Царският дворец и патриаршията на Царевец

Из "Царският дворец и патриаршията на Царевец"- Никола Ангелов
В средновековната столица Търновград на патриаршията било отредено централно място в главната крепост на града. Патриаршеският архитектурен комплекс се намирал на най-високото място на хълма Царевец и внушавал респект и уважение всред населението на столицата и многобройните чужди посетители. Писмените сведения за патриаршията са твърде малко и не дават цялостна представа за външния ѝ вид, нито за съдържанието и като архитектурен комплекс и духовен център...
Всички изследвачи, които използуват плана на разкритата непълно от Сьор църква, говорят навсякъде само за патриаршеска църква, а не за патриаршески архитектурен комплекс от сгради, някои от които били частично разкрити от тогавашните разкопки. Това се дължи до голяма степен на липсата на конкретни данни в споменатите писмени извори, в които се говори само за патриаршеска църква. Разкопките и проучванията на този обект в миналото били насочвани и ограничавани само върху основите на църковната сграда и помещенията, долепени до нея от южната страна, независимо от това, че в близост до църквата ясно се виждали и останки на други постройки. Засега не притежаваме никакви изображения на патриаршията на Царевец. Няколко образни легенди на Търново в стари географски карти за мореплаватели, открити през последните години, не дават никаква представа за архитектурния облик на патриаршията през средните векове.
През 1640 г. архиепископ Петър Богдан Бакшев посетил Търново и отбелязал в описанието си за патриаршията следното: «На най-високото място, където е била катедралната църква, стои половината от много висока кула (камбанария) и наоколо се виждат образи, но сега не може нищо да се различи. В стените се виждат мрамори и големи камъни, на които са начертани на разни места образи на римски императори и латински писмена, но тези, които са ги поставили на стените, са ги обърнали наопаки.» От текста се разбира, че тези римски плочи с образи и надписи авторът видял зазидани в стените на кулата до патриаршеската църква. Такива при разкопките не се откриха. Вероятно това описание се отнася за вградените римски надгробни паметници в северната кула на царския дворец на Царевец. Според тези сведения на Петър Богдан през XVII в. основите на патриаршеската църква били запазени твърде високо и по тях се виждали образи на светци. На Петър Богдан като на католически архиепископ направили голямо впечатление обърнатите римски надгробни плочи, за които отделя повече внимание в своите описания, отколкото за църковните стенописи по стените на църквата, които били запазени тогава на един метър височина. 
247 години след превземането на Търново от османските турци руините на патриаршеската църква били сравнително добре запазени, за да може Петър Богдан да види и запазените стенописи вътре по стените на значителна височина. Преди започване на цялостните археологически разкопки през 1960 г. на място личаха само основите на патриаршеската църква и на долепените към южната ѝ стена помещения. По време на археологическите разкопки в 1900 г. от Сьор основите на патриаршеската църква били запазени на височина до 1,50м. Инж. П. Абаджиев съобщава, че по тях били запазени оригиналните стенописи. Забелязвали се цяла редица фигури на светци от кръста надолу. През 1960 г. не се забелязваха никакви следи от стенописи. Фрагменти от стенописвана хоросанена мазилка се откриваха в голямо количество във вторичните насипи по склоновете около църквата. Следователно доразрушаването на патриаршеската църква и унищожаването на запазените до 1900 г. стенописи са станали след тази дата. 
 
Разкопки и проучване на патриаршията.
След освобождението на България от османското владичество на няколко пъти се правят опити за разкопки на патриаршията, без да се получат съществени резултати. К. Шкорпил съобщава, че през 1893 г. по настояването на княз Фердинанд били извършени археологически проучвания в северния склон на хълма Царевец и била открита част от кула, принадлежаща към патриаршеската църква «Възнесение Господне». Тук Шкорпил допуска неточност, тъй като кулата се намира непосредствено до църквата, но от южната ѝ страна.
През 1960—1964г. Окръжният исторически музей във В. Търново извърши цялостни археологически разкопки и проучвания на патриаршеския архитектурен комплекс под ръководството на Н. Ангелов. Резултатите от тези разкопки и проучвания са публикувани през 1980 г. в т. 3 на «Царевград Търнов».

План, разположение и съдържание.
Патриаршията на Второто българско царство се намирала на най-високото място на хълма Царевец, южно от царския дворец. По план представлява неправилен многоъгълник, ориентиран изток—запад. Общата площ, която заема, е 2413 кв.м. Теренът, върху който е построена, представлява малка равна тераса с малък наклон на югозапад и много стръмни склонове от всички страни. Разликата в нивата на най-високата и най-ниската точка е 10,125м. По подобие на царския дворец патриаршеският архитектурен комплекс бил ограден от всички страни с високи и дебели крепостни стени, подсилени с контрафорси, кули и бойници. Две кръгли кули от север и юг господствували над цялата крепостна система. Над главния вход от запад имало четириъгълна кула. Твърде внушителна била западната част на комплекса, където се намирала и главната порта на тази малка крепост. По стръмна рампа, оградена от двете страни с високи каменни зидове и отделни постройки, се влизало във вътрешния двор на патриаршията. Служебните, жилищните и представителните сгради и помещения били разположени на север, изток и юг от вътрешната страна на оградната крепостна стена. В средата се образувал малък двор. Най-важната и съществена част на този архитектурен комплекс, патриаршеската църква «Възнесение Господне», се издигала в средата на малката равна тераса. Тя представлявала красива кръстокуполна постройка, която господствувала над целия комплекс. От всички страни тя е свободна. Само от южната страна към нея били долепени три нееднакви помещения. Средното помещение има твърде дебели стени за своите размери. Поради тези причини го определяме като кула-камбанария. Жилищните и служебните помещения на патриарха и неговите първи помощници се намирали в южната част на патриаршията, построени върху стръмния склон. От нивото на двора в тези сгради се влизало направо на третия етаж. В най-долния етаж се намирали избените помещения. В тях се влизало и направо отвън през една допълнителна външна врата, предвидена при преустройството и разширяването на тази част от патриаршеския комплекс. На запад от южната кръгла кула покрай оградната крепостна стена се намирали различни работилници. Покрай северната оградна крепостна стена и северната кръгла кула се намирала една твърде дълга и тясна сграда, която приемаме за жилище на монасите. Там били техните килии, разположени по всяка вероятност на два етажа. Източно от църквата, близо до апсидата, има дълбок кладенец, издълбан в скалата. На три места в патриаршията са открити следи от некрополи: покрай южната оградна крепостна стена близо до главния вход, покрай източната стена близо до апсидата на църквата и северозападно от църквата също покрай оградната крепостна стена. Вътрешният двор бил разделен на две части с един каменен преграден зид, който свързвал югоизточния ъгъл на третото долепено до църквата помещение със северозападния ъгъл на сградата покрай източната оградна крепостна стена. По такъв начин главният вход на патриаршеския комплекс се свързвал с представителната част, разположена покрай южната крепостна стена. Подобно разделение на вътрешния двор има днес в Преображенския манастир до В. Търново.
В общи линии планът на патриаршията представлява малка крепост, в която постройките със служебен и жилищен характер са наредени от вътрешната страна покрай оградната крепостна стена. По такъв начин те заграждат в средата неголямо пространство, в което на централно място е разположена патриаршеската църква. Освен нея в този комплекс имало и параклис за извършване на всекидневните религиозни служби. Той се е намирал в югоизточния ъгъл на голямата представителна сграда в южния сектор на патриаршията. Този план на комплекса е напълно съобразен с конфигурацията на терена, върху който е извършен строежът, а също с характера и съдържанието на този религиозен институт.
Патриаршията в Царевград Търнов представлява един манастир, каквито имало твърде много в столицата Търновград и в близката околност...
Въз основа на първото археологическо проучване и разкопаване на патриаршеската църква от Сьор в 1900 г. са публикувани досега няколко плана. Всички тези планове имат една обща слабост, която се състои в това, че се публикува план на една църква, преди да бъде окончателно разкопана и основно проучена. Поради това в нито един план не се дават елементите на трикорабната базилика от ранновизантийската епоха, която се намира под основите на средновековната патриаршеска църква. Никой не е забелязал разликите в строителната техника и строителните материали на двете църкви, които ясно се забелязват в запазените на места основи. В някои случаи елементи на базиликата се приемат за части на средновековната църква. По отношение на плана на патриаршеската църква също има големи различия в публикациите на отделните проучватели. След направените основни археологически разкопки и проучвания на патриаршеската църква се установи, че тя е кръстокуполна църковна постройка с три апсиди и предапсидно пространство. Кръстът се развивал между втората и третата двойка подпори, които образуват квадрат, върху който се издигал куполът. На запад тя имала две преддверия. В екзонартекса, който е прибавен към основния план, има две зидани засводени гробници. Какви били стълбовете, които поддържали куполния барабан, колони или зидани стълбове, трудно може да се каже. Напълно възможно е подпорите да са били мраморни колони, части от които е видял Успенски през 1910 г. При сегашните разкопки се откриха няколко фрагмента от мраморни колони и капители, различни но форма и размери.
Освен тези четири стълба, които поддържали купола, има още два предапсидни стълба, които отделяли наоса от олтара. Второто преддверие не е свързано конструктивно с основния план. Ние го отнасяме към втория период от строителството на патриаршията. Основите на трите апсиди са полукръгли. Каква е била формата им нагоре, не може да се каже, тъй като камъни са запазени само в два-три реда. За оформлението на външата фасада могат да се правят само предположения. Открити са голям брой фрагменти от декоративна керамика, глинени тръбички с четирилистни розети на края и глинени панички с опашки за взиждане, покрити във видимата част с цветна глазура. Патриаршеската църква не е правела изключение от общия архитектурен декоративен стил, който бил разпространен в страната и столицата Търновград. Може да се предполага, че външната фасада на църквата била разчленена на слепи аркирани ниши, украсени както с редуване на каменни и тухлени пояси, така и с декоративна керамопластика.
При разкопките на патриаршеската църква се откриха две четириъгълни керамични плочки с опашки за взиждане. Лицевата им страна е покрита с масленозелена глеч и гравирана сграфито украса с по една буква в средата. Според нас тези керамични плочки били взидани в полетата на аркираните ниши по фасадата на църквата. На западната страна на наоса има два пиластъра. Подобни пиластри има и по дългите стени на наоса, разположени срещу четирите централни подпори на купола. Тези пиластри били свързани чрез арки с четирите основни подпори, както е в църквата «Св. Петър и Павел» в Асенов квартал.
От вътрешната украса не е останало нищо на място. Според описанието на П. Ц. Абаджиев от 1900 г. по вътрешните стени били запазени допоясни изображения на светци. От тази стенна украса на църквата в музея на Археологическото дружество във В. Търново била запазена част от фреска, представляваща главата на Христос. А. Протич казва, че тази фреска изчезнала мистериозно през войната 1914—1918 г. Разкритите през 1900 г. основи на църквата със стенописи по тях не били запазени и с времето били разрушени. През последните археологически разкопки във вторичните насипи по склоновете около църквата бяха открити голям брой късове от стенна хоросанена мазилка, покрити със стенописи. На някои от тях се четат старобългарски букви. От тези фрагменти може да се съди, че стенописите в патриаршеската църква били разнообразни в цветово отношение. Често се среща червен цвят, златистожълт, тъмносин, зелен и др. За съжаление до наше време са дошли само фрагменти от тези прекрасни стенописи, с които била украсена патриаршеската църква. Патриаршеската църква е имала кула-камбанария, долепена към южната фасада. По всяка вероятност тя е част от преустройството на църквата, извършено през XIV в. В културния пласт около патриаршеската църква, а също и в насипите по склоновете се откриха голям брой мраморни и керамични форми от подова мозайка, изхвърлени при предишни разкопки. Останки от подова мозайка били открити при почистването на основите на църквата нрез 1951 г. Тя била положена върху хоросанена основа. В хоросана има примес от стрити на прах тухли, който дава розов цвят на мозаичната подложка. Къс от подовата мозайка на църквата бил открит тогава на място до една от четириъгълните подпори на купола върху тухления под на ранновизантийската базилика. Между двете подови настилки имало слой от руини, дебел до 20 см. Трябва да се има предвид, че тухленият под на ранновизантийската базилика лежал отчасти под основите на зиданата четириъгълна подпора на средновековната църква.
За външната и вътрешната украса и оформяне на църквата и на другите сгради в патриаршията били употребявани архитектурни елементи и детайли от мрамор, варовиик и обикновен камък, като различни видове корнизи, колони, капители, фризове, мраморна облицовка и др. Както в двореца на Царевец, така и в патриаршията мраморът заемал голямо място в архитектурната украса. За съжаление този вид материал бил използуван за направа на вар през османското робство. Поради това днес намираме само фрагменти, останали случайно или употребени вторично от турците като строителен материал. Най-често се срещат фрагменти от малки осмостенни мраморни колонки и капители, които били част от декоративното оформление на вътрешните и външните фасади както на църквата, така и на другите патриаршески сгради. За корнизи освен мрамор и варовик били използувани тухли, на които скосявали страничните ръбове или ги изрязвали в триъгълна форма. Особен вид украса на стените представляват тухлите с врязани надписи или изображения. Намерени са над тридесет фрагмента от такива тухли. Както надписите, така и изображенията са правени с острие в още мократа непечена тухла. Обикновено тези тухли били с квадратна форма и дебели до 6 см. Лицевата им страна е добре загладена, а опаката груба — с полепнал пясък от калъпа. По опаката страна и страничните ръбове има следи от хоросан — белег, че били взидани по стените. Надписите са на старобългарски език с религиозно съдържание. Друг характерен елемент от украсата на патриаршията са намерените части от колони, капители, корнизи и други архитектурни елементи от мрамор и варовик, върху които има останки от издълбани надписи на старобългарски език с различно съдържание: религиозни текстове, ктиторски и мемориални надписи и др. Строителните материали и строителната техника, използувани при изграждането на патриаршията, са същите, каквито откриваме при строителството на царския дворец, на крепостните стени, на църквите и другите обществени сгради в стария град. Основните строителни материали са ломените камъни, белият хоросан, дървото, железните гвоздеи и малко количество тухли. Зидарията е обикновена, без спазване на хоризонтални редове. Ломените камъни са без лицева обработка. Спойката е варова с малък процент от речен непресят пясък. Обикновено за оформяне на лицата на зидовете са използувани камъни с по-големи размери и плоска форма. От скалните видове преобладава сивият местен пясъчник. Фугите на външните фасади на сградите, а също и на крепостните стени са запълнени с хоросан и замазани. Основите на оградните крепостни стени на патриаршията, на църквата и другите сгради са положени обикновено върху скалната подложка, върху достатъчно здрава пръст и в редки случаи върху рушевини от по-стари сгради. За да се образува здрава опора на крепостните оградни стени по стръмните скални склонове, в скалата изсичали малка тераса, върху която стъпвала само част от дебелината на стената. Върху косо обрушената скала зидарията постепенно се удебелява -нагоре до желания размер. Основите най-често лежат върху хоросанена замазка, която в някои случаи достига дебелина до 15 см. За усилване устойчивостта на каменните зидове, които достигали значителна височина, били използувани твърде често контрафорси. На средновековната строителна техника била добре позната и задължително прилагана употребата на скрити пояси от хоризонтални дървени скари, тъй наречената сантрачна система. Няма каменен зид в патриаршеския архитектурен комплекс, в който да не се откриват легла на такива дървени скари. Дървените скари, наредени във височината на каменната зидария, имали важно конструктивно значение. Те разпределяли равномерно натиска на каменната зидария върху всички точки на стената и същевременно задържали каменната зидария от разпадане от собствената си тежест, докато хоросанът карбонизира (се втвърди) и се свърже здраво с камъните. В сравнение с основния строителен материал — камъка, намерените тухли при разкопките са твърде малко. Те били употребявани в арките на сводовата конструкция на голямата сграда в югоизточния сектор, смесени с плоски ломени камъни, които преобладават. Възможно е тази сграда в горните етажи да е била оформена със смесена зидария и псевдоконструктивни ниши във вътрешната фасада. Тухли били употребени и в патриаршеската църква при оформяне външната фасада с редуване на каменни и тухлени пояси и керамопластична украса. В патриаршията се откриха останки от сводова зидария в най-долния етаж на голямата представителна сграда в югоизточния сектор. Освен това са запазени и каменните сводове на двете гробници във външното преддверие на патриаршеската църква. Открити са варовикови квадри, дъговидно издялани от вътрешната страна и с трапецовидно напречно сечение — пресечена клиновидна форма. По всяка вероятност те произхождат от сводова или куполна зидария на патриаршеската църква. По безспорен начин бе установено, че средновековната патриаршеска църква е построена върху основите на по-стара църковна постройка — една базилика от VI в. Тя била трикорабна с баптистерий към южната страна. Църквата запазва външните очертания на ранновизантийската базилика. Промени в плана има само по отношение на апсидите и вътрешното разпределение.

Из книгата" Царствуващият град Търнов"- археологически проучвания
Грета Костова-Бабулкова

Няма коментари:

Абонирайте се, за да ни следите в