В този ден (22.11./ 05.12. ) е успението на свети и праведния Михаила воин. Този свети Божи Михаил бил през времето на благочестивия цар Михаил от град Потук, по произхождение българин, не от някой долен, но от всечестни и благороден род и пръв от първородни християни, когото нарекли родителите му и много други свето дете. През юношеството и младенчеството си чисто живеел и всякога имал пред очи Божия страх. Бил милостив, почтен и помагал на бедните, посещавал болните. Кротък и смирен и бил украсен с всички добродетели. Той бил войник и когато станал на 25 години бил избран свободно от войниците в чин примикюр над войниците. Повдигнали се срещу римския град, народ, християнска държава етиопляни и агаряни. Противопоставили се римляните в голямо множество и агаряните дошли, като били извънредно много. Когато римляните видели, че агарянци и етиопляни ще завземат (града им), скоро всички избягали в планината и се скрили на тайно място. Свети Михаил не се уплашил и своите люде, които непрестанно окуражавал. Като видял, че всички римляни избягали, скоро се просълзил и на колене се молил от името на християните, като казвал: "Господи Иисусе Христе, Вседержителю и прочие". След свършване на молитвата си излязъл със своите войници срещу чужденците и като бил всред неизброимо множество агаряни и етиопляни всички победил и се върнал сам с всичките си войници без един да пострада. И когато се връщал от това сражение, начело на шествието в своя дом, преспал до Тиранското място, с цел да си почине, на това място имало голямо езеро, от последното излизал змей и изяждал люде и животни. Когато неговият прислужник видял дим при езерото и след като се наскоро нахранил, отишъл там да види, от где излиза дим и намерил седнала девица, и прислужникът попитал девицата, какво прави. Тя му отговорила: за този змей съм. Веднъж прислужникът при възвръщането си влязъл в разговор с нея и закъснял с храната на господаря си. След това прислужникът донесъл храна на Божия Михаил. На въпроса му, защо закъснял с храната, той му разказал всичко, което узнал от девицата. След като изучил всичко Божият Михаил от прислужника си, убеждавал го да отиде с него. Прислужникът не се съгласявал. В най-скоро време блаженият се помолил и направил пред своето лице знамение на честния кръст, възседнал коня си и заедно с големия си прислужник дошъл до езерото, гдето била девицата. На въпроса, защо е дошла сама тук, тя му отговорила, че била изпратена да бъде изядена от змея. В този град било обичай да дават своите деца за храна на звяра. Заповядал на своя роб да отиде с коня и да стои далеч. Праведникът се помолил на колене на Бога. След молитвата станал и видял да се яви змея всред езерото с шум и де се издига високо над езерото двадесет сажена (шестдесет лакти). Опашката му биела по водата и се издигала четиридесет лакти, (като змеят) отворил три уста. Светецът взел щита, извадил меча си и отсякъл с хитрост трите глави. Змеят си свил опашката, ударил светеца в дясната буза и в дясната ръка и рана му направил. След малко в безсъзнание (светецът) пак скоро станал. Прислужникът като видял това чудо, отишъл в града и съобщил за станалото. Гражданите излезли със свещи и кадила да посрещнат светеца, славящи Бога. Девойката била предадена на родителите ѝ. Светецът предприел пътешествие за да отиде в своя дом и след като живя малко дни предаде блажения своята душа на Бога, когото от малък обикна и отиде в Царството небесно. Знамения и чудеса много правеше. Изцеление даваше на притичащите се към него с вяра. И в царуването на великия цар Калоян след превземането на Потук, пренесе свети Михаила. Като се научи патриархът Василий, излезе с цялото си духовенство и боляри да посрещне светията със свещи и кадила. След като го приеха цар Калоян и патриарха, внесоха го в Богоспасния Цариград Търново и го поставиха във великата патриаршеска църква „Св. Възнесение“ в нов ковчег. Всякога с молитва към Господа Бога наш да ни сподоби в своето царство. Амин.
Из Общински вестник „Велико Търново“- от 31 май 1934г.
Прочетете още: Защо мощите на св. Михаил воин са били положени в патриаршеския храм на Царевец
Из Общински вестник „Велико Търново“- от 31 май 1934г.
Прочетете още: Защо мощите на св. Михаил воин са били положени в патриаршеския храм на Царевец
Няма коментари:
Публикуване на коментар