 |
| Снимка на Лъчезар Коцев |
Четвъртък, 17 юни 1393 година, преди обед.
Най-ужасен ден за Търново!
Диви орди нахълтаха в крепостта, която се отбраняваше цели три месеца с юначество под воеводството на патриарха Евтимия, и започнаха своите золуми и грабежи.
Изтръпна мало и голямо, останало живо подир страшния, след кобния погром.
От северозападния връх на сегашно Търново гледаше Челеби, като очакваше да му донесат ключовете на крепостта и да го въведат тържествено в палатите на българските царе. Челеби разглеждаше околностите, потънали в гори, сред които стърчаха укрепленията на столицата, и някакво задоволство пълнеше душата му, като се виждаше победител над тези яки стени.
В това време се спира запъхтян пред него евреин, допира чело до скута му, целува му нозете и казва:
— Победителю на вселената, слънце на света, твоите храбри войници не можеха да направят нищо без моето изкуство: аз предадох крепостта! Не заслужавам ли за това награда?
Победителят погледна с презрение предателя и каза:
— Да, заслужаваш: вземете му главата!
и тутакси ножа на желатина блясва и главата на предателя се търкулна при краката на правоверния победител, а тялото, така обезглавено, потърча няколко метра и се постря на земята.
— Днес предаде тях, утре нас. Нека орли разнесат месата му. Не заслужава предателя друга участ. Наказанието му е това: по скали и самотни върхове да се разнесе тялото му, продължи Челеби.
И тутакси долетяха орли на орляци, разкъсаха тялото на предателя и го разнесоха по чуки и пущивяци.
— Нека се хранят тези орли да наказват предателите!
И оттогава турците почнаха да хранят орлите, и върхът се нарече „Картал“.
Костите останаха да се белеят по поляната. Ветрове ги брулиха, дъждове ги миха, снегове ги валиха, студове ги пукаха. Няма за тях |спокойствие. Те станаха играчка на стихиите.
След време мина българин и си каза.
— Тези кости са на предадел. Стига им това наказание. Нека издигнеме над тях паметник за назидание на идните поколения.
И взе камък, хвърли го върху костите и каза:
Проклет да е! Да е проклет и този, който мине а не хвърли камък и не каже: „Проклет да е!“
Оттогава зачестиха камъните върху костите и се издигна върху тях грамада, защото иначе клетвата се връща върху оня българин, който мине и не хвърли камък.
И така, грамадата почна да расте и расте и до днеска, защото клетвата е страшна!
Но заедно с турското царство си отидоха и орлите. Могат да бъдат спокойни вече предателите!
Любопитно: Сигурно не знаете, че за разлика от западната практика за поставяне на цветя на гроба на починал, еврейската традиция изисква поставянето на камъни. Причината за това не е напълно ясна, като се дават различни определения. Една от тях е че натрупването на камъни служи като отбелязване на мястото. Честото посещение и поставяне на камъни от различни хора ще доведе мястото на гроба да не слегне и да не се забрави. Някои равини обясняват традицията и с това, че камъкът е вечен и няма да изсъхне като цветята. Традицията им изисква всеки, който преминава покрай гроб на човек, който познава, да постави камък от уважение.
Правя извод обаче, че предвид еврейската традиция това не е било за проклятие, а напротив било е за почит, което българите не са осъзнавали. Въпреки многото натрупани камъни, днес точното място на Жидов гроб не може да се определи със сигурност. Знае се, че е в местността "Поличката" на Картала /Орловец/. Днес там има една прекрасна люлякова горичка сред която наистина са разпръснати множество камъни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар