При едно от посещенията на Фердинанд в Търново кметът на града Панайот Славков му подарява хълма, след което прави шеметна политическа кариера.
Той е подпредседател на V ОНС, после председател на същото и следващото
народни събрания. Последователно става министър на правосъдието и
министър на труда и земеделието.
В книгата си "Спомени за княжеското време" Добри Ганчев пише:"Търновският общински съвет бе взел решение да подари на новоизбрания княз чукарите на Царевец, гдето били едно време царските палати. Върху подареното място княз Фердинанд изказа желание и твърдо намерение да си построи дворец, та да дохожда по няколко месеца през годината да прекарва между обичните му търновци. Разбира се, туй патриотическо намерение трябваше широко да се разгласи и манифестира. За таз цел беше потребно да се извърши молебен на самото място, гдето впоследствие щяха да се издигнат княжеските палати. Наредило бе таз работа кметството, по инициативата на Славков или Стамболов (туй не можах да разбера тогаз). Князът ми възложи грижата да напиша речта му, която трябваше при случая да произнесе. Още през вечерта на 24 т. м. приготвих речта, която князът трябваше да произнесе при осветяване подареното за дворец място на Хисара. Той я хареса, прочете я няколко пъти, за да научи да я произнася. Особено му се понрави фразата: „Нека Господ Бог и моят народ ми помогнат да направим тез славни на времето си височини с онова значение, каквото са имали при Асеновци... Славков прочете постановлението на общинския съвет, с което се подарява мястото на Хисара за дворец на бъдещите царе. Каза и няколко възторжени фрази, които предизвикаха гръмогласни „ура“ и „да живей“. Старата княгиня дойде в умиление и още тука извади от чантичката си 5000 лева и ги подаде на кмета за бедните на града. Въобще и князът, и княгинята бяха си щедро развързали кесиите за г-да търновци. По моето смятане те подариха в туй си идване не по-малко от 20 000 лева. Поднасят се поздрави, честитявания, благопожелания. Поповете си свиват патрахилите, потеглят за града. Отива си и князът, заобиколен от множеството граждани и гражданки. Фердинанд върви взел под ръка кмета на бъдащата си столица П. Славков. Шепне му нещо на ухото, сочи с ръка проточилите се нужнични порои. Митрополит Климент на тържеството не присъствува, нито на службата в „Св. Четиридесет“. Усамотен от паството, от подчиненото си духовенство, той си оставаше в митрополията.“
Живка Мартинова споделя интересни факти за своя дядо Евстати Мартинов- адвокат, общественик и кмет на Търново: "Намерих един спомен на баща ми, който е озаглавен "Кратка историческа справка". Спазвам изцяло правописа на баща ми. При избирането за княз на България Фердинанд принц Кобур Гота, на 2 август 1887 г. той е положил клетва пред III-то Велико Народно събрание, което е заседавало във В. Търново. Тогава общинският съвет по внушение на Ст. Стамболов, по сервилни съображения е подарил с протоколно решение крепостта "Хисаря", както тогава се е наричал Царевец. През периода 1902-1904 г. се явява пред общинския съвет интенданта на двореца и ултимативно поисква да се издаде на името на Фердинанд крепостен акт за "Хисаря". Общинският съвет се видял в чудо. Тогава кметът на града Евстати Мартинов, като дългогодишен съдия и адвокат, основавайки се на исторически и юридически факти и съображения, формулира следния отказ, който предавам със свои думи: "Общинският съвет поддържа протокола за дарението, но като има предвид, че крепостта "Хисар" е историческо място, от което се ползва целият български народ, то тази местност принадлежи на народа. От друга страна понеже "Хисаря "е в землището на града има само владението върху него, следователно с протоколното решение за дарението е подарено само владението, но не и собствеността. Ако княза иска да му се прехвърли собствеността нека се обърне към Народното събрание, което разполага с народното имущество и е властно да разполага с него както намери за добре в интерес на народа. По този начин е била пресечена възможността "Царевец" да попадне в чужди ръце и да остане на разположение на целия български народ народ."
Живка Мартинова споделя интересни факти за своя дядо Евстати Мартинов- адвокат, общественик и кмет на Търново: "Намерих един спомен на баща ми, който е озаглавен "Кратка историческа справка". Спазвам изцяло правописа на баща ми. При избирането за княз на България Фердинанд принц Кобур Гота, на 2 август 1887 г. той е положил клетва пред III-то Велико Народно събрание, което е заседавало във В. Търново. Тогава общинският съвет по внушение на Ст. Стамболов, по сервилни съображения е подарил с протоколно решение крепостта "Хисаря", както тогава се е наричал Царевец. През периода 1902-1904 г. се явява пред общинския съвет интенданта на двореца и ултимативно поисква да се издаде на името на Фердинанд крепостен акт за "Хисаря". Общинският съвет се видял в чудо. Тогава кметът на града Евстати Мартинов, като дългогодишен съдия и адвокат, основавайки се на исторически и юридически факти и съображения, формулира следния отказ, който предавам със свои думи: "Общинският съвет поддържа протокола за дарението, но като има предвид, че крепостта "Хисар" е историческо място, от което се ползва целият български народ, то тази местност принадлежи на народа. От друга страна понеже "Хисаря "е в землището на града има само владението върху него, следователно с протоколното решение за дарението е подарено само владението, но не и собствеността. Ако княза иска да му се прехвърли собствеността нека се обърне към Народното събрание, което разполага с народното имущество и е властно да разполага с него както намери за добре в интерес на народа. По този начин е била пресечена възможността "Царевец" да попадне в чужди ръце и да остане на разположение на целия български народ народ."
Хълмът Царевец е подаряван и на Симеон II на 23 юни 1937 г. Това става на
извънредна сесия на Великотърновския градски общински съвет. Протоколът
от тази сесия уточнява, че на нея "присъстват председателя кмет Тодор Фъртунов, помощник кмета Сава Яранов и общинските съветници..." Следват
18 имена. От тази сесия отсъстват Христо Добревски, който е болен и
Андрей Драгнев, д-р Кърмаков и Тодор Вълчев, които са редовно поканени, отказват да присъстват - очевидно несъгласни с идеята хълмът Царевец
да се подари на Симеон. Самото заседание е твърде любопитно с борбата между здравия разум и еуфорията относно предложението да се подари хълмът Царевец и там Симеон II да си построи дворец. Още
в началото общинският съветник Петър Ангелов заявява: "Въставам обаче,
относно даването на Царевец. Това място не принадлежи на общината, а
дворците са били притежание на Второто българско царство. Никъде не съм
чувал и никъде не съм чел да се подаряват едни такива ценни старини като
Царевец, свързани с историята на цял народ. Атиняните например никога
не биха подарили комуто и да било своя Акропол. Помощник-кметът Сава Яранов: "90 процента от лицата, с които съм говорил, са за даване Царевец или Света гора." Общинският съветник Руси Русев: "Изказвам мнение Царевец да се даде с нотариален акт."
Общинският съветник Ненчо Начев: "Вчера учителят историк Тодор Николов изказа мнение доколкото си спомням, щото Царевец да се подари на Княз Симеон Търновски, но при условие същият да се проучи и запрети, след което да се предложи на чужденците и целия български народ, без обаче да се строи дворец или каквото и да било ново нещо."
Препирните продължават, но надделява мнението да се подари хълмът.
И общинският съвет решава:
1. Да се поднесе като дар на българския престолонаследник Негово Царско Височество Симеон княз Търновски най-свидното, което Велико Търново недри в своето землище, скъпата на целия български народ историческа местност Царевец - извор на гордост и самовяра за племето ни и да се образува от ежегодните бюджетни средства на общината фонд за разкриване, проучване, укрепяване, реставриране на старините и разхубавяване местността Царевец с пожелание да се построи там и дворец на престолонаследника - бъдещия български цар - за да се свърже символично споменът за Второто българско царство с бъдещето на Третото българско царство. Фондът се поставя в разположение на Н. Ц. В престолонаследника Княз Симеон Търновски. Да се пусне подписка между всички великотърновци, която да събере паричния им дар за посочената по-горе цел."
Също така общинският съвет решава:
"Избира делегация за поднасяне на дара в Двореца в състав: кмета на града, общинските съветници Богдан Атанасов Минчев и Марин Стефанов Рикев, по един представител на търговците, занаятчиите, работниците и индустриалците и двама представители на културно-просветната организация в града."
Общинският съветник Ненчо Начев: "Вчера учителят историк Тодор Николов изказа мнение доколкото си спомням, щото Царевец да се подари на Княз Симеон Търновски, но при условие същият да се проучи и запрети, след което да се предложи на чужденците и целия български народ, без обаче да се строи дворец или каквото и да било ново нещо."
Препирните продължават, но надделява мнението да се подари хълмът.
И общинският съвет решава:
1. Да се поднесе като дар на българския престолонаследник Негово Царско Височество Симеон княз Търновски най-свидното, което Велико Търново недри в своето землище, скъпата на целия български народ историческа местност Царевец - извор на гордост и самовяра за племето ни и да се образува от ежегодните бюджетни средства на общината фонд за разкриване, проучване, укрепяване, реставриране на старините и разхубавяване местността Царевец с пожелание да се построи там и дворец на престолонаследника - бъдещия български цар - за да се свърже символично споменът за Второто българско царство с бъдещето на Третото българско царство. Фондът се поставя в разположение на Н. Ц. В престолонаследника Княз Симеон Търновски. Да се пусне подписка между всички великотърновци, която да събере паричния им дар за посочената по-горе цел."
Също така общинският съвет решава:
"Избира делегация за поднасяне на дара в Двореца в състав: кмета на града, общинските съветници Богдан Атанасов Минчев и Марин Стефанов Рикев, по един представител на търговците, занаятчиите, работниците и индустриалците и двама представители на културно-просветната организация в града."
По повод на тържествата
за обявяване на независимостта на България на 22 септември 1908 г. във
Велико Търново Фердинанд се явява с каляска и огромно перо върху шапката
си. Тогавашните градски първенци решават, че е недостойно един цар да е
принуден да сваля царствената си шапка, за да премине през първата
порта на хълма Царевец (дотогава запазена) и за една нощ я събарят.
За написването на този текст са използвани архивни единици от фонд 3к,
опис 1 и 8, както и протокола на извънредната сесия на Великотърновския
общински съвет от 23 юни 1937 г.
Из книгата на Добри Ганчев "Спомени за княжеското време" и
Няма коментари:
Публикуване на коментар