Пет години след обявяването на
Независимостта признателни търновци издигат малък паметник-пирамида,
която отгоре завършва с кръст, там където е била Патриаршията. Този паметник е премахнат през 1952 г.
Великата патриаршеска църква „Възнесение Христово" се намира на
най-високото място на Царевец. Майката на всички църкви в българското
царство, заедно с почти квадратната кула — звънарница, с право се
издигала в средата на най-високия връх в престолния град. Тя се виждала
от по далечни места, особено при слънце блестяла с високия си купол и
при нощни тържествени богослужения, когато била осветена с много свещи и
кандила. По местоположението и величествеността си е правила дълбоко
впечатление на всички. Височината, гдето се намират основите на
църквата, (запазени на височина от 80см, — 1 м.) се нарича Чан-тепе
(Камбанов връх). Църквата се състои от три напълно развити части: алтар,
наос (същинска църква) и две предверия. Алтарът има развити и трите си
части: пресбитерии (1), протезис (2) и дияконикон (3). Основите на трите
отделения завършват на изток с полукръгли апсиди. В същинската църква
се намират основите на четири централни стълба, вероятно те са
поддържали купола и основите двата предапсидни, които са отделяли
предапсидното пространство.
Третата част на църквата има развити две
предверия. Външното е строено във връзка със стръмното местоположение на
постройката. То е подпомагало достъпа в църквата. От оцелелите основи,
части на църквата и тяхното разположение се уверяваме, че последната е
кръстовидна куполна църква. По своя си общ план прилича на църквите: Св.
Четиридесет мъченици“ и "Св. Апостоли Петър и Павел" в старопрестолния
град. „Пантократор“ и Св. Иван Алитургитос" в Месемврия и др. Общите
размери на църквата са: дължина 26‘5 м., широчина 12 метра. Размерите на
църквата свидетелствуват, че тя е една от най-големите църковни сгради
от епохата на второто българско царство.
От запазените основи на
църквата не може да се установи, дали тя е била украсена отвън с
гледжосани цветни глинени тръбички подобно на църквите: "Св. Димитър
Солунски", "Св. Четиридесет мъченици", "Св. Св. Апостоли Петър и Павел“ и
др. През време на закрепването и почистване на църквата се намериха в
насипа и около църквата глинени гледжосани цветни панички с дръжки
(плитки чашки), с размери в диаметър от 6 — 8 см. Опашките, с които се
закрепват в стената, са дебели 2—3 см. и дълги 12 — 15 см. Тези
декоративни предмети изцяло приличат на тия от църквите в Асенова махала
и Трапезица. На въпроса, през времето на кой от българските царе е
издигната църквата "Възнесение Христово", може да се отговори въз основа
на два стари документа: приложно (кратко) житие на Михаил воин,
намиращо се в Охридския ръкопис № 196, български извод от XIV — XV век
(4) и прибавката — Поменик — от XIV век (5). Според приложното житие на
Михаил воин, великата патриаршеска църква е съградена през времето на
Калояна, в която били положени мощите на светеца. Въз основа на
прибавката — поменик — към Синодика на цар Борила, писана през XIV век,
майката на всички църкви в българското царство е издигната през
царуването на Иван Асен II. Може да се има предвид и следното
обстоятелство. Мощите на Михаил воин да са били пренесени в Търново от
Калояна, а по-после поставени във великата патриаршеска църква
"Възнесение Христово", по заповед на Иван Асен II. В подкрепа на
предположението ни може да се преведе следния пример: Според приложното
житие на Св. Илариона Мъгленски, намиращо се в Зографски пролог № 88 под
21 октомврий, мощите на светеца били пренесени в престолния град от
Калояна, а по сетне през царуването на Иван Асен II били поставени в
новоиздигнатата от него църква "Св. Четиридесет мъченици"(6). Калоян или
Иван Асен II, с цел да предадели по-голяма светост, важност и значение
на църквата "Възнесение Христово", заповядали да се поставят останките
на "Св. Михаил воин".
През епохата на второто българско царство великата
патриаршеска църква, майката на всички църкви в българското царство, е
била свидетелка на много важни събития и тържества свързани с историята
на второто българско царство. В нея са били посрещани и изпращани
посолства от Византия и други държави и народи. Каква е била съдбата на
църквата "Възнесение Христово" през епохата на турското робство, по
липса на документи е трудно да се отговори. Дали тя е била ограбена и
разрушена с превземането на Царевец през 1393 година, не може да се
отговори положително. През септември 1640 година Петър Богдан Бакшич,
родом от Чипровци, по-късно Софийски католически епископ, посетил
старопрестолния град. Ето какво споменува за църквата "Възнесение
Христово": "На най-високото място, гдето е била главната църква, се
намерва половина на много висока звънарница и наоколо се вижда живопис,
без да може нещо да се разбере. В зидовете се намерват мермерени и
големи камъни, на които са изсечени на разни места образи на римски
императори и латински надписи, но тези, които ги поставили в зидовете,
ги турнали наопаки; мисля че те не са разбирали от латинско писмо или не
са се грижили за старините(7)
Т. И. Успенски през ноември 1900
година посетил старата столица, когато разкопките на Трапезица и Царевец
били завършени. През време на разкопките били открити основите на
църквата "Възнесение Христово". Руският учен свидетелствува за нея
следното: "На Хисаря е разкопана стара църква. От намерените предмети
запазени на самото място са: мраморни късове, капители от колони.
Открити са до стените на църковното здание няколко гробници, строени от
камъни с погребения (8). Според увeренията на инженер К. Ябаджиев,
който е изработил плановетe на Трапезица и Царевец, забелязал под
запазените в земята стени на църквата стенописи. В насипа бил намeрен
голям къс от стенопис — главата на Иисуса Христа (9). През 1928 година
се заздравиха запазените основи на църквата и кулата — звънарница. В
подкрепа на твърденията ми, че църквата "Възнесение Христово", е била
велика патриаршеска църква и майка на всички църкви в българското
царство; а също, че в нея били положени мощите на св. Михаил воин, от
старата крепост Попук, превеждаме приложното (кратко) житие на св. Михаила воин и Прибавката — Поменик — от XIV век, към Синодика на цар
Борила отъ XIV век.
Из Прибавката — Поменик — към Синодика на цар Борила, писана в XIV век)
"Преосвещений вселенски патриарх Герман, с благоволението Божие и
поради многото желание на христолюбивия Иван Асена, великият цар, син на
стария Асен, заедно с останалите негови братя: Атанасия, всеосвещений
патриарх Иерусалимски на Христовите страсти и неговото възкресение,
църква свети Сион, майка на всички църкви в цялата Палестиня; Симеон
всеопросвещений патриарх Антиохийски, Божи град и на цялата Сирия;
Николай, всеопросвещений патриарх Александрийски и на целия Египет — с
тези, прочие, всеопросвещени патриарси, като прочели писмото до тях от
благочестивия гръцки цар, дука, така писано: Самодържавното наше царство
моли и силно желае вашето бащинство да не оставите непразно нашата
молба към Вас; но като пратите вашето писмо до царствово ми за
освещение, да наречете - да дарите с равна на вас патриаршеска степен
търновската църква „Възнесение Христово“, майка на всички църкви в
българското царство. Защото и христолюбивият български цар Иван Асен,
брат на царството ми и сват, от моето царство и от вашето бащинство
свето това желае най-вече иска да се дарува неговото царство.
Това,
прочие, просветените патриарси като прочели, дали му добър съвет
(отговор). И всеки от тях пратил свое писмо до Германа, пишат така:
Германе, вселенски патриархо наш брат, радвай се. Приехме твоето
послание и добрия съвет приехме. Това писмо да бъде наш свидетел за
твоята любов каквато ни е угодно, както и на вашето бащинство, защото
имаш власт да разрешиш". . .
1) Отделение за светия престол и богослужение.2) Отделение за жертвените дарове
3) Отделение за алтарните съдове и одежди
4) Йорданъ Иванов, Български старини из Македония. Второ допълнено издание. София 1931 стр. 422 — 424.
5) М. Г; Полруженко, Синодик Царя Бориса. Одесса; 1899. Лист 28 — 28, стр. 64 — 66.
6) Йордан Иванов. Български старини из Македония. Второ допълнено издание. София 1931 стр. 418 — 420.
7) К. Шкорпил, План на старата българска столица Велико-Търново стр. 140. Известия на Българското археологическо дружество I. София 1910.
8) Т. И. Успенскаго, О древностях города Тырново стр, 22. Известия Русскаго археологическаго института в Константинополе VII випуск I. София 1901*
9) К. Абаджиев- Списание на инжинерно-архитектно дружество VII.
Т. Николов
Снимка: Петя Големанова
Прочетете още:
Няма коментари:
Публикуване на коментар