Разкопките в Асенова махала край църквата «Св. Четиридесет мъченици» доведоха до нови открития, които изясниха вече истинското предназначение на т. нар. напречни стени. Двете напречни стени, започващи между втора и трета порта на главния вход, безспорно са съставки към отбраната на главния вход и те имат своя смисъл като предстение в неговата система. Установи се обаче, че близо до р. Янтра е имало друга крепостна стена, свързана с напречни, която затваря цялостен отбранителен пояс. От него са разкрити повече от 200м дължина. Всъщност хълмът Царевец е заобиколен от водно препятствие — р. Янтра, която през средните векове е била по-пълноводна. След тази природна преграда следва крепостна стена покрай реката. Тя включвала в ниското днешния квартал Асенов (тогава «Новия град»); в голямата извивка на реката квартала на чужденците Френкхисар и малък квартал южно от хълма между югоизточната, т. нар.. Балдуинова кула и главния вход на Царевец.
Тази стена е дебела 2,70—3,20м с бойни кули към реката. Досега са открити 6 бойни кули. От тях четири са кръгли, а две са четириъгълни. Те са кули-кладенци. Понеже реката е близо, в дълбочина се прониква до пясъчни пластове, през които се филтрират подпочвени води от Янтра и решават един много важен проблем за крепостта — водоснабдяването.
Разкритият кладенец южно от Балдуиновата кула също е бил защитен от тази крепостна стена. Вероятно покрай реката по трасето на този укрепителен пояс е имало редица такива кули-кладенци. Бойните кули в основата си са с плътен градеж, защото стената се миела от речните води. По този начин те били изградени като кули-бастиони. Във височина вероятно на еркер се разширявало бойното помещение. В сравнение с втория укрепителен пояс тази първа стена е по-силно оборудвана, с повече отбранителни съоръжения. Докато по скалния венец на Царевец са изградени кули предимно над портите и само в югоизточния ъгъл има издигната кула, стената, непосредствено на брега на Янтра, има на всеки 18—20м бойна кула.
Първият укрепителен пояс се свързва с втория посредством дебела крепостна стена, в основите на която е бил изграден тайник, вкопан в земята с дебели стени на север и юг. Южната стена е дебела 2,80м, северната 1,40м, а между тях на ширина 1,50м било изградено каменно стълбище. То водело до кула-кладенец и с повече от 150 стъпала се свързва с втората стена по скалния венец. По такъв начин стълбището и тайникът били използувани за безпрепятствено водоснабдяване на цялата крепост и по време на обсада. Освен това през стената и бойната пътека над стълбището се осигурявала връзка между двата укрепителни пояса на сложната отбранителна система на главното градско ядро на старопрестолния град.
Предстенията, напречните стени при главния вход към р. Янтра, също имали бойни кули. От северната страна се разкриха основи на две кули, а от юг — една. Кулите в северната напречна стена са разположени симетрично от двете страни на стената, а южната е издадена навън. Втори укрепителен пояс е била крепостната стена по скалния венец, който се издига над нивото на реката 40—50м, а някъде и до 70м. Скалният масив е насечен и разнообразно разчленен, прорязан от оврази, издига се отвесно, а при Лобната скала дори с обратен наклон.
Крепостната стена, изградена по скалния венец, следва своеобразието на конфигурацията на хълма и очертава фигура на триъгълник с върхове: в северна посока — Лобната скала, югоизток — кулата с кладенеца (т. нар. Балдуинова кула), югозапад — главният вход на крепостта. Страните, които свързват тези върхове, не са прави. Южната — от кулата с кладенеца до главния вход, и северозападната — от главния вход до Лобната скала, са вдлъбнати навътре, а източната е изпъкнала навън. Дебелината на стената е 2,40—3,60м.
Основата е положена непосредствено върху скала. Има части от нея, които са построени върху разрушената ранновизантийска крепостна стена от V—VI в. От проучването са разкрити отделни етапи в строителството ѝ. Голямата отбранителна система на главното градско ядро не е изградена изведнъж, а в продължение на време. Така са се оформяли съоръженията на главния вход с напречните стени, както и двата пояса на крепостта. Градежът на стената е от ломени камъни, споени с бях хоросан. Оформена е лицева зидария отвън и отвътре от по-едри камъни с добре обмазани фуги. Вътрешността на зида е пълнеж от малки камъни, нахвърляни в изобилна хоросанова маса. Навътре от лицевия градеж, на дълбочина 0,30м надлъжно в стената, са поставени дървени греди с размери 0,20/0,20м. Перпендикулярно на тях и свързани с гвоздеи са разположени напречни греди. По този начин се образува вътрешна мрежа от дървена конструкция, разположена хоризонтално в градежа на стената. Във височина тези греди се редуват на пояси на разстояние 1,20м един от друг. Обикновено започват на нивото на стената и малко над него и продължават до изграждането на каменната зидария. Предназначението им било да поддържат каменните зидове и ги запазят от разрушение до втвърдяване и калциране на хоросановата маса.
Крепостната стена по северозападната част на скалния венец се характеризира с различни чупки и издавания навън и навътре, с удебелявания и изграждане на контрафорси, които подсилват якостта ѝ. Вдаванията на стената са играли ролята на кули, защото от бойната платформа зад зъберите всъщност са били оформени особен вид бойници. Те позволявали да се обстрелва по-сигурно и от различен ъгъл пространството пред стената с бойни стрели и камъни. Това правело ненужно издигането на кули по стената. Кули били изградени само при входовете на външната крепостна стена и за охрана на водоизточника в югоизточния край на крепостта. Влизането в крепостта се осъществявало от три входа. Тъй като те са най-уязвимото място, било обърнато голямо внимание на тяхното укрепяване. От първостепенно значение било определянето на мястото за порти. В това отношение укрепяването на Царевец показва умелото решение на този проблем. Важно място имал главният вход. Той представлява сложна портална система, изградена с комуникативно и отбранително предназначение в единствената връзка на хълма, заобиколен от три страни от р. Янтра, и заема най-западната точка на Царевец. Първата порта като комплекс обхващала подвижен мост над пресечената скала и бойна кула над вратата. Оригиналният понижен мост, портата и кулата не са запазени. Леглата на гредите на подвижния мост е видял К. Шкорпил. В. Берон е заварил останки от неговите съоръжения — дебели синджири, заловени за двата края, и макарата, прилепена в дървена греда. Първата порта е възстановена през 1932—1934г., но оставена недовършена.
На разстояние 18м от първата порта били разположени втора порта и основи на четириъгълна кула, които личали до 1910г. Точно към стената при втората порта на север и на юг се осъществявало свързването с «крилата» на напречните зидове.
На изток от втората порта на главния вход на 45 м разстояние в посока север се издигала третата порта. До 1889 г. тя била запазена. Археологическото проучване установи, че на същото място е имало порта на крепостната стена от V—VI в. с две врати — едната, спускаща се отгоре по жлебове (катаракта),, и другата — двукрила. Между двете врати имало разстояние 6м. Северно от портата се издигала триъгълна кула. Върху тази по-стара порта след разрушаването и опожаряването ѝ е била изградена по-късната крепостна стена и порта от XII— XIV в. — всъщност трета порта на главния вход. Непосредствено до третата порта, на север от нея, има сграда, чието предназначение е свързано с охраната на входа и крепостта в този район. Сградата и кулата над нея представлявали едно защитно съоръжение — комплекс, осигуряващ третата порта, а и охраната на целия главен вход. Третата порта е реставрирана през 1971г. Главният вход, оформен като сложен портален комплекс, представлявал много добре решено отбранително съоръжение. То включвало тройно осигуряване. Портите били съчетани с бойни кули, а провлакът с високи странични стени.
В северозападната стена е изграден втори вход, известен под името Малка или Асенова порта. Тя отстои на 200 м в северна посока от главния вход. Предназначението й е да свързва града на хълма Царевец с квартала между Царевец и Трапезица, известен с името Новия град. Вече е открита и порта на крепостната стена на Новия град непосредствено до Янтра, през която се осъществявала връзката с града на хълма Трапезица. Асеновата порта е развита в чупка на крепостната стена, която образува коридор с размери 2,90/5,25м. В него е оформена вратата и над нея се издигала кула. Вратата била двукрила, поставена на външния край на коридора. Отворът на коридора в тази част е стеснен с два пиластъра, дебели 0,40м и издадени навън 0,35м. Височината на отвора на портата при пиластрите е 3м. Вратата на Малката порта била дървена, обкована с железни гвоздеи с полусферични глави. Така тя била солидно бронирана..
Кулата над входа имала три зидани стени, вероятно четвъртата е била от дърво или лека стена. Предназначението на тази кула било да отбранява входа и в същото време да осигурява пътя покрай стената. Тя е била на два етажа. На втория етаж били разположени, площадката и бойниците. От юг имало външно стълбище, долепено до крепостната стена. Това стълбище водело до първия етаж, а нагоре в кулата се отивало посредством вътрешно стълбище. Реставрацията на портата и кулата е извършена през 1975г. Посредством мост над р. Янтра се осъществявала връзката на Царевец с Трапезица. До 1907г. били запазени на десния бряг на реката останки от устоите на разрушения мост. От Малката порта до Лобната скала крепостната стена е дълга 500м. Тя се извива съобразно с конфигурацията на скалния венец,, като прави извивки, резки чупки и вдавания навън и навътре. Това строително конструктивно решение, обусловено от особеностите на скалния релеф на терена, изрязан от оврази и тераси с рязка денивелация, същевременно имало пряко отбранително значение. Издаванията на крепостния зид навън създавали възможности: за усилване на отбранителната способност на крепостната стена.. Тези чупки по същество реализирали функциите на кули за фронтален и флангов обстрел.
До северния край на северозападната стена, откъм Лобната. скала, имало малка порта, през която слизал каменен път в Асенов квартал и по-точно до църквата «Петър и Павел». Следи от този път личали до 1920г. Този малък вход бил потерна без кула, охранявана от зъберите и бойниците на самата стена. От скалния нос на Лобната скала се спущал напречен зид към Янтра, който археологически не е изследван, за да се види дали се свързва с външната. стена на Новия град.
Източната крепостна стена е в процес на проучване и разкопките не са приключени. От нея на много места личат останки от градежи. От север при Лобната скала и от юг при Френкхисарската порта са разкрити части от стената. Според надземните проучвания на К. Шкорпил на 200м от северния ѝ край има следи от потерна — малка порта. В най-южния край на 45м северно от югоизточната кула се намира т. нар. Френкхисарска порта. По начина на изграждане тя,, също както и Малката порта, е изградена в коридор, образуван от разширяване на стената от север и от юг. Образуван е отвор, широк 2,50м. Външно портата е стеснена едва пиластъра, широки 0,60м.. Вратата е била падаща. Отвътре се развивала отбранителна кула,, издигаща се над входа. До 1910г. пътят през портата за Френкхисар бил почти запазен с ширина 2,50м. В югоизточния ъгъл се издигала правоъгълна кула. В този участък крепостта била съединена с р. Янтра посредством две кули. Те били преустройвани, установено от археологическото проучване — запазени са следи от по-стари основи. Близо до реката в подножието на скалния масив била изградена голяма кула-кладенец с вътрешен диаметър 2м. Около югоизточната кула са разкрити останки от каменно стълбище, което водело* до кулата-кладенец. В двете му страни бил изграден парапет.
Намерените зидове, спускащи се по стръмния склон към реката с извивка на югозапад, са останки от външната стена, която била разположена покрай р. Янтра и при главния вход се е свързвала може би с напречната стена. По този начин кладенецът не е оставал извън укреплението. Тази част на стената, подобно на главния вход, е най-добре-укрепена. Ако на главния вход било обърнато специално внимание и били построени редуващи се порти, то югоизточната част на крепостта е най-ниското място и най-лесна за овладяване и затова била грижливо и солидно укрепена- Бойните кули пък осигурявали водоизточника до р. Янтра.
Южната крепостна стена е дълга 500м и е изградена по скалния венец, като прави на няколко места чупки. При проучването се разкри една потерна, която водела направо към реката. Тя отстои на 70м източно от главния вход. По на изток в стената са открити други отвори, които са иззидани по-късно. Със сигурност може да се твърди, че те са резервни изходи. Те не са свързани с пътни връзки, поради което предназначението им било при продължителна обсада да се избива пълнежът и през тях да се правят излази от крепостта.
Прави впечатление, че и южната крепостна стена няма кули освен при ъгъла, където се свързва с източната стена. Към крепостните стени, особено към северозападната, са долепени много жилищни, църковни и други сгради, на които една от стените е вътрешното лице на зида на самата крепост. Някои от тези сгради били предназначени за въоръжената охрана, обслужваща отбраната на Царевец, а други били обикновени жилища. В двойните околовръстни крепостни стени имало още две вътрешни крепости — царският дворец и патриаршията. Дворецът е бил укрепеното жилище на най-големия феодал — царя. Заедно с това той бил укрепената квартира на върховната власт. Обхващал 6000кв.м и представлявал част от сложната отбранителна система и градоустройство на Търново. Крепостната стена, която ограждала двореца, била градена с ломени камъни от пясъчник, споени с бял хоросан. При изграждането е използуване мрежа от напречни и надлъжни редове от дървени греди.
Археологическото проучване показва, че стената е преустройвана. Установени са три строителни периода. Преустройствата са засегнали главния вход и западната стена. Планировката не е променена много при тези преустройства с изключение на съоръженията на главния вход от север и тези по западната стена. Дебелината на стената не е еднаква навсякъде. Източният зид варира от 1,95м до 2,40м, от запад стената е дебела 1,80м. Съоръжаването на дворцовата крепостна стена се отличава с конструктивни елементи за подсилване и е съобразено с особеностите на терена: под една от кулите на северния зид са изградени два контрафорса, а източната стена била подсилена с десет контра-форса. Освен тези строително конструктивни решения крепостната стена имала изградени военноотбранителни съоръжения — кули и специално осигуряване на входовете.
Северната стена без кулите има дължина 45м. В източния ѝ край е главният вход. Над него се издигала кръгла кула. Пред кулата отвън допълнително бил изграден г-образен зид. Той оформял преддверие и врата, обърната на запад. По този начин главният вход на дворцовата крепост имал две порти — външна и вътрешна, разположена от северната страна на кръглата кула. Главният вход бил охраняван от четириъгълна кула, построена на фуга до северната стена. На запад от нея е изградена конструктивно свързана с крепостния зид друга четириъгълна кула, която отбранявала северозападния ъгъл на крепостната система на двореца. Западната крепостна стена е дълга 60м и е подсилена с два контрафорса. Изградена е четириъгълна кула-бастион, която почти преполовява дължината на стената. На 1,40м южно от северозападната кула и стената има вход, широк 1,55м.
Южната крепостна стена е преустройвана. Тя прави чупки. В нея също има контрафорси. В южната част на крепостта се намира южният вход, който се състои от четириъгълен вестибюл и две врати. За осигуряване на входа над вестибюла се издигала бойна кула. В по-ранен период на югоизточния ъгъл била изградена четириъгълна кула. След разрушаването ѝ южната крепостна стена е изградена през кулата. В двата последни строителни периода южната крепостна стена била подсилена с два контрафорса — единия след чупката и свързването със западната стена, а другия източно от кулата при южния вход. Общата дължина на южната крепостна стена е 80м.
Другата вътрешна крепост била патриаршията. Тя представлявала затворен архитектурен ансамбъл подобно на двореца. Построена е на най-високата част на хълма Царевец. Крепостната стена с вътрешното си лице служи за една от стените на сградите от южната страна. Оформени са два входа — единият от запад, а другият от юг. Изградени били две кръгли кули, конструктивно свързани със стената. Градежът на стената и кулите са от ломени камъни, споени с бял хоросан. Крепостната околовръстна стена е в зависимост от конфигурацията на терена и формата на малкото плато на върха Чантепе. Това име е свързано с кулата-камбанария, която се издигала най-високо, дори и в руините, за които споменават Петър Бакшев и Хаджи Калфа.
Един от най-значителните резултати от системните археологически проучвания е установяването на градоустройствения и архитектурния облик на града. Вниманието преди всичко е насочено към най-важната част на Търновград, разположена на хълма Царевец, известна в тогавашните български писмени сведения като «Цариград Търнов». Въпреки, че са разкрити само основи и съвсем малко надземни градежи, вече е изяснено много от градоустройствената структура на тази част, която била свързана с функционирането на върховната държавна власт, църковната организация и висшата администрация..
Археологическите разкопки установиха строителство на етапи и застъпване на сгради, което показва продължителна история в развитието на градоустройството и не едновременно съществуване на някои сгради. Строго установен план на това изграждане не може да се разкрие. Факт е обаче, че в цялостното градоустройство на хълма независимо от преустройствата и етапите на строителство са се запазили определени доминанти. Те дават облик на тази част от града и изграждането му във всички случаи се е съобразявало с тях. Тези доминанти са патриаршеският дом, царският дворец и укрепителната система на скалния венец. Конфигурацията на терена на хълма определено оказвала влияние върху изграждането на българската столица — природната защитеност на високите скали и красивият меандър на р. Янтра, която опасва двата хълма Царевец и Трапезица, имали решаващо значение за изграждане на една силно укрепена част на града, където била съсредоточена върховната държавна и църковна власт на средновековна България през XII—XIV в.
Средновековните градостроители постигнали много сполучливо обемно-пространствената композиция на Цариград Търнов. Изхождайки от теренните особености, те оформили отделни строителни масиви — всеки със своя физиономия и специфика. Постигната е хармония между урбанистичните елементи и природната среда. Всяка теренно обособена форма и пространство са намерили своеобразно архитектурно и градоустройствено решение.
Около патриаршията, северно от двореца, по целия западен склон и около югоизточната, т. нар. Балдуинова кула са разкрити основи на повече от 400 сгради, 21 църкви, градски улици. Установи се, че са изграждани затворени архитектурни ансамбли, каквито са патриаршията, царският дворец, болярското жилище северно от двореца, манастирите на Царевец и др. За съжаление архитектурните паметници са оцелели в лошо състояние, поради което дават ограничени възможности за установяване на плановете и функционалното предназначение на сградите.
Най-голям брой сгради има намерени по западния склон — 154, след това около патриаршията — 74, и северно от двореца— 22.. В това разположение на сградите на хълма Царевец безспорно има израз на взаимовръзката на ландшафта с градоустройството, но сигурно важно влияние са оказали и фактори от обществен характер. Това най-ярко се установява в застрояването северно от двореца. Там е оставено по-голямо свободно пространство. Макар че терасата е удобна за строителство, има сравнително най-малко сгради. Вероятно зоната около двореца е била контролирана и не се разрешавало да се строи с такава голяма гъстота, както е около патриаршията и по северозападния склон. Навярно тук били взети предвид сигурността на дворцовите обитатели и представителният характер на двореца.
Най-голяма гъстота на сгради има около патриаршията и по северозападния склон — между сградите е оставено съвсем малко пространство. Има случаи то да е 0,60—0,80м. Някъде това пространство е само един малък процеп за светлина и не е било ползувано за свързване, тъй като е непроходимо. Според плана на разкритите основи различаваме сгради с правоъгълна форма и с план, очертаващ неправилна фигура — трапец и многоъгълник. Прави впечатление, че най-много правоъгълни сгради има по западния склон — 120. На терена около патриаршията от 74 сгради само 8 са с правоъгълен план. Именно в този участък преобладава трапецовидният план. Всичко това много добре показва зависимостта на плановата схема на сградите от особеностите на терена. По-стръмният склон на височината около патриаршията е довел до създаването на сгради с по-разнообразен план.
При анализ на сградите според членението им се установява преобладаването на едноделните сгради — 78 на брой. Още нещо характерно за разпределението им: от трите места на застрояване — около патриаршията, северно от двореца и западния склон — най-много са двуделните сгради около патриаршията и след това северно пг двореца, т. е. на заможното столично население. Едноделните гради преобладават по западния склон. Вероятно тук се съчетали не толкова топографските особености, колкото социалната определеност. Силно впечатление правят мащабите на сградите северно от двореца и някои комплекси покрай Асеновата порта. Там са оформени сгради, които образуват самостоятелно вътрешно пространство. Сградите с верижен план са съвсем малко — 3—4 на брой. По предназначение сградите могат да бъдат групирани: жилищни, производствени, култови и административни. Много трудно е да бъдат определени с точност всички сгради, разкрити при археологическите разкопки. По общия вид на откритите археологически материали, взаимоотношението помежду им и по разположението им в градоустройствената система възможна е приблизителна категоризация и отнасяне на сградите към една или друга от посочените групи. Най-изяснено е функционалното предназначение на култовите сгради. Откриването им е от голямо значение, тъй като една част от църквите били квартални и обслужвали определена част от града, друга част са безспорно семейни църкви, а трета са били свързани с дейността на манастирски комплекси. Размерите им са различни. Дворцовата църква и патриаршеската са с големи размери, както и църквите северно от двореца. Всички останали са с малки размери. Сградите в двореца и патриаршията имали определено административно предназначение, макар че и там имало жилищни сгради за семейството на владетеля и постоянните обитатели. При входа до трета порта, а и на други места в двореца и покрай крепостната стена имало сгради за въоръжената охрана. Преобладаващият брой сгради са безспорно жилищните. Други сгради били свързани с производствена дейност — работилници, магазини, складове и пр. Засега според масовия материал от разкопките се приема, че със занаятчийско предназначение били някои сгради около патриаршията, вън от крепостните ѝ стени и по западния склон. Сградите към улицата по този склон вероятно били свързани с търговско-занаятчийска дейност. От досегашните разкопки на Царевец могат да се различат няколко квартала.
Между северозападната стена и средновековната улица от Малката порта до Лобната скала бил оформен един квартал. Сградите са ориентирани спрямо два градообразуващи елемента — крепостната стена и улицата. По планировка те са с правоъгълна форма, едноделни, двуделни и с верижно разположени помещения. Някои използуват крепостната стена за своя четвърта стена. В този квартал се намират основите на две църкви. Източно от средновековната улица по северозападния склон до платото е обособен друг квартал. Сградите са гъсто застроени по склона в редове, стъпаловидно, като че ли накацали една върху друга. В западния край на квартала сградите са ориентирани с фасадите си към улицата. Разстоянието между тях е много малко. Някъде то достига едва 0,60м и дори по-малко. По този начин е оформен характерен вид на квартала, без дворове или с малки задни дворове от изток. Сградите били на два етажа. Поради големия наклон от запад те били двуетажни, а от изток — едноетажни. Вероятно вторият етаж бил с дървени конструкции, тъй като при археологическите разкопки са разкрити големи количества железни гвоздеи. Може би фасадно ориентираните сгради към улицата били магазини и занаятчийски работилници, както се изтъкна във връзка с анализа на жилищната архитектура. В квартала са открити основите на шест църкви. Една от тях е претърпяла три строителни етапа. През последния, по времето на цар Иван-Александър (1331 —1371), става манастирски храм.
При Лобната скала бил образуван един вътрешно градски комплекс около църква, известна при проучването под № 21. Вероятно този малък квартал е манастир, обособено болярско жилище или сгради за въоръжената охрана. По време на проучването са намерени върхове за стрели, връх за копие, шпори и др. предмети. Северно и западно от двореца бил разположен квартал, който се характеризирал със сравнително големи сгради. В най-северната част е разкрит един жилищен ансамбъл от три части: жилищна сграда, стопанска сграда и двор. По своя архитектурен облик той е комплекс със завършен образ и по-сложно композиционно решение. В този квартал са разкрити основите на четири църкви. Една от тях е между най-големите по размери. Прави впечатление, че сградите в този квартал са по-големи и по-рядко разположени.
Около югоизточната кула се намирал квартал с манастирски комплекс, в който са разкрити основите на една църква. Най-типичен за Царевец бил кварталът около патриаршията. Сградите му са разположени стъпаловидно и венцеобразно. Те са с разнообразна планировка — правоъгълни, трапецовидни и дори триъгълни. Кварталът е гъсто застроен. Освен патриаршеския комплекс, в който се намирала църквата «Възнесение Господне», вън от стените на патриаршията са разкрити основите на три църкви. Материалите от археологическото проучване показват, че в квартала има много занаятчийски работилници.
Свързването между кварталите ставало чрез вътрешно градски комуникации — улици. Между тях изпъква по своето значение улицата, която свързвала главния вход на крепостта с царския дворец. Тя започвала от главния вход на запад. Водела през трите му порти, покрай голямата сграда за военната охрана при трета порта, завивала край северозападната крепостна стена и по склона се насочвала към двореца. От тази улица към Малката порта има отклонение за Новия град, манастира Великата лавра «Св. Четиридесет мъченици» и църквите «Апостоли Петър и Павел» и «Св. Богородица Темнишка». Друго разклонение на север от главната улица отвеждало към Лобната скала. Тази улица обслужвала трите квартала от Малката порта към Лобната скала, намиращи се по северозападния склон.
Важна улица свързвала от изток южния вход на двореца и отвеждала движението покрай източната крепостна стена и сградите в югоизточния край на Царевец. От портите на главния вход се отклонявала голяма улица на юг покрай сградите, построени до южната крепостна стена. Тя свързвала квартала около Балдуиновата кула и отвеждала към Френк-хисарската порта в квартала на чуждестранните търговци. Имало е улица, свързваща западния вход на патриаршията с останалите градски връзки. Въпреки изключително голямата гъстота на сградите при проучванията се разкриха свободни пространства, площади. Един такъв площад се намира северно от двореца. Той е свързан с представителния характер на дворцовия комплекс, където ставали тържествени шествия. Друг площад, по-малък, имало източно от третата порта. От него се разклонявали отбелязаните улици на север и юг.
Археологическите проучвания вече дадоха възможност да се надникне в градоустройствената и архитектурната структура на най-важната част на старопрестолния Търновград, разположена на хълма Царевец.
Атанас Попов
Из "Царствуващият град Търнов"
Вижте още: Царевец
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ
