житие на Св. Илариона Мъгленски, намиращо се в Зографски пролог № 88 под 21 октомврий, мощите на светеца били пренесени в престолния град от Калояна, а по сетне през царуването на Иван Асен II били поставени в новоиздигнатата от него църква "Св. Четиридесет мъченици"(6). Калоян или Иван Асен II, с цел да предадели по-голяма светост, важност и значение на църквата "Възнесение Христово", заповядали да се поставят останките на "Св. Михаил воин". През епохата на второто българско царство великата патриаршеска църква, майката на всички църкви в българското царство, е била свидетелка на много важни събития и тържества свързани с историята на второто българско царство. В нея са били посрещани и изпращани посолства от Византия и други държави и народи. Каква е била съдбата на църквата "Възнесение Христово" през епохата на турското робство, по липса на документи е трудно да се отговори. Дали тя е била ограбена и разрушена с превземането на Царевец през 1393 година, не може да се отговори положително. През септември 1640 година Петър Богдан Бакшич, родом от Чипровци, по-късно Софийски католически епископ, посетил старопрестолния град. Ето какво споменува за църквата "Възнесение Христово": "На най-високото място, гдето е била главната църква, се намерва половина на много висока звънарница и наоколо се вижда живопис, без да може нещо да се разбере. В зидовете се намерват мермерени и големи камъни, на които са изсечени на разни места образи на римски императори и латински надписи, но тези, които ги поставили в зидовете, ги турнали наопаки; мисля че те не са разбирали от латинско писмо или не са се грижили за старините(7)

Т. И. Успенски през ноември 1900 година посетил старата столица, когато разкопките на Трапезица и Царевец били завършени. През време на разкопките били открити основите на църквата "Възнесение Христово". Руският учен свидетелствува за нея следното: "На Хисаря е разкопана стара църква. От намерените предмети запазени на самото място са: Мраморни късове, капители от колони. Открити са до стените на църковното здание няколко гробници, строени от камъни с погребения (8). Според увeренията на инженер К. Ябаджиев, който е изработил плановетe на Трапезица и Царевец, забелязал под запазените в земята стени на църквата стенописи. В насипа бил намeрен голям къс от стенопис — главата на Иисуса Христа (9). През 1928 година се заздравиха запазените основи на църквата и кулата — звънарница. В подкрепа на твърденията ми, че църквата "Възнесение Христово", е била велика патриаршеска църква и майка на всички църкви в българското царство; а също, че в нея били положени мощите на св. Михаил воин, от старата крепост Попук, превеждаме приложното (кратко) житие на св. Михаила воин и Прибавката — Поменик — от XIV век, към Синодика на цар Борила отъ XIV век.

Из Прибавката — Поменик — към Синодика на цар Борила, писана в XIV век)

"Преосвещений вселенски патриарх Герман, с благоволението Божие и поради многото желание на христолюбивия Иван Асена, великият цар, син на стария Асен, заедно с останалите негови братя: Атанасия, всеосвещений патриарх Иерусалимски на Христовите страсти и неговото възкресение, църква свети Сион, майка на всички църкви в цялата Палестиня; Симеон всеопросвещений патриарх Антиохийски, Божи град и на цялата Сирия; Николай, всеопросвещений патриарх Александрийски и на целия Египет — с тези, прочие, всеопросвещени патриарси, като прочели писмото до тях от благочестивия гръцки цар, дука, така писано: Самодържавното наше царство моли и силно желае вашето бащинство да не оставите непразно нашата молба към Вас; но като пратите вашето писмо до царствово ми за освещение, да наречете - да дарите с равна на вас патриаршеска степен търновската църква „Възнесение Христово“, майка на всички църкви в българското царство. Защото и христолюбивият български цар Иван Асен, брат на царството ми и сват, от моето царство и от вашето бащинство свето това желае най-вече иска да се дарува неговото царство.

Това, прочие, просветените патриарси като прочели, дали му добър съвет (отговор). И всеки от тях пратил свое писмо до Германа, пишат така: Германе, вселенски патриархо наш брат, радвай се. Приехме твоето послание и добрия съвет приехме. Това писмо да бъде наш свидетел за твоята любов каквато ни е угодно, както и на вашето бащинство, защото имаш власт да разрешиш". . .

1) Отделение за светия престол и богослужение.
2) Отделение за жертвените дарове
3) Отделение за алтарните съдове и одежди
4) Йорданъ Иванов, Български старини из Македония. Второ допълнено издание. София 1931 стр. 422 — 424.
5) М. Г; Полруженко, Синодик Царя Бориса. Одесса; 1899. Лист 28 — 28, стр. 64 — 66.
6) Йордан Иванов. Български старини из Македония. Второ допълнено издание. София 1931 стр. 418 — 420.
7) К. Шкорпил, План на старата българска столица Велико-Търново стр. 140. Известия на Българското археологическо дружество I. София 1910.
8) Т. И. Успенскаго, О древностях города Тырново стр, 22. Известия Русскаго археологическаго института в Константинополе VII випуск I. София 1901*
9) К. Абаджиев- Списание на инжинерно-архитектно дружество VII.
Т. Николов
Снимка: Петя Големанова
Прочетете още: 
Из "Царският дворец и патриаршията на Царевец"- Никола Ангелов  
Защо мощите на св. Михаил воин са били положени в патриаршеския храм на Царевец  
Грета Костова-Бабулкова 

 
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ

Защо мощите на св. Михаил воин са били положени в патриаршеския храм на Царевец

Известно е, че от многото християнски светци само двама са змееборци. Това са малоазиатските светци Георги Победоносец и Теодор Тирон. За св. Михаил Воин е важно и интересно това, че той е единственият български светец, посочен като змееборец. Нещо повече, няколко века преди неговите мощи да бъдат отнесени в Търновград, св. Михаил Воин е известен само в района на своето родно място, градчето Потука. Но кое е всъщност това селище? Местоположението на Потука дават патриарх Евтимий и отец Паисий. За патриарх Евтимий Потука се намира в "така наричаната обикновено Романия", т.е. в Загорското поле, а за отец Паисий цар Йоан /Калиман/ минал през градчето Потука, намиращо се в „Сливенската епископия”, построил много манастири в „Сливенската планина” и отнася мощите на светеца в Търново." Местоположението все още не е определено със сигурност, има много предположения, например, че това е древно градче край Стара Загора, вероятно на няколко километра северно от местността Аязмото. На мястото на Жеравна пък е имало старо селище Потука за което пише Данаил Константинов в книгата си "Жеравна в миналото и до днешно време", изд. 1948 г. Според други автори, Потука се намира до Енина, Казанлъшко или до с. Крън, северно от Казанлък. Според Пламен Павлов и Христо Темелски, Потука се е намирала в района на Средногорието или Тракия, известна в Средновековието като Романия.

Интересното е, че според житието на светеца Михаил Воин, царят Покръстител- Михаил е живял по едно и също време с него.  Михаил Воин очевидно отговаря на човек с високо (царско) обществено положение, което се подчертава от обстоятелството, че той е водел със себе си много слуги. От друга страна, битката на Михаил Воин със змея може да се възприеме и като битка на християнската вяра с езичеството. По този начин в образа на нововъзникналия светец поробеният народ от района на Потука е можел да види един свой цар, който ще помогне на своята страна да възкръсне отново след времето на византийското владичество. Този патриотичен идеал е високо оценен от първите царе на освободеното българско царство. Дали този светец не е именно описаният от отец Паисий втори търновски цар Мортагон или Михаил- Йоан, брат на Крум, от който се повели племето и родът на българските царе до последния Шишман Йоан.  Втори просветител на българите след цар Тривелия /Тервел/, който в 845 г. се кръстил и чрез него Бог показал чудеса на българите. С кръст в ръката си, с молитвата си към Бога той избавил България от големия Божи гняв. За почитта към този български цар от всички след него царе разбираме от думите на Паисий: "Тоя блажен и велик цар Михаил се наричал Йоан-Михаил и по негово име българските царе, които били от неговия род, имали такава титла: първо Йоан, след това своето име, както му било. Така и последният цар Шишман се пише Йоан Шишман. И гдето се намират техни образи, печати и грамоти, всички се подписвали така по името на своя праотец и прародител блажения цар Йоан-Михаил...."  

Можем да видим тази приемственост между старите търновски царе и Асеневци. Защото братята Асен и Петър не случайно избират Търново за център на въстанието против византийското владичество. Те са искали да възобновят царството, такова, каквото е било по времето на търновския св. цар Михаил- Йоан и родът на благочестивите български царе. Ето защо и вероятно мощите на св. Михаил воин, които се пренасят по-късно в патриаршеската църква, майка на всички български църкви са били може би мощите на светия благочестив български цар Михаил, втори Покръстител и Просветител на българите. Мощите на светеца явно първоначално са били положени в църквата "Св. Четиридесет мъченици", както пише св. Паисий Хилендарски, а по-късно бил построен храм "Възнесение Христово" на Царевец и били положени там, както пише св. Евтимий Търновски. 

Какво става с тези мощи след завладяването на Търново ни казва големият български възрожденец, П. Р. Славейков, който пише, че мощите на Михаил Воин се запазват в Търново до 1843 г., когато попадат в ръцете на гръцкия владика Иларион Критянин и са унищожени. Та тук не може да не си зададем въпроса, защо точно тези мощи са били толкова ненавистни в очите на гръцките фанариоти и са унищожени, заедно с ценните исторически книги от старобългарската библиотека.. Отговорът е един, защото са били български, свързани с българската история. По този повод П. Р. Славейков пише: "От вехтите здания съхранява се само патриаршеската църква, нине митрополитска. В нея църква имало зазидана книгохранителница... В тая книгохранителница ся пастряла честната глава на мощите на преподобни Михаила Война от село Потука със свидетелството си на пергамент с красни и златни зачални букви. В лято 1843 видях на това място само честната глава очупена и няколко листа от гръцките на пергамент ръкописи. Нине не существува нищо друго, освен желязната решетка на книгохранителницата". (съчинения в 8 тома, С. 1979, т. 4, с. 186). 

Източници: книгата „История на Аязмото в Стара Загора”- http://www.strumski.com/biblioteka/?id=271 , Михаил Воин змееборецът и покръстването на княз Борис- Иван Танев Иванов

Прочете още: Житие на Михаила воин

Из историята на патриаршеската църква „Възнесение Христово" на Царевец

Патриаршията- из "Царският дворец и патриаршията на Царевец"- Никола Ангелов
⏩👉НЕПОЗНАТАТА ИСТОРИЯ

Грета Костова- Бабулкова 
 
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ

© Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.

Житие на Михаила воин

По Охридския ръкопис № 196, български извор от XIV — XV век.

   В този ден (22.11./ 05.12. ) е успението на свети и праведния Михаила воин. Този свети Божи Михаил бил през времето на благочестивия цар Михаил от град Потук, по произхождение българин, не от някой долен, но от всечестни и благороден род и пръв от първородни християни, когото нарекли родителите му и много други свето дете. През юношеството и младенчеството си чисто живеел и всякога имал пред очи Божия страх. Бил милостив, почтен и помагал на бедните, посещавал болните. Кротък и смирен и бил украсен с всички добродетели. Той бил войник и когато станал на 25 години бил избран свободно от войниците в чин примикюр над войниците. Повдигнали се срещу римския град, народ, християнска държава етиопляни и агаряни. Противопоставили се римляните в голямо множество и агаряните дошли, като били извънредно много. Когато римляните видели, че агарянци и етиопляни ще завземат (града им), скоро всички избягали в планината и се скрили на тайно място. Свети Михаил не се уплашил и своите люде, които непрестанно окуражавал. Като видел, че всички римляни избягали, скоро се просълзил и на колене се молил от името на християните, като казвал: "Господи Иисусе Христе, Вседержителю и прочие". След свършване на молитвата си излязъл със своите войници срещу чужденците и като бил всред неизброимо множество агаряни и етиопляни всички победил и се върнал сам с всичките си войници без един да пострада. И когато се връщал от това сражение, начело на шествието в своя дом, преспал до Тиранското място, с цел да си почине, на това място имало голямо езеро, от последното излизал змей и изяждал люде и животни. Когато неговият прислужник видял дим при езерото и след като се наскоро нахранил, отишъл там да види, от где излиза дим и намерил седнала девица, и прислужникът попитал девицата, какво прави. Тя му отговорила: за този змей съм. Веднъж прислужникът при възвръщането си влязъл в разговор с нея и закъснял с храната на господаря си. След това прислужникът донесъл храна на Божия Михаил. На въпроса му, защо закъснял с храната, той му разказал всичко, което узнал от девицата. След като изучил всичко Божият Михаил от прислужника си, убеждавал го да отиде с него. Прислужникът не се съгласявал. В най-скоро време блаженият се помолил и направил пред своето лице знамение на честния кръст, възседнал коня си и заедно с големия си прислужник дошъл до езерото, гдето била девицата. На въпроса, защо е дошла сама тук, тя му отговорила, че била изпратена да бъде изядена от змея. В този град било обичай да дават своите деца за храна на звяра. Заповядал на своя роб да отиде с коня и да стои далеч. Праведникът се помолил на колене на Бога. След молитвата станал и видял да се яви змея всред езерото с шум и де се издига високо над езерото двадесет сажена (шестдесет лакти). Опашката му биела по водата и се издигала четиридесет лакти, (като змеят) отворил три уста. Светецът взел щита, извадил меча си и отсякъл с хитрост трите глави. Змеят си свил опашката, ударил светеца в дясната буза и в дясната ръка и рана му направил. След малко в безсъзнание (светецът) пак скоро станал. Прислужникът като видял това чудо, отишъл в града и съобщил за станалото. Гражданите излезли със свещи и кадила да посрещнат светеца, славящи Бога. Девойката била предадена на родителите ѝ. Светецът предприел пътешествие за да отиде в своя дом и след като живя малко дни предаде блажения своята душа на Бога, когото от малък обикна и отиде в Царството небесно. Знамения и чудеса много правеше. Изцеление даваше на притичащите се към него с вяра. И в царуването на великия цар Калоян след превземането на Потук, пренесе свети Михаила. Като се научи патриархът Василий, излезе с цялото си духовенство и боляри да посрещне светията със свещи и кадила. След като го приеха цар Калоян и патриарха, внесоха го в Богоспасния Цариград Търново и го поставиха във великата патриаршеска църква „Св. Възнесение“ в нов ковчег. Всякога с молитва към Господа Бога наш да ни сподоби в своето царство. Амин.
 Из Общински вестник „Велико Търново“- от 31 май 1934г.
Прочетете още:  Защо мощите на св. Михаил воин са били положени в патриаршеския храм на Царевец

 
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ

Царевец- основно градско ядро на Търново

Разкопките в Асенова махала край църквата «Св. Четиридесет мъченици» доведоха до нови открития, които изясниха вече истинското предназначение на т. нар. напречни стени. Двете напречни стени, започващи между втора и трета порта на главния вход, безспорно са съставки към отбраната на главния вход и те имат своя смисъл като предстение в неговата система. Установи се обаче, че близо до р. Янтра е имало друга крепостна стена, свързана с напречни, която затваря цялостен отбранителен пояс. От него са разкрити повече от 200м дължина. Всъщност хълмът Царевец е заобиколен от водно препятствие — р. Янтра, която през средните векове е била по-пълноводна. След тази природна преграда следва крепостна стена покрай реката. Тя включвала в ниското днешния квартал Асенов (тогава «Новия град»); в голямата извивка на реката квартала на чужденците Френкхисар и малък квартал южно от хълма между югоизточната, т. нар.. Балдуинова кула и главния вход на Царевец.
Тази стена е дебела 2,70—3,20м с бойни кули към реката. Досега са открити 6 бойни кули. От тях четири са кръгли, а две са четириъгълни. Те са кули-кладенци. Понеже реката е близо, в дълбочина се прониква до пясъчни пластове, през които се филтрират подпочвени води от Янтра и решават един много важен проблем за крепостта — водоснабдяването.
Разкритият кладенец южно от Балдуиновата кула също е бил защитен от тази крепостна стена. Вероятно покрай реката по трасето на този укрепителен пояс е имало редица такива кули-кладенци. Бойните кули в основата си са с плътен градеж, защото стената се миела от речните води. По този начин те били изградени като кули-бастиони. Във височина вероятно на еркер се разширявало бойното помещение. В сравнение с втория укрепителен пояс тази първа стена е по-силно оборудвана, с повече отбранителни съоръжения. Докато по скалния венец на Царевец са изградени кули предимно над портите и само в югоизточния ъгъл има издигната кула, стената, непосредствено на брега на Янтра, има на всеки 18—20м бойна кула.
Първият укрепителен пояс се свързва с втория посредством дебела крепостна стена, в основите на която е бил изграден тайник, вкопан в земята с дебели стени на север и юг. Южната стена е дебела 2,80м, северната 1,40м, а между тях на ширина 1,50м било изградено каменно стълбище. То водело до кула-кладенец и с повече от 150 стъпала се свързва с втората стена по скалния венец. По такъв начин стълбището и тайникът били използувани за безпрепятствено водоснабдяване на цялата крепост и по време на обсада. Освен това през стената и бойната пътека над стълбището се осигурявала връзка между двата укрепителни пояса на сложната отбранителна система на главното градско ядро на старопрестолния град.
Предстенията, напречните стени при главния вход към р. Янтра, също имали бойни кули. От северната страна се разкриха основи на две кули, а от юг — една. Кулите в северната напречна стена са разположени симетрично от двете страни на стената, а южната е издадена навън. Втори укрепителен пояс е била крепостната стена по скалния венец, който се издига над нивото на реката 40—50м, а някъде и до 70м. Скалният масив е насечен и разнообразно разчленен, прорязан от оврази, издига се отвесно, а при Лобната скала дори с обратен наклон.
Крепостната стена, изградена по скалния венец, следва своеобразието на конфигурацията на хълма и очертава фигура на триъгълник с върхове: в северна посока — Лобната скала, югоизток — кулата с кладенеца (т. нар. Балдуинова кула), югозапад — главният вход на крепостта. Страните, които свързват тези върхове, не са прави. Южната — от кулата с кладенеца до главния вход, и северозападната — от главния вход до Лобната скала, са вдлъбнати навътре, а източната е изпъкнала навън. Дебелината на стената е 2,40—3,60м.
Основата е положена непосредствено върху скала. Има части от нея, които са построени върху разрушената ранновизантийска крепостна стена от V—VI в. От проучването са разкрити отделни етапи в строителството ѝ. Голямата отбранителна система на главното градско ядро не е изградена изведнъж, а в продължение на време. Така са се оформяли съоръженията на главния вход с напречните стени, както и двата пояса на крепостта. Градежът на стената е от ломени камъни, споени с бях хоросан. Оформена е лицева зидария отвън и отвътре от по-едри камъни с добре обмазани фуги. Вътрешността на зида е пълнеж от малки камъни, нахвърляни в изобилна хоросанова маса. Навътре от лицевия градеж, на дълбочина 0,30м надлъжно в стената, са поставени дървени греди с размери 0,20/0,20м. Перпендикулярно на тях и свързани с гвоздеи са разположени напречни греди. По този начин се образува вътрешна мрежа от дървена конструкция, разположена хоризонтално в градежа на стената. Във височина тези греди се редуват на пояси на разстояние 1,20м един от друг. Обикновено започват на нивото на стената и малко над него и продължават до изграждането на каменната зидария. Предназначението им било да поддържат каменните зидове и ги запазят от разрушение до втвърдяване и калциране на хоросановата маса.
Крепостната стена по северозападната част на скалния венец се характеризира с различни чупки и издавания навън и навътре, с удебелявания и изграждане на контрафорси, които подсилват якостта ѝ. Вдаванията на стената са играли ролята на кули, защото от бойната платформа зад зъберите всъщност са били оформени особен вид бойници. Те позволявали да се обстрелва по-сигурно и от различен ъгъл пространството пред стената с бойни стрели и камъни. Това правело ненужно издигането на кули по стената. Кули били изградени само при входовете на външната крепостна стена и за охрана на водоизточника в югоизточния край на крепостта. Влизането в крепостта се осъществявало от три входа. Тъй като те са най-уязвимото място, било обърнато голямо внимание на тяхното укрепяване. От първостепенно значение било определянето на мястото за порти. В това отношение укрепяването на Царевец показва умелото решение на този проблем. Важно място имал главният вход. Той представлява сложна портална система, изградена с комуникативно и отбранително предназначение в единствената връзка на хълма, заобиколен от три страни от р. Янтра, и заема най-западната точка на Царевец. Първата порта като комплекс обхващала подвижен мост над пресечената скала и бойна кула над вратата. Оригиналният понижен мост, портата и кулата не са запазени. Леглата на гредите на подвижния мост е видял К. Шкорпил. В. Берон е заварил останки от неговите съоръжения — дебели синджири, заловени за двата края, и макарата, прилепена в дървена греда. Първата порта е възстановена през 1932—1934г., но оставена недовършена.
На разстояние 18м от първата порта били разположени втора порта и основи на четириъгълна кула, които личали до 1910г. Точно към стената при втората порта на север и на юг се осъществявало свързването с «крилата» на напречните зидове.
На изток от втората порта на главния вход на 45 м разстояние в посока север се издигала третата порта. До 1889 г. тя била запазена. Археологическото проучване установи, че на същото място е имало порта на крепостната стена от V—VI в. с две врати — едната, спускаща се отгоре по жлебове (катаракта),, и другата — двукрила. Между двете врати имало разстояние 6м. Северно от портата се издигала триъгълна кула. Върху тази по-стара порта след разрушаването и опожаряването ѝ е била изградена по-късната крепостна стена и порта от XII— XIV в. — всъщност трета порта на главния вход. Непосредствено до третата порта, на север от нея, има сграда, чието предназначение е свързано с охраната на входа и крепостта в този район. Сградата и кулата над нея представлявали едно защитно съоръжение — комплекс, осигуряващ третата порта, а и охраната на целия главен вход. Третата порта е реставрирана през 1971г. Главният вход, оформен като сложен портален комплекс, представлявал много добре решено отбранително съоръжение. То включвало тройно осигуряване. Портите били съчетани с бойни кули, а провлакът с високи странични стени.
В северозападната стена е изграден втори вход, известен под името Малка или Асенова порта. Тя отстои на 200 м в северна посока от главния вход. Предназначението й е да свързва града на хълма Царевец с квартала между Царевец и Трапезица, известен с името Новия град. Вече е открита и порта на крепостната стена на Новия град непосредствено до Янтра, през която се осъществявала връзката с града на хълма Трапезица. Асеновата порта е развита в чупка на крепостната стена, която образува коридор с размери 2,90/5,25м. В него е оформена вратата и над нея се издигала кула. Вратата била двукрила, поставена на външния край на коридора. Отворът на коридора в тази част е стеснен с два пиластъра, дебели 0,40м и издадени навън 0,35м. Височината на отвора на портата при пиластрите е 3м. Вратата на Малката порта била дървена, обкована с железни гвоздеи с полусферични глави. Така тя била солидно бронирана..
Кулата над входа имала три зидани стени, вероятно четвъртата е била от дърво или лека стена. Предназначението на тази кула било да отбранява входа и в същото време да осигурява пътя покрай стената. Тя е била на два етажа. На втория етаж били разположени, площадката и бойниците. От юг имало външно стълбище, долепено до крепостната стена. Това стълбище водело до първия етаж, а нагоре в кулата се отивало посредством вътрешно стълбище. Реставрацията на портата и кулата е извършена през 1975г. Посредством мост над р. Янтра се осъществявала връзката на Царевец с Трапезица. До 1907г. били запазени на десния бряг на реката останки от устоите на разрушения мост. От Малката порта до Лобната скала крепостната стена е дълга 500м. Тя се извива съобразно с конфигурацията на скалния венец,, като прави извивки, резки чупки и вдавания навън и навътре. Това строително конструктивно решение, обусловено от особеностите на скалния релеф на терена, изрязан от оврази и тераси с рязка денивелация, същевременно имало пряко отбранително значение. Издаванията на крепостния зид навън създавали възможности: за усилване на отбранителната способност на крепостната стена.. Тези чупки по същество реализирали функциите на кули за фронтален и флангов обстрел.
До северния край на северозападната стена, откъм Лобната. скала, имало малка порта, през която слизал каменен път в Асенов квартал и по-точно до църквата «Петър и Павел». Следи от този път личали до 1920г. Този малък вход бил потерна без кула, охранявана от зъберите и бойниците на самата стена. От скалния нос на Лобната скала се спущал напречен зид към Янтра, който археологически не е изследван, за да се види дали се свързва с външната. стена на Новия град.
Източната крепостна стена е в процес на проучване и разкопките не са приключени. От нея на много места личат останки от градежи. От север при Лобната скала и от юг при Френкхисарската порта са разкрити части от стената. Според надземните проучвания на К. Шкорпил на 200м от северния ѝ край има следи от потерна — малка порта. В най-южния край на 45м северно от югоизточната кула се намира т. нар. Френкхисарска порта. По начина на изграждане тя,, също както и Малката порта, е изградена в коридор, образуван от разширяване на стената от север и от юг. Образуван е отвор, широк 2,50м. Външно портата е стеснена едва пиластъра, широки 0,60м.. Вратата е била падаща. Отвътре се развивала отбранителна кула,, издигаща се над входа. До 1910г. пътят през портата за Френкхисар бил почти запазен с ширина 2,50м. В югоизточния ъгъл се издигала правоъгълна кула. В този участък крепостта била съединена с р. Янтра посредством две кули. Те били преустройвани, установено от археологическото проучване — запазени са следи от по-стари основи. Близо до реката в подножието на скалния масив била изградена голяма кула-кладенец с вътрешен диаметър 2м. Около югоизточната кула са разкрити останки от каменно стълбище, което водело* до кулата-кладенец. В двете му страни бил изграден парапет.
Намерените зидове, спускащи се по стръмния склон към реката с извивка на югозапад, са останки от външната стена, която била разположена покрай р. Янтра и при главния вход се е свързвала може би с напречната стена. По този начин кладенецът не е оставал извън укреплението. Тази част на стената, подобно на главния вход, е най-добре-укрепена. Ако на главния вход било обърнато специално внимание и били построени редуващи се порти, то югоизточната част на крепостта е най-ниското място и най-лесна за овладяване и затова била грижливо и солидно укрепена- Бойните кули пък осигурявали водоизточника до р. Янтра.

Южната крепостна стена е дълга 500м и е изградена по скалния венец, като прави на няколко места чупки. При проучването се разкри една потерна, която водела направо към реката. Тя отстои на 70м източно от главния вход. По на изток в стената са открити други отвори, които са иззидани по-късно. Със сигурност може да се твърди, че те са резервни изходи. Те не са свързани с пътни връзки, поради което предназначението им било при продължителна обсада да се избива пълнежът и през тях да се правят излази от крепостта.
Прави впечатление, че и южната крепостна стена няма кули освен при ъгъла, където се свързва с източната стена. Към крепостните стени, особено към северозападната, са долепени много жилищни, църковни и други сгради, на които една от стените е вътрешното лице на зида на самата крепост. Някои от тези сгради били предназначени за въоръжената охрана, обслужваща отбраната на Царевец, а други били обикновени жилища. В двойните околовръстни крепостни стени имало още две вътрешни крепости — царският дворец и патриаршията. Дворецът е бил укрепеното жилище на най-големия феодал — царя. Заедно с това той бил укрепената квартира на върховната власт. Обхващал 6000кв.м и представлявал част от сложната отбранителна система и градоустройство на Търново. Крепостната стена, която ограждала двореца, била градена с ломени камъни от пясъчник, споени с бял хоросан. При изграждането е използуване мрежа от напречни и надлъжни редове от дървени греди.
Археологическото проучване показва, че стената е преустройвана. Установени са три строителни периода. Преустройствата са засегнали главния вход и западната стена. Планировката не е променена много при тези преустройства с изключение на съоръженията на главния вход от север и тези по западната стена. Дебелината на стената не е еднаква навсякъде. Източният зид варира от 1,95м до 2,40м, от запад стената е дебела 1,80м. Съоръжаването на дворцовата крепостна стена се отличава с конструктивни елементи за подсилване и е съобразено с особеностите на терена: под една от кулите на северния зид са изградени два контрафорса, а източната стена била подсилена с десет контра-форса. Освен тези строително конструктивни решения крепостната стена имала изградени военноотбранителни съоръжения — кули и специално осигуряване на входовете.
Северната стена без кулите има дължина 45м. В източния ѝ край е главният вход. Над него се издигала кръгла кула. Пред кулата отвън допълнително бил изграден г-образен зид. Той оформял преддверие и врата, обърната на запад. По този начин главният вход на дворцовата крепост имал две порти — външна и вътрешна, разположена от северната страна на кръглата кула. Главният вход бил охраняван от четириъгълна кула, построена на фуга до северната стена. На запад от нея е изградена конструктивно свързана с крепостния зид друга четириъгълна кула, която отбранявала северозападния ъгъл на крепостната система на двореца. Западната крепостна стена е дълга 60м и е подсилена с два контрафорса. Изградена е четириъгълна кула-бастион, която почти преполовява дължината на стената. На 1,40м южно от северозападната кула и стената има вход, широк 1,55м.
Южната крепостна стена е преустройвана. Тя прави чупки. В нея също има контрафорси. В южната част на крепостта се намира южният вход, който се състои от четириъгълен вестибюл и две врати. За осигуряване на входа над вестибюла се издигала бойна кула. В по-ранен период на югоизточния ъгъл била изградена четириъгълна кула. След разрушаването ѝ южната крепостна стена е изградена през кулата. В двата последни строителни периода южната крепостна стена била подсилена с два контрафорса — единия след чупката и свързването със западната стена, а другия източно от кулата при южния вход. Общата дължина на южната крепостна стена е 80м.
Другата вътрешна крепост била патриаршията. Тя представлявала затворен архитектурен ансамбъл подобно на двореца. Построена е на най-високата част на хълма Царевец. Крепостната стена с вътрешното си лице служи за една от стените на сградите от южната страна. Оформени са два входа — единият от запад, а другият от юг. Изградени били две кръгли кули, конструктивно свързани със стената. Градежът на стената и кулите са от ломени камъни, споени с бял хоросан. Крепостната околовръстна стена е в зависимост от конфигурацията на терена и формата на малкото плато на върха Чантепе. Това име е свързано с кулата-камбанария, която се издигала най-високо, дори и в руините, за които споменават Петър Бакшев и Хаджи Калфа.
Един от най-значителните резултати от системните археологически проучвания е установяването на градоустройствения и архитектурния облик на града. Вниманието преди всичко е насочено към най-важната част на Търновград, разположена на хълма Царевец, известна в тогавашните български писмени сведения като «Цариград Търнов». Въпреки, че са разкрити само основи и съвсем малко надземни градежи, вече е изяснено много от градоустройствената структура на тази част, която била свързана с функционирането на върховната държавна власт, църковната организация и висшата администрация..
Археологическите разкопки установиха строителство на етапи и застъпване на сгради, което показва продължителна история в развитието на градоустройството и не едновременно съществуване на някои сгради. Строго установен план на това изграждане не може да се разкрие. Факт е обаче, че в цялостното градоустройство на хълма независимо от преустройствата и етапите на строителство са се запазили определени доминанти. Те дават облик на тази част от града и изграждането му във всички случаи се е съобразявало с тях. Тези доминанти са патриаршеският дом, царският дворец и укрепителната система на скалния венец. Конфигурацията на терена на хълма определено оказвала влияние върху изграждането на българската столица — природната защитеност на високите скали и красивият меандър на р. Янтра, която опасва двата хълма Царевец и Трапезица, имали решаващо значение за изграждане на една силно укрепена част на града, където била съсредоточена върховната държавна и църковна власт на средновековна България през XII—XIV в.
Средновековните градостроители постигнали много сполучливо обемно-пространствената композиция на Цариград Търнов. Изхождайки от теренните особености, те оформили отделни строителни масиви — всеки със своя физиономия и специфика. Постигната е хармония между урбанистичните елементи и природната среда. Всяка теренно обособена форма и пространство са намерили своеобразно архитектурно и градоустройствено решение.
Около патриаршията, северно от двореца, по целия западен склон и около югоизточната, т. нар. Балдуинова кула са разкрити основи на повече от 400 сгради, 21 църкви, градски улици. Установи се, че са изграждани затворени архитектурни ансамбли, каквито са патриаршията, царският дворец, болярското жилище северно от двореца, манастирите на Царевец и др. За съжаление архитектурните паметници са оцелели в лошо състояние, поради което дават ограничени възможности за установяване на плановете и функционалното предназначение на сградите.
Най-голям брой сгради има намерени по западния склон — 154, след това около патриаршията — 74, и северно от двореца— 22.. В това разположение на сградите на хълма Царевец безспорно има израз на взаимовръзката на ландшафта с градоустройството, но сигурно важно влияние са оказали и фактори от обществен характер. Това най-ярко се установява в застрояването северно от двореца. Там е оставено по-голямо свободно пространство. Макар че терасата е удобна за строителство, има сравнително най-малко сгради. Вероятно зоната около двореца е била контролирана и не се разрешавало да се строи с такава голяма гъстота, както е около патриаршията и по северозападния склон. Навярно тук били взети предвид сигурността на дворцовите обитатели и представителният характер на двореца.
Най-голяма гъстота на сгради има около патриаршията и по северозападния склон — между сградите е оставено съвсем малко пространство. Има случаи то да е 0,60—0,80м. Някъде това пространство е само един малък процеп за светлина и не е било ползувано за свързване, тъй като е непроходимо. Според плана на разкритите основи различаваме сгради с правоъгълна форма и с план, очертаващ неправилна фигура — трапец и многоъгълник. Прави впечатление, че най-много правоъгълни сгради има по западния склон — 120. На терена около патриаршията от 74 сгради само 8 са с правоъгълен план. Именно в този участък преобладава трапецовидният план. Всичко това много добре показва зависимостта на плановата схема на сградите от особеностите на терена. По-стръмният склон на височината около патриаршията е довел до създаването на сгради с по-разнообразен план.
При анализ на сградите според членението им се установява преобладаването на едноделните сгради — 78 на брой. Още нещо характерно за разпределението им: от трите места на застрояване — около патриаршията, северно от двореца и западния склон — най-много са двуделните сгради около патриаршията и след това северно пг двореца, т. е. на заможното столично население. Едноделните гради преобладават по западния склон. Вероятно тук се съчетали не толкова топографските особености, колкото социалната определеност. Силно впечатление правят мащабите на сградите северно от двореца и някои комплекси покрай Асеновата порта. Там са оформени сгради, които образуват самостоятелно вътрешно пространство. Сградите с верижен план са съвсем малко — 3—4 на брой. По предназначение сградите могат да бъдат групирани: жилищни, производствени, култови и административни. Много трудно е да бъдат определени с точност всички сгради, разкрити при археологическите разкопки. По общия вид на откритите археологически материали, взаимоотношението помежду им и по разположението им в градоустройствената система възможна е приблизителна категоризация и отнасяне на сградите към една или друга от посочените групи. Най-изяснено е функционалното предназначение на култовите сгради. Откриването им е от голямо значение, тъй като една част от църквите били квартални и обслужвали определена част от града, друга част са безспорно семейни църкви, а трета са били свързани с дейността на манастирски комплекси. Размерите им са различни. Дворцовата църква и патриаршеската са с големи размери, както и църквите северно от двореца. Всички останали са с малки размери. Сградите в двореца и патриаршията имали определено административно предназначение, макар че и там имало жилищни сгради за семейството на владетеля и постоянните обитатели. При входа до трета порта, а и на други места в двореца и покрай крепостната стена имало сгради за въоръжената охрана. Преобладаващият брой сгради са безспорно жилищните. Други сгради били свързани с производствена дейност — работилници, магазини, складове и пр. Засега според масовия материал от разкопките се приема, че със занаятчийско предназначение били някои сгради около патриаршията, вън от крепостните ѝ стени и по западния склон. Сградите към улицата по този склон вероятно били свързани с търговско-занаятчийска дейност. От досегашните разкопки на Царевец могат да се различат няколко квартала.
Между северозападната стена и средновековната улица от Малката порта до Лобната скала бил оформен един квартал. Сградите са ориентирани спрямо два градообразуващи елемента — крепостната стена и улицата. По планировка те са с правоъгълна форма, едноделни, двуделни и с верижно разположени помещения. Някои използуват крепостната стена за своя четвърта стена. В този квартал се намират основите на две църкви. Източно от средновековната улица по северозападния склон до платото е обособен друг квартал. Сградите са гъсто застроени по склона в редове, стъпаловидно, като че ли накацали една върху друга. В западния край на квартала сградите са ориентирани с фасадите си към улицата. Разстоянието между тях е много малко. Някъде то достига едва 0,60м и дори по-малко. По този начин е оформен характерен вид на квартала, без дворове или с малки задни дворове от изток. Сградите били на два етажа. Поради големия наклон от запад те били двуетажни, а от изток — едноетажни. Вероятно вторият етаж бил с дървени конструкции, тъй като при археологическите разкопки са разкрити големи количества железни гвоздеи. Може би фасадно ориентираните сгради към улицата били магазини и занаятчийски работилници, както се изтъкна във връзка с анализа на жилищната архитектура. В квартала са открити основите на шест църкви. Една от тях е претърпяла три строителни етапа. През последния, по времето на цар Иван-Александър (1331 —1371), става манастирски храм.
При Лобната скала бил образуван един вътрешно градски комплекс около църква, известна при проучването под № 21. Вероятно този малък квартал е манастир, обособено болярско жилище или сгради за въоръжената охрана. По време на проучването са намерени върхове за стрели, връх за копие, шпори и др. предмети. Северно и западно от двореца бил разположен квартал, който се характеризирал със сравнително големи сгради. В най-северната част е разкрит един жилищен ансамбъл от три части: жилищна сграда, стопанска сграда и двор. По своя архитектурен облик той е комплекс със завършен образ и по-сложно композиционно решение. В този квартал са разкрити основите на четири църкви. Една от тях е между най-големите по размери. Прави впечатление, че сградите в този квартал са по-големи и по-рядко разположени.
Около югоизточната кула се намирал квартал с манастирски комплекс, в който са разкрити основите на една църква. Най-типичен за Царевец бил кварталът около патриаршията. Сградите му са разположени стъпаловидно и венцеобразно. Те са с разнообразна планировка — правоъгълни, трапецовидни и дори триъгълни. Кварталът е гъсто застроен. Освен патриаршеския комплекс, в който се намирала църквата «Възнесение Господне», вън от стените на патриаршията са разкрити основите на три църкви. Материалите от археологическото проучване показват, че в квартала има много занаятчийски работилници.
Свързването между кварталите ставало чрез вътрешно градски комуникации — улици. Между тях изпъква по своето значение улицата, която свързвала главния вход на крепостта с царския дворец. Тя започвала от главния вход на запад. Водела през трите му порти, покрай голямата сграда за военната охрана при трета порта, завивала край северозападната крепостна стена и по склона се насочвала към двореца. От тази улица към Малката порта има отклонение за Новия град, манастира Великата лавра «Св. Четиридесет мъченици» и   църквите «Апостоли Петър и Павел» и «Св. Богородица Темнишка». Друго разклонение на север от главната улица отвеждало към Лобната скала. Тази улица обслужвала трите квартала от Малката порта към Лобната скала, намиращи се по северозападния склон.
Важна улица свързвала от изток южния вход на двореца и отвеждала движението покрай източната крепостна стена и сградите в югоизточния край на Царевец. От портите на главния вход се отклонявала голяма улица на юг покрай сградите, построени до южната крепостна стена. Тя свързвала квартала около Балдуиновата кула и отвеждала към Френк-хисарската порта в квартала на чуждестранните търговци. Имало е улица, свързваща западния вход на патриаршията с останалите градски връзки. Въпреки изключително голямата гъстота на сградите при проучванията се разкриха свободни пространства, площади. Един такъв площад се намира северно от двореца. Той е свързан с представителния характер на дворцовия комплекс, където ставали тържествени шествия. Друг площад, по-малък, имало източно от третата порта. От него се разклонявали отбелязаните улици на север и юг.
Археологическите проучвания вече дадоха възможност да се надникне в градоустройствената и архитектурната структура на най-важната част на старопрестолния Търновград, разположена на хълма Царевец.

Атанас Попов 

Из "Царствуващият град Търнов"
Вижте още: Царевец

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ

Балдуиновата кула

Снимка от 1929 г.

Югоизточната част на хълма Царевец е най-ниската. Затова, макар под нея да се е намирал защитения от река Янтра Френкхисар (квартал на франките), този участък е бил подсилен от кули. Югоизточната кула (т.нар. "Балдуинова кула") преди Освобождението е била с покрив, а след това при възстановяването ѝ през 1930г. по проект на арх. Александър Рашенов е била направена по подобие на една добре запазена крепостна кула в Червен. Тъй като се намира над Френкхисар, а и заради преданието, че е служела за затвор днес се нарича "Балдуинова", макар да няма категорични сведения, че точно там е бил затворен пленения през 1205г. пръв латински император Балдуин І Фландърски. По-рано е имало друга четириъгълна кула, която се е намирала малко по-ниско от Балдуиновата. На 45 м северно от югоизточната (Балдуиновата) кула се намира така наречената Френкхисарска порта. Тя е оформена, подобно на Малката порта, в коридор, образуван от разминаването на крепостната стена от север и от юг. В близост до югоизточната кула е било южното стълбище спускащо се към филтрационен кладенец. Стълбището е било широко 1,75 м., като е било затворено между два успоредни зида. Запазените му стъпала лежат върху масивен зид. Защитните зидове от двете страни на стълбището са дебели средно 0,85 м и изпълнявали ролята на парапети. Кладенецът се е намирал в четириъгълна кула намираща се в близост до крайречната ивица.  През 1919г. търновският окръжен инженер внася в Комисията за старините проект за реставрация на портите на Царевец. Резолюцията на комисията е ясна и недвусмилена: По този случай комисията … счита за необходимо да изтъкне, че в днешно време пълната реставрация на стари паметници, които съвършено са изчезнали, от научно гледище не се допуска. "Предвид на това Комисията реши реставрацията на вратата в Царевец засега да се изостави"... Отказът на Комисията за старините само отлага намеренията на търновци с 10 години. През 1930 г. тази идея е подновена и вече наложена на Народния музей. Ето как арх. Александър Рашенов, щатен архитект към музея, описва обстоятелствата и самата задача: "Инициативата за възстановяването на търновската крепост „Царевец” се взе през 1930год. от Министерството на благоустройството и то лично от министъра г-н проф. Данаилов. Желанието на г-н министъра да се възстанови „Балдуиновата" кула се посрещна с неодобрение от управата на Музея: при оскъдицата на средства за поддържане на старините, Музеят предпочита всяка определена за старините сума да се използува за заздравяването им, но не и за реставрация. Още по-малко може да се оправдае изразходването на големи суми за Търновската крепост, за възстановяването на която липсват положителни данни. Въпреки това становище на Музея, ... постави се за задача върху старите основи да се построи една средновековна кула"... Хипотетичните реконструкции реално водят до фалшифициране на паметника, тъй като той загубва стойността си на историческо свидетелство.

Източници:http://historicalcities.narod.ru , http://www.kultura.bg
 Прочетете още: Царевец

 
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ