Пред днешната Първа гимназия "Св. св. Кирил и Методий" се е намирала Растата, търговско-занаятчийски център. В османски исторически контекст думата е „arasta / arastá (араста) е със значение- подреден ред от дюкяни или покрит/открит пазар, често свързан с джамия. В края на XIX-ти до началото на XX-ти век, на мястото имало добре уредени занаятчийски чаршии. На мястото на днешната гимназия се е намирал голям покрит пазар. Тук била най-голямата папукчийска чаршия с 20 дюкяна, собственост на хаджи Димитър, хаджи Ничо (хаджи Мишон), куюмджийската чаршия с 10 дюкяна и галантерийната. Покритата чаршия имала от двете страни врати, които вечер се заключвали и охранявали.
В книгата си "ЗА СТРУКТУРАТА НА ЕСНАФИТЕ" от 1910 г. Моско Москов пише: "Търновските обущари са разнасяли стоките си и по-далеч в турската империя, по далечните панаири и пазари. Техните стоки стигали и по пазарите и на околните държави. Дюкяните на кундураджиите са били на арастата или растата, гдето е сега Мъжката гимназия. Там имало цяла чаршия бобукчийска. х. Димитр х. Ничов там имал около 20 дюкяна. Освен това бобукчии-кундураджии имало и другаде из града. Във всеки дюкян имало 4—5 работници, калфи и чираци."
Също според М. Москов: "Куюмджийски или златарски дюкяни имало около 17, а днес са останали само два. Отгде си води началото куюмджилъкът, не може да се установи, но знае се положително, че съществувал още в XVII в. и през всичкото време той бил изключително в ръцете на българите. В най-добро положение еснафът бил току пред и след кримската война. Тогава имало 17 главни дюкяни и работили добри, известни и опитни майстори, като: Кънчо Куюмджията от Габрово; Недю, Петко, Иван (на Сарафиди бащата) х. Христо, Михо от Елена (ум. в 1853 г.) и др. Най-големите и най-главните дюкяни на тоя еснаф били там, гдето е сега Мъжката гимназия или на „Растата,“ както наричали тогава това място. Там имало 10 дюкяна. На Каябаш имало няколко и 1—2 имало гдето е днес книжарницата на Еф. п. Христов."
В този район се намирали и най-големите и хубави турски конаци - Фазлъбеювият, Хаджирасимовият, Османбеювият, на Беляковския бей, Алибеювият. Някои от бившите турски конаци след Освобождението били преустроени, а други съборени.
Забележителна сграда на площад "Растата" била най-голямата джамия в града - Куршумли джамия. В "Пътеводителя от 1907 г." пише: "Куршумлията джамия бе една от най-големите. Тази джамия която бе грамадно каменно четвъртито здание, с високо минаре (35 —40 метра), се издигаше върху мястото, където сега се построи зданието на държавната мъжка гимназия. На всяка стена тя имаше по три реда големи прозорци (разположена на етажи) и отгоре на зданието— издигнато високо голямо кубе, сложено върху тия четири стени. Околовръст кубето бяха наредени един до други големи прозорци. Както кубето, тъй и минарето, бяха покрити с куршум. И едното, и другото се свършваха на върха си с остриета, на които стърчаха златни полумесеци. Входът за двора на джамията бе откъм улицата, която минава на север покрай новопостроената гимназия. Надясно от двора, до самия път, имаше гробища, украсени с големи изписани с позлата надгробни плочи и върху тях прави изпъстрени с надписи турски паметници. В тези гробища погребваха паши и заслужили турци. Посред двора бяха наредени едно до друго 7 чешми, на които турците извършваха своето умиване преди влизането си в джамията. В североизточния ъгъл на двора се издигаше отделна яка каменна сграда с две големи стаи и под тях дълбока изба, които се заключваха с големи куфари/катинари/. Тук се съхраняваше една от големите турски библиотеки с голям брой ценни книги, от които повечето в хубава разкошна подвързия. По разказите на турци, част от тези книги са били с религиозно съдържание, част са били с историческо. Между последните е имало и такива, в които са били изложени събитията от самото завладяване на Търново от турците до изгонването им от него." Прочетете повече за библиотеката
Джамията била съборена през 1895 г. и на нейното и на пазара място през 1898 г. била изградена Мъжката гимназия "Св. Кирил" (сега Първа гимназия "Кирил и Методий")
Също според М. Москов: "Куюмджийски или златарски дюкяни имало около 17, а днес са останали само два. Отгде си води началото куюмджилъкът, не може да се установи, но знае се положително, че съществувал още в XVII в. и през всичкото време той бил изключително в ръцете на българите. В най-добро положение еснафът бил току пред и след кримската война. Тогава имало 17 главни дюкяни и работили добри, известни и опитни майстори, като: Кънчо Куюмджията от Габрово; Недю, Петко, Иван (на Сарафиди бащата) х. Христо, Михо от Елена (ум. в 1853 г.) и др. Най-големите и най-главните дюкяни на тоя еснаф били там, гдето е сега Мъжката гимназия или на „Растата,“ както наричали тогава това място. Там имало 10 дюкяна. На Каябаш имало няколко и 1—2 имало гдето е днес книжарницата на Еф. п. Христов."
В този район се намирали и най-големите и хубави турски конаци - Фазлъбеювият, Хаджирасимовият, Османбеювият, на Беляковския бей, Алибеювият. Някои от бившите турски конаци след Освобождението били преустроени, а други съборени.
Забележителна сграда на площад "Растата" била най-голямата джамия в града - Куршумли джамия. В "Пътеводителя от 1907 г." пише: "Куршумлията джамия бе една от най-големите. Тази джамия която бе грамадно каменно четвъртито здание, с високо минаре (35 —40 метра), се издигаше върху мястото, където сега се построи зданието на държавната мъжка гимназия. На всяка стена тя имаше по три реда големи прозорци (разположена на етажи) и отгоре на зданието— издигнато високо голямо кубе, сложено върху тия четири стени. Околовръст кубето бяха наредени един до други големи прозорци. Както кубето, тъй и минарето, бяха покрити с куршум. И едното, и другото се свършваха на върха си с остриета, на които стърчаха златни полумесеци. Входът за двора на джамията бе откъм улицата, която минава на север покрай новопостроената гимназия. Надясно от двора, до самия път, имаше гробища, украсени с големи изписани с позлата надгробни плочи и върху тях прави изпъстрени с надписи турски паметници. В тези гробища погребваха паши и заслужили турци. Посред двора бяха наредени едно до друго 7 чешми, на които турците извършваха своето умиване преди влизането си в джамията. В североизточния ъгъл на двора се издигаше отделна яка каменна сграда с две големи стаи и под тях дълбока изба, които се заключваха с големи куфари/катинари/. Тук се съхраняваше една от големите турски библиотеки с голям брой ценни книги, от които повечето в хубава разкошна подвързия. По разказите на турци, част от тези книги са били с религиозно съдържание, част са били с историческо. Между последните е имало и такива, в които са били изложени събитията от самото завладяване на Търново от турците до изгонването им от него." Прочетете повече за библиотеката
Джамията била съборена през 1895 г. и на нейното и на пазара място през 1898 г. била изградена Мъжката гимназия "Св. Кирил" (сега Първа гимназия "Кирил и Методий")
 |
| Из колекцията на Иван Панайотов |
"ЗА СТРУКТУРАТА НА ЕСНАФИТЕ"- 1910 г. - М. Москов,
Няма коментари:
Публикуване на коментар