Някога преди да има
паметник „Велчова завера“ във Велико Търново, площадът е носел името
Баждарлък. В началото на XIX век, на това място са стоели и пазели
баждарите, които събирали наложените даждии (данъци), за внясяните в
града стоки, тук е била баждарницата (митницата). От тогава
останало и името на мястото, оформено по-късно като площад. Около него
се оформил един от големите стопански центрове на Търново. На Баждарлък
били дюкяните, където се продавали занаятчийските произведения на Велчо Атанасов Джамджията, Никола Гайтанджията, Никола Кабакчиолу- кожухар,
Георги Кисимов- абаджия и търговец, Пенчо Стоянов- халач. В началото в
източната част на Баждарлък се е намирал Балък пазар (рибен пазар).
Между двете улици зад паметника, започва стълбище, което води към
улиците на Самоводската чаршия.
Сега този площад е наречен "Велчова завера" и на него се издига
паметника "Велчова завера". Построен е на мястото, където се е намирала къщата на Велчо Атанасов- Джамджията.
Прочетете повече за ВЕЛЧОВАТА ЗАВЕРА
В своята книга "АРХЕОЛОГИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ ИЗСЛЕДОВАНИЯ"- 1856 г., Васил Берон пише: "Ветият град Търново преди да се привзьомне от турците, не се е простирал по-надалеч от сега тъй називаемия Баждарлък, дето и действително има едно място, което се назовава Демир дирек (железен стълб) и което място се намира тъкмо на края на двете улици, що водят откъм местностите на Трапезица, Хисаря и на другите им околни населени места. Ние мислим следователно, че ветият град не се е простирал повече към запад и юг от това място, Демир дирек зовимо, при това чак до реката Янтра от него място към юг и югоизток; но не можехме да се осветлим и да узнаем защо именно гореказаното място е названо от турците Демир дирек или как се е оно по-отпреди називавало. Колкото за наименованието Башдарлък ние можем, основан на вети народни песни да уверим, че Башдарлък се е називавало всяко място, определено, за да се четат овци и да им се отземва десетокът (бегликът); според това и на много места съществуват названията Бошдариили Башдарлък (при Габрово и проч.). Разказва се при това по предание тук в Търново, че отвън крепостта (Хисаря) е имало към запад и юг гора от малки и големи дървета и че отсетне, като се секли дърветата, строили са се и къщята. Това, ако е истина, трябва да е станало след превземането на крепостта и след изпъждането на гражданите от там; вижда се при това, че по онова злочесто време някои по-заможни граждани са си построили къщя от Каябаш насам, а другите са избягали по-надалеч и са се заселили и в балканските гористи места и от онова време трябва да са се учредили тъй називаемите у нас Колиби, които носят названието на учредителя си, тъй например са се те назвали в началото и още се називават Велковци, Коювци и проч."
В Пътеводител на Търново от 1907 г. пише: "Празните джамии още през време на войната бяха срутени, а ония, които служеха за складове, тях срутиха след войната под разни предлози. Останаха само три джамии в турската махала, която сега се ограничи само отвъд турския мост, където се прибраха да живеят и ония от турците, които след освобождението на България пожелаха да останат български граждани. Запази се поради местоположението си и джамията на „Баждарлък“. Тази джамия, съборена по-късно за разширение улиците, послужи на покойния Л. Каравелов за помещение на печатницата му в Търново — първата печатница в града (1878 год.).
В своята книга "АРХЕОЛОГИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ ИЗСЛЕДОВАНИЯ"- 1856 г., Васил Берон пише: "Ветият град Търново преди да се привзьомне от турците, не се е простирал по-надалеч от сега тъй називаемия Баждарлък, дето и действително има едно място, което се назовава Демир дирек (железен стълб) и което място се намира тъкмо на края на двете улици, що водят откъм местностите на Трапезица, Хисаря и на другите им околни населени места. Ние мислим следователно, че ветият град не се е простирал повече към запад и юг от това място, Демир дирек зовимо, при това чак до реката Янтра от него място към юг и югоизток; но не можехме да се осветлим и да узнаем защо именно гореказаното място е названо от турците Демир дирек или как се е оно по-отпреди називавало. Колкото за наименованието Башдарлък ние можем, основан на вети народни песни да уверим, че Башдарлък се е називавало всяко място, определено, за да се четат овци и да им се отземва десетокът (бегликът); според това и на много места съществуват названията Бошдариили Башдарлък (при Габрово и проч.). Разказва се при това по предание тук в Търново, че отвън крепостта (Хисаря) е имало към запад и юг гора от малки и големи дървета и че отсетне, като се секли дърветата, строили са се и къщята. Това, ако е истина, трябва да е станало след превземането на крепостта и след изпъждането на гражданите от там; вижда се при това, че по онова злочесто време някои по-заможни граждани са си построили къщя от Каябаш насам, а другите са избягали по-надалеч и са се заселили и в балканските гористи места и от онова време трябва да са се учредили тъй називаемите у нас Колиби, които носят названието на учредителя си, тъй например са се те назвали в началото и още се називават Велковци, Коювци и проч."
В Пътеводител на Търново от 1907 г. пише: "Празните джамии още през време на войната бяха срутени, а ония, които служеха за складове, тях срутиха след войната под разни предлози. Останаха само три джамии в турската махала, която сега се ограничи само отвъд турския мост, където се прибраха да живеят и ония от турците, които след освобождението на България пожелаха да останат български граждани. Запази се поради местоположението си и джамията на „Баждарлък“. Тази джамия, съборена по-късно за разширение улиците, послужи на покойния Л. Каравелов за помещение на печатницата му в Търново — първата печатница в града (1878 год.).
 |
| На тази снимка, направена от руски фотограф през 1877 г. се вижда вляво джамията. |
На Баждарлъка са се намирали и търговските маази/складове на Хаджи Минчо х. Цачев.
Източници: Пътеводител на В. Търново от 1907 г.,
Няма коментари:
Публикуване на коментар