Орлов връх /Картала/

Панорама от Орлов връх /Картала/ 

Из "Пътеводител на гр. Велико Търново и околността му от 1907 г.  

Със своите завои в Търновската котловина Янтра прорязва и заобикаля няколко бърда и чуки, които мие от няколко страни, като им дава форма на полуострови, от които три обръщат вниманието на туриста. Върху единия от тях, именно върху средния, който е най-големият, е построен градът Търново с повечето от своите махали, къщите на които са сложени амфитеатрално като че натрупани една върху друга. Този полуостров се почва на запад от тъй наричания „Картал-баир“ (турско име, което значи на български „Орлов-връх“. Нарича се тъй поради многото въдещи се някога тук орли, хранени от турците и се простира към изток, като има по права линия дължина около 2 километра, а ширина от 50—300 метра. Най-високата избучена част на полуострова е западната, която с тясна ивица от скали (292м57 над морското равнище) се свързва с „Картал-баир“. Тази скалиста ивица се казва „Поличката“. Наклоните към реката тука достигат до 45° и повече..." 

Тракийска крепост Картала 

 

Всеволод   Крестовски, който определя  местоположението  на Търново  като  едно  от най-прелестните   в   света.   Най-силно     впечатление   му   направил   християнският   квартал, разположен   на      южния склон   на   скалата   „Орел".   Неговите  улици,  отбелязва той, били тесни и криви, застроени плътно от двете страни с двуетажни  и триетажни къщи, в източен стил, с галерийки, балкони и фенери, а горните етажи на къщите  били по-широки и се издавали  един  над друг.

Местна легенда свързва "Картала” с падането на Търново под турска власт през 1393г. и разказва, че именно тук се намира гробът на предателя, /наричан Жидов гроб/, отворил крепостните порти на Царевец за турската войска. След като евреинът предал ключовете от крепостните врати на враговете, се явил пред сина на султан Баязид Сюлейман Челеби, за да търси награда за стореното. Турският паша обаче му се "отплатил”, нареждайки да го обезглавят, защото, който е предател веднъж, е предател цял живот. За наличието на Жидов гроб свидетелства и Иван Вазов след негово посещение в Търново през 1902 и 1905г. той пише: "На запад от Търново стърчи рид: Картал-баир (Орлов връх), въз който има трап, називаем днес Жидов гроб. Според преданието там е отишъл и легнал трупа на евреина, който предал Царевец на турците. През вековете на робството търновци са отивали при тоя трап и са хвърляли камъни в него, проклинайки евреина издайник." Поетът го увековечава и в поемата „Жидов гроб”, ето и част от нея...

Орловий връх. Той мълчаливо
в небето стърчи и пустей.
На негово теме плешиво
трап мръсен от векове зей.

От векове жилище смрадно
на гнусни влечуги и змии
отровни, свърталище гадно
на люти ехидни, скорпии.

Овчарят не смей там да иде
и звяра край него трепти,
орелът когато го види,
по-горе се дига, лети.

И в таз яма, змийска бездна,
главата на Юда бухнa
и вече оттам не излезна:
при трупа безглави легна.
/част от поемата ”Жидов гроб”, Иван Вазов/
цялата поема
Прочетете какво пишат Весил Берон и Моско Москов за Жидов гроб.
Ето как е описано освобождението в Пътеводителя на града от 1907 г.:" На 2 часа след пладне на 25 юни руският авангард се отзова на „Орловия връх“ (Картал-баир), постави два топа и почна да стреля в тур­ската войска, която се бе укрепила със своите четири топове в табията /укрепление/ над Светата гора. Стреляното от двете страни се продължи два часа, докато се подбиха двата турски топа. След това донски­те казаци прегазиха Янтра при „Белянка“ и се нахвърлиха на тур­ската табия. Турските войници в безпорядък избягаха по шосето Кесарево—Шумен, като оставаха по пътя си всичко, само и само да си спасят живота. В 4 часа след пладне камбаните възвестиха на гражданите влизането на русите в града.

Грета Костова-Бабулкова

 Днес, заради красивата панорама, "Картала" е сред най-предпочитаните квартали за живеене във Велико Търново. Полюбувайте се на красивата панорама..

    

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ

ТЪРНОВО СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО

Из Пътеводител на В. Търново от 1907 г.

От 25 юни/7 юли 1877 г., откак градът стана свободен, последният почна да изменя своя изглед. Обезлюдените турски махали отначало правеха грозно впечатление със своите ограбени и опустошени къщи. По-сетне, през есента, когато градът се препълни с бежанци—българи от Южна България, гонени от свирепите Сюлейман-пашови орди, къщите на тези махали се препълниха с хора, и целият град изглеждаше български. Големите турски къщи—конаците, бяха превърнати или в казарми, или в болнични отделения. Турските дюкяни, които до това време грозно зееха и при духането на вятъра зловещо трополиха с капаците си, в късо време се окупираха от мъжката половина на „бежанците“, и се превърнаха в кръчми, бакалници и кафенета, добре посещавани главно от войници. Солидните джамии бяха напълнени с амониции на руската армия или бяха превърнати в казарми. Марното-поле бе отрупано с грамадни складове от сухари и други храни за войската, както и с разнокалиберни топове, направлявани от тук по разни пътища, според нуждата. По улиците на града денем и нощем имаше необикновено движение на граждани, военни, коли и др. До 25 декември 1877 год. Търново с най-близките си околности представляваше един военен лагер. Търговията му през този къс период бе извънредно оживена и достигна до такава степен, до каквато никога не е достигала. Многото народ от войници и бежанци, повечето от които бяха само консуматори на продуктите от първа до последна необходимост, извика силно поскъпване на всичко, но най-много на хляба, брашното, виното и колониалните стоки (килограм захар се продаваше 4—5 лева). Човек в това време лесно забогатяваше, понеже печалба имаше навсякъде и във всичко: парите, може да се каже, се пилееха по улиците от страна на руските интенданти и офицери. С настъпването на зимата, която бе сурова и продължителна, в града се почувствува голяма нужда от дърва. Тази нужда войниците и бежанците скоро удовлетвориха, като почнаха да секат, най-напред, овощните дървета из турските дворове и из лозята на града, и по-късно, да събарят турските къщи: в едната страна на къщата живееха, а в другата събаряха, за да се греят. Фразата на руския солдатин: „Ломай братушка, ето турецкое!“ скоро се усвои от всички българи — (бежанци и местни граждани, и празните турски къщи, числото на които към края на зимата, с възвръщането на бежанците по местата им, ставаше се по-голямо, почнаха една след друга да се събарят и дървесината им да се пренася в българските махали на разпродаване. Дордето настъпи лятото на 1878 год., по-голямата част от турските къщи бяха съборени и когато, след сключването на Берлинския договор (1 юли 1878 год.), местните турци почнаха да се завръщат в града, те завариха само стените и зидовете на сградите си. Запазени останаха малко къщи и то тези, в които се бяха нанесли да живеят бездомни граждани и които отсетне последните откупиха от турците. Празните джамии още през време на войната бяха срутени, а ония, които служеха за складове, тях срутиха след войната под разни предлози. Останаха само три джамии в турската махала, която сега се ограничи само отвъд турския мост, където се прибраха да живеят и ония от турците, които след освобождението на България пожелаха да останат български граждани. Запази се поради местоположението си и джамията на „Баждарлък“. Тази джамия, съборена по-късно за разширение улиците, послужи на покойния Л. Каравелов за помещение на печатницата му в Търново — първата печатница в града (1878 год.). Джамията пък в Долната махала (Теке джемиси) отново се превърна в църква, като се освети на 9 март 1878 год. По този случай при входа в двора на църквата, над покрива на последната, е поставена била мраморна плоча със следния надпис:„ Този храм е създаден в името на светите четиредесет мъченици в 1230 год. подир Р. Хр. от Българския цар Иоанна Асеня II за спомен на неговата победа над гърците. Обърнат в джамия при завземането на Търново от турците, а освободен на 25 юни 1877 год. при дохождането на нашите освободители русите.“ 

Хисарът съвсем се оголи от турски къщи, които се съсипаха. В другите турски махали на мястото на срутените къщи се издигнаха тук-таме нови български къщи и турската половина на града доби този изглед, в какъвто я виждаме днес. Заселените в турските махали българи, за да имат наблизо църква, приспособиха за такава турското медресе в сегашната „Турска махала“. Така нагодената църква нарекоха: „Храм Св. Троица, Св. мъч. Мина и Благовещение“. Тази църква се освети на 19 юли 1881 год. На мястото на турската кадийница се издигна зданието на читалището „Надежда“; малко по-надолу от него по пътя за турския мост се направи протестанска църква, а на юг от тази—един турски конак се приспособи за католишка църква. В българските махали, за разширение на улиците, някои къщи се събориха за изправяне кривите главни улици. Градът бе отпуснат да се разширява на запад.  

 На мястото на „Дараджите“ се издигна паметник за спомен на загиналите за българската свобода въстаници. На мястото на „Шеркетя“ се издигна зданието на девическата гимназия, а наред с нея, малко към запад, се уреди разкошна градска градина, в която днес се издига доста широк и красив павилион, приспособен за бюфет и подслон на гражданите през време за разходките им. Пространството между градината и Паметника, над Паметника, както и онова, оградено от пътищата между Долните и Горните порти на града, се застрои с къщи — създаде се новата част на града. Върху мястото на турския лагер се построиха четири големи казарми за двата квартируващи в града полка. На една от терасите на източния склон от Орловия връх (Картал-баир) се издигна зданието на държавната първокласна болница. С тия постройки у част от гражданите се яви един вид желание да се изнесе градът на равнището, на Марно-поле, като забравиха, че Търново е хубаво и привлекателно именно със своите урви и със завоите на р. Янтра около тези урви. Като следствие от това желание се яви прокарването на шосето през Св. гора и на моста, съединяващ последната с Марното-поле, а по-късно — и направата на железопътната станция на Белянка — малко далечко от града. Като противовес на това желание, което бе на гражданите от горните махали (горненци), яви се у гражданите от другите махали (долненци) противно желание — да се задържа градът на старото си място, и за удовлетворение на последните зданието за мъжката гимназия се построи върху мястото, където бе Крошумлията джамия и постройките около нея.

Засега, според изработения план на града, последният се задържа вече в придобитите си черти, но разправията между „горненци“ и „долненци“ съществува и тя всякога ще се проявява, щом се подигне въпроса за построяване на някое обществено градско или държавно здание. Тези разправии ще престанат само, когато се построи нов мост, който да съединява „Носа“ („Боруна“) на Св. гора с Баждарлък.

След Освобождението, до войните от 1912-1918г., Търново отново заема важна роля в политическото, административното и културното изграждане на свободна България и нейното управление. В сградата на бившия конак, най-внушителната сграда, построена от майстор Кольо Фичето, Учредителното събрание през 1879г. изработва първия държавен закон - Търновската конституция. Тук, в Търново, Първото Велико народно събрание избира за държавен глава княз Александър Батенберг, а през 1908г. на хълма Царевец княз Фердинанд тържествено провъзгласява независимостта на Царство България и става цар Фердинанд І Български. 

До 1965 година името на града е Търново, като “Велико” е наречено поради големината, красотата и величието му. Въпреки че столица на България след Освобождението става София, днес Велико Търново продължава да бъде светиня за всички българи, град олицетворяващ България, с нейните дълбоки корени, устремена към бъдещето.

Прочетете още- Търново след освобождението-статистика
Грета Костова- Бабулкова 
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ

© Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.

Самоводската чаршия

През втората половина на XIX век, когато възрожденско Търново започва да расте на запад от площад "Баждарлък", Самоводската чаршия се развива като стопански център. В пазарни дни идват селянки от близкото село Самоводене и върху постлани направо на земята чергици продават зеленчуци. Оттам идва и по-новото име на площада - Самоводски пазар. По тротоара, от фурната до хана на хаджи Николи, селянки от Беляковец продават мляко, масло, сирене. Оформят се две улици с дюкяни, занаятчийски работилници и ханове. Едната улица започва от малък площад, който през XIX век се нарича Ун (брашнен) пазар, а днес - Самоводски пазар - и продължава по улицата, водеща към Дряновския хан (на мяcтото на разрушеното Кино "Модерен Театър"). Тук са разположени хаджи Давидовия и хаджи Великовия хан, хановете на Атанас Йоноолу и на хаджи Николи, бакалски, опинчарски, ковашки и други занаятчийски работилници и дюкяни.
Ето няколко свидетелства за атмосферата в търговските места на Търново през XIX и началото на XX век: „...Търново има доста големи чаршии. Само сто и двадесет дюкяна продават памучни прежди и американско платно...“ Из "Няколко дена разходка в Търново“, пътепис на Иван Богоров от 1865 г. 

"Въпреки ранната сутрин на чаршията цареше голямо оживление. И българският гражданин тръгва на работа с първите петли. Селяните от близката околност мъкнат на малки магарета всевъзможни хранителни стоки, а между тях тичат продавачи на мляко, плодове, дърва, рекламирайки шумно стоката си...“ Из "Дунавска България и Балканът“, пътепис на Феликс Каниц от 1871 г. 

„Самоводският пазар в турско време, както и в първите дни след нашето освобождение, беше център на търговията в старопрестолния град. Тук самоводчани продаваха своите произведения, като купуваха от околните дюкяни това, от което имаха нужда. На площада се намираха един срещу други и трите тъй известни хана в града: хаджи Давидовият, Йоньовият и хаджи Данисковият... На този площад е бил някога и метохът на Хилендарския манастир... Подир него на улица „Централна“ е бил метохът на Рилския манастир, а в негово съседство метосите на търновските манастири „Света Троица“ и Преображенският. Най-после тук се редяха един до други и няколко бакалски дюкяни с кръчми отвътре по чисто тактични съображения...; после идеха двете фурни, а нагоре към казанджийския пазар се гушеха стотина малки дюкянчета на обущари, дрехари, цървулджии, кантарджии, тенекеджии, дръндари, бръснари, златари, кафеджии, месари и други. Беше хубав майски ден към 1895 година. Часовникът на църквата „Св. Никола“ удари дванадесет. Еснафите един след други напущаха своите дюкяни и отиваха в съответната на вкуса им кръчма, за да пият ракия за отваряне апетит и да чуят най-новите случки и събития. Тогава още не излизаха ежедневници като сега. Във вътрешната стая на Цанковата кръчма са насядали край масите доста еснафи: едни с очила на очите, други с очила над очите, трети без очила; едни с престилки, други без такива, но всички с вехтички и чисти шаечни дрехи. Повечето от тях са с дебели мустаии, пожълтели от тютюневия дим...“ Из "Силата на едно изкуство. Битови картини живота на старите търновци“, спомен на Иван Йорданов от 1895 г. 

"Тук има дюкяни за шапки и обувки, и кафенета, където турското кафе се сервира в чашки без дръжки. Има и други дюкяни, които гледат към улиците не с прозорец, ами с две врати. На праговете им цъфти „еврейско мушкато“, тъй като тези хора изпитват неумерена любов към цветята. Над нас балконите стават все по-богати - прътите с нанизите лук са заменени от изящни ковани железни орнаменти, все още сме сред занаятчиите на Търново. Ето я пекарната с една стена почти напълно отворена към улицата, разкриваща варосаната глинена пещ и пълната с кръгли кафеникави самуни сергия. Следващият дюкян е на сарафина - изключително необходим фактор в живота на Балканите, където в обръщение се намират монетите на толкова много страни...Търново затваря магазините си. Продавачите свалят нанизите от плоски червени сушени колбаси, които са окачени на сергиите подобно на редиците шушулки на акацията... Прибират манната небесна от дюкяните с плодове... Една сграда, подобна на аркада, но без покрив, подслонява редица дюкяни..." Из "Търново, градът на висящите градини" пътепис на Феликс Кох от 1907 г. 

Из книгата "САМОВОДСКАТА ЧАРШИЯ" на Живка Радева и Катя Митова-Ганева 

ПОДКРЕПИ И РАЗГЛЕДАЙ АЛБУМА

 ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ

Храм "Св. св. Кирил и Методий"

В "Пътеводител на В. Търново" от 1907г. се казва: "Св. Св. Кирил и Методий  (Св. Атанас), въздигната в 1860-61г. с протестационна цел против фанариотските владици. Църквата е бяла свършена на 4 септември 1861г. и аптимисана от свещениците поп Петко (иконом) и поп Иван, понеже ктиторите и приложниците на храма не са искали антиминс от гръцкия владика, Григорий Митилински. Освещението ѝ е станало чак на 4 октомврий 1872 год. от първия български владика в града, Иларион Макариополски. Църквата има три храмови празника: Св. св. Кирил и Методий, Св. Атанасий и Св. Апостоли Петър и Павел. Под църквата има параклис Св. Димитрий. Майсторът на църквата е бил Колю Фичето. На това място по-рано не е имало църква. "

В 1860—1861 г. майстор Колю Фичето построява петата си църква от Кошарската махала, в западния край на Варуша, на която, според запазената летописната книга, той е ктитор.  Построяването на храма "Св. св. Кирил и Методий" става в разгара на борбата за църковна независимост и породените конфликти с гърка- владика Григорий. Строителството е започнало на 10 март 1860г., както е записано в Църковната кондика и приключва през есента на 1861г. Иконите са от най-различни тревненски майстори без подпис. Само храмовата, „Св. Св. Кирил и Методий“, носи датата 1861г.  

Ето какво разказва за него Феликс Каниц в своята книга"„ДУНАВСКА БЪЛГАРИЯ И БАЛКАНЪТ“: "В Търново, чиято голяма община, подбудена от влиятелните търговци братя Киселови, започна в 1860 година да строи църквата „Св. Кирил и Методий“. Според плана на Васил Киселов, двамата апостоли, на които посветиха божия храм в Нова махала, трябваше да бъдат символизирани с два купола. Струваше много труд, бакшиши и т. н., докато се спечели съгласието на конака за това нововъведение, обидно за турските очи. Под надзора на двамата братя Киселови, дарили най-много, скоро се издигна импозантната за онова време мощна сграда; в неделните дни участваше в работата и Васил; неговият пример действаше заразително и голяма част от каменния материал ломяха и пренасяха гражданите. Колкото по-високо се издигаше черквата, толкова повече растеше омразата на мюсюлманското население срещу Васил Киселов; и турците се заклеха той да не доживее покриването ѝ. През август на 1861г. на връщане с няколко търговци от Селви (Севлиево - б. пр.) за Търново при Казанчи дереси го раняват смъртно с изстрел близо до белия дроб и удари със сабя по главата. Така го намерил един селянин, превързал раните му с тютюневи листа и го довел в Севлиево. Въпреки всички грижи живял само три дни и назовал в пълно съзнание имената на своите турски убийци, а в последния миг препоръчал на извиканите си близки да завършат толкова скъпата му църква, в която в знак на благодарност за неговото пожертвувание намери пръв своя вечен покой. Известието за убийството на видния патриций Васил предизвика най-силно вълнение сред християнското население на Търново; отрупали пашата с молби за енергично наказание на известните виновници. Но те успели да докажат своето алиби срещу клеветните християнски свидетелства, недействителни според закона на Корана. За да докажат на огорчената община своето „безпристрастие“, турските съдии наредили да обесят вероятно съвсем невинен в убийството циганин. Това е първият храм в търновската духовна околия с лята камбана. Тя се е намирала в камбанарията, изградена през 1885г. Камбанарията е с великолепна украса и беше възстановена благодарение на благодетели. Иконописците са от Трявна. Темплото /иконостаса/ е дело на марангозите /резбарите/ Тодор Несторов /роден 1849/ и Иван Димитров Стрелухов /роден 1850/ от град Калофер. Те са ученици на Ботю Петков, баща на Христо Ботев. В Търново се запознават с членовете на революционния комитет и по-късно се включват активно в подготовката на Априлско въстание. През април 1876г. те са сред четниците в Дряновски манастир и сред жертвите на революцията. Храмът е изграден с два купола. Тези два купола са паднали от земетресението през 1913 г. и до днес не са възстановени. Когато църквата е построена, в нея се е служило на български език и това е било 10 години преди българската църква да получи официално независимостта си. През 1872 г. митрополит Иларион Макариополски освещава храма. Храмът е кръстен на светите братя Кирил и Методий, но той е известен и с името Свети Атанасий, на когото е наречен вторият олтар. Третият е свързан с името на Св. Св. Петър и Павел. Настоятели на храма са: Братя Никола, Васил, Нено и Георги Киселови, Стоян Димоглу, х. Янко Димитров, Иван Драганов, Константин Събев, Дядо Дончо, Венко Иванов, Пеню Ракиджи, Тотю Петков, Ганчо Тодоров, Рачо Рачов, Цоню Генев, Велю Гергюв, Стоян Желязков, Петър Чешмеджи, Стефан Работилов и др. Дарения за построяване на храма са осигурили: Руския консул - 352 гроша; свещениците Иван Плаковски и Димитър Драганов; Терзийският еснаф - 5000 гроша; Бояджийският еснаф - 1000 гроша; Бабукчийският еснаф - 1000 гроша; Абаджийският еснаф - 800 гроша; Чаракчийският еснаф - 500 гроша; Мутафчийският еснаф - 900 гроша; 

Храм "Св. св. Кирил и Методий" е осветен на 8 октомври 1861 от петима свещеници, но все още владика е гъркът Григорий. Новоназначеният от Екзархията архиерей на Търновската епархия, епископ Иларион Макариополски през 1872г. прави второ освещаване. За периода 1861-1872 храмът е действал съвсем официално и там са извършвани законно всички църковни обреди - служби, кръщавки, венчавки, опела. Но второто освещаване вече е от българския владика. 

Източници: Пътеводител на В. Търново от 1907г., книга"„ДУНАВСКА БЪЛГАРИЯ И БАЛКАНЪТ“- Феликс Каниц   https://bg.wikipedia.org 

Прочетете  още: Търновският мъченик за вярата- Васил Киселов

Старо Търново

ПОДКРЕПИ И РАЗГЛЕДАЙ АЛБУМА

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ

Фердинанд гони първите археолози

След Освобождението почти целият интелектуален елит на България живее в Търново - все пак до последно обществените очаквания са били градът да бъде възстановен като столица.  Жадни за исторически знания, българските учени и интелектуалци решават нагледно да изровят тайните на своите предци - средновековните столичани. Главен инициатор и проучвател на Царевец става племенникът на д-р Петър Берон - д-р Васил Берон. С кирки и лопати д-р Берон и сподвижниците му се качват на върха на хълма. Освен че поставят началото на първите разкопки у нас, дейността им е успешна и скоро те потвърждават градските истории и народните предания.

След като разкрили останките от патриаршеския комплекс, археолозите, предвождани от д-р Васил Берон, били изгонени от цар Фердинанд. Към края на миналия век интерес към търновските старини проявил и друг чешки учен — Карел Шкорпил. За първи път той посетил Търново през 1886г., след което учителствувал в града от 1891 до 1894г. През 1893г. той дал рапорт до княз Фердинанд, в който описал състоянието на търновските старини. Към рапорта били приложени 37 таблици със снимки, скици и рисунки и проект за разкопки. Във връзка с предложението за разкопки Шкорпил изработил нов, по-пълен план на старинното Търново, който по-късно допълнил и обнародвал през 1910г. в кн. I на Известията на Българското археологическо дружество в София под заглавие «План на старата българска столица В. Търново». Оттогава са изминали повече от 70 години, но този план и до днес се използува от всички изследователи на старата ни столица... На основата на направения от Шкорпил рапорт през 1900г. княз Фердинанд поверил разкопаването на търновските старини на французина Жорж Сьор, специалист по антична археология. Разкопките продължили и през 1901г. обхванали Трапезица и най-високата част на Царевец, наричана Чантепе. На Трапезица били разчистени основите на още 14 църкви, а на Царевец — основите на патриаршеската църква. Северно от нея открили много гробове от некропола на джамията, а под тях попаднали на отделни зидове, принадлежащи вероятно на постройките на царския дворец. За тия разкопки бегло споменават К. Шкорпил, инж. П. Абаджиев, който заедно с Р. Михайлов направил архитектурно заснемане на разкритите обекти, и авторите на «Пътеводител на град Велико Търново и околността му». От запазените архивни документи се вижда, че разкопките се извършвали тайно и до тях не се допускали нито тогавашните български учени, нито търновските граждани. Документацията на разкопките била отнесена във Франция, поради което и до днес резултатите от тия проучвания остават неизвестни за българската археологическа наука. От Търново били изнесени и много от находките, които според рапорта на тогавашния полицейски управител били «гордостта на България от старо време». За методиката на извършените разкопки Б. Дякович свидетелствува: «Разкопките не се вършат по известен план, ами са разпръснати на цели километри. . . Мене ми се случи за първи път да видя подобни безразборни разкопки, та затова изнесох впечатление, че тук се работи с чисто спекулативна цел, че не се разкопава по известна система, както това става например в Италия и Гърция, ами се разравят само най-важните места, за да се извлекат най-важните неща, а останалите да се захвърлят завинаги.» За тия разкопки видният византинист и директор на Руския археологически институт в Константинопол — Ф. И. Успенски, отбелязва следното: «Общото впечатление е такова, че се е преследвала целта за търсене на някакви предмети. Щом като надеждата за разкопки не се оправдавала, оставяли са разкритото място и са преминавали към друго. . . Трябва от душа да съжаляваме, че търновските старини не са вече под земята, гдето биха били на съхранение и гдето биха могли да очакват по-щастливо разкриване.»
Слух се пуснало между търновци, че са изкопани златни накити, сребърни съдове, кръстове с брилянти и рубини, ценни старобългарски и византийски златни монети, и дори корона! Г-н Добруски, директор на Народния музей, по поръка на министъра на просветата - Вачов настоявал да посети разкопките, но не бил допуснат. Скоро след това бил уволнен! Няколко сандъци с намерените "неща" от разкопките били пратени в София. Преди години, в Лондон наследниците на починалия Фердинандов брат дават за продажба в акционерската къща " Sotheby's редки византийски и старобългарски български златни монети.. 

С активно българско участие разкопките продължават от 1905г., когато изследователят Моско Москов възобновява Търновското археологическо дружество. Дружеството си поставило за главна задача да популяризира столичния Търновград и неговите паметници чрез беседи, лекции, излети и укрепване на организационното му състояние. 

Източници: книгата "Царствуващият град Търнов"- 16 стр. История на проучванията на Златка Генова
 

 

 

 

 Прочетете още: М. Москов разказва за Хисаря /Царевец/
Как търновските първенци в миналото подаряват хълма Царевец

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ

© Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.

Моско Москов- известен изследовател на старата столица, поет, писател, историк, преводач и турист

Скромен и всеотдаен, Моско Москов е от ония светли личности, които са вплели съдбата си в темелите на нова България. От тези неподвластни на времето патриоти, които дават всичко от себе си за една благородна кауза след Освобождението на България от турско робство.

Роден е на 12 септември 1863г. в Лясковец, в семейство на градинари. Основно образование получава в родния си град, а през 1882г. завършва семинария в Петропавловския манастир до Лясковец. Учи в семинария в Одеса до 1885 г. Учител в родния си град (1885-1886). Следва литература и социални науки в Женева (1886-1890). През 1890 г. е учител в мъжката гимназия в Русе, от 1892 г. се установява трайно във Велико Търново, където най-напред е учител в Мъжката гимназия „Св. Кирил”, а по-късно е директор на Девическата гимназия „Митрополит Климент”. Директор на новооснованата Народна библиотека в града (1921-1933). Възобновява археологическото дружество и музея в Търново. Сътрудничи на периодичния печат - сп. „Труд” (В. Търново), „Българска сбирка”, „Илюстрация светлина”, „Църковен вестник” (В. Търново), „Велико-Търновски общински вестник” и др. Автор на повести, исторически записки, разкази, стихотворения (предимно за деца), поеми, драми - всички с родолюбива тематика; литературно-критически и литературно-исторически съчинения; изследвания и публикации в областта на историята, археологията, фолклора и социалния живот. Вероятно още по време на престоя си в Женева като студент се впечатлява от красивата природа на Швейцария. Неслучайно тъкмо той в края на август 1895 г. заедно с четирима съмишленици от Лясковец организират 300 туристи, откликвайки на призива на Алеко Константинов, и поставят началото на организирания туризъм в България. Вероятно убийството на Алеко през май 1897 г. забавя учредяването на туристическите дружества. Моско Москов не забравя идеята. Написва устава на туристическото дружество и заедно със съмишленици на 17 март 1902 г. учредява в старопрестолния град туристическо дружество "Трапезица - 1902“, на което е избран за председател. Дружеството започва активна и разнообразна дейност - организират се излети до близките околности - Сини вир, манастира "Св. Троица“, Арбанаси, Ксилифор, Никополис ад Иструм, Преображенския манастир и др. Водач на тези първи излети е бил именно Моско Москов. По време на неговото председателство на 8 март 1903 г. туристическото дружество взема решение да се състави пътеводител на В. Търново и околностите му и през 1907г. е отпечатан. За да се популяризира дейността на дружеството се взема решение да се направят две витрини на гарите във В. Търново и Г. Оряховица на исторически и туристически обекти в Търново и околностите. Туристическото дружество взема активно участие в почистването на Света гора, в залесителни мероприятия на Царевец. Трапезица, Света гора, поречието на Янтра и околностите на В. Търново. Много често Моско Москов е неуморим придружител и компетентен гид при посещенията на патриарха на българската литература Иван Вазов в старопрестолния град. Въпреки че се установява в Търново. М. Москов живее с проблемите на родния си град Лясковец. Затова през 1915 г. съвместно с лясковски младежи учредява юношески туристически клуб, който по-късно прераства в туристическо дружество "Янтра 1915“ - Лясковец. Като председател на ТД ’Трапезица“ М. Москов развива богата и разнообразна дейност и то се налага като водещо в страната ни. Умира на 12.02.1947г. във Велико Търново. 
Източници: Инж. Борис БАЛДЖИЕВ Председател на ТД ”Янтра-1915“ - Лясковец, https://literaturensviat.com 

Прочетете още: КНИГИ И ЛЕГЕНДИ
Фердинанд гони първите археолози
Дружество за реставриране на старините във Велико Търново

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ

ПРЕДАНИЯ НА М. МОСКОВ

Отдавна събирам предания за старото време на Търново, за нашите царе, воеводи, за падането на старата столица на България под турците, за скритите богатства около Търново и др. Някои от тези предания съм вече обнародвал в наши вестници и списания. Тука искам да съобщя някои предания за скрити богатства около Търново. Тези предания съм събирал от дълго време и съм ги проверявал от много люде. В своите разпитвания се убедих, че околните села, особено балканджиите знаят много повече предания за старата столица на България, отколкото самите търновци. Вижда се, че старото население избягало от столицата във време на страшния разгром и е отнесло със себе си спомените на града си за миналото му, за идването на турците, за падането на столицата под властта на завоевателя и др. И ако искаме да си послужим с някои предания за нашата история, трябва да се обърнем към малкото останали старци - към населението което живее край полите на балкана.

Не мога да гарантирам до колко тези предания имат в себе си нещо историческо, ще покажат само разкопките, които могат да се направят някога. Искам да направя известни тия предания на тези, които се биха наели да направят разкопки по тези места, които ще им посоча. Негли може да се намери нещо.

Като столица Търново не е бил без богатства. Тук са живели царе, велможи, воеводи, които в борбата си с околните народи са донасяли богатства, скъпоценности и са ги оставяли в Търново. Когато наближавала страшната катастрофа, царете излезнали с войските да се борят срещу неприятеля, като оставили всичките си богатства в столицата и са загинали някъде далече от своя град. Евтимий останал да брани Търново, когато бил в обсада цели три месеца. Навярно обсаденият като видял безизходността на своето положение, постарали се да скрият богатството в земята, вътре в пещери, в кладенци, в подземия, в черковите, в основите на палатите и др. Навярно неприятелите са търсили нещо скрито, но и много нещо е останало още в земята и чака лопата да го изкара из тия скривалища, в които лежи вече пет века. Преди да падне Хисарят, трябва да е опожарен, защото от разкопките които се направиха по тези местности има следи от пожар. Новите владетели на Търново нямаше да събарят зданията, палатите, черковите и да градят на тяхно място други, особено като се знае, че те в първо време имали нужда от жилища. Навярно преди да станат господари на укрепленията, огънят е опожарил всичко и е оставил в ръцете на завоевателя само развалини. Като е тъй, може да се предположи, че богатствата са още скрити в земята под развалините на опустошителния огън.

 

ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ в ko-fi

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ