Из Общински вестник "Велико Търново"- бр.5 от 30 юни 1904 г.
Памет на преподобния отец наш Иван Рилски: Свети преподобни отец наш Иван велик в постницата. Прочие беше от пределите на славния град Средец. От село, което се нарича Скрино, в царството на христолюбивия Петър цар български, а гръцкия Константин Диоген. Имащ родители благочестиви и не много богати от българско племе. Родителите му умрели. Тази добродетел от младини възлюби. Всичкото останало бащино състояние раздал на бедните и немощните. Сам приел монашески образ и от своето родно село излезе. На своето тяло нищо друго не носеше освен една кожена риза. И като излезе на някоя висока и пуста планина и тук се подвизаваше на добродетел. Като се хранеше с диви треви (плодове). И малко време прекара. Дяволски дразнения и разбойнишки нападения нощем станали причина, за да бъде изгонен от тука. Той от тази планина излезе, като се засели в Рилската пустиня. И тук се подвизаваше крепко. И в хралупово дърво влезе и прекарваше с пост, молитва и сълзи и постоянно се молеше на Бога. От всичко, което беше около него, приемаше за телесна потреба. И человечески лица не виждаше. С диви зверове заедно прекарваше. Което велико търпение Бог виде. Той повеле да израсте на местото сланутък (лохут). И от него блаженият много време се хранеше. Беше видян от някои пастири и от тях навсякъде беше изказан. И много към него се притичаха. И своите болни пренасяха. И след приемането от светията молитва за здраве си отиваха. И разнесе се славата за преподобния по цялата тая земя. И много поревнуваха на добродетелния живот на светията. С тях и пожела да живее. И в удобна пещера църква направи и манастир основа. Имаха началник и пастир преподобния, той добре пасеше своето стадо и много към Господа приведе. И велики и преславни чудеса направи. И в дълбока старост дойде, спокойно прие края на живота си. Причисли се към неостаряващето се блаженство. И тук от своите ученици беше погребан. И не след много време се яви на своите ученици и заповяда да пренесат неговите мощи в град Средец. И те откриха неговия гроб и видяха цялото тяло на преподобния неразтлено. И изпущаше благовонна миризма. Прославейки Бога и така с чест го пренесоха в Средец. И го положиха в църквата на свети апостол евангелист Лука. След това създадоха прекрасна църква на негово име. И в нея положиха преподобния, който правеше дивни и преславни изцеления. И като се мина много време, дигна се унгарския крал с много войска и като дойде оплени гръцката земя. Даже достигна до Средец. И ковчега с тялото на преподобния взе. Защото беше чувал и сам кралят за чудесата на преподобния. И заповяда с голяма чест да занесат ковчега в своята страна и да го положат честно в църквата. В града наречен Остригом. И беше положен там светията. И не представеше да прави чудеса и знамения и много изцеления. От многото малко да кажем за него беше чувал прочие Остригомският архиепископ, че е велик пред Бога преподобният. И с много чудеса по всички страни е прославен, знам, но казваше, не съм чел аз това да се споменува в древните писания. И не искаше да дойде тук да се поклони на светията. И внезапно онеме. И позна, че това се случи поради тази причина. И коленичи, целувайки го, просеше прощение. И Божият угодник скоро него послуша. И в същия час развърза говора. И пак дойде ясно да говори. Тъй че той получи изцеление. И с плач своето прегрешение, което към светията направи на всички изповядваше, Бога славеше и преподобния величаеше. И още много и преславни (чудеса) направи светията в унгарските земи. И над всичките тях краят разсъждаваше и удиви се за преславните чудеса на светията, а най-вече, като беше обладан от велик ужас, украси ковчега на светинята със злато и сребро и целуваше мощите му. И с голяма чест ги върна пак в Средец. И тъй в светата своя църква беше пак положен, в година 6695 — 1187,5 нндикт. Мина се не много време. Бог благоволи да се въздигне тази паднала скиня и да се обнови българската власт. Прекъсна се гръцкото насилие. И веднага изсвири рогът на българското царство при христолюбивия цар Асен, чието име в светото кръщение беше Иван. Прочие той беше начело на своето царство. Падаха градове: Българските обнови и подтвърди и ходеше по всички страни, приемайки градове. Дойде до Средец и него покори. И като виде светия и преподобния отец и като чу преславата за него, поклони се на светията и неговия ковчег. И като целуна пречестните му мощи, заповяда на свещения патриарх Василий така и на неговия клир да вземе всеславния му ковчег. И с голяма чест да го носят пред тях до царския град Търново. И даде 300 избрани войници да придружават светията. И така патриарх Василий сложи на кола пречестния ковчег. И така всички тия, които бяха с него, с радост поеха пътя. И пътуваха с веселба, като славеха Бога. И с молитвите на светията били напътвани. С тях вървеха монаси от светия негов манастир, Игуменът Иоаникий и с него богобоязливи монаси. Сам благочестивият цар Иван Асен, като ускори и ги превари в царския град. Заповеда скоро да направят църква в града Трапезица за полагане светията. И като узна, че се приближава патриарх Василий и всичките ония с него, които носеха преподобния, излезе сам да го срещне на Окопа и с всичките си боляри, управители и с цяло множество люде. Радващи се телом и веселящи се духом. И като видеха, поклониха се на тези мощи на преподобния отец и се възрадваха с неизказана радост. И предстоя на Окопа ковчега на преподобния 7 дена докато беше съградена църквата. И свършена беше. И като пренесоха положиха светията с голяма чест. Осветиха църквата благолепно в годината (6703 — 1195). Където и до днескашния ден лежи чудотворното тяло на преподобния. От постоянен текущ източник изтича безвъзмездно изцеление. Защото дошлите слепи с вера прогледват. Глухи се поправят. Неми ясно и приятно беседват. С недъзи и от немощ в сила минават. Бесни се изцеряват и всички сакати от болести обвързани, като се притекат, здраве получават. И всички от различни болести заболели се притичаха здраве да получат. Но, о пречестна главо, изпълнена с благодатта на светия Дух, обиталище на спасението бащино. Престояща на престола на всичките царе. И ясно се наслаждавай със светлината на единосущната Троица, с херувимските и ангелите пеят трисветата песен. Имаше велика и неизследвана смелост да моли за всички милостивия Владика да спаси твоите сродници и еднородните по език българи и сърби и да помогне на държавния наш цар. И да покори всепротивните му врагове под неговите крака. С непорочна вера ни запази. Нашите градове закрепи. С мир всички да умири. От глад и погиване избави. И от нападение на чуждоплеменните ни запази. Старите утеши. Младите поучи. Безумните вразуми. Вдовиците помилвай. За старците се застъпи. Младенците възпитай. И всички свои люде запази от всички неприятности. И в деня страшния съд с чест от лево ни избави. С молитвите ни сподоби да бъдем с десните овце и да слушаме блажения глас от Владиката Христа. Елате, благословени, от моя отец наследете приготвеното за вас царство и от началото на мира. Защото за него подобава слава, чест и държава в безконечните векове, Амин. (1) 1. Йордан Иванов, Български старини из Македония, София 1908г. стр.110-114
Приложно житие на Св. Иван Рилски (1)
В този ден на преподобния наш отец Иван Рилски. Преподобният наш отец Иван беше по произход българин, роден и възпитан в село наречено Скрино. И като оставил света и каквото е в света, възлюби ангелския живот (монашеския живот). И раздаде цялото си бащино богатство на бедните. Отиде и се засели в Рилската пустиня. Както е писано, голяма скръб остави Отче Иване. И като се притекъл в Божествения крайъгълен Христов камък. Много се подвизава в пост и молитва неуморно. Отецът в пустинята понасял студ и без всяка храна. Със сланутък (лохут) се хранял. Свободно върху себе си наложи скръб. Много обиди претърпял от бесове. И се подвизаваше в годините на цар Петра. И като го намериха някои (пратеници) от благочестивия цар Петър, пренесоха с чест и с велики словословия и с "псалми и духовни песни всечестното му тяло в Средец. И след няколко време с Божие съгласие бил покорен Средец от унгарците и били пренесени (останките) в Унгария. Услепял някой си епископ поради неверие (към светеца), понеже не бил се споменувал (светецът) в старите писания. След много молитви и сълзи на колене пак прогледа. След проглеждането възвърнаха мощите (на св. Ивана Рилски) унгарците в Средец. И след много време по желанието на Бога се въздигна падналата скиня, българското царство наново се възроди. Иван Асен обнови българския род. И дойде цар Иван Асен в Средец и намери свети Ивана, великия пустинник и по примера на старите царе, великият цар Константин и цар Петър, заповяда да вземат тялото на всечестния и преподобния Отец Ивана и пренесат в Търново. И (мощите) бяха поставени в създадения от него манастир на Трапезица, гдето и до днес лежи тялото и прави чудеса за тези, които сега вярват и дохождат до неговата рака (ковчег). 1. (Службата се намира в Драгановия Миней, български извод отъ XIII век. Той се съхранява в Зографския манастир. Йордан Иванов, Български старини из Македония. Второ допълнено издание. София 1931. стр. 359.
Кратко Гаврилово житие от 1330 година. Първото приложно (кратко) житие на Св. Гаврил е писано в Лесновския манастир през 1330 година от българина Станислава. То се намира в един пергамент синаксар № 51 в библиотеката на Белградската академия на науките.
В тоя ден е паметта на преподобния наш пустинножител Гавраил Лесновски. Тоя преподобен наш отец Гаврил беше син на благородни и богати родители и даден без негово съгласие и изпратен на книжовно учение. Като дошъл на възраст, оженили го за невяста от добър род, но той, като не се съедини с нея, отиде в манастир и стана монах като взе много богатство, замина, и по желанието на великия архистратег Михаила, отиде в Лесновската планина и създаде храм в името на светаго архистратега и игумен постави и монаси събра и тук остави всичкото свое богатство. И като отишъл в планината, мълчеше в бдение, молитва без сън прекарвал ден и нощ и много мъчение прие от бесовете (и там) прекара 30 години. И като се върнал в манастира, починал и стоя тялото му в земята 30 години и явил се (на сън) на някой русин от град Средец и който дошъл, и го взел, направил ковчег и тук положил мощите му. Правящи много чудеса, слепи проглеждаха и куци оздравяха, поразени от нечестив дух, всички получаваха изцеления допирайки се светите мощи, и подир много години бяха пренесени неговите мощи в град Търново български и положени бяха в Трапезица в църквата „Св. Апостоли“, дето и до сега лежат, даващи изцеление и до тоя ден. *)
Йордан Иванов, Български старини из Македония. Второ, допълнено издание. София 1931 стр. 395.
Няма коментари:
Публикуване на коментар