Известно е, че от многото християнски светци само двама са змееборци. Това са малоазиатските светци Георги Победоносец и Теодор Тирон. За св. Михаил Воин е важно и интересно това, че той е единственият български светец, посочен като змееборец. Нещо повече, няколко века преди неговите мощи да бъдат отнесени в Търновград, св. Михаил Воин е известен само в района на своето родно място, градчето Потука. Но кое е всъщност това селище? Местоположението на Потука дават патриарх Евтимий и отец Паисий. За
патриарх Евтимий Потука се намира в "така наричаната обикновено
Романия", т.е. в Загорското поле, а за отец Паисий цар Йоан /Калиман/
минал през градчето Потука, намиращо се в „Сливенската епископия”,
построил много манастири в „Сливенската планина” и отнася мощите на
светеца в Търново." Местоположението все още не е определено със сигурност, има много предположения, например, че това е древно градче край Стара Загора, вероятно на няколко километра северно от местността Аязмото. На мястото на Жеравна пък е имало старо селище Потука за което пише Данаил Константинов в книгата си "Жеравна в миналото и до днешно време", изд. 1948 г. Според други автори, Потука се намира до Енина, Казанлъшко или до с. Крън, северно от Казанлък. Според Пламен Павлов и Христо Темелски, Потука се е намирала в района на Средногорието или Тракия, известна в Средновековието като Романия.
Интересното е, че според житието на светеца Михаил Воин, царят Покръстител- Михаил е живял по едно и също време с него. Михаил Воин очевидно отговаря на човек с високо (царско) обществено положение, което се подчертава от обстоятелството, че той е водел със себе си много слуги. От друга страна, битката на Михаил Воин със змея може да се възприеме и като битка на християнската вяра с езичеството. По този начин в образа на нововъзникналия светец поробеният народ от района на Потука е можел да види един свой цар, който ще помогне на своята страна да възкръсне отново след времето на византийското владичество. Този патриотичен идеал е високо оценен от първите царе на освободеното българско царство. Дали този светец не е именно описаният от отец Паисий втори търновски цар Мортагон или Михаил- Йоан, брат на Крум, от който се повели племето и родът на българските царе до последния Шишман Йоан. Втори просветител на българите след цар Тривелия /Тервел/, който в 845 г. се кръстил и чрез него Бог показал чудеса на българите. С кръст в ръката си, с молитвата си към Бога той избавил България от големия Божи гняв. За почитта към този български цар от всички след него царе разбираме от думите на Паисий: "Тоя блажен и велик цар Михаил се наричал Йоан-Михаил и по негово име българските царе, които били от неговия род, имали такава титла: първо Йоан, след това своето име, както му било. Така и последният цар Шишман се пише Йоан Шишман. И гдето се намират техни образи, печати и грамоти, всички се подписвали така по името на своя праотец и прародител блажения цар Йоан-Михаил...."
Можем да видим тази приемственост между старите търновски царе и Асеневци. Защото братята Асен и Петър не случайно избират Търново за център на въстанието против византийското владичество. Те са искали да възобновят царството, такова, каквото е било по времето на търновския св. цар Михаил- Йоан и родът на благочестивите български царе. Ето защо и вероятно мощите на св. Михаил воин, които се пренасят по-късно в патриаршеската църква, майка на всички български църкви са били може би мощите на светия благочестив български цар Михаил, втори Покръстител и Просветител на българите. Мощите на светеца явно първоначално са били положени в църквата "Св. Четиридесет мъченици", както пише св. Паисий Хилендарски, а по-късно бил построен храм "Възнесение Христово" на Царевец и били положени там, както пише св. Евтимий Търновски.
Какво става с тези мощи след завладяването на Търново ни казва големият български възрожденец, П. Р. Славейков, който пише, че мощите на Михаил Воин се запазват в Търново до 1843 г., когато попадат в ръцете на гръцкия владика Иларион Критянин и са унищожени. Та тук не може да не си зададем въпроса, защо точно тези мощи са били толкова ненавистни в очите на гръцките фанариоти и са унищожени, заедно с ценните исторически книги от старобългарската библиотека.. Отговорът е един, защото са били български, свързани с българската история. По този повод П. Р. Славейков пише: "От вехтите здания съхранява се само патриаршеската църква, нине митрополитска. В нея църква имало зазидана книгохранителница... В тая книгохранителница ся пастряла честната глава на мощите на преподобни Михаила Война от село Потука със свидетелството си на пергамент с красни и златни зачални букви. В лято 1843 видях на това място само честната глава очупена и няколко листа от гръцките на пергамент ръкописи. Нине не существува нищо друго, освен желязната решетка на книгохранителницата". (съчинения в 8 тома, С. 1979, т. 4, с. 186).
Легенда за Михаил Воин
Любопитна е легендата за Михаил Воин от Потука, който на връщане от воински поход убива седмоглав змей, след което препускал с коня си по тесните и стръмни стъпала нагоре към Овеч. Когато стигнал там, конят му издъхнал, а той успял само да се помоли в черквата, след което се върнал, за да умре при коня си. Като спомен за “събитието” на това място бил сложен “камък, издълбан, висок”, т.е. стълб.
Любопитна е легендата за Михаил Воин от Потука, който на връщане от воински поход убива седмоглав змей, след което препускал с коня си по тесните и стръмни стъпала нагоре към Овеч. Когато стигнал там, конят му издъхнал, а той успял само да се помоли в черквата, след което се върнал, за да умре при коня си. Като спомен за “събитието” на това място бил сложен “камък, издълбан, висок”, т.е. стълб.
Източници: книгата „История на Аязмото в Стара Загора”- http://www.strumski.com/biblioteka/?id=271 , Михаил Воин змееборецът и покръстването на княз Борис- Иван Танев Иванов
Прочете още: Житие на Михаила воин
Няма коментари:
Публикуване на коментар