По въпроса за водоснабдяването на старите крепости Царевец и Трапезица

Из Общински вестник "Велико Търново"-1934г.

Безспорно е, че едно от главните условия за съществуването и напредването на един град или въобще на селищата, било в далечното минало, било по настоящем, е лесното и евтиното им водоснабдяване с чиста и изобилна вода, необходима за пиене, приготвяне храната на хората, поддържане чистотата на къщите, улиците, публичните места, частните и обществени бани, напълване на околовръстни ровове и пр. Ето защо, въпросът за водоснабдяването е бил и ще бъде една от първите грижи на ръководните фактори при устройството на селищата. Съвършенството на водоснабдителното дело у старите и настоящи народи е един от главните белези, по които съдим за степента на тяхната култура. Римляните са използвали по един съвършен начин за ония времена течащите, атмосферните и подпочвени води за водоснабдяването на градовете си. Със силно развитата си техника, изобилните средства и труд, те са преодолявали всички препятствия. Известни са техните грамадни цистерни, глинени и оловни тръби, зидани водопроводи и пр. от които и до днес има запазени в българските земи. На същото почти положение се е намирало водоснабдителното дело и във Византия и то в ранновизантийската епоха, макар и да е било повлияно до известна степен от това в Египет и Сирия. Откритите цистерни от това време в Цариград принадлежат към грамадните и съвършени произведения на византийската архитектура. Не е било така в по-късната епоха — средата и втората половина на Средновековието, епоха, когато човек, поради упадъка на техниката и изкуството, е гледал да използва направо даденото от природата, вместо да я подчини. Почти открит стои въпросът за водоснабдяването на многобройните крепости у нас от него време, строени по високите и недостъпни места, към които принадлежат и нашите Царевец и Трапезица, главни центрове на средновековно Търново. Много малко е направено за проучването не само въобще на крепостите у нас, но и за Царевец и Трапезица, които са били огнища на културата ни през второто българско царство. Тяхното всестранно проучване би запълнило много празнини от родната ни културна история. Тук аз ще се опитам да отговоря на въпроса за водоснабдяването на двете крепости, който досега не е засяган, дотолкова, доколкото позволяват досега запазените останки и направените разкопки, тъй като абсолютно никакви исторически сведения нямаме по него. Повечето може да се каже за водоснабдяването на Царевец, отколкото за това на Трапезица, понеже в първата имаме повече следи. Все таки от тях е ясно, че необходимата вода не е била довеждана отвън чрез водопровод, а е била използвана атмосферната и подпочвена вода на самите хълмове и около тях. Водоснабдяването на Царевец е ставало по два начина, положително установени досега. Първият начин е бил чрез тъй наричаните, срещащи се много и до днес, кладенци — герани, чрез които се използват подпочвените води, макар тия кладенци и да не са толкова удобни, поради застояването на водата в тях. Такива кладенци е имало вън и вътре в крепостта Царевец. Най-големия кладенец, от който е ставало почти напълно водоснабдяването на крепостта е бил този, чийто следи днес са запазени близо до р.Янтра, под югоизточната реставрирана кула, наричана от народа Балдуинова. Нека отбележа, че според последните по-обширни научни проучвания на Царевец от г. К. Шкорпил (1910), той ги е сметнал погрешно за следи на страничен преграден зид, такива, каквито е имало няколко в двете крепости и чиито следи днес са добре запазени. Заблуждението, разбира се, се дължи на това, че той не е имал възможност да направи разчиствания, за да открие отвора на кладенеца. Всеки ще си зададе въпроса защо най-големият кладенец се е намирал вън от крепостта и дали това е било удобно при обсадно положение. Вода отвън не е можело да се доведе с водопровод, защото при обсада неприятеля винаги би я прекъснал. Всяка крепост е трябвало да бъде осигурена във време на неприятелска опасност. Построяването на кладенеца вън от крепостта, но почти непосредствено до нея, се дължи на обстоятелството, че на самия хълм не е имало изворна вода, а малкото герани — кладенци, които се намират вътре, за които ще говоря по-долу, поради варовиковия терен, от който се състои целия хълм, не са давали необходимото количество вода. От друга страна е трябвало да се използва и особеното положение на р. Янтра, защото друг по-сигурен начин за водоснабдяване на крепостта не е имало. Кладенецът е бил близо до реката и това положение е давало възможност той да има постоянно вода без да пресъхва. От друга страна в тази част крепостта се е намирала най-близо до реката — на около 35 м., а това е давало възможност да се устрои по-лесно и удобно използването му и защитата.
Дим. Цончев
Снимка из колекцията на Павел Енчев
http://starikartichki.jimdo.com

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ