Из общински вестник "Велико Търново" от 13 май 1934г.
Научавам се, че наскоро се е основало дружество в Търново да възобнови
старините в града ни. Види се, че новооснованото дружество не ще знае,
че по-рано е съществувало подобно дружество и се занимавало със същата
мисъл и си има своя история. Допреди нашето освобождение нямало лица,
които да са мислили да възобновят разсипаните старини, но има,
които са очаквали тяхната съдба. Тепърва след нашето освобождение се
заговори да се реставрират или да се възобновят старините в Търново,
след като се разкопаят и проучат основателно. Това стана като основа д-р
В. Берон археологическо дружество и почна да разкопава и проучва някои
черкви. (Гледай моята книжка: История на археологическото дружество в
Търново, 1912 г.)
Но бившата царица Елеонора подтикна сериозно въпроса да се реставрират търновските старини. Тя идва веднъж в Търново с архитекта Койчев и с бившия цар Фердинанд, свика ни, мене, Бурмова и бившия кмет Мокре, да ни съобщи, че имала събрани около 60 000 лв. и можела да ни ги даде, ако почнем да реставрираме най-напред черковите. Можела да събере още пари, стига да се заловим за работа. Основаното дружество да се немерва под покровителството на княз тогава Борис, днес III, цар на българите. За да се сдобием с нужните суми да посрещнем разноските си по реставрирането на старините, отпечатахме една брошурка за значението на старите черкови в Търново и заедно с един позив изпратихме брошурите до всички председатели на постоянните комисии с молба да предвидят в бюджетите суми да се подновят историческите черкови в Търново, които черкови имат голямо значение за българския народ и са свързани с много важни моменти от живота ни през второто българско царство. Н В. бившата царица Елеонора предложи да се разчисти около черковата Св. Четиридесет, да се разкрият абсидите и основите на черковата, за да се види, какво да се прави с нея. Това стана но пътят край черковата се стесни, и трябваше аз да искам пари от София да се направи двор или стената. Камъните се купиха от Иосифа кафеджията, а варта от един македонец и се направи двора и стълбата, по която се слиза в двора на Св. Четиредесет днес. През това време се появиха два въпроса, които спънаха малко хода на работата:
1. Може ли да се реставрират руини от които са останали само незначителни основи, зарити в земята или останали над пръстта. Реставрация е прибавка на някоя отнета по различни причини част от здание и към останалите му части може да се прибави тази изгубена част. Както например с черковата св. София в столицата ни, иначе ще се строи ново здание, което ще има значение за времето, когато се строи то. В Търново и черковите и крепостите са до основа разорени и не могат да се реставрират, а да се строят нови, както стана с източната страна на хисарската крепост, гдето стърчи днес някаква си грамада от камъни, която грамада ние, по голяма историческа заблуда, наричаме Балдуинова кула. Едно време дядо Цани Гинчев кръсти тази наблюдателна куличка "Балдуинова", и от тогава се повтаря това от учени и недоучени...
Второ. Яви се разногласие между махалените от Асенова махала. Едните от левия бряг на Янтра, които имаха повече пари и можеха да спомогнат материално, искаха да се реставрира св. Димитрий, за да я обърнат в махаленска чернова, други настояваха да се поправи черковата св. Четиридесет, защото е по-важна в историческо отношение, защото е по- здрава и пази толкова векове интересните колони, останали от славното време на Асеня втори.
Докато се водеха така препирните по тези два въпроса, дойде войната и турна край на всичко. Постоянните комисии не можеха след настаналите събития в нашата държава да гласуват бюджетите си и бившата царица Елеонора, която беше главна инициаторка на делото, не можа да внесе събраната сума; някои от членовете заминаха на фронта и тъй се турна край на подетата работа, Научавам се, че се образувало отново дружество за същата цел. Нека то почне от там, гдето ние свършихме.
Но бившата царица Елеонора подтикна сериозно въпроса да се реставрират търновските старини. Тя идва веднъж в Търново с архитекта Койчев и с бившия цар Фердинанд, свика ни, мене, Бурмова и бившия кмет Мокре, да ни съобщи, че имала събрани около 60 000 лв. и можела да ни ги даде, ако почнем да реставрираме най-напред черковите. Можела да събере още пари, стига да се заловим за работа. Основаното дружество да се немерва под покровителството на княз тогава Борис, днес III, цар на българите. За да се сдобием с нужните суми да посрещнем разноските си по реставрирането на старините, отпечатахме една брошурка за значението на старите черкови в Търново и заедно с един позив изпратихме брошурите до всички председатели на постоянните комисии с молба да предвидят в бюджетите суми да се подновят историческите черкови в Търново, които черкови имат голямо значение за българския народ и са свързани с много важни моменти от живота ни през второто българско царство. Н В. бившата царица Елеонора предложи да се разчисти около черковата Св. Четиридесет, да се разкрият абсидите и основите на черковата, за да се види, какво да се прави с нея. Това стана но пътят край черковата се стесни, и трябваше аз да искам пари от София да се направи двор или стената. Камъните се купиха от Иосифа кафеджията, а варта от един македонец и се направи двора и стълбата, по която се слиза в двора на Св. Четиредесет днес. През това време се появиха два въпроса, които спънаха малко хода на работата:
1. Може ли да се реставрират руини от които са останали само незначителни основи, зарити в земята или останали над пръстта. Реставрация е прибавка на някоя отнета по различни причини част от здание и към останалите му части може да се прибави тази изгубена част. Както например с черковата св. София в столицата ни, иначе ще се строи ново здание, което ще има значение за времето, когато се строи то. В Търново и черковите и крепостите са до основа разорени и не могат да се реставрират, а да се строят нови, както стана с източната страна на хисарската крепост, гдето стърчи днес някаква си грамада от камъни, която грамада ние, по голяма историческа заблуда, наричаме Балдуинова кула. Едно време дядо Цани Гинчев кръсти тази наблюдателна куличка "Балдуинова", и от тогава се повтаря това от учени и недоучени...
Второ. Яви се разногласие между махалените от Асенова махала. Едните от левия бряг на Янтра, които имаха повече пари и можеха да спомогнат материално, искаха да се реставрира св. Димитрий, за да я обърнат в махаленска чернова, други настояваха да се поправи черковата св. Четиридесет, защото е по-важна в историческо отношение, защото е по- здрава и пази толкова векове интересните колони, останали от славното време на Асеня втори.
Докато се водеха така препирните по тези два въпроса, дойде войната и турна край на всичко. Постоянните комисии не можеха след настаналите събития в нашата държава да гласуват бюджетите си и бившата царица Елеонора, която беше главна инициаторка на делото, не можа да внесе събраната сума; някои от членовете заминаха на фронта и тъй се турна край на подетата работа, Научавам се, че се образувало отново дружество за същата цел. Нека то почне от там, гдето ние свършихме.
Няма коментари:
Публикуване на коментар