Множество възрожденски търговци установяват трайни практики в Сибиу и Брашов, където притежават кантори и магазини. В основаните от тях съдружия участват двама или трима души, близки родственици или съграждани (сведенията са към 1733 г.), които разпределят помежду си задълженията за закупуване, приемане и продажба на стоките. Внасят суровини и готови изделия от Турция и Германия. Съдружията са временни и дългосрочни.
Записите в Кондиката на професионалната компания в град Сибиу за периода от 1701 г. до 1750 г. свидетелстват, че търговци от Търново съставляват значителна част от членския състав. Те поддържат контакти с родните си места, пътуват до тях за набавяне на нови стоки, уреждат имуществени и наследствени проблеми. Всички техни действия са съобразени с решенията на ръководството на компанията. Всяка година професионалното сдружение избира управително тяло: проести (старейшини), капитани, съветници и харачари (бирници). Към 7 януари 1704 г. като съветник в компанията е записан арбанасчанинът Георгиос Логотетис, представящ се като търновец.
В компанията в град Брашов броят на членуващите търговци от Търново е по-незначителен, но в случая разполагаме с имената на отделни представители: Лазку Дима от Търново (1733 г.), Маргарит от Търново (1739 г.), Зото от Търново (1741 г.), Константин от Търново (1742 г.), Петку от Търново (1745 г.). Добре Георги от Търново (1777 г.)
Богатият документален архив на търговската компания на Михаил Цумбро, основана през 1774 г. в град Брашов, дава информация за множество други компании и търговски посредници, за съдружески и партньорски взаимоотношения през втората половина на XVIII в. Професионалната дейност на Михаил Цумбро условно е разделена на два периода: от 1774 г. до 1790 г. преди трайното му установяване в Брашов и след 1790 г. с приемането на кайзерско поданство. От ранния период на търговската му практика (от 1774 г. до 1779 г.) датира установеното съдружие с търновския търговец Мато Маргарит. Голяма част от сделките си той реализира самостоятелно или чрез свои пълномощници, които продават за негова сметка. Такъв е случаят с Митако Никола Кутули от Търново. Цумбро внася в Брашов от Търново предимно конци и аладжи.
В кореспонденцията между румънския търговец Михаил Цумбро и Апостол X. Вълко от Пловдив през 1776 г. се споменава, че последният получава котешки кожи от Брашов с посредничеството на търновския търговец Мато Маргарит.
През 1783 г. търговецът Митаку Никола Кутули прекарва стока от Букурещ до Търново, която по-късно изпраща на Михаил Цумбро в Брашов.
Конкретна информация за участието на търновски търговци в монетната търговия се съдържа в писмо от 14 април 1793 г., изпратено от Теодоран Чинко в Букурещ до търговската кантора на Михаил Цумбро в Брашов. С него той уведомява своя партньор за изпратена стока - един транспорт монети до хаджи Илия Алексиу в Свищов. Оттам проследява движението на товара до Търново, приет от Мустафа Байрактар и изпратен за Одрин и Цариград.
Сложната обстановка, при която се развива стокообменът на територията Виена - Константинопол, изисква точни и навременни реакции от страна на търговските компании. Успехът на сделките зависи до голяма степен от работата на посредниците. Доверен посредник на Михаил Цумбро в Сибиу е търновският търговец Никола Стамати. Основаната от него търговска компания се занимава предимно с покупко-продажба на местна вълна и търговия с монети. Той изкупува вълна от Яломица с помощта на Константин Киро, която изпраща в Брашов, и оттам стоката се транспортира до Анастас х. Вълко. Съгласно споразумението получената вълна от Брашов продава на едро на местния пазар. Никола Стамати следи курса на монетите, изпраща турски грошове за обмяна в Букурещ и оттам осигурява препращането им във Виена. Конкретни сведения за участието на търновския търговец в монетната търговия съдържа историята на „Теодоран Чинко и компания“. Йоан Чинко получава монети от Темешвар (Темишоара) от Димитри Хаджиопол - веднъж „2 700 флорина в икусари“, които експедира чрез „Никола Стамо“.
От 1780 г. на трансилванските пазари активно действа компанията на Пайко Йоан със седалище в град Землин и представителства във Виена, Сибиу, Букурещ, Серес и Константинопол. Фирмата установява партньорски контакти с Темешвар, Яш и Венеция. Нейната първоначална дейност включва банкерски сделки и търговия с полици. Като съдружник в компанията е привлечен влиятелният търговец Михаил Цумбро. Той има партида при Пайко и след получаването на всяка полица тя се завежда към нея. Цумбро получава правото да джиросва полици срещу 1 % комисионна за тяхната обмяна.
Търновските търговци, установили се в унгарските и влашките градове, успяват да изградят своя структура на взаимоотношения, пазари, центрове и бази. Те са организирани в държавни професионални компании, частни търговски съдружия и фирми или в съдружия на различни търговски отрасли. Трансферите на стоки се извършват от постоянни или временни съдружници и посредници.
Записите в Кондиката на професионалната компания в град Сибиу за периода от 1701 г. до 1750 г. свидетелстват, че търговци от Търново съставляват значителна част от членския състав. Те поддържат контакти с родните си места, пътуват до тях за набавяне на нови стоки, уреждат имуществени и наследствени проблеми. Всички техни действия са съобразени с решенията на ръководството на компанията. Всяка година професионалното сдружение избира управително тяло: проести (старейшини), капитани, съветници и харачари (бирници). Към 7 януари 1704 г. като съветник в компанията е записан арбанасчанинът Георгиос Логотетис, представящ се като търновец.
В компанията в град Брашов броят на членуващите търговци от Търново е по-незначителен, но в случая разполагаме с имената на отделни представители: Лазку Дима от Търново (1733 г.), Маргарит от Търново (1739 г.), Зото от Търново (1741 г.), Константин от Търново (1742 г.), Петку от Търново (1745 г.). Добре Георги от Търново (1777 г.)
Богатият документален архив на търговската компания на Михаил Цумбро, основана през 1774 г. в град Брашов, дава информация за множество други компании и търговски посредници, за съдружески и партньорски взаимоотношения през втората половина на XVIII в. Професионалната дейност на Михаил Цумбро условно е разделена на два периода: от 1774 г. до 1790 г. преди трайното му установяване в Брашов и след 1790 г. с приемането на кайзерско поданство. От ранния период на търговската му практика (от 1774 г. до 1779 г.) датира установеното съдружие с търновския търговец Мато Маргарит. Голяма част от сделките си той реализира самостоятелно или чрез свои пълномощници, които продават за негова сметка. Такъв е случаят с Митако Никола Кутули от Търново. Цумбро внася в Брашов от Търново предимно конци и аладжи.
В кореспонденцията между румънския търговец Михаил Цумбро и Апостол X. Вълко от Пловдив през 1776 г. се споменава, че последният получава котешки кожи от Брашов с посредничеството на търновския търговец Мато Маргарит.
През 1783 г. търговецът Митаку Никола Кутули прекарва стока от Букурещ до Търново, която по-късно изпраща на Михаил Цумбро в Брашов.
Конкретна информация за участието на търновски търговци в монетната търговия се съдържа в писмо от 14 април 1793 г., изпратено от Теодоран Чинко в Букурещ до търговската кантора на Михаил Цумбро в Брашов. С него той уведомява своя партньор за изпратена стока - един транспорт монети до хаджи Илия Алексиу в Свищов. Оттам проследява движението на товара до Търново, приет от Мустафа Байрактар и изпратен за Одрин и Цариград.
Сложната обстановка, при която се развива стокообменът на територията Виена - Константинопол, изисква точни и навременни реакции от страна на търговските компании. Успехът на сделките зависи до голяма степен от работата на посредниците. Доверен посредник на Михаил Цумбро в Сибиу е търновският търговец Никола Стамати. Основаната от него търговска компания се занимава предимно с покупко-продажба на местна вълна и търговия с монети. Той изкупува вълна от Яломица с помощта на Константин Киро, която изпраща в Брашов, и оттам стоката се транспортира до Анастас х. Вълко. Съгласно споразумението получената вълна от Брашов продава на едро на местния пазар. Никола Стамати следи курса на монетите, изпраща турски грошове за обмяна в Букурещ и оттам осигурява препращането им във Виена. Конкретни сведения за участието на търновския търговец в монетната търговия съдържа историята на „Теодоран Чинко и компания“. Йоан Чинко получава монети от Темешвар (Темишоара) от Димитри Хаджиопол - веднъж „2 700 флорина в икусари“, които експедира чрез „Никола Стамо“.
От 1780 г. на трансилванските пазари активно действа компанията на Пайко Йоан със седалище в град Землин и представителства във Виена, Сибиу, Букурещ, Серес и Константинопол. Фирмата установява партньорски контакти с Темешвар, Яш и Венеция. Нейната първоначална дейност включва банкерски сделки и търговия с полици. Като съдружник в компанията е привлечен влиятелният търговец Михаил Цумбро. Той има партида при Пайко и след получаването на всяка полица тя се завежда към нея. Цумбро получава правото да джиросва полици срещу 1 % комисионна за тяхната обмяна.
Търновските търговци, установили се в унгарските и влашките градове, успяват да изградят своя структура на взаимоотношения, пазари, центрове и бази. Те са организирани в държавни професионални компании, частни търговски съдружия и фирми или в съдружия на различни търговски отрасли. Трансферите на стоки се извършват от постоянни или временни съдружници и посредници.
Източник: "ТЪРНОВСКИТЕ ТЪРГОВСКИ ДРУЖЕСТВА ПРЕЗ ВЪЗРАЖДАНЕТО"- Светла Атанасова
Няма коментари:
Публикуване на коментар